14 юни 2008

Приказка за Прошката

Веднъж в училище, една учителка решила да подискутира със своите ученици темата за човешките взаимоотношения. Всеки споделял своите мисли, изказали се най-различни мнения - едни се подкрепяли, други се допълвали, трети си противоречали. Накрая учителката направила едно предложение на децата:

- Отправям ви едно предизвикателство – казала им тя. - Вие самите да направите един експеримент, който ще ви даде незабравим житейски урок. Приемате ли?

На учениците им станало интересно и всички единодушно закимали в знак на съгласие.

- Обещавате ли обаче, да изпълнявате безпрекословно всичко, което ви кажа оттук нататък? И да не се отказвате по средата на експеримента?

Когато учениците и тук отговорили утвърдително, учителката казала:

- Искам утре всеки от вас, идвайки на училище, да донесе по една торба с картофи. Това ви е първата задача.

Децата се спогледали недоумяващо и започнали да задават въпроси, но учителката отговорила, че сега повече нищо няма да им издаде.

На следващата сутрин всички ученици от класа носели по една голяма торба с картофи. Като ги видяла, учителката се усмихнала:

- Виждам нетърпението и любопитството в очите ви, затова минавам направо на въпроса. Вземете сега чувалчетата с картофи и ги сложете пред вас на чиновете. Аз сега ще ви раздам по една празна чанта. А от вас искам следното: да се замислите и да си спомните имената на всички хора, на които поради някаква причина сте отказали да простите за нещо, което са ви причинили. За всеки такъв човек, за който се сетите, вземете по един картоф от вашата торба, издълбайте името на този човек върху кората на картофа и го пуснете в празната чанта. Хайде направете го...

И учениците се захванали да изпълняват заръките. Те усърдно прехвърляли картофи от едната чанта в другата, надписвайки на тях имената на хора, които са оставили трайни негативни спомени в тяхното съзнание. В края на часа в чантите на някои от децата имало по 4-5 картофа, но имало и такива, които били пълни почти догоре...

Учениците отправили отново въпросителни погледи към учителката, питайки я какво ще следва сега. А тя отвърнала:

- През следващата една седмица, където и да ходите, каквото и да правите, вие трябва да носите със себе си вашата торба с картофи. През деня - на училище, после вкъщи, на срещи с приятели, дори когато си лягате вечер, тя пак трябва да е неотлъчно до вас...

Един по един се изнизали дните на седмицата. Но още с влизането на учителката в клас, учениците които стриктно били изпълнили препоръките й, започнали да се оплакват:

- Много ми е трудно да мъкна навсякъде със себе си толкова тежка торба...

- Тия картофи вече започнаха да миришат, от където и да мина, хората ме гледат странно и шушукат зад гърба ми...

- Изморихме се вече, а и ни писна от това...

- Така и не разбрахме каква беше поуката от този “експеримент”...

Учителката се усмихнала:

- Целта на този опит беше да ви покаже, че отказвайки да простим, ние всъщност наказваме най-вече себе си. Сами обричаме душата си да носи такъв тежък товар и така се самоизмъчваме. Мислим си, че прощавайки, ние отстъпваме пред този, който по някакъв начин ни е наранил. А всъщност истината е, че с ПРОШКАТА ние правим добро на самите СЕБЕ СИ...


Автор - анонимен
Превод на български - Melisa

6 мнения:

dess каза...

великолепна приказка...ако всичко можеше да се погледне по такъв начин, навярно по-лесно щяхме да съжителстваме със собственото си второ аз. Ако винаги мислим, как омразата, лошите мисли и чувства,негативното отношение към другите вреди на самите нас.......мотото ми е ОМРАЗАТА ТРОВИ ТОЗИ КОЙТО Я ИЗПИТВА, МРАЗЕНИЯ МОЖЕ ДА НЕ РАЗБЕРЕ ДОРИ ЗА НЕЯ

Melisa каза...

Права си, dess. Омразата вреди най-вече на този, който я изпитва. Разяжда го като киселина отвътре и го озлобява още повече...

Петя Попова каза...

Сега като погледна човек и ще си мисля колко ли тежка е неговата торба с картофи

CE :) каза...

Здр! Много е поучително всичко това! В предаването"Споделено с Камелия" имаше заглавие"Прошката ме излекува". Там определено жените разказаха как са се освободили от потиснатия гняв и омразата ,след което живота им е станал ппо-пълноценен! ЦЕ-лувка

DESISLAVA KOVACHEVA каза...

Невероятно и поучително. Всеки от нас в един определен момент е носил такава торба.Аз самата също съм минала през такъв период.Радвам, че успях да преусмисля и преценя нещата - простих. Сега чувствам едно удовлетворение от начина, по - който постъпих и решението което взех. Моята торба стана по-лека, а вашата тежи ли ви?

Nadya Geshkova каза...

и все пак -омраза е по-добре от безразличие или безчувственост, т.че не изоставяйте напълно вашата омраза

Публикуване на коментар