30 юли 2010

Стъкло и огледало – еврейска притча за парите

- Ребе, не разбирам - отиваш при бедняка и той е приветлив и ти помага с каквото може. Отиваш при богатия и той никого не вижда... Нима всичко е заради парите?
- Погледни през прозореца, какво виждаш?
- Жена с дете в количка, отиваща на пазар...
- Добре. А сега погледни в огледалото, какво виждаш там?
- Че какво мога да видя там, само себе си.
- Точно така: прозорецът е от стъкло и огледалото е от стъкло. Трябва само да добавиш малко сребро и вече виждаш само себе си...

29 юли 2010

Добро и Зло, Красота и Грозота

Под небето всеки вижда красотата като красота,
само защото има грозота.
Всеки познава доброто като добро,
само защото има зло.
Ето защо, да имаш и да нямаш възникват заедно.
Трудно и лесно се допълват.
Дълго и късо контрастират помежду си;
Високо и ниско зависят едно от друго;
Глас и звук са в хармония;
Задното следва предното.
Ето защо мъдрецът не прави нищо,
а само учи на мълчание.
Десетте хиляди неща се въздигат
и падат безспирно,
Създаваш, но не притежаваш,
Работиш, но без възнаграждение.
Свършената работа се забравя.
Затова остава вечна.

Лао Дзъ

28 юли 2010

"Кученце за продан" - всеки има нужда от някой, който да го разбира

Собственикът на един магазин поставял над вратата си надпис: „Кученца за продан". Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце.
— По колко продавате кученцата? — попитало то.
Собственикът на магазина отговорил:
— Зависи, от тридесет до петдесет долара...

Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.
— Имам два долара и тридесет и седем цента — казало то. — Може ли да ги погледна?

Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:
— Какво му е?

Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало.
— Искам да купя това мъничко кученце.
А собственикът на магазина казал:
— Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.

Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:
— Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец ще ви нося още по петдесет цента, докато го изплатя.

Собственикът на магазина възразил:
— Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите...

При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:
— Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира...

~ . ~ . ~

Автор - Дан Кларк
Из "Пилешка супа за душата"

27 юли 2010

Колкото повече, толкова повече... мъдрости и цитати от Мечо Пух

Мъдри мисли и цитати от "Мечо Пух" на Алън Милн

- Пух? - каза Прасчо.
- Да! - отговори Пух.
- Нищо... - каза Прасчо, хващайки го за лапичката. - Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух...

~ . ~ . ~

Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща... Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!

~ . ~ . ~

Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!

~ . ~ . ~

- Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.
- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.

~ . ~ . ~

Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.

~ . ~ . ~

Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.

~ . ~ . ~

Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

~ . ~ . ~

При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.

~ . ~ . ~

Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.

~ . ~ . ~

Колкото повече, толкова повече!

~ . ~ . ~

С каквито се събереш - с такива се събираш.

~ . ~ . ~

Понякога седя и си мисля..., а понякога просто си седя.

~ . ~ . ~

Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.

~ . ~ . ~

Може да ме забележат, а може и да не ме забележат - с пчелите никога не се знае.

~ . ~ . ~

Прасчо:
- Знаеш ли, Пух. Мислех си…
- Това е добър навик, Прасчо! - прекъсва го Мечо Пух.

~ . ~ . ~

Нямам грижа вей ли или сняг вали, щом тумбакът ми е пълен с мед! Нямам грижа дали мръзне или се топи, щом муцуната ми е потънала в мед!

~ . ~ . ~

Пух взе да се чувства по-добре, защото, когато си Мече с Много Малко Ум и Мислиш за Неща, ти откриваш понякога, че Нещо, което изглежда съвсем като Нещо вътре в теб, изглежда иначе навън, когато го гледат другите.

~ . ~ . ~

Една есенна утрин, когато вятърът беше отвял през нощта всичките листа от дърветата и сега се опитваше да отвее и клоните им, Пух и Прасчо седяха на Местенцето за Мислене и се чудеха какво да правят.
- Това, което мисля - каза Пух, - е: мисля да отидем в Къта на Пух да видим Йори, защото може би вятърът е отвял къщата му и може би той ще пожелае да му я построим отново.
- Аз пък мисля - каза Прасчо, - мисля да отидем да видим Кристофър Робин, само че той сега няма да е у дома си. Значи не можем да го видим.
- Хайде да отидем да видим всички - каза Пух. - Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: “Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка”, и ти си дошъл - това аз наричам Приятелски Ден.
Прасчо мислеше, че трябва да имат Причина, за да обходят всички, например Търсене на Малчо или Организиране на Експедиция. Ако Пух може да измисли нещо…
Пух можа:
- Ще отидем, защото е Четвъртък - каза той, - и ще пожелаем на всеки Много Щастлив Четвъртък. Хайде, Прасчо!

~ . ~ . ~

Когато рекичката стигнеше до края на Гората - вече пораснала, - тя ставаше почти река. И понеже беше вече голяма, тя не тичаше, не скачаше, не шумолеше наоколо, както когато беше още малка, а се движеше по-бавно, с достойнство. Защото сега тя знаеше къде отива и си казваше. "Няма защо да се бърза. Все ще стигна някой ден!"
Но малките рекички навътре из Гората се стрелкаха насам и нататък, жадни да открият толкова много неща, преди да стане късно!

~ . ~ . ~

Не може да не уважаваш някой, който може да напише Вторник, дори и да е с правописни грешки. Но правописът не е всичко. Има дни, когато да напишеш Вторник — просто не е нужно.

~ . ~ . ~

- Преди всичко - каза си то - това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй - бръм... бръм... - без да значи нещо. Щом има бръмчене - значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела.
После мисли още дълго и си каза:
- А единствената причина да си пчела - доколкото знам - е да правиш мед!


~ . ~ . ~

Виж още:

Мъдри Мисли и Цитати от Мечо Пух - 2. част


Албум с Картинки и Мъдрости на Мечо Пух

26 юли 2010

Нямаш право да се сърдиш на живота!

Нямаш право да се сърдиш на живота!

Защо си толкова нещастен?
Как може да си така черноглед?
Може би не си доволен от работата си...
Или от обкръжението, в което се намираш...
Смяташ, че заплатата ти е прекалено ниска...
Или просто не харесваш себе си...?!

А всъщност...
Всъщност ти си толкова ценен!

Ето например очите ти:
За колко би продал очите си?
За 1 милион? За 2 милиона? За 5 милиона?
И ето – продаваш ги и... вече си богат!

Но, след като няма да виждаш света, до който ще достигнеш с това богатство, парите не губят ли вече своята стойност?

Проблемът ти не е ли в парите?
Целта ти е да постигнеш успех и признание?

Представи си тогава, че в замяна на очите ти, ти предложат поста на главен управител във фирмата, в която работиш сега. Ще приемеш ли?
Отговорът ти отново е "НЕ", нали?...

Тогава се оказва, че ти всъщност си и богат, и успял човек! Стига да осъзнаеш, какви ценности притежаваш. И да съумееш да ги превърнеш във видим успех!

Така, че:
НИКОГА НЕ ГУБИ НАДЕЖДА!

~ . ~ . ~

Автор - Leo F. Buscaglia
Превод на български - Melisa

25 юли 2010

Аз вярвам в мълчаливата любов! - Давид Овадия

~ Аз вярвам в мълчаливата ЛЮБОВ ~
Давид Овадия

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по-ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов...

23 юли 2010

Дървото на Желанията - индийска притча

В Индия представата, която е създадена за Рая е магическо дърво, изпълняващо желания. Когато някой седне под такова дърво, всяко негово желание се осъществява веднага. И няма никакви ограничения за вида на исканията, нито време за чакане от намислянето на желанието до неговото сбъдване. Всичко става на мига...
Веднъж Човекът, надвит от умората на деня, решил да си почине под едно такова дърво, изпълняващо желанията. Легнал и заспал под сянката му, а когато се събудил, почувствал силен глад. Помислил си тогава:
- Толкова съм гладен! Ако имаше малко храна сега, за да се нахраня...

И тутакси от някъде се появила храна. Сякаш извирала от въздуха. И била невероятно вкусна! Човекът бил толкова гладен, че изобщо не се замислил от къде се е появила тази храна. Веднага я придърпал към себе си и започнал да яде...

Малко по-късно, когато вече бил заситил глада си, Човекът най-после се огледал наоколо. Чувствал се удовлетворен от храната, но в съзнанието му изникнала друга мисъл:
- Ех, сега ако имаше и нещо за пиене...

И тъй като в Рая няма ограничения, нито забрани, пред него веднага се появило прекрасно вино. Лежейки под сянката на дървото и сладостно отпивайки от виното, разхлаждан от свежия полъх на вятъра в Рая, Човекът най-после осъзнал случващото се и започнал да се удивява:
- Какво става всъщност? Спя ли още? Или тук има няколко привидения, които си правят шеги с мен?

И тъй като Дървото изпълнявало абсолютно всички желания, привиденията също се появили. Те били ужасни и отвратително жестоки. Точно такива, каквито Човекът си ги представял. Разтреперил се той от страх и си помислил:
- Сега те сигурно ще ме убият...

И те го убили.

~ . ~ . ~

Внимавай, какво си пожелаваш!
Защото всичко може да се сбъдне...

22 юли 2010

Който знае е Мъдрец, който не знае е Глупак - Ръдиард Киплинг

Който не знае,
и не знае, че не знае,
е глупак - ИЗБЯГВАЙ ГО!

Който не знае,
и знае, че не знае,
е ученик - НАУЧИ ГО!

Който знае,
и не знае, че знае,
спи - СЪБУДИ ГО!

Който знае,
и знае, че знае,
е мъдрец - СЛЕДВАЙ ГО!

Ръдиард Киплинг

21 юли 2010

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни - "Пророкът", Халил Джубран

Из "Пророкът" на Джубран Халил Джубран

Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови...

И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява...

И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва...

Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба...

Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата...

Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.

И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота...

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа...

Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си...

Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят...

Защото на любовта й стига любовта...

Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог!"...

И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви...

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни!

Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
~ да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;

~ да познаете болката на твърде много нежност;

~ да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;

~ и да кървите драговолно, с радост;

~ да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;

~ да почивате по пладне в размишления за любовната нега;

~ вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;

~ и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си...


~ . ~ . ~

Виж още:
Горко на такъв народ! - Из "Странникът", Халил Джубран
Седем пъти презирах душата си - Из "Пясък и пяна", Джубран Халил Джубран

20 юли 2010

An Angel By Your Side - безграничната саможертва и любов на една майка

"An Angel By Your Side"

Майка ми беше полусляпа. Ненавиждах я! Създаваше ми толкова много затруднения и неприятности...

За да изхранва семейството ни, тя работеше като готвачка в училищния стол. Когато бях в началното училище, един ден се доближи до мен, за да ме поздрави и попита,как съм. Бях стъписан! Как си позволяваше да ме заговаря и пита как съм?! Не й обърнах никакво внимание и тя се отдръпна мълчаливо. На следващия ден един от съучениците ми започна да ми се подиграва:
- Хей, твоята майка има само едно око! – Идеше ми да потъна в земята от срам! И исках майка ми да изчезне от моя живот, да я няма.

Още същия ден й казах:
- Ако имаш намерение да ме правиш само за смях, защо по-добре не умреш?!

Тя не ми отговори нищо. Но аз до толкова бях обладан от гнева си към нея, че дори за миг не се замислих над думите си. Не ме интересуваше какво чувства тя. Знаех само, че искам да се махна от дома си, от нея...

Учих доста усилено и не след дълго се възползвах от възможността да замина в Сингапур да следвам. След това се ожених. Построих си собствен дом. Родиха ми се деца. Бях щастлив от живота си и доволен от комфорта, който имах.

И тогава майка ми дойде да ме посети у дома. Не бяхме се виждали от години. Тя не познаваше внуците си – никога не ги беше виждала. И когато тя застана на вратата, моите деца започнаха да й се присмиват. А аз й се развиках:
- Как смееш да идваш в дома ми и да плашиш децата ми?! Върви си! Махай се от тук! Веднага!!!
- Съжалявам! Вероятно съм дошла на грешен адрес... - отвърна майка ми съвсем тихо. След което си тръгна и повече не дойде.

Един ден получих писмо за училищна среща, която трябваше да бъде в родния ми град. Излъгах съпругата си, че заминавам в командировка. След срещата, воден от чисто любопитство, отидох до родната си къща. Съседите ми казаха, че майка ми е починала. Не пророних дори една сълза... Предадоха ми писмо, оставено от нея за мен, което тя е искала да получа:

"Скъпи синко,
Мисля за теб през цялото време.
Съжалявам, че дойдох в дома ти и изплаших децата ти.
Много се зарадвах, когато разбрах, че ще дойдеш за училищната среща. Но не зная, дали ще мога да стана от леглото, за да отида да те видя...
Съжалявам, че непрекъснато те огорчавах, докато ти растеше.
Знаеш ли..., когато беше съвсем малко детенце, ти претърпя инцидент и загуби окото си. Като твоя майка, не издържах да те гледам как се мъчиш само с едно око. Затова ти дарих моето. Бях толкова горда и щастлива, че синът ми ще може да вижда целият този свят - вместо мен, заедно с мен, с моето око...
Бог да те благослови, синко!
С цялата ми любов,
твоята майка...”

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Мирена Пиринска

19 юли 2010

Големият смисъл на малките неща в Живота

Представи си един огромен пъзел, състоящ се от много на брой малки частици. А сега си представи, че от него липсват няколко парченца. Въпреки, че виждаш цялата картина, има нещо, което смущава окото. Нещо, което го прави несъвършен...

Представи си един съд за вода. А после си представи, че на дъното му има няколко малки дупчици – едва забележими за окото. Какво би станало? Той няма да успее да задържи течността и не след дълго тя ще изтече...

Представи си сега един мощен автомобил. И си представи, че от ходовата му част липсват няколко дребни болтчета. Ако автомобилът тръгне, липсата на тези болтчета може да коства смъртта на хората в него...

А сега си представи Своя Живот – изпъстрен всеки ден с толкова различни неща. Едни от тях са толкова големи и значими, че са в състояние да променят посоката ти на 180°. С други си свикнал толкова много, че ги смяташ за нещо ежедневно и напълно естествено – ставането от сън, работата или училището, вечерята, телевизията и съня. На другия ден всичко се повтаря отново и отново...

Но има и едни дребни неща, които не винаги забелязваш и не винаги оценяваш. Това са тези малки неща, които са като подправките на едно ястие – може и без тях, но щом ги сложиш в него, правят вкуса му много по-добър. Тези неща може да не променят посоката на живота ти, но със сигурност ще направят деня ти много по-осмислен и удовлетворен...

За съжаление често пропускаме тези малки неща – една усмивка, лъча, който закачливо наднича зад гъстите тъмни облаци, нежното пеене на птичките, радващи се на настъпващата пролет, веселият смях на децата, играещи навън... Има още толкова малки неща, които забелязваме много трудно. А може би дотолкова сме привикнали те да са част от околната среда, че не можем да ги различим от големите. Истината обаче е, че едва когато се научим да ги разпознаваме и да им се радваме, тогава ще се наслаждаваме пълноценно на живота. Едва когато започнем деня си с благодарност за тези неща, тогава ще дойде истинското удовлетворение...

А ти как гледаш на малките неща? Успяваш ли да ги разпознаеш в деня си? Цениш ли ги достатъчно? Единствено Ти знаеш отговора и единствено Ти си този, който преценява, колко подправки ще сложи на Житейското си ястие. Направи го така, че да ти е вкусно и приятно, а консумацията да ти носи наслада и удовлетворение!

18 юли 2010

Щастието е като пеперуда - Хенри Дейвид Торо

Щастието е като пеперуда:
колкото повече я гониш,
толкова повече тя ще бяга от теб.
Но ако насочиш своето внимание на други неща,
тя сама ще дойде при теб
и тихо ще кацне на рамото ти...
~ Хенри Дейвид Торо
Happiness is like a butterfly:
the more you chase it,
the more it will elude you.
But if you turn your attention to other things,
it will come and sit softly on your shoulder
~ Henry David Thoreau

16 юли 2010

Будистка притча за Неправенето

Вървял Буда с учениците си из гората. И пред тях изворче. Хвърлили се ожаднелите от пътя ученици на Буда да пият от извора, но се сбутали и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят.

Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, молели го да изчистят изворчето и да утолят жаждата си, но Буда бил непреклонен.

Когато след часове ходене Буда и учениците му достигнали до друго изворче, то се оказало също толкова кално. Тогава Буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче. Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, а калта се била утаила.

~ . ~ . ~

Някои неща не стават с активност, с правене.
Тях трябва просто да ги оставиш да се случат.
Трябва да им позволиш да се случат.
Как с правене би могъл изчистиш изворчето?

14 юли 2010

Любовта прилича на балон

Любовта е като балон.
Като се надуе, е голям и лъскав, лети високо...

Hо след време започва да изпуска въздух,
да се смалява и пада...

Разбира се,
може да го надуваш отново и отново...

Hо ако го забравиш, ще свърши сгърчен
в някой прашен ъгъл на стаята...

Ако сгрешиш, любовта приключва като спукан балон -
когато е нов и издут, това става със стряскащо пукане,
a когато е стар и изпуснат, можеш дори да не забележиш...

13 юли 2010

Ти си скъпоценен! - историята на Пънчинело, Макс Лукадо

Униксите бяха малки човечета, направени от дърво. Всички те бяха издялани от един майстор резбар на име Елий. Неговата работилница се намираше на големия хълм край селцето, в което живееха дървените човечета. Всеки уникс се различаваше от останалите. Някои имаха дълги носове, а други – големи очи. Едни бяха високи, а други – ниски. Едни носеха шапки, а други се обличаха с костюми. Но всички те бяха издялани от един и същ дърводелец и всички живееха в едно и също градче.

И всеки ден униксите имаха едно и също занимание. Те си подаряваха един на друг лепенки. Всеки уникс си имаше две кутийки, пълни с лепенки. В едната кутийка имаше златисти звездички, а в другата – тъмни точки.

По-хубавите уникси, чието дърво беше гладко и чиито багри бяха красиви, винаги получаваха звездички. А тези, чието дърво беше грапаво или чиято боя се беше олющила, получаваха точки. По-талантливите уникси също получаваха звездички. Някои от тях можеха да вдигнат голяма пръчка високо над главата си, а други умееха да прескачат грамадни кутии. Трети пък знаеха дълги думи или пееха прекрасни песни. На тях всички им залепваха златисти звездички. Някои уникси бяха покрити със звездички от глава до пети! Всеки път, когато някой им залепеше нова звездичка, те бяха много доволни! И им се искаше да направят още нещо, за да получат нова лепенка.

Други уникси обаче не умееха да правят почти нищо. Те получаваха тъмни точки. Един от тях беше Пънчинело. Той се опитваше да скача високо като другите, но винаги падаше на земята. А когато паднеше, останалите се събираха около него и го облепваха с точки. Понякога при падането той си одраскваше дървеното тяло и тогава околните му залепваха още точки. А когато се опитваше да обясни защо е паднал, все казваше нещо глупаво. Тогава другите залепваха по него още точки. С времето Пънчинело събра толкова много точки, че изобщо не искаше да се покаже навън. Боеше се, че пак ще направи нещо недодялано, като например да си забрави някъде шапката или да стъпи в някоя локва, и тогава останалите щеха да му залепят още точки. Всъщност по него имаше толкова много тъмни точки, че понякога околните му лепваха нова точка ей-така, без причина.
- Сам си е заслужил да има толкова много точки – си шушукаха дървените човечета. – Той не е добър уникс.

С времето Пънчинело започна да мисли като тях.
„Аз не съм добър уникс” – си казваше той. През редките случаи, когато все пак излизаше навън, той дружеше с други уникси, които също имаха много точки. Сред тях Пънчинело се чувстваше по-добре.

Веднъж той се запозна с едно момиче, което не приличаше на никой друг уникс. По нейното дървено тяло нямаше залепени нито звездички, нито точки! Тя се казваше Лусия. Не че другите не се опитваха да й дават лепенки. Просто лепенките никога не залепваха по нея. Някои уникси се възхищаваха от това, че тя няма никакви точки. Те я догонваха и й подаряваха златна звездичка. Но звездичките падаха на земята. Други пък я укоряваха за това, че няма нито една звездичка. Те отиваха при нея и й лепваха тъмна точка. Ала точките също не залепваха по нея.
„Ето така искам да бъда и аз! – си помисли Пънчинело. - Не искам никой да лепи нищо по мен!” – Затова той отиде при момичето без лепенки и я попита каква е нейната тайна.

- Не е трудно – отговори Лусия. – Всеки ден отивам да си говоря с Елий.
– С Елий?
- Да, с Елий. Майсторът на уникси. Всеки ден отивам да поседя при него в работилницата.
- Защо?
– Защо не провериш сам? Иди горе на хълма. Той е там. - С тези думи момичето без никакви лепенки се обърна и весело заподскача към своята къща.
- А той ще иска ли да ме види? – извика Пънчинело, но Лусия не го чу.

И така, Пънчинело се прибра у дома. Той седна до прозореца и се загледа как останалите уникси се суетяха насам-натам и си лепяха един на друг звездички и точки.
„Това не трябва да е така!” – си промърмори той на глас. После реши, че трябва непременно да отиде и да види Елий.

На другия ден той се изкачи по тясната пътечка до върха на хълма и пристъпи в огромната работилница. Като видя колко грамадно е всичко вътре, дървените му очи се разшириха от удивление. Столовете там бяха високи колкото самия него! Трябваше да се изправи на пръсти, за да надзърне какво има на работната маса. А чукът беше дълъг колкото цялата му ръка! Пънчинело преглътна дълбоко.
„А-а това място не е за мен!” си каза той и се обърна да си ходи. Тогава чу своето име.
- Пънчинело? – гласът беше дълбок и могъщ.
Пънчинело се спря.
- Пънчинело! Толкова се радвам да те видя! Ела тук, нека те погледна от близо!
Пънчинело се обърна бавно и вдигна очи към огромния брадат майстор.
- Ти знаеш името ми? – промълви малкият уникс.
- Разбира се! Аз съм те направил.
Елий се наведе, вдигна Пънчинело и го постави на масата до себе си.
- Хм-м-м... - продума замислено майсторът, докато разглеждаше тъмните точки. – Май си понатрупал доста слаби оценки.
- Без да искам, Елий! Наистиина много се старах!
- О, няма нужда да се оправдаваш пред мен, детето ми. Аз не се интересувам какво мислят другите уникси.
- Наистина ли?
- Наистина. И ти също не трябва да ги слушаш. Кои са те, че да могат да раздават звездички или точки? Та те са уникси точно като самия теб, Пънчинело. Какво мислят те, няма значение. Важното е какво мисля аз. А според мен ти си дори много скъпоценен!
Пънчинело се разсмя:
- Аз – скъпоценен? Че защо? Не мога да ходя бързо. Не мога да скачам. Боята ми се лющи. Какво толкова виждаш в мен?
- Елий погледна Пънчинело, постави длани върху неговите малки дървени рамене и му каза много бавно:
- Ти си мой, Пънчинело. Ето това виждам в теб. - Пънчинело никога не бе усещал някой да го гледа по такъв начин, още по-малко пък неговия създател. Той не знаеше какво да каже.
- Толкова дълго се надявах да дойдеш при мен – каза Елий.
- Дойдох, защото се запознах с едно момиче, което нямаше никакви лепенки – обясни Пънчинело.
- Знам, тя ми разказа за теб.
- А защо лепенките не се залепват по нея?
Майсторът отговори меко:
- Защото тя е взела решение, че е по-важно какво мисля аз, а не какво мислят те. Лепенките залепват по теб само ако ти им позволяваш.
- Как така?
- Леппенките залепват по теб само, ако имат значение за теб. Колкото повече се доверяваш на моята обич към теб, толкова по-малко ще се притесняваш от техните лепенки.
- Не знам дали разбирам...
Елий се усмихна:
- Ще разбереш, но ще ти трябва малко време. По теб има доста лепенки. Засега просто идвай да се виждаш с мен всеки ден, а аз ще ти припомням, колко много те обичам.

Елий взе Пънчинело от масата и го постави обратно на земята.
- И не забравяй – добави Елий, докато дървеното човече излизаше през голямата врата,- ти си скъпоценен, понеже съм те изработил аз. А аз не правя грешки.

Пънчинело не се спря, но за миг си помисли:
„Може би наистина е прав...”
И когато си помисли това, една точка се отлепи от него и падна на земята...

"Ти си скъпоценен" – Макс Лукадо

12 юли 2010

Врата към Щастието

Когато една врата на Щастието се затвори, се отваря друга врата! Но често гледаш много дълго към затворената врата и не виждаш другата, отворената за Теб. Истината е, че не знаеш какво искаш, докато не го изгубиш. Но е истина и, че не знаеш, какво можеш да имаш, докато не го получиш...

Дарявайки някого с цялата си любов не можеш да бъдеш сигурен, че тя ще е споделена. Не очаквай да получиш любов в замяна. Чакай, докато тя се засили в сърцето на другия. Но дори това да не стане, ти пак бъди доволен. Нека нищо друго не ти трябва, защото все пак любовта е израснала в твоето сърце...

Отнема само минута да срещнеш някого, един час да харесаш някого, един ден, за да обикнеш някого, но е нужен цял един живот, за да забравиш някого. Как можеш да забравиш този, когото обичаш? Няма как! Този когото обичаш остава с теб в сърцето ти завинаги. Носиш го дълбоко в душата си...

Не се стреми към красота, тя може да те измами. Не се стреми към богатство, то е временно. Стреми се към някой, които те кара да се усмихваш, защото е нужна само една усмивка, за да се превърне мрачната нощ в светъл ден. Намери този, който кара сърцето ти да се усмихва...

Мечтай за това, за което искаш да мечтаеш. Иди там, където искаш да идеш. Бъди този, който искаш да бъдеш. Защото ние хората имаме само един шанс и един живот, за да направим нещата, които искаме да направим...

Можеш да имаш достатъчно Щастие, което да те кара да се чувстваш добре. Достатъчно опит, за да си силен. Достатъчно мъка, която да ти носи всичко човешко. Достатъчно надежда, за да си щастлив. Поставяй се винаги на мястото на другите. Това, което те наранява, вероятно наранява и другите...

Не е нужно да имаш най-доброто от всичко, за да си щастлив. Просто направи колкото можеш добро, докато вървиш по своя път. Любовта започва с усмивка, израства с целувка и умира със сълза. Светлото бъдеще винаги лежи върху забравено минало. Когато се родим ние плачем, а всички около нас се смеят. Живей така, че когато умиращ, ти да си единствения, който се смее, а всички около теб да плачат.

Ако се боиш от Щастието, Щастие няма да видиш. В нещастие не падай духом, в Щастието не се възгордявай. Важно е не само какво говори човек, но и какво чувства и защо го чувства. От всекиго, комуто е дадено много, много ще се иска. Което бързо се прави, бързо загива. Злото, което ни е известно е по-добро от неизвестното. С всеки може да се случи това, което може да се случи с някого. Върховете се постигат постепено...

Гневът е страх. Всеки разгневен човек е уплашен, той се страхува от някаква загуба. Радвай се на всеки миг, за да не се разкайваш после и да не изпитваш усещането, че си пропилял младостта си. За всяка възраст Животът е отредил някакво безпокойство. Страхът се простира дотам, откъдето започва неизбежното...

10 юли 2010

Ако си дал на света част от себе си, не си живял напразно! - Емил Димитров

Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън.
Ако си дал на милата
от своето сърце.
Ако си дал на чуждите
живот от себе си.
Ако си дал, ако си дал,
ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно.

Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.

Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.

Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица.
Ако си чул от клюката
и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия,
но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш

Дали е трябвало
изобщо да се раждаш

Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понакога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.

~ . ~ . ~

Текст: Иля Велчев
Музика: Емил Димитров

09 юли 2010

Развържете възлите на характера си - будистка притча

Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка - красива копринена кърпа. Вероятно била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща и сега всички го гледали в недоумение, защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: "Погледни внимателно, виж!"

Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа. След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той.

Завързвайки пет възела, Буда попитал:
— Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?

Сарипута казал:
— Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.
— Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?

Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
— Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.
— Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! А ти си кърпа с пет възела. Това са
агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм.

След което Буда казал:
— Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя?

И той започнал да дърпа двата края на кърпата, от което възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати.

Някой възкликнал:
— Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.

Буда отвърнал:
— О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата! А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по-стегнати. След това попитал — Кой ще каже, как да се развържат възлите?

Един ученик предложил:
— Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. — Той разгледал кърпата и казал — Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем. Тогава вече няма да е трудно, това са прости възли. — Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.

Буда казал:
— Днешната проповед свърши. Вървете да медитирате!

будистка притча

08 юли 2010

В този свят няма нищо абсолютно грешно!

Беше неделя и те обядваха в дома на баба й. Беше се събрало цялото семейство. Тя трябва да е била на четиринайсет години. Оплакваше се, че не може да направи някакво домашно за училище, защото, колкото пъти го подхванеше, все излизаше грешно.

- Може би тези грешки те учат на нещо - каза баща й. Но Брида настояваше, че не е така и че е тръгнала по грешния път и сега няма как да продължи.

Баща й я хвана за ръката и заедно отидоха в стаята, където баба й обикновено гледаше телевизия. Там имаше голям стенен часовник, който от много години беше спрял - липсваха части за него.

- В този свят, мила моя, няма нищо абсолютно грешно! - каза баща й, гледайки часовника. - Дори един спрял часовник е верен два пъти в денонощието...

~ . ~ . ~

Из "Брида"
Паулу Коелю

06 юли 2010

Целувката е като щастието - сподели я, за да й се радваш

6 юли се празнува като Световен ден на Целувката
мисли и цитати за целувката

~ Целувка в която няма любов, е престъпление, а всяко престъпление носи след себе си нещастие или за сърцето, или за душата.
Петър Дънов

~ Целувката може да е запетая, въпросителен или удивителен знак. Всяка жена би следвало да знае тези основни правила на пунктоацията.
Mistinguett

~ Една законна целувка никога не струва толкова, колкото откраднатата.
Ги дьо Мопасан

~ Целувката е мил начин, измислен от природата, за да спре речта, когато думите станат излишни.
Ингрид Бергман

~ Целунах първото си момиче и изпуших първата си цигара в един и същи ден. От тогава нямам време за цигари!
Артуро Тосканини

~ Има смисъл от целувката само, ако тя предава нещо. Целувката трябва да е проводник на живота.
Петър Дънов

~ Целувката е като солената вода - колкото повече пиеш, толкова повече ожадняваш.
Китайска поговорка

~ Щастието е като целувка - трябва да го споделиш, за да му се насладиш.
Бърнард Мелтзер

~ Целувката е подписът на човек.
Мей Уест

~ Този, който може да говори с очи, умее да целува с поглед.
Густаво Бекер

~ Целувките са ги измислили любовниците, за да намалят числото на казаните глупости.
Неизвестен автор

~ Ако някой те обича, като насочи своите чувства към теб, то е целувка.
Петър Дънов

~ Любовта диктува, но целувката записва тайни в сърцето.
Неизвестен автор

~ Целувката е нещо, при което хората са толкова близо един до друг, че не могат да видят нищо грешно в другия.
Рене Ясенек

~ По-добре плесница през лицето, отколкото неискрена целувка.
Еврейска поговорка

~ Може да завладяваш със сабя, но теб те завладяват с целувка.
Даниел Хенсиус

~ Целувката, според нейния произход, показва начин, по който можем да се спасим от злото в света.
Петър Дънов

~ Целувката е първата и последната дума на влюбените.
А. Бине

~ Целувката е нещо, което не можеш да даваш без да взимаш и не можеш да взимаш, без да даваш.
Неизвестен автор

~ Не в първата целувка, а във сетната щастливо тържествува любовта.
Павел Матев

~ Целувката прави сърцето отново младо и скрива годините.
Рупърт Брук

~ Нейните устни долепени до неговите можеха да му кажат повече неща, отколкото колебливите й думи.
Маргарет Мичел

~ Не съм я целувал. Шепнех в устата й.
Чико Маркс

~ Винаги целувай децата си за лека нощ, дори ако са вече заспали.
Хорас Джаксън Браун

~ Мъжът открадва първата целувка, моли за втората, изисква третата, без да пита си взема четвъртата, снизходително приема петата, а всички останали - изтърпява.
Хелън Роуланд

~ Ако някога се чудиш дали да целунеш красиво момиче, винаги оставяй на нея задачата да се чуди.
Томас Карлайл

"Красавица" - приказка за истината в Любовта

Вървяла по пътя девойка, прекрасна като фея. Изведнъж забелязала, че след нея върви един мъж. Тя се обърнала и го попитала:
— Кажи ми, защо вървиш след мен?

Мъжът отговорил:
— О, господарке на сърцето ми, твоята красота е така неотразима, че ми заповяда да вървя след теб. Казват, че свиря прекрасно, че за мен няма тайни в поетичното изкуство и че умея да пробуждам в женските сърца любовна мъка. Но аз искам да ти направя любовно признание, защото ти плени сърцето ми!

Красавицата мълчаливо го гледала известно време и след това му казала:
— Как така се влюби в мен? Моята по-малка сестра е много по-красива и привлекателна от мен. Погледни я, тя върви след мен...

Мъжът се спрял, после се обърнал, но видял само една безобразна, дрипава старица. Тогава той закрачил по-бързо, за да догони девойката. И свеждайки поглед, я попитал с примирен глас:
— Кажи ми, как се откъсна от езика ти такава лъжа?

Девойката се усмихнала и отвърнала:
— Ти, приятелю, също не ми каза истината, когато се кълнеше в любов към мен. Ти знаеш всички правила в любовта и даваш вид, че твоето сърце гори от любов към мен. Как можа тогава да се обърнеш, за да погледнеш друга жена?

05 юли 2010

Опитвал ли си някога, хранил ли си някого с Любов?

Хранил ли си някога гълъбите? Какво е чувството, когато седнеш на пейката, извадиш храната, а 30-40 гълъба долетят...? И всеки се блъска да кацне върху теб. И те са навсякъде - по главата, по раменете ти, по ръцете, по гърба... и навсякъде по пейката около теб. И когато пръснеш храната на земята - те се втурват към нея... Но не всички. Изведнъж се оказваш с три гълъба в ръцете... Това са дошлите за ласки. Те не искат да ги храниш, а да ги галиш... И започват да ти пеят, да се въртят и танцуват в ръцете ти... И тогава единият от тях, те поглежда с най-особения гълъбов поглед... Ревностно разперва криле и изгонва другите два. Това е момент на неземна любов! Той изцяло ти се предава, забравил за всичко останало!
А, когато храната привърши, всички гълъби отново са върху теб. И вече не знаеш кой какво търси... Но когато си тръгнеш от там, белият ти панталон е целият в ситни черни стъпки, запечатали незабравимата гълъбова любов...!

Хранил ли си някога чайките? Какво е чувството, когато си горе на деветия етаж, но сякаш си на сто и деветия... защото около теб е само небето! И щом отвориш прозореца си - чайките долитат... И в небето си сам със тях... Тогава им хвърляш парченца храна, а те я хващат ловко във въздуха. И ако случайно изпуснат нещо на земята - те никога не слизат да го вземат. Чайките обичат небето си...!

Хранил ли си някога катеричките? Какво е чувството, когато вървиш по алеята, а те те гледат закачливо от околните дървета...? И когато приклекнеш - те се втурват към теб, скачат в скута ти и хващат ръката ти... А ти нарочно я държиш затворена в юмрук. Но те знаят, че там има храна и с малките си лапички, започват да разтварят пръст по пръст... пръст по пръст... докато накрая извадят това, което са търсили. Може ли човек да опише колко красота се крие в очите им?

Хранил ли си някога уличните котки? Какво е чувството, когато някоя примряла от глад котка дойде...? А ти извадиш най-вкусната храна и я поставиш пред нея... Каква изненада, тя даже не я поглежда! Но първо идва при теб и започва да се гали... И трябва да я галиш дълго, продължително и задължително... А когато тя се насити на ласки - изведнъж се сеща, че и остава още много малко живот, ако не хапне нещо... и отива да яде.Но само да си тръгнеш и тя хуква след теб... И ако искаш да нахраниш котката, трябва да седиш до нея... Може ли някой да обясни, колко много любов има в една котка...?

Хранил ли си бездомното куче, което говори с очите си, поздравява те с опашката си... и винаги проверява какво си напазарувал? Но любовта... любовта при него е необяснима! А когато кучетата са десет? И всяко се блъска да е по близо до теб, да положи глава в дланите ти... Какво е чувството от тази всеотдайност и жажда за милувка?

Хранил ли си някога малки прасенца с биберон? А те са копринени като малки котенца... И понеже си седнал при тях, те стъпват с копитцата си по теб и лепят влажните си муцунки навсякъде по краката ти... Скупчват се, за да са по-близо до теб... и всяко те гледа с толкова добри и умни очи...

Хранил ли си малко теленце, козичка, агънце, сърне? Хранил ли си изхвърлени новородени котенца? А изпаднали от гнездата си пиленца? Може би си имал таралеж, който спи по гръб на дивана, докато ти галиш мекото му коремче? Или синеока гарга, която не те изпуска от поглед и те следва по алеите на парка? Куче, което хърка на възглавницата до теб? И пет котенца в гардероба, заедно с двете котки, които не знаят кое на коя е и ги отглеждат заедно? Може би гущерчета тичат по пердетата ти... и имаш щурчета в саксиите с цветя? Пренасял ли си с голи ръце градинска жаба, за да не я нарани косачката? Имал ли си костенурки? Или вълнисти папагалчета, които изнасяш на балкона, отваряш вратичката на клетката и... те излитат? Но след дълъг полет из квартала, пак се връщат в клетката... Защо ли? Дали това не е любов?

Хващал ли си лястовичка, попаднала в капана на стая? И чувал ли си най-красивата й песен, когато я пуснеш на свобода? Водил ли си прилеп на ветеринар? И давал ли си луди пари, само и само да спасиш живота на някое животинче? А радваш ли се на мишката, която те гледа от ъгъла на кухнята?

Опитвал ли си се да снимаш соколчетата, които летят високо в небето? И когато видят обектива, те бързо слизат над главата ти, сякаш искат да ти помогнат за снимките... Можеш ли да разпознаеш кога сърната вика малкото си? А спасявал ли си попови лъжички, когато локвата им пресъхва?

Познаваше ли всички тези животни или станахте приятели, когато им помогна и се грижеше за тях?

А хранил ли си някога гладни хора? Опитвал ли си се някога да нахраниш непознат? Или да го подслониш? Опитвал ли си се поне веднъж да облечеш голия; да се погрижиш за болния; да върнеш усмивката на тъжния? А да помогнеш на детето, на младежа, на възрастния?

Опитвал ли си поне веднъж да споделиш всичко, което притежаваш, с някой непознат? Опитал ли си? Ако не си - винаги може да опиташ! И колкото по-скоро, толкова по-скоро!
Чувството е необяснимо!
Може би - СПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ!


~ . ~ . ~

Из "Древната тайна на цветето на живота"
Друнвало Мелхизедек

04 юли 2010

Цени Живота си, докато е Твой!

Вече съм само статистика...

Когато дойдох тук в пърия момент, се почувствах много самотно и тъжно. Очаквах да проявят повече разбиране и съчувствие към мен, но и това не се случи. Единственото, което виждах, бяха хилядите пострадали хора, с жестоко наранени тела и травми, подобни на моите. Дадоха ми някакъв номер само и ме отпратиха в отделението за починали в следствие на автомобилна катастрофа.

Деня на смъртта ми беше най-обикновен ден. Как ми се иска да се бях качил в автобуса тогава! Но аз приемах автобуса с насмешка и пренебрежение. Спомням си какво усилие ми костваше да взема колата от мама:
- Моля те! - казах й. - Всички деца идват на училище с коли...

В 14:50h, когато би звънецът, хвърлих с облекчение учебниците си в шкафчето - бях свободен до следващата сутрин. Изтичах бързо до паркинга. Фактът, че сам щях да си карам колата и да си бъда господар, ме изпълваше с неописуемо вълнение...

Няма значение как точно се случи катастрофата. Правех се на отворко, карах като луд и вършех безумни действия с резки маневри по пътя. Наслаждавах се на свободата си и се забавлявах. Последното, което си спомням бе една възрастна жена, която вървеше много бавно. Беше се появила внезапно и пресичаше пътя пред мен. Чух звука от удара и усетих много силно разтърсване. На всякъде се разхвърчаха парчета стъкло и стомана. Миг след това имах чувството, че всичките ми вътрешности са се изсипали извън мен. Някой викаше. Май бях аз...

След което внезапно се събудих.
Всичко наоколо бе много тихо. Някакъв полицай стоеше до главата ми. До него видях и лекар. Тялото ми беше в ужасно състояние, цялото подгизнало в кръв от забитите в мен стъкла. Но странно, защо аз не усещах нищо...
- Почакайте малко, защо покривате лицето ми с този чаршаф? Не е възможно да съм мъртъв... Аз съм само на 17 години, за Бога! И ми предстои още толкова дълъг живот, бъдещето е пред мен... Та какво съм изживял аз досега?! Не, не..., не може да съм мъртъв, не!

Откараха ме някъде и ме поставиха в дълго метално чекмедже. Семейството ми дойде да ме разпознае. Но защо се стигна до там, да ме виждат в това състояние?! Защо, докато майка ми преживяваше най-ужасния момент в живота си, аз трябваше да я гледам в очите?! Баща ми сякаш за миг се бе състарил с години. Успя само да кимне на служителя:
- Да, това е синът ни...

Погребението беше много странно. Всичките ми роднини и приятели идваха до ковчега ми и ме гледаха с най-тъжния поглед, който бях виждал в тях до тогава. Някои от приятелите ми плачеха на глас, други леко докосваха ръката ми и се отдалечаваха с хлипове...

- Моля ви, нека някой да ме събуди! Извадете ме от тук! Не издържам повече, не мога да гледам родителите си в това състояние! Баба и дядо са толкова отпаднали, че едва се държат на краката си. А брат ми и сестра ми са така пребледнели, че изглеждат като призраци, движещи се сред тълпата. Всички са в паника и потрес, действат машинално, като роботи...

- Чуйте ме, това не може да е истина! Не може да съм мъртъв, не вярвам! Никой не вярва, нали?! Не ме погребвайте, моля ви! Не съм мъртъв! Животът е пред мен, предстои ми да изживея толкова хубави неща още... Искам отново да се смея, да тичам, да се забавлявам, да пея, да танцувам... Моля ви, не ме погребвайте, недейте!...
Господи, обещавам ти, че ако ми дадеш само още една възможност, ще бъда най-внимателният и отговорен шофьор на този свят! Единственото, което искам, е само още един последен шанс, Господи! Моля те!!! Та аз съм още на 17...

~ . ~ . ~

Автор - John Berrio
Превод на български - Melisa

02 юли 2010

Пеперудите и огъня - персийска притча за мъдростта и знанието

Три пеперуди долетели до една горяща свещ и започнали да разсъждават за природата на огъня.

Първата, приближавайки се до пламъка, се върнала и казала:
- Той свети.

Втората долетяла по-близо и, когато се върнала, казала:
-Той изгаря.

Третата, долитайки съвсем близо, влязла в пламъка на свещта и повече не се върнала. Тя научила това, което искала да узнае, но вече не можела да го съобщи.

Получилият знание се лишава от възможността да говори за него, затова знаещият мълчи, а говорещият не знае.

Персийска притча

01 юли 2010

Послушай гласа на сърцето си

"...Всеки човек на земята има свое съкровище, което го очаква - добави сърцето му. - Ние, сърцата, рядко споменаваме за тези съкровища, тъй като хората вече не искат да ги откриват. Говорим за съкровища само на децата. После оставяме животът да упъти всеки към собствената му съдба. Но, за съжаление, малко са тези, които следват начертания им път. И тъй като хората мислят, че светът е пълен със заплахи, той наистина се изпълва с такива. Тогава ние, сърцата, започваме да говорим все по-тихо, ала никога не замлъкваме съвсем. И се молим думите ни да бъдат чути: не искаме хората да страдат заради това, че не са послушали гласа на сърцето си..."

~ . ~ . ~

Из "Алхимикът"
Паулу Коелю