13 септември 2010

Стив Джобс - Останете си гладни! Останете си глупави!

Тази реч е произнесена от Стийв Джобс, изпълнителен директор на "Apple Computer" и "Pixar Animation Studios", на 12-ти юни 2005 г., пред абсолвентите на Станфордския университет по време на церемонията по тяхното дипломиране.
Stay Hungry! Stay Foolish! - Steve Jobs

За мен е чест да бъда с вас на този ден, когато се дипломирате в един от най-добрите университети в света. Аз така и не завърших колеж. Всъщност, ако трябва да съм напълно откровен, това сега е най-близката ми среща с дипломиране, до която някога съм стигал. Днес искам да ви разкажа три истории от моя живот. Това е всичко. Само три истории, нищо повече...

Първата история се отнася за свързването на точките
Прекъснах следването си в "Рийдс Колидж" още след първите 6 месеца, но след това останах като прекъснал студент още 18 месеца преди окончателно да напусна. Защо прекъснах ли? Всичко започнало още преди аз да се родя. Биологичната ми майка е била млада, неомъжена студентка и решила да ме остави за осиновяване. Тя много държала да бъда осиновен от интелигентни хора с високо образование, затова всичко било уредено така, че да бъда пратен в семейството на адвокат и неговата съпруга. Само че щом съм се появил, те в последната минута решили, че искат момиче. И така моите родители, които били в списъка на чакащите, получили позвъняване посред нощ с въпроса: "Имаме едно извънредно бебе от мъжки пол – искате ли го?". Отговорът им бил: "Да, разбира се!". По-късно биологичната ми майка научила, че майка ми никога не е ходила в колеж, а баща ми не е завършил дори гимназия. Тя отказала да подпише финалните документи. Склонила едва след няколко месеца, когато родителите ми обещали, че някой ден задължително ще ме пратят в колеж.

И 17 години по-късно аз наистина отидох в колеж. Но бях толкова наивен, че избрах колеж, който беше скъп почти колкото Станфорд и всички спестявания на моите родители от работническата класа отидоха за таксата по обучението ми. След шест месеца вече не виждах смисъл в това. Нямах никаква представа какво искам да направя с живота си и не виждах как колежа ще ми помогне да намеря отговора. А и харчех парите, които родителите ми са спестявали цял живот. Затова реших да прекъсна и се надявах, че нещата някакси ще се наредят. Беше доста плашещо тогава, но сега като се обърна и погледна назад във времето си давам сметка, че това беше едно от най-правилните ми решения. От момента в който прекъснах, спрях да посещавам редовните задължителни лекции, които ми бяха повече от досадни и влизах да слушам само онези, които ми изглеждаха интересни.

Не всичко беше чак толкова розово, разбира се. Нямаше къде да спя, нямах стая в общежитието, затова спях на пода в стаите на приятелите ми. Връщах празни бутилки от Кола заради 5-центовия депозит, за да си купувам храна и вървях по 7 мили до другия край на града всяка неделя вечер, за да се наям със свястна храна поне веднъж в седмицата в храма Харе Кришна. Но всичко това ми харесваше. И голяма част от това, с което се сблъсках благодарение на своето любопитство и интуиция, по-късно се оказа безценно. Ще ви дам един прост пример: по онова време "Рийд Колидж" предлагаше едни от най-добрите калиграфски курсове в страната. В цялото студентско градче всеки плакат, всеки етикет, всяка табела бяха написани на ръка с красив типографски шрифт. И понеже се водех прекъснал и не трябваше да посещавам задължителните лекции, реших да се запиша в курса по калиграфия и да се науча да правя това. Така научих какво са серифни и несерифни шрифтове, изучих разликата между разстоянието в различните буквени комбинации и още куп други неща, които правят добрата типография добра. Беше толкова красиво, историческо, артистично и представено умело по начин, който беше недостъпен за науката. И аз бях запленен, за мен беше очарователно.

Тогава не съм се и надявал дори, че някое от тези неща може да има практическо приложение в живота ми. Но десет години по-късно, когато проектирахме първия компютър Макинтош, всичко си дойде на мястото. И вградихме това в нашия Мак. Той беше първият компютър с красиви шрифтове. Ако не се бях записал в онзи курс в колежа, Macintosh никога нямаше да притежава множество различни шрифта с пропорционално разстояние между буквите. А тъй като Windows просто изкопира Maк, най-вероятно и нито един персонален компютър нямаше да ги има. Ако не бях прекъснал, никога нямаше да отида на калиграфските курсове и компютрите можеше и да нямат сегашната си чудесна типография. Разбира се, беше невъзможно да свържа точките, гледайки в бъдещето, когато бях още в колежа. Но обръщайки се назад, десет години по-късно всичко изглежда кристално ясно.
Ще повторя отново – няма как да свържете точките гледайки напред в бъдещето. Това може да стане само с поглед назад в миналото. Така че трябва някак да повярвате, че точките ще се свържат в бъдещето ви. Трябва да вярвате в нещо – вашият кураж, съдба, живот, карма, вътрешен глас..., каквото и да е. Този подход никога не ме е заблуждавал и промени целия ми живот...

Втората ми история е за любовта и загубата
Бях късметлия – на съвсем ранен етап от живота си вече бях открил какво обичам да правя. Уоз и аз основахме Apple в гаража на родителите ми когато бях на 20. Работихме здраво и след 10 години от нас двамата в един гараж, Аpple се разрастна до 2-милиардна компания с над 4000 служители. Година преди това бяхме пуснали на пазара най-доброто си произведение – Макинтош – и аз току-що бях навършил 30. И тогава ме уволниха. Как може да те уволнят от компания, която си основал? Ами, тъй като Аpple се разрастваше, ние наехме на работа човек, който аз смятах за много талантлив, за да управляваме заедно компанията и първата година нещата вървяха добре. Но после нашите възгледи за бъдещето започнаха да се разминават и накрая се скарахме. Когато това се случи, бордът на директорите застана на негова страна. Така на 30-годишна възраст аз бях уволнен. И то доста публично. И това, което беше центърът на целия ми съзнателен живот, изчезна. Това ме разби, беше ужасно...

В продължение на няколко месеца наистина не знаех какво да правя и с какво да се захвана. Чувствах, че съм разочаровал цялото предишно поколение предприемачи, че съм изпуснал щафетата точно когато ми е била предадена за да я продължа. Срещнах се с Дейвид Пакард (съосновател на Hewlett-Packard) и Боб Нойс (основател на Intel) и се опитах да се извиня за това, че прецаках нещата. Бях се провалил публично и по едно време даже си мислех да се откажа от всичко и да напусна долината. Но макар и бавно, нещо започна да ми се изяснява – аз все още обичах това, което правех! Обратът на събитията в Apple не бяха променили това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. И затова реших да започна от начало.
Тогава не го разбирах, но се оказа, че уволнението ми от Епъл е било най-доброто нещо, което е можело да ми се случи. Бремето на успеха беше заместено от лекотата на това да си отново начинаещ, да си по-малко уверен в каквото и да е. Това ми даде свободата да навляза в един от най-творческите периоди от живота си.

През следващите пет години основах компания на име NeXT, друга компания на име Pixar и се влюбих в една невероятна жена, която по-късно стана моя съпруга. Pixar създаде първия в света филм с изцяло компютърна анимация – "Играта на играчките" – и днес е най-успешното анимационно студио на света. В забележителна поредица от събития, Apple закупиха NeXT, аз се върнах в Епъл и технологията, която бяхме създали в NeXT е в сърцевината на сегашното възраждане на Apple. А Лорийн и аз имаме прекрасно семейство...

Убеден съм, че никое от тези неща нямаше да се случи ако не бях уволнен от Епъл – ужасно на вкус и много горчиво лекарство, но пациентът се нуждаеше от него. Понякога животът ни удря с тухла по главата. Не губете вяра! Убеден съм, че единственото нещо, което ме държеше през годините и ми даваше силите и увереността да вървя напред, беше любовта към това, което правя. Трябва да намерите това, което обичате. Както в работата, така и в любовта и в личния живот. Работата заема значителна част от живота ви и единственият начин да бъдете наистина доволни е да правите нещо, което смятате за велико. А единственият начин да вършите велики неща е да обичате това, което правите. Ако все още не сте го намерили - продължавайте да търсите! Не се отказвайте! Сърцето ще ви подскаже когато сте го открили. И както всяка силна връзка, тя ще става все по-хубава с годините. Така че продължавайте да търсите, докато не я намерите. Не се отказвайте!

Третата ми история е за смъртта
Когато бях на 17, прочетох някъде един цитат, който звучеше приблизително така: ”Ако живееш всеки свой ден сякаш той е последният ти, някой ден със сигурност ще се окажеш прав!” Тази мисъл ме впечатли силно и от тогава, вече 33 години, всяка сутрин се поглеждам в огледалото и се питам: ”Ако днес беше последният ден от живота ми, щях ли да направя това, което се каня да направя сега?". И когато няколко дни подред отговорът е „Не!" аз знам, че нещо трябва да променя.
Да си напомням, че скоро няма да съм между живите, е най-мощният инструмент, който някога съм използвал, за да вземам големите решения в живота си. Защото почти всичко останало – всички вътрешни очаквания, цялата гордост, всичкият страх от унижение или провал – тези неща просто изчезват пред лицето на смъртта. И остава само това, което е истински важно. Да помниш, че си смъртен е най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капана на представата, че има какво да загубиш. Вече си гол. И няма причина да не следваш сърцето си...

Преди около година ми откриха рак. В 7.30 ч. сутринта ми направиха скенер, на който ясно личеше тумора в панкреаса ми. А аз дори не знаех какво е панкреас! Докторите ми казаха, че почти със сигурност този тумор е от нелечимия тип и вероятно ми остават от 3 до 6 месеца живот. Личният ми лекар ме посъветва да се прибера вкъщи, да си подредя нещата и да организирам делата си, което на докторски значи "подготви се да умреш". Това означава, само за няколко месеца да кажеш на децата си всичко онова, за което си смятал, че имаш на разположение поне 10 години. Означава също, да се убедиш, че всичко е приготвено така, че да е възможно най-лесно за семейството ти. Означава да си вземеш сбогом...

Живях с тази диагноза през целия ден. По-късно същата вечер ми направиха биопсия, вкараха ендоскоп в гърлото ми, през стомаха, чак до червата ми, боцнаха с една игла панкреаса ми и взеха няколко клетки от тумора. Аз бях под упойка, но жена ми, която присъстваше на манипулацията, ми разказа, че когато видели клетките под микроскопа, лекарите се разплакали. Защото се оказало, че това е много рядка форма на рак на панкреаса, която е лечима чрез операция. Бях опериран и сега съм добре...

Тази случка беше най-близката ми среща със смъртта и се надявам това да си остане така поне за още няколко десетилетия напред. Сега, след като вече съм го преживял, мога да ви заявя още по-уверено от преди, когато смъртта беше просто интелектуална концепция: На никой не му се умира! Дори хората, които искат да отидат в Рая, не искат да умират, за да отидат там. И все пак, смъртта е нашата обща крайна точка. Никой никога досега не й е избягал. И така трябва да бъде, защото Смъртта най-вероятно е единственото най-добро изобретение на Живота. Тя е негов посредник и същевременно агент на промяната. Изчиства старото, за да направи път на новото. В този момент новото сте вие, но някой ден, не чак толкова далечен, вие също ще остареете и ще бъдете отстранени от пътя. Съжалявам, че съм толкова драматичен, но това е истината.
Времето ви е ограничено, затова не го пилейте като живеете нечий чужд живот! Не падайте в капана на догмата да живеете според мислите и очакванията на другите! Не позволявайте шумът от мненията на хората около вас да заглуши вашия собствен вътрешен глас! И най-важното – имайте смелостта да следвате сърцето и интуицията си! Те някак вече знаят какви наистина искате да станете. Всичко останало е второстепено!

Когато бях малък, имаше едно издание, наречено "Световен каталог", което си беше нещо като библия за моето поколение. Списваше го един приятел на име Стюърт Бранд в Менло Парк, недалеч от тук. Той успя да съживи изданието, вдъхвайки му своя поетичен усет. Това беше в края на 60-те години, когато все още нямаше персонални компютри и предпечатна подготовка, така че всичко се правеше на пишещи машини, с ножици и полароидни снимки. Беше нещо като Гугъл в хартиен вариант, 35 години преди самият Google да се появи. Беше идеалистично и пълно с хубави съвети и велики мисли.
Стюарт и неговият екип издадоха няколко броя на "Каталог на цялата Земя" и когато списанието се изчерпа, пуснаха последния брой. Това беше около средата на 70-те, а аз бях на вашата възраст. На задната корица на техния финален брой имаше снимка на провинциален селски път в ранно утро. От онези, които можете сами да видите, ако притежавате достатъчно авантюристичен дух и се осмелите да тръгнете на автостоп. Най-отдолу под снимката беше написано:
"Останете си гладни! Останете си глупави!"
Това беше тяхното послание на сбогуване...
Бъдете ненаситни
! Бъдете безразсъдни!
И аз винаги съм си пожелавал същото това за себе си. Сега, когато вие се дипломирате, за да започнете един нов живот, го пожелавам и на вас:
Останете си гладни!
Останете си глупави!


10 мнения:

Вали каза...

Ако Стив Джобс беше толкова умен за колкото се мислеше, нямаше да е плешив и да има рак. Тогава (може би!) щеше да има повече от 5% пазарен дял в производството на компютри и операционни системи.

little_lil каза...

Tova beshe mnogo umno izkazvane! Pozdravleniq!!!
Otkade idva tazi zloba "Vali"???
Az lichno shte te posyvetvam da ne chetesh poveche, za da ne postvash sled tova nenujnite si komentari:)
Tezi pritchi i istorii sa, za da si vzeme vseki za sebe si nqkakva pouka...da osyznae silata na pozitivnoto mislene i da povqrva v sebe si:)

Ako i ti se zamislish...shte osyznaesh che komentaryt ti e napylno izlishen( Bez da stavam po gruba). Ti nqmash pravo da sydish drugite, kakto i da se mislish za po dobyr ot tqh!!!

ela каза...

хей,дай да оправим рака ! Обади се на МОБ .тел0886690213от пред се поставя код за Б-ънепременно се обадилгария---представи се за мой приятел от мрежата

ela каза...

нещо се обърка -код забългария

Anet каза...

Всъщност е написано: Бъдете неразумни! Бъдете ненаситни! , а не Останете си гладни, Останете си глупави...

svealien каза...

Пише и се произнася АПЪЛ не ЕПЪЛ. Глупаво е да пишеш за Апъл и да правиш такава грешка. Пуснете си някоя от презентациите на Стив да чуете той как го казва.

kalinmagiqta каза...

Злобата на Вали идва от мойто визше аз..
Личният ми лекар ме посъветва да се прибера вкъщи, да си подредя нещата и да организирам делата си, което на докторски значи "подготви се да умреш".
ЗНАЧИ ЧЕ СЛЕД КАТО ПОДРЕДИМ НЕЩАТА СИ И ОРГАНИЗИРАМЕ ДЕЛАТА СИ ЩЕ УПЛАШИМ СМЪРТ-та !

kalinmagiqta каза...

"Останете си гладни! Останете си глупави!"
Това беше тяхното послание на сбогуване...
Бъдете ненаситни! Бъдете безразсъдни!
ТОВА прозвуча като заповед оправена за мен в моето минало!
Е ЯЖТЕ ПИЙТЕ И СЕ ВЕСЕЛЕТЕ..ИЗПИТВАЙТЕ РАДОСТ И ЩАСТИЕ
ЖИВЕЙТЕ СВОБОДНО ДА ОТКРИЕМ ПРАВИЛНИЯТ ПЪТ !

kalinmagiqta каза...

Всичко е в сърцата НА ХОРАТА
ДА УПЛАШИМ СМЪРТТА КАКТО ТЯ НИ УПЛАШИ!
И ДА ДАДЕМ ПЪТ НА ВЕЧНОТО !

kalinmagiqta каза...

ela каза...

хей,дай да оправим рака ! Обади се на МОБ .тел0886690213от пред се поставя код за Б-ънепременно се обадилгария---представи се за мой приятел от мрежата
ЕЛА БЛАГОДАРЯ ЗА ПОСЛАНИЕТО КАКТО И НА ВСИЧКИ :)

Публикуване на коментар