30 септември 2010

Винаги вярвай на чувствата си!

Той: Ти си прекрасен човек!
Тя: От къде знаеш?
Той: Имам такова чувство.
Тя: Доста несигурно доказателство. Чувствата може да са измамни!
Той: Затвори си очите. Само за миг... (тя затваря очи и той хваща ръката й) Какво правя?
Тя: Докосваш ме...
Той: От къде знаеш?
Тя: Почувствах го.
Той: Трябва повече да вярваш на чувствата си. Ти не им вярваш достатъчно...

Из "Град на Ангели" (City of Angels)

29 септември 2010

Мечтата на езерната вода - приказка за приятелството

Днес времето обещаваше да бъде слънчево, топло и тихо. Водата в езерото се събуди от ранния шепот на вятъра и от нежното му докосване, с което той постави едно брезово листо върху огледалото му. Листото се огледа и започна да оправя сутрешния си тоалет, тъй като беше нетърпеливо по природа и никак не му се седеше на клончето от началото на пролетта, та до сега. Водата му се усмихна и поизчисти с мокра ръка насъбралия се прах върху зелената му гладка кожица. Така в играта с немирния листец, водата не видя колко бързо Слънцето се беше издигнало и лъчите му вече падаха косо върху гладката й повърхност. Ставаше все по-топло и по-топло. Брезовото листенце вече се беше завряло на сянка до брега под една надвиснала цветовете си синя камбанка и се готвеше за следобедния си сън.

Водата в езерото си имаше една голяма мечта. Не, че и беше зле в езерото, но при нея всеки ден долитаха много птици, които след като утоляха жаждата си, пърхаха с крилца в плитчината, за да охладят загретите си от слънцето телца, а после шумно излитаха нагоре и се изгубваха от погледа й из небесните висини.

- Да можех и аз да полетя като тях! – често въздишаше водата. - Трябва да е много приятно да се рееш из небесната шир! А може би ще си намеря и нови приятели по този начин… – често си мечтаеше тя на глас.
– Хмм… и защо са ти нови приятели? - попита я един ден малката жабка.
- Защото приятелството е най-хубавото нещо! - отговори водата - Това е другото твое “Аз”. Едно толкова подобно на теб, но и толкова различно същество, което ти помага да видиш света и по друг начин и двамата заедно да откривате нещо ново.
- Може и така да е - каза малката жабка - но аз предпочитам да си скачам сама.
- Хей, искаш ли да станем приятели? – извика някой и загъделичка топло и нежно водата.
- А, Слънце, това ти ли си? Искам, разбира се, но не зная как - отговори водата.
- Много е лесно! Достатъчно е само да ми вярваш, че няма да ти навредя, а аз ще ти помогна да изпълниш мечтата си.
- Мечтата ми? Да полетя като птиците? Та аз нямам криле!
- Всеки може да има това, за което си мечтае стига да повярва в мечтата си. Хайде, хвани се за някой от лъчите ми - каза Слънцето, - и аз ще ти покажа цялата красота на небесната шир.

Тогава се случи нещо, което водата даже и не беше сънувала. Топлите лъчи я замилваха толкова нежно, че тя почувства цялата обич и топлина на Слънцето. Прииска й се да затанцува и тя се хвана за лъчите му и се заиздига нагоре и нагоре... Усещаше се такава, каквато никога не е била - бяла, нежна и ефирна. Не смееше да отвори очи, но когато го направи видя, че наистина е лека и бяла като мъглата сутрин, която се стелеше над езерото. Тя се беше издигнала толкова нависоко, че то й приличаше на малка синя точица. Беше красиво, невиждано, най-невероятното преживяване, което бе имала в живота си! Приятелството й със Слънцето й беше дало усещания и възможности, които я правеха не само щастлива, но й даваха криле като на птиците, над които тя летеше и поглъщаше цялата красота на небето и земята.

Толкова много щастие водата не можеше да побере в себе си. Нежното й сърце не издържа и тя заплака. В началото сълзите й се ронеха едва, едва.
- Май ще вали - каза жабката от езерото и погледна към надвесилия се пухкав бял облак.
- Водата се завръща в езерото. Но всеки се завръща в дома си един ден! - добави дълбокомислено водното паяче.

А сълзите на водата от капчици се превръщаха във водни струйки. Превръщаха се в пречистващ дъжд, видял и отразил красотата на земната шир и необятността на небесните висини. Езерото протегна ръце и водните струйки се стичаха и пълнеха коритото му с укротената бяла и щастлива вода, променена от едно ПРИЯТЕЛСТВО, което й беше дало цялото щастие и обич, на което беше способно...

28 септември 2010

Силните плачат сами!

~ СИЛНИТЕ ~
Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят,
как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад.
И не говорят ненужно.
Те са внезапни искри
от небесата дарени.
Тяхната воля твори
нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст
и доживотната завист,
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи,
прави ги по-всемогъщи.
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.

Автор - Веселина Атанасова

27 септември 2010

Приказка за малките жабчета - урок за Живота

Имало едно време една групичка от малки жабчета, които решили да си организират надбягване. Целта им била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците. И състезанието започнало...

В действителност, никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания, като например :
- Ооо, пътят е толкива труден! Те НИКОГА няма да достигнат върха!...

Или пък:
- Не, НЯМА НАЧИН да достигнат върха! Кулата е толкова висока!...

И малките слабички жабчета започнали да се скапват. И се отказвали. Едно по едно...

...Освен онези, които с бодра крачка продължавали да се изкачват нагоре и нагоре. А тълпата продължавала да крещи:
- Толкова е трудно! Никой няма да успее!!!

И все повече жабчета се уморявали и се отказвали.
...Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре...
- Това НЯМА ДА СЕ ПРЕДАДЕ!

На самия край всички други вече се били отказали да изкачват кулата. С изключение на онова мъничко жабче, което след неимоверни усилия, единствено успяло да стигне до върха! Тогава всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно ТОВА жабче е успяло да го направи. Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило нужните сили, за да достигне върха?

Оказало се, че... Победителят бил ГЛУХ!!!

А поуката от тази приказка е:
Никога не слушай негативните коментари или песимистични изказвания на другите! Подминавай ги, защото те те отдалечават от твоите най-красиви мечти! Онези, за които жадуваш и които носиш в сърцето си!

Никога не забравяй за силата, която носят думите! Защото всичко, което чуваш или четеш, повлиява на действията ти.

Винаги бъди позитивен! Остани ГЛУХ, когато хората ти казват, че ТИ няма да успееш да осъществиш целите и мечтите си!

Винаги мисли:
АЗ МОГА ДА ГО НАПРАВЯ! И действително ЩЕ УСПЕЕШ!

26 септември 2010

Ennio Morricone Chi Mai


24 септември 2010

Щастие не се купува! - притча за парите

Един младеж попитал стария мъдрец:
- Учителю, доколко верни са думите, че щастието не се състои в парите?
- Напълно верни са! - отвърнал той. - И да се докаже тяхната истинност не е никак трудно. Защото:

С пари можеш да си купиш храна,
~ но не и апетит.
Можеш да си купиш къща,
~ но не и домашен уют.
Можеш да си купиш легло,
~ но не и сън.
Можеш да си купиш лекарство,
~ но не и здраве.
Можеш да си купиш книга,
~ но не и знание.
Можеш да си купиш диплома,
~ но не и ум.
Можеш да си купиш прислужник,
~ но не и приятел.
Можеш да си купиш забавления,
~ но не и щастие.
Можеш да си купиш секс,
~ но не и любов.
Можеш да си купиш разпятието,
~ но не и вяра.
Можеш да си купиш часовник,
~ но не и време.
Можеш да си купиш смъртта,
~ но не и живота.
Можеш да си купиш по-луксозно място на гробищата,
~ но не и на небето.
Можеш да си купиш всичко материално,
~ но не и духовност.
Защото много по-важно от това да имаш, е това ДА БЪДЕШ ЧОВЕК!

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

23 септември 2010

Колко струва усмивката?

Усмивката не струва нищо, но дава много:
~ Тя обогатява този, който я получава, без да прави по-беден този, който я дарява...
~ Тя трае само миг, но споменът за нея понякога остава завинаги...
~ Никой не е толкова богат, че да може да живее без усмивка и никой не е толкова беден, че да не може да раздава усмивки...
~ Усмивката създава щастие в семейството, подкрепя доброжелателността в бизнеса и е парола за приятелство...
~ Тя ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е слънчев лъч за тъжния...
~ Усмивката е най-добрата противоотрова на природата за тъгата и тревогата...
~ Тя не може да бъде купена, измолена, взета назаем или открадната, защото тя е нещо, което няма стойност, ако не е дарена от сърце...
~ Някои хора са твърде изморени, за да те дарят с усмивка. Дай им Ти една от твоите, защото най-много се нуждае от нея този, който я няма!


"Цената на Усмивката на Коледа" от Франк Ирвинг Флетчър
A Smile costs nothing, but gives much:
~ It enriches those who receive, without making poorer those who give...
~ It takes but a moment, but the memory of it sometimes lasts forever...
~ None is so rich or mighty that he can get along without it, and none is so poor, but that he can be made rich by it...
~ A Smile creates happiness in the home, fosters good will in business, and is the countersign of friendship...
~ It brings rest to the weary, cheer to the discouraged, sunshine to the sad, and it is nature’s best antidote for trouble...
~ Yet it cannot be bought, begged, borrowed, or stolen, for it is something that is of no value to anyone, until it is given away...
~ Some people are too tired to give you a smile. Give them one of yours, as none needs a smile so much as he who has no more to give.

"The Value of a Smile at Christmas" by Frank Irving Fletcher

22 септември 2010

Бъди щастлив! - приказка за Злобата

На ъгъла на една улица стоял просяк и просел подаяния. По пътя минал ездач, приближил се до него и го зашлевил с камшика си по лицето.

Гледайки след отдалечаващият се конник, просякът се изправил и казал:
- Бъди щастлив!

Фермер, който стоял на близо и видял случилото се, чувайки последните думи, не се сдържал и попитал изумен:
- Нима си толкова смирен?!

- Не! - отвърнал просякът. - Но, ако ездачът беше щастлив човек, нямаше да дойде и да ме удари...

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

21 септември 2010

Писмо за Теб от Сърцето ми

...Извадих един плик от чекмеджето на бюрото.
Написах името ти върху него.
С големи букви, само името ти.
Ако имах адреса ти, дали щях да ти го изпратя?
Не зная...
Писмото е в джоба ми.
Джобът е близо до Сърцето ми.
Сърцето ми е в Теб.
Ти си близо до Сърцето ми.
Значи писмото е в Теб...

~ . ~ . ~

Автор - C. Dundar
Превод на български - Melisa

20 септември 2010

Ако искаш да оцелееш, трябва да бягаш! - африканска притча

Всяка сутрин в Африка, когато изгрява слънцето, Газелата се събужда от сън с мисълта, че през деня трябва да надбяга най-бързия Лъв. В противен случай ще се превърне в негова плячка...

Всяка сутрин в Африка, когато изгрява слънцето, Лъвът се събужда от сън с мисълта, че през деня трябва да надбяга най-бавната Газела. В противен случай ще умре от глад...

Няма значение, дали си Лъв или Газела.
Ако искаш да оцелееш, важното е, когато изгрее слънцето - ти да бягаш...

~ . ~ . ~

Африканска поговорка
Превод на български - Melisa

19 септември 2010

"Септември" - Христо Фотев

Изпълнени със прости истини,
вървяхме в първите зари,
жените - малко по-замислени,
мъжете - много по-добри.

Красиви в хладното изгряване,
с което идваше деня,
познали бавното узряване
на устни, слънце и земя,

ний слушахме как пее в златото
на ясеновите листа
дъжда - последния на лятото
и първия на есента...

Автор - Христо Фотев

17 септември 2010

Мъдрост, Вяра, Надежда, Любов - пожелание за Щастие и Благослов

Някога, отдавна, в стари времена
Живяла във Рим благочеста жена.
Тя Бога почитала много, дори
Тъй е възпитала и свойте дъщери.
Тя носела името на мъдростта,
А на благодетели кръстила трите си деца.
Първа е Вяра, след нея Надежда,
Любов последна в реда се подрежда.
Мъдрост и Вяра, Надежда и Любов
Те са най-значимите в нашия живот.
Някой атеисти смело ги отричат,
Ала християните днеска ги почитат.
Надяваме се, вярваме, във любовта
Молим се да имаме и мъдростта,
За това паметта им пазим в душите
На майката София и на дъщерите...

Автор - Нели Иванова

16 септември 2010

Истинският смисъл на Живота е в това, да го изживееш щастливо!

Когато бях на 5 години мама непрекъснато ми повтаряше, че най-важното в живота е да бъдеш щастлив.

Когато тръгнах на училище, попитаха всички ни, какви искаме да станем, когато порастнем. Аз отговорих:
- Щастлива!

Тогава ми казаха:
- Ти не си разбрала въпроса...

А аз отвърнах:
- Не! Вие не сте разбрали Живота...

~ . ~ . ~

Автор - Анна Гавалда
Из "35 килограма надежда"

15 септември 2010

Писмо на една майка до целия свят

Скъпи хора по целия свят,
Днес синът ми тръгва на училище. За известно време всичко ще му бъде ново и чуждо. Иска ми се да бъдете добри и мили към него.

До този момент той беше пълен господар на дома, командваше всичко живо в задния двор. Аз бях винаги край него, за да се погрижа за раните му и да го утеша. Но сега нещата ще се променят.

Тази сутрин той ще излезе, ще ми махне с ръчичка и ще започне своето голямо приключение, което вероятно ще включва войни, трагедии и страдания...

За да живее в този свят, ще са му необходими вяра, обич и смелост. Затова, хора, иска ми се да го хванете за ръка и да го научите на нещата, които трябва да знае:

Научете го, но ако може, нека това да стане с грижа и любов. Научете го, че на всеки мошеник се пада и по един герой; че на всеки недостоен политик се пада и по един всеотдаен водач; че на всеки враг се пада по един приятел. Научете го на чудесата на книгите...

Дайте му достатъчно време, за да размишлява на спокойствие над вечната загадка на птиците в небето, пчелите в слънчевата светлина и цветята по зелените склонове.

Научете го, че е много по-достойно да загубиш, отколкото да измамиш. Научете го да има вяра в собствените си идеи, дори ако всички твърдят, че не е прав.

Научете го да продава мускулите и ума си на най-високата цена, но никога да не продава сърцето и душата си!

Научете го да запушва уши при освиркванията на тълпата... но да се изправя и да се бие, ако смята, че е прав!

Научете го с нежност. Но без да го разглезвате! Защото само в огъня се закалява чистата стомана.

Молбата ми е голяма, хора, знам. Но вижте какво можете да направите. Той е толкова мило момченце...

~ . ~ . ~

Из "Пилешка супа за душата"
Оригинал - Abraham Lincoln, "Letter to my son's teacher"

13 септември 2010

Стив Джобс - Останете си гладни! Останете си глупави!

Тази реч е произнесена от Стийв Джобс, изпълнителен директор на "Apple Computer" и "Pixar Animation Studios", на 12-ти юни 2005 г., пред абсолвентите на Станфордския университет по време на церемонията по тяхното дипломиране.
Stay Hungry! Stay Foolish! - Steve Jobs

За мен е чест да бъда с вас на този ден, когато се дипломирате в един от най-добрите университети в света. Аз така и не завърших колеж. Всъщност, ако трябва да съм напълно откровен, това сега е най-близката ми среща с дипломиране, до която някога съм стигал. Днес искам да ви разкажа три истории от моя живот. Това е всичко. Само три истории, нищо повече...

Първата история се отнася за свързването на точките
Прекъснах следването си в "Рийдс Колидж" още след първите 6 месеца, но след това останах като прекъснал студент още 18 месеца преди окончателно да напусна. Защо прекъснах ли? Всичко започнало още преди аз да се родя. Биологичната ми майка е била млада, неомъжена студентка и решила да ме остави за осиновяване. Тя много държала да бъда осиновен от интелигентни хора с високо образование, затова всичко било уредено така, че да бъда пратен в семейството на адвокат и неговата съпруга. Само че щом съм се появил, те в последната минута решили, че искат момиче. И така моите родители, които били в списъка на чакащите, получили позвъняване посред нощ с въпроса: "Имаме едно извънредно бебе от мъжки пол – искате ли го?". Отговорът им бил: "Да, разбира се!". По-късно биологичната ми майка научила, че майка ми никога не е ходила в колеж, а баща ми не е завършил дори гимназия. Тя отказала да подпише финалните документи. Склонила едва след няколко месеца, когато родителите ми обещали, че някой ден задължително ще ме пратят в колеж.

И 17 години по-късно аз наистина отидох в колеж. Но бях толкова наивен, че избрах колеж, който беше скъп почти колкото Станфорд и всички спестявания на моите родители от работническата класа отидоха за таксата по обучението ми. След шест месеца вече не виждах смисъл в това. Нямах никаква представа какво искам да направя с живота си и не виждах как колежа ще ми помогне да намеря отговора. А и харчех парите, които родителите ми са спестявали цял живот. Затова реших да прекъсна и се надявах, че нещата някакси ще се наредят. Беше доста плашещо тогава, но сега като се обърна и погледна назад във времето си давам сметка, че това беше едно от най-правилните ми решения. От момента в който прекъснах, спрях да посещавам редовните задължителни лекции, които ми бяха повече от досадни и влизах да слушам само онези, които ми изглеждаха интересни.

Не всичко беше чак толкова розово, разбира се. Нямаше къде да спя, нямах стая в общежитието, затова спях на пода в стаите на приятелите ми. Връщах празни бутилки от Кола заради 5-центовия депозит, за да си купувам храна и вървях по 7 мили до другия край на града всяка неделя вечер, за да се наям със свястна храна поне веднъж в седмицата в храма Харе Кришна. Но всичко това ми харесваше. И голяма част от това, с което се сблъсках благодарение на своето любопитство и интуиция, по-късно се оказа безценно. Ще ви дам един прост пример: по онова време "Рийд Колидж" предлагаше едни от най-добрите калиграфски курсове в страната. В цялото студентско градче всеки плакат, всеки етикет, всяка табела бяха написани на ръка с красив типографски шрифт. И понеже се водех прекъснал и не трябваше да посещавам задължителните лекции, реших да се запиша в курса по калиграфия и да се науча да правя това. Така научих какво са серифни и несерифни шрифтове, изучих разликата между разстоянието в различните буквени комбинации и още куп други неща, които правят добрата типография добра. Беше толкова красиво, историческо, артистично и представено умело по начин, който беше недостъпен за науката. И аз бях запленен, за мен беше очарователно.

Тогава не съм се и надявал дори, че някое от тези неща може да има практическо приложение в живота ми. Но десет години по-късно, когато проектирахме първия компютър Макинтош, всичко си дойде на мястото. И вградихме това в нашия Мак. Той беше първият компютър с красиви шрифтове. Ако не се бях записал в онзи курс в колежа, Macintosh никога нямаше да притежава множество различни шрифта с пропорционално разстояние между буквите. А тъй като Windows просто изкопира Maк, най-вероятно и нито един персонален компютър нямаше да ги има. Ако не бях прекъснал, никога нямаше да отида на калиграфските курсове и компютрите можеше и да нямат сегашната си чудесна типография. Разбира се, беше невъзможно да свържа точките, гледайки в бъдещето, когато бях още в колежа. Но обръщайки се назад, десет години по-късно всичко изглежда кристално ясно.
Ще повторя отново – няма как да свържете точките гледайки напред в бъдещето. Това може да стане само с поглед назад в миналото. Така че трябва някак да повярвате, че точките ще се свържат в бъдещето ви. Трябва да вярвате в нещо – вашият кураж, съдба, живот, карма, вътрешен глас..., каквото и да е. Този подход никога не ме е заблуждавал и промени целия ми живот...

Втората ми история е за любовта и загубата
Бях късметлия – на съвсем ранен етап от живота си вече бях открил какво обичам да правя. Уоз и аз основахме Apple в гаража на родителите ми когато бях на 20. Работихме здраво и след 10 години от нас двамата в един гараж, Аpple се разрастна до 2-милиардна компания с над 4000 служители. Година преди това бяхме пуснали на пазара най-доброто си произведение – Макинтош – и аз току-що бях навършил 30. И тогава ме уволниха. Как може да те уволнят от компания, която си основал? Ами, тъй като Аpple се разрастваше, ние наехме на работа човек, който аз смятах за много талантлив, за да управляваме заедно компанията и първата година нещата вървяха добре. Но после нашите възгледи за бъдещето започнаха да се разминават и накрая се скарахме. Когато това се случи, бордът на директорите застана на негова страна. Така на 30-годишна възраст аз бях уволнен. И то доста публично. И това, което беше центърът на целия ми съзнателен живот, изчезна. Това ме разби, беше ужасно...

В продължение на няколко месеца наистина не знаех какво да правя и с какво да се захвана. Чувствах, че съм разочаровал цялото предишно поколение предприемачи, че съм изпуснал щафетата точно когато ми е била предадена за да я продължа. Срещнах се с Дейвид Пакард (съосновател на Hewlett-Packard) и Боб Нойс (основател на Intel) и се опитах да се извиня за това, че прецаках нещата. Бях се провалил публично и по едно време даже си мислех да се откажа от всичко и да напусна долината. Но макар и бавно, нещо започна да ми се изяснява – аз все още обичах това, което правех! Обратът на събитията в Apple не бяха променили това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. И затова реших да започна от начало.
Тогава не го разбирах, но се оказа, че уволнението ми от Епъл е било най-доброто нещо, което е можело да ми се случи. Бремето на успеха беше заместено от лекотата на това да си отново начинаещ, да си по-малко уверен в каквото и да е. Това ми даде свободата да навляза в един от най-творческите периоди от живота си.

През следващите пет години основах компания на име NeXT, друга компания на име Pixar и се влюбих в една невероятна жена, която по-късно стана моя съпруга. Pixar създаде първия в света филм с изцяло компютърна анимация – "Играта на играчките" – и днес е най-успешното анимационно студио на света. В забележителна поредица от събития, Apple закупиха NeXT, аз се върнах в Епъл и технологията, която бяхме създали в NeXT е в сърцевината на сегашното възраждане на Apple. А Лорийн и аз имаме прекрасно семейство...

Убеден съм, че никое от тези неща нямаше да се случи ако не бях уволнен от Епъл – ужасно на вкус и много горчиво лекарство, но пациентът се нуждаеше от него. Понякога животът ни удря с тухла по главата. Не губете вяра! Убеден съм, че единственото нещо, което ме държеше през годините и ми даваше силите и увереността да вървя напред, беше любовта към това, което правя. Трябва да намерите това, което обичате. Както в работата, така и в любовта и в личния живот. Работата заема значителна част от живота ви и единственият начин да бъдете наистина доволни е да правите нещо, което смятате за велико. А единственият начин да вършите велики неща е да обичате това, което правите. Ако все още не сте го намерили - продължавайте да търсите! Не се отказвайте! Сърцето ще ви подскаже когато сте го открили. И както всяка силна връзка, тя ще става все по-хубава с годините. Така че продължавайте да търсите, докато не я намерите. Не се отказвайте!

Третата ми история е за смъртта
Когато бях на 17, прочетох някъде един цитат, който звучеше приблизително така: ”Ако живееш всеки свой ден сякаш той е последният ти, някой ден със сигурност ще се окажеш прав!” Тази мисъл ме впечатли силно и от тогава, вече 33 години, всяка сутрин се поглеждам в огледалото и се питам: ”Ако днес беше последният ден от живота ми, щях ли да направя това, което се каня да направя сега?". И когато няколко дни подред отговорът е „Не!" аз знам, че нещо трябва да променя.
Да си напомням, че скоро няма да съм между живите, е най-мощният инструмент, който някога съм използвал, за да вземам големите решения в живота си. Защото почти всичко останало – всички вътрешни очаквания, цялата гордост, всичкият страх от унижение или провал – тези неща просто изчезват пред лицето на смъртта. И остава само това, което е истински важно. Да помниш, че си смъртен е най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капана на представата, че има какво да загубиш. Вече си гол. И няма причина да не следваш сърцето си...

Преди около година ми откриха рак. В 7.30 ч. сутринта ми направиха скенер, на който ясно личеше тумора в панкреаса ми. А аз дори не знаех какво е панкреас! Докторите ми казаха, че почти със сигурност този тумор е от нелечимия тип и вероятно ми остават от 3 до 6 месеца живот. Личният ми лекар ме посъветва да се прибера вкъщи, да си подредя нещата и да организирам делата си, което на докторски значи "подготви се да умреш". Това означава, само за няколко месеца да кажеш на децата си всичко онова, за което си смятал, че имаш на разположение поне 10 години. Означава също, да се убедиш, че всичко е приготвено така, че да е възможно най-лесно за семейството ти. Означава да си вземеш сбогом...

Живях с тази диагноза през целия ден. По-късно същата вечер ми направиха биопсия, вкараха ендоскоп в гърлото ми, през стомаха, чак до червата ми, боцнаха с една игла панкреаса ми и взеха няколко клетки от тумора. Аз бях под упойка, но жена ми, която присъстваше на манипулацията, ми разказа, че когато видели клетките под микроскопа, лекарите се разплакали. Защото се оказало, че това е много рядка форма на рак на панкреаса, която е лечима чрез операция. Бях опериран и сега съм добре...

Тази случка беше най-близката ми среща със смъртта и се надявам това да си остане така поне за още няколко десетилетия напред. Сега, след като вече съм го преживял, мога да ви заявя още по-уверено от преди, когато смъртта беше просто интелектуална концепция: На никой не му се умира! Дори хората, които искат да отидат в Рая, не искат да умират, за да отидат там. И все пак, смъртта е нашата обща крайна точка. Никой никога досега не й е избягал. И така трябва да бъде, защото Смъртта най-вероятно е единственото най-добро изобретение на Живота. Тя е негов посредник и същевременно агент на промяната. Изчиства старото, за да направи път на новото. В този момент новото сте вие, но някой ден, не чак толкова далечен, вие също ще остареете и ще бъдете отстранени от пътя. Съжалявам, че съм толкова драматичен, но това е истината.
Времето ви е ограничено, затова не го пилейте като живеете нечий чужд живот! Не падайте в капана на догмата да живеете според мислите и очакванията на другите! Не позволявайте шумът от мненията на хората около вас да заглуши вашия собствен вътрешен глас! И най-важното – имайте смелостта да следвате сърцето и интуицията си! Те някак вече знаят какви наистина искате да станете. Всичко останало е второстепено!

Когато бях малък, имаше едно издание, наречено "Световен каталог", което си беше нещо като библия за моето поколение. Списваше го един приятел на име Стюърт Бранд в Менло Парк, недалеч от тук. Той успя да съживи изданието, вдъхвайки му своя поетичен усет. Това беше в края на 60-те години, когато все още нямаше персонални компютри и предпечатна подготовка, така че всичко се правеше на пишещи машини, с ножици и полароидни снимки. Беше нещо като Гугъл в хартиен вариант, 35 години преди самият Google да се появи. Беше идеалистично и пълно с хубави съвети и велики мисли.
Стюарт и неговият екип издадоха няколко броя на "Каталог на цялата Земя" и когато списанието се изчерпа, пуснаха последния брой. Това беше около средата на 70-те, а аз бях на вашата възраст. На задната корица на техния финален брой имаше снимка на провинциален селски път в ранно утро. От онези, които можете сами да видите, ако притежавате достатъчно авантюристичен дух и се осмелите да тръгнете на автостоп. Най-отдолу под снимката беше написано:
"Останете си гладни! Останете си глупави!"
Това беше тяхното послание на сбогуване...
Бъдете ненаситни
! Бъдете безразсъдни!
И аз винаги съм си пожелавал същото това за себе си. Сега, когато вие се дипломирате, за да започнете един нов живот, го пожелавам и на вас:
Останете си гладни!
Останете си глупави!


12 септември 2010

Бяла булка съм, мамо - щастлива съм!

Бяла съм

Бяла съм, мамо - бяла и хубава,
с тихи стъпки към него вървя...
Виж го - чака ме, гледа ме влюбено,
обещава ми целия свят!

Не плачи!
Знам, че плачеш от радост,
ала днес не желая сълзи...
Подарявам му своята младост
и букет от безумни мечти!

Виж ме, мамо - бяла и хубава,
на ръката ми пръстен блести.
Той ме взе!
А сега да празнуваме,
само, моля те, ти не плачи...

Автор - Яна Вълчева

11 септември 2010

Хорхе Букай - мисли, цитати, приказки и откъси от книги


"Правилото на Вик Идиота" - откъс от книгата "Трите въпроса"

"Спуканата делва" - приказка за недостатъците - откъс от книгата "Да се обичаме с отворени очи"

"Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб!" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Крилете са, за да летиш" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Аз съм Аз, Ти си Ти..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Ако можех да избирам..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Осъзнаване" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Истинската стойност на пръстена" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Търсачът" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Погледът на влюбения" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Тъга и Ярост" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Искам... Безусловно!" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Окованият слон" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Обичам те?" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

10 септември 2010

Притча за молива - никога не си позволявай да се обезкуражаваш!

Създателят на молива отделил молива на една страна, точно преди да го постави в кутията.

- Има пет неща, които трябва да знаеш, - казал той на молива, - преди да те пратя на света. Винаги ги помни и никога не ги забравяй. Така ти ще се превърнеш в най-добрия молив, който можеш да бъдеш.

Първо: Ще можеш да правиш много велики неща, но само ако позволиш на Някой да те държи в ръката си.

Второ: Ще почувстваш болезнено подостряне от време на време, но то ще ти е необходимо, за да станеш по-добър молив.

Трето: Ще имаш възможност да коригираш грешките, които си направил.

Четвърто: Най-важната част от теб винаги ще бъде тази, която е отвътре.

И пето: На всяка повърхност, върху която те използват, ти трябва да оставиш своя следа. Независимо какво е състоянието ти, трябва да продължиш да пишеш.

Моливът разбрал всичко и обещал да го помни. След което бил поставен кутията с призвание в сърцето...

А сега на мястото на молива постави себе си. Винаги помни тези 5 правила, никога не ги забравяй и ще станеш най-добрият човек, който е възможно да бъдеш!

Първо: Ще бъдеш в състояние да направиш много велики неща, но само ако позволиш да те направлява Божията ръка. И ако позволиш на другите хора да бъдат до теб и да се докоснат до многото дарове, които ти притежаваш.

Второ: Ти ще изпитваш болезнено подостряне от време на време, сблъсквайки се с различни проблеми в живота. Но ти ще имаш нужда от това, за да станеш по-силен човек.

Трето: Ще имаш възможност да коригираш грешките, които си направил..

Четвърто: Най-важната част от теб винаги ще бъде тази, която е отвътре.

И пето: Навсякъде, където минеш, ти трябва да оставиш своя следа. Без значение каква е ситуацията, ти трябва да продължиш да изпълняваш своите задължения.

Позволи на тази притча за молива да ти помогне да осъзнаеш, че ти си един специален човек и само ти можеш да реализираш предназначението, което си роден да осъществиш.

Никога не си позволявай да се обезкуражаваш и да си мислиш, че животът ти е незначителен и че не можеш да го промениш!

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

09 септември 2010

Едно Момиче и едно Момче = Истински Приятели

Едно Момиче попитало едно Момче, дали е хубава. И той казал... "НЕ!".

Тя го попитала, дали той би искал да бъде с нея завинаги. И той отвърнал... "НЕ!".

Тогава тя го попитала, дали ако си тръгне, той би плакал. А той отново отговорил... "НЕ!".

Това й било достатъчно, за да се увери, че не може да остане повече при него. Като си тръгвала, сълзи се стичали по лицето й, а душата й се раздирала от пареща болка. Тогава Момчето я хванало за ръката и казало:

~ Ти не си хубава, ти си прекрасна!
~ Аз не искам да бъда с теб завинаги, аз имам нужда да бъда с теб завинаги.
~ И няма да плача, ако ти си тръгнеш, а ще умра...

Така че, сега ще ти кажа:
~ Харесвам те заради това, което означаваш за мен - ти си моят
най-истински приятел!

~ . ~ . ~

Изпратено от един Истински Приятел

08 септември 2010

Истината за неуспеха

The truth about failure - Истината за неуспеха

Неуспехът не означава, че си се провалил,
~ а че просто все още не си успял...

Неуспехът не означава, че не знаеш как да направиш нещо,
~ а че трябва да опиташ друг, по-различен начин...

Неуспехът не означава, че си неспособен,
~ а че не си съвършен...

Неуспехът не означава, че си пропилял живота си,
~ а че имаш причина да започнеш отначало...

Неуспехът не означава, че трябва да се откажеш,
~ а че трябва да опитваш по-силно...

Неуспехът не означава, че никога няма да се справиш,
~ а, че ще ти отнеме малко повече време...

Неуспехът не означава, че си постъпил глупаво,
~ а че имаш много вяра...

Неуспехът не означава, че си бил опозорен,
~ а че си искал да опиташ...

Неуспехът не означава, че не си постигнал нищо,
~ а че си научил нещо!

~ . ~ . ~

Failure doesn't mean you are a failure
~ it does mean you haven't succeeded yet...

Failure doesn't mean you don't have it
~ it does mean you have to do something in a different way...

Failure doesn't mean you are inferior
~ it does mean you are not perfect...

Failure doesn't mean you've wasted your life
~ it does mean you've a reason to start afresh...

Failure doesn't mean you should give up
~ it does mean you should try harder...

Failure doesn't mean you'll never make it
~ it does mean it will take a little longer...

Failure doesn't mean you have been a fool
~ it does mean you had a lot of faith...

Failure doesn't mean you have been disgraced
~ it does mean you were willing to try...

Failure doesn't mean you have accomplished nothing
~ it does mean you have learned something...

Автор - Robert Schuller
Превод на български - Melisa

07 септември 2010

Да обичаш, е като да ядеш вишни

- Осъзнаваш ли, че напоследък с теб постоянно се караме и спорим за нещо? Почти през цялото време. Явно вече не можем да бъдем заедно...
- А ти обичаш ли вишни?
- Да, много!
- А изплюваш ли костилките, когато ги ядеш?
- Да, разбира се!
- Същото е в Живота и Любовта - научи се да изхвърляш костилките и същевременно да обичаш вишни...

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

06 септември 2010

Справедливост, Мъдрост, Добро и Щастие - притча за цар Давид

Преди да умре, цар Давид повикал сина си, бъдещия цар Соломон.
— Ти вече си бил в много страни и си видял много хора — казал Давид. – Какво е твоето мнение за света?
— Навсякъде, където бях - отговорил Соломон, — царят несправедливост, глупост, зло, нещастие. Аз не знам защо нашият свят е устроен така, но искам да го променя.
- Добре. А знаеш ли как да направиш това?
- Не, татко.
- Тогава чуй... - и цар Давид разказал на бъдещия цар Соломон следната история:


Отдавна, много отдавна, когато светът бил млад, на земята живеел един единствен народ. Управлявал го Цар, чието име не е стигнало до нас. Той имал четири деца - техните имена също са потънали във Времето. Когато дошло време царят да умре, той повикал четиримата си наследника и им завещал да носят на хората Справедливост, Мъдрост, Добро и Щастие.

Несправедливостта – казал той, възниква заради това, че човек се отнася към света много пристрастно. За да бъде справедлив, човек трябва да се избави от властта на чувствата си. Той трябва да постъпва така, сякаш светът съществува независимо от него. "Светът съществува, а аз не съществувам" - за справедливия човек е важен само този принцип.

Глупостта — продължил той, – възниква, защото знаейки съвсем малко за огромния и многообразен свят, човек съди за него само от позициите на своето знание. Както е невъзможно да се изгребе морето, така е и невъзможно да се познае света изцяло. Разширявайки своите знания, човек само преминава от по-голяма глупост към по-малка. Затова е мъдър онзи човек, който търси истината не в света, а в самия себе си."Аз съществувам, а светът не съществува" - от този принцип се ръководи мъдрецът.

Злото – казал Царят, — се появява тогава, когато човек противопоставя себе си на света. Когато заради своите цели се намесва в естествения ход на събитията и подчинява всичко на своята воля. Колкото повече човек се стреми да господства над света, толкова повече светът му се съпротивлява, понеже злото поражда зло. "Светът съществува и аз съществувам. Аз се разтварям в света." - ето основното за онези, които носят Доброто в света.

И накрая,
Нещастие изпитва онзи човек, комуто нещо не достига. И колкото повече не му достига, толкова по-нещастен е той. А тъй като на човека все нещо не му достига, то задоволявайки своите желания, той само преминава от по-голямо нещастие към по-малко. Щастлив е онзи човек, вътре в когото е целият свят - нему не може да му липсва нещо. "Светът съществува. И АЗ съществунам, целият свят е разтворен в мен" – ето формулата на Щастието.

Царят предал тези формули на синовете си и скоро след това починал. Наследниците му, като забелязали, че формулите на Справедливостта, Мъдростта, Доброто, Щастието си противоречат, решили да постъпят по следния начин. Те разделили целия народ на четири равни части и всеки започнал да управлява своята част. Един носел на хората Справедливост, вторият – Мъдрост, третият – Добро, а четвъртият – Щастие. В резултат, на Земята се появил Справедлив народ, Мъдър народ, Добър народ и Щастлив народ.

Минало време и постепено народите се смесили. Справедливите хора добре знаели какво е това справедливост, но изобщо не знаели какво е мъдрост, добро и щастие. Затова справедливите хора носели в света глупост, зло и нещастие. Мъдрите хора носели в света несправедливост, зло и нещастие. Добрите хора носели в света несправедливост, глупост и нещастие. А щастливите хора носели в света несправедливост, глупост и зло — така завършил своя разказ цар Давид.


— Затова и на тебе, Соломоне, светът ти се струва толкова лош.

— Разбрах всичко - отговорил Соломон. – Хората трябва да се научат на всичко едновременно – и на Справедливост, и на Мъдрост, и на Доброта, и на Щастие. Аз ще поправя грешката на наследниците на Царя.

— Добре - казал Давид. — Но ти не отчиташ, че светът вече се е променил. Несправедливостта, злото и нещастието вече са се разбъркали сред хората. Те са породили страх. За да се победят тези пороци трябва преди всичко да се победи страха.

— Тогава ми обясни как може да се победи страха.

— Страхът е различен. Но най-главната му форма е следната: в радостта си хората се боят от смъртта, а в скръбта си – от безсмъртието. И само онзи, който познава цената и на радостта, и на скръбта, не се бои нито от смъртта, нито от безсмъртието.

...Отдавна е живял Цар Соломон, но хората още го помнят. Наричали го Справедливия, Добрия, Щастливия и Безстрашния

03 септември 2010

Притча за мръсното пране и чистите намерения

Млада семейна двойка се пренесла да живее в нова къща. На сутринта, още щом отворила очи, жената погледнала към прозореца и видяла съседката отсреща, която простирала пране.

- Виж колко е мръсно прането й! - възмутено казала тя на съпруга си.

Но той си четял вестника и не й обърнал внимание.

- Вероятно използва некачествен прах. Или изобщо не умее да пере. Трябва някой да я научи...

И така всеки път, когато съседката си простирала прането, жената се удивявала и критикувала, колко мръсно е то.

Докато в едно прекрасно утро, поглеждайки през прозореца, тя възкликнала:

- О, виж, днес прането е чисто! Явно най-сетне се е научила да пере?

- Не! - отговорил съпругът й. - Просто днес станах по-рано и измих прозореца...

Така е и в нашия живот! Всичко зависи от прозореца, през който ние гледаме на света и случващото се пред нас. Затова, преди да критикуваме другите, трябва да се убедим, че нашите сърца и намерения са чисти.

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

02 септември 2010

Светът е хубав, светът е чудесен! - Недялко Йорданов

Светът е хубав, светът е чудесен!

Ако понякога ти дотежи
от чужди обиди и чужди лъжи,
ти не замлъквай, ти не тъжи -
тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен!


Нищо, че някой кръгъл глупак
днеска по пътя подлага ти крак.
Пей и със песен го ти накажи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от моята песен!


Своята радост на друг разкажи,
своята рана сам превържи.
Твоята песен със друг те сближи.
Тихо и просто наум си кажи:
Светът е хубав, светът е чудесен,
светът има нужда от твоята песен...


Недялко Йорданов

01 септември 2010

Пътят към нашите мечти минава през страха и съмнението

Гората живееше свой живот, вятърът се разхождаше в короните на дърветата и шумоленето на листата създаваше впечатление, че те водят по между си непрекъснат разговор.

Долу сред листата течеше свой живот. В този момент там се провеждаше среща на обществото на гъсениците. В техния живот малко неща се променяха. Те непрекъснато ядяха листа и си мислеха, че това е смисълът на живота им. Тяхно задължение било да уважават и поддържат живи старите обичаи, защото са свещени. Голяма пухкава гъсеница се обърна към събратята си:
- Чула съм, - каза тя, - че съществува горски дух, който ни помага, на нас, гъсениците да получим нещо ново и чудесно. Аз ще го открия, за да узная подробности, а след това ще ви разкажа и на вас.

Когато гъсениците се разотидоха тя извика горския дух и не след дълго, той безшумно се спусна към нея. Духът на гората бе много красив, но гъсеницата не можеше да го види, защото продължаваше да си седи долу сред листата.
- Не виждам лицето ти, - каза голямата гъсеница.
- Повдигни се малко и ще ме видиш, - нежно й отговори гоският дух.
- Това е много трудно. Нали виждаш колко съм голяма и пухкава. Власинките ми могат да пострадат. Я по-добре ми разкажи за онова удивително чудо, което може да се случи само на гъсениците и на никой друг.
- Да, това е истина, има такова чудо. Гъсениците са го заслужили с това, че спазват обичаите на гората и това чудо може да ти се случи във всеки един момент, трябва само да го поискаш.
- А в какво всъщност се състои този дар?
- Същността му се състои в това, че ти можеш със собствени сили да се превърнеш в крилато същество и да полетиш! Ти ще получиш крила с несравнима разцветка. Към теб ще се отнасят с възхищение и ти ще можеш да летиш където си поискаш. Ще можеш лесно да си намираш храна и да се срещнеш с други крилати същества. Всичко това може да ти се случи когато ти сама го пожелаеш.
- Летящи гъсеници?! - със съмнение произнесе нашата героиня. – Това ми звучи невероятно. Ако това е истина, покажи ми ги тези крилати същества. Искам да ги видя.
- С най-голямо удоволствие. За целта трябва да се повдигнеш малко по-високо. Те са тук до нас, прелитат от клон на клон, греят се от лъчите на слънцето и от нищо не се нуждаят.
- От лъчите на слънцето! – възкликна гъсеницата. – Слънцето за нас, гъсениците е много опасно. То може да опърли власинките ни и тогава за нас ще започнат сериозни проблеми.
- Когато се превърнеш в крилато същество, слънцето ще те направи още по-красива, - меко и търпеливо обясни горският дух. – Целият ти живот ще се промени. Ти няма да пълзиш долу сред листата, ти ще кръжиш сред дърветата и ще виждаш света на далече...

Известно време гъсеницата замислено мълчеше.
- Ти искаш от мен да оставя уютното си жилище сред листата и да започна да пълзя някъде нагоре, където ме чакат какви ли не опасности?
- Ако искаш да видиш крилатите същества точно това трябва да направиш, - търпеливо отговори духа.
- Не, - отговори гъсеницата, - аз не мога да направя подобно нещо. Това е много опасно! Гъсениците винаги гледат надолу за да могат лесно да намерят храната си, а не се врът някъде си горе неизвесно защо. Това за което ми говориш, не е за нас.

Гъсеницата замълча за миг.
- А по какъв начин ние се превръщаме в тези крилати същества? – реши да си изясни тя.
Горският дух обясни, че това е биологичен процес, който се осъществява за извесно време. За целта е нужно известно време да се прекара в така наречения пашкул в пълен мрак и мълчание, докато всичко не стане готово за мига, в който ще го напусне като прекрасно летящо същество с пъстри крила.
Гъсеницата слушаше без да прекъсва като не преставаше да дъвче едно листо.
- Правилно ли разбрах? Ти искаш, ние доброволно да се откажем от храната, да се пъхнем в някакъв пашкул, който не сме и виждали. Ние сме длъжни в пълен мрак и мълчание да прекараме там няколко месеца?
- Да, точно така, - отговори горския дух, като се досети накъде клони гъсеницата.
- А ти можеш ли да направиш така, че да не седим толкова дълго в пашкула? И ако може да не е на тъмно. Мисля, че сме заслужили това.
- Да, заслужили сте си го, - каза спокойно духа, - и вие притежавате нужната сила за тази метаморфоза. Тази сила е присъща на всяка гъсеница.
- Това ми се струва вече доста подозрително и рисковано. Можем да умрем от глад. Всяка гъсеница знае, че тя трябва непрекъснато да яде листа за да оцелее...

Гъсеницата помисли още малко и каза на духа:
- Върви си!
Духът на гората тихичко изчезна, а тя продължаваше да си мърмори: ”Летящи гъсеници. По-голяма глупост не бях чувала”.

На следващия ден гъсенцата събра останалите гъсеници за да им разкаже всичко, което беше научила. Тълпата слушаше с голямо внимание разказа на голямата гъсеница.
- Духа на гората е лош дух! – каза гъсеницата. – Той иска да ни подмами на някакво тъмно място, където има голяма вероятност да загинем. Той казва, че нашите собствени тела могат да ни превърнат в летящи гъсеници и за да се случи това, ние трябва няколко месеца да спрем да се храним.
Всички гъсеници дружно започнаха да се смеят.
- Ние всички знаем, че един добър дух няма да предложи подобно нещо, - продължаваше гъсеницата, - Такива метаморфози може да осъществи само Бог и никой друг! – С демонстративно самочувствие голямата гъсеница добави: - Аз се срещнах със зъл дух, но успях да разпозная кой е всъщност!

След нейните думи, събралите се гъсеници започнаха одобрително да шушукат, качиха голямата гъсеница на пухкавите си гръбчета и започнаха да я въртят и да я благославят за това, че ги е спасила от сигурна смърт.

А в същото време до тях кипи съвсем друг живот. Ако се повдигнат съвсем малко по-високо, през короните на дърветата могат да видят онези, които летят. Множество от летящи гъсеници с най-удивителните и ярки окраски свободно пърхат от дърво на дърво в топлия слънчев ден. Тях ги наричат пеперуди. До неотдавна те са били долу сред пълзящите гъсеници, а сега животът им е изпълнен с радост, светлина и всичко им е наред. Всички те са се променили благодарение на онзи дар, който им е заложен изначално и от който те са успяли да се възползват, като са преодоляли страха и съмненето си...

~ . ~ . ~

Автор - Валерий Максимчук
Из "Пътят към нашите мечти"