30 ноември 2010

Подаръци за Царя или "Такъв, какъвто си" - Макс Лукадо

Преди много, много години в една страна досущ като твоята имаше малко селце. В него живееха пет сирачета. Останали самички без майка и баща, те разчитаха само един на друг, за да оцелеят в студения свят. Един ден царят на онази страна научи за злощастната съдба на сирачетата и реши да ги осинови. Той обяви на всеослушание, че желае да стане техен баща и че съвсем скоро ще дойде да ги вземе.

Когато разбраха, че ще имат нов баща, че той е самият цар и че ще дойде на посещение, децата полудяха от вълнение!
Когато другите селяни разбраха новината, също много се развълнуваха. Дойдоха при децата и им казаха как да се приготвят.
- Ще трябва да направите нещо, за да впечатлите царя.- им обясниха те. - Само който поднесе голям подарък ще може да живее в двореца.

Хората не познаваха царя. Те само предполагаха от какви неща би се впечатлил той. И така, децата запретнаха ръкави и започнаха да приготвят своите подаръци. Те бяха решени да се постараят добре, за да може царят да ги одобри.

Едно от децата, което можеше да гравира, реши да подари на царя майсторски изработена колекция от дървени фигурки. То допря ножчето си до меката кора на къс брястово дърво и започна да дялка. Едно по едно, малките парчета дърво започнаха да оживяват. Появиха се очи на врабче или пък глава на конче.

Една от сестрите реши да подари на царя прекрасна картина, която изобразява небесните красоти – картина, достойна да се окачи само на някоя стена в двореца.

Друга сестра избра музиката като начин да трогне сърцето на царя. Тя започна да репетира в продължение на дълги часове да пее и свири на мандолината си. Хората от селцето се спираха пред нейния прозорец и слушаха с възхищение как нейните мелодии сякаш разперваха криле и се рееха из простора.

Четвъртото дете намисли да развълнува царя, като му покаже колко много познания има. По цели нощи през прозореца се виждаха запалени свещи и отворени книги. География. Математика. Химия. Широчината на неговото учене се превишаваше единствено от дълбочината на неговата амбиция. Със сигурност царят би одобрил всичките му познания.

Една от сестрите не можеше да предложи нищо. Ръцете й бяха несръчни с ножчето за гравиране. Пръстите й бяха неумели с четката за рисуване. Когато малкото момиче отвореше устата си да запее, излизаше сипкав глас. Не й вървеше в четенето. Тя мислеше, че няма никакъв талант. И затова смяташе, че няма какво да подари на царя. Тя можеше да предложи единствено своето сърце, защото то беше добро. Тя прекарваше по цели дни край градските порти, през които влизаха и излизаха хората. Там чистеше конете и хранеше животните на пътниците. По този начин изкарваше пари, за да купува храна за своите братя и сестри. Беше съвсем обикновено момиче, което помагаше в конюшните. Но пък сърцето й беше добро. Тя познаваше просяците по име. Намираше време да погали всяко куче. Посрещаше пътниците и поздравяваше странниците.
„Как беше пътуването ви?” – ги питаше тя. ”Какво научихте при това посещение?” „Как е съпругът ви днес?” „Харесва ли ви новата работа?”

Беше пълна с въпроси, защото сърцето й беше голямо и тя обичаше хората. За нея всички бяха еднакви – и просяците, и принцовете. Тя обичаше всички точно такива, каквито са.
Ала тъй като смяташе, че няма никакъв талант и никакъв подарък, малкото момиченце се боеше, че царят ще се разочарова от нея. То си спомни съвета на селяните и твърдо реши да приготви някакъв подарък за царя. После взе едно ножче и отиде при своя брат, който беше дърворезбар.
- Ще ме научиш ли да гравирам? – попита тя.
- Съжалявам – отвърна младият резбар, без да вдига глава.- Имам много работа сега. Нямам време да се занимавам с теб. Царят ще дойде съвсем скоро...

Малкото момиче остави ножчето и взе една четка. С нея отиде при сестра си, която беше художничка. Намери я на един хълм, седнала да рисува красив залез върху своето платно.
- Ти рисуваш толкова красиво! - възкликна момичето.
- Знам. - отговори художничката.
- Ще споделиш ли дарбата си с мен?
- Не сега.- отвърна сестрата, докато очите й не се откъсваха от палитрата. - Царят ще дойде съвсем скоро...

Тогава момичето без подарък си помисли за другата си сестра - тази, която пееше красиво. „Сигурно тя ще ми помогне...” - си каза тя. Когато пристигна при сестра си, тя завари цяла тълпа, която се бе събрала да слуша нейните песни.
- Сестро! – извика малкото момиченце. – Сестро, дошла съм да те слушам и да се уча... - Ала сестра й не можеше да я чуе. Шумът от ръкоплясканията беше прекалено силен.

С натежало сърце, малкото момиче се обърна и се отдалечи. Тогава си спомни за другия си брат. Тя взе една книга с малки думи и големи букви, и отиде при него.
- Нямам никакъв подарък за царя – каза тя. – Ще ме научиш ли да чета, за да мога да му покажа познанията си? Младият книжовник не отговори нищо. Той беше погълнат от размишлеия. Детето без подарък се опита да го заговори отново:
- Ще ми помогнеш ли? Аз си нямам талант...
- Остави ме! – прекъсна я ученият, почти без да вдига очи от текста. - Не виждаш ли, че се приготвям за посещението на царя?

И така, момиченцето си тръгна натъжено. То нямаше никакъв подарък. Върна се на мястото си пред градските порти и отново се зае да се грижи за хорските животни.

След няколко дена един човек, облечен като търговец, пристигна в селцето.
- Би ли нахранила магаренцето ми? – попита той малкото момиче. Сирачето бързо скочи на крака и се вгледа в загорялото лице на странника. Явно идваше отдалеч. Кожата му бе почерняла от слънцето. Очите му бяха дълбоки. Радушната му усмивка стопли душата на момичето.
- Разбира се! - отговори то с готовност. Можете да ми го поверите. Когато се върнете, ще е напоено и нахранено.
Тя поведе магаренцето към коритото и докато то утоляваше жаждата си, момичето попита странника:
- Дълго време ли ще останете тук?
- Не за дълго. Трябва да намеря едни хора.
- Уморен ли сте от пътуването?
- Да.
- Тогава искате ли да поседнете и да си починете?- и момичето посочи една пейка край оградата. Високият човек седна на пейката, облегна се на оградата, затвори очи и заспа.

След известно време той се събуди и видя, че момичето е седнало пред краката му и го наблюдава. Тя се смути, задето странникът я е хванал да се взира в него и бързо се извърна встрани.
- Отдавна ли седиш тук? - попита непознатият.
- Да.
- Искаш да ме питаш нещо ли?
- А, не. Просто си мисля, че сте ведър човек с меко сърце. Хубаво е да седя близо до вас.
Човекът се усмихна и поглади брадата си:
- Ти си умно момиче. – каза той. - Като се върна ще поседим пак заедно.
Човекът наистина се върна, и то доста скоро.
- Намерихте ли хората, с които трябваше да се срещнете? - го запита момичето.
- Намерих ги, но се оказа, че са прекалено заети за мен.
- Как така?
- Първият, с когото исках да се срещна, е дърводелец. Бързаше да довърши някакъв проект. Каза ми да отида утре. Другият беше една художничка. Намерих я на един хълм, но хората в подножието ме предупредиха, че тя не обича да я притесняват. Третият беше една музикантка. Седнах сред публиката да я послушам как свири и пее. Когато я помолих да поговорим, тя каза, че не разполага с време за това. А четвъртият, когото търсех, си бе заминал. Казаха ми, че се е преместил в града, за да завърши образованието си.

Очите на момичето се разшириха от удивление, когато разбра кой е човекът.
- Но вие не изглеждате като цар! - възкликна тя.
- Така правя понякога – обясни той. – Да бъдеш цар понякога е доста самотно. Хората се държат особено, когато са край мен. Молят ме за помощ. Опитват се да ме впечатлят. Излагат пред мен всичките си оплаквания.
- Но нали за това е царят? – попита момичето.
- Разбира се - отговори царят, - но понякога просто искам да прекарам малко време с моите хора. Понякога искам само да си поприказвам с тях – да чуя как е минал денят им, да се посмеем заедно, да поплачем при нужда. Понякога просто искам да бъда техен баща.
- Затова ли решихте да осиновите децата?
- Именно. Възрастните си мислят, че трябва да ме впечатляват. При децата не е така. Те просто искат да си приказват с мен. Знаят, че ги обичам такива, каквито са.
- А моите братя и сестри се оказаха твърде заети за това?
- За съжаление. Но аз ще се върна отново. Може би някой друг ден ще имат повече време.

Малкото момиче се поколеба,но после попита:
- Ами аз? Аз нямам никакъв подарък за вас. А толкова много искам да стана ваше дете.
- Мила моя - усмихна се царят, - твоят подарък е най-хубавият от всички. Той е твоето сърце. Твоята доброта, твоето време, твоята обич. Разбира се, че ще те взема за моя дъщеря. Аз те обичам тъкмо такава, каквато си.

И така, децата с много таланти, но без време, пропуснаха посещението на царя, докато момичето, чийто единствен подарък бе нейното сърце, стана царска дъщеря.

Автор - Макс Лукадо

27 ноември 2010

Сърцето е мое, но Любовта в него си ТИ!

Устните са мои...
~ но Думите, които изричат - си ТИ!

Очите са мои...
~ но Блясъкът, който грее в тях - си ТИ!

Кожата е моя...
~ но Трепетът, от който настръхва - си ТИ!

Докосването е мое...
~ но Следата, която остава - си ТИ!

Сърцето е мое...
~ но Любовта в него - си ТИ!

26 ноември 2010

Вятърът и Цветето - мъдра приказка за Любовта

Вятърът срещнал прекрасно Цвете и се влюбил в него. И докато нежно галел Цветето, то му отвръщало с още повече любов, изразена в цвят и аромат.

Но на Вятъра му се сторило малко това и той решил:
- Ако аз дам на Цветето всичката си мощ и сила, то ще ми отвърне с още повече...

И той духнал към Цветето с мощното дихание на своята любов. Но Цветето не издържало на бурната страст и се пречупило.

Вятърът се опитал да го повдигне и съживи, но не успял. Тогава той утихнал и задишал към Цветето с нежното дихание на своята любов, но то увяхвало пред очите му.

Закрещял тогава Вятърът:
- Аз ти отдадох цялата мощ на своята любов, а ти се счупи! Видно е, че не е имало в теб сила за любов към мен. Значи, ти не си ме обичало!

Но цветето нищо не отвърнало. То умряло...

Този, който обича, трябва да помни, че не силата и страстта измерват Любовта, а нежността и загриженото отношение. По-добре десет пъти да се сдържиш, отколкото един път да пречупиш...

~ . ~ . ~

Автор - Олга Безимянная
Превод на български - Melisa

22 ноември 2010

10-те заповеди на Любовта

1. Аз съм твоята любов. Не се купувам, и не се продавам, не идвам според заслугата, а според каприза си: не се замисляй за мен, нито ме тълкувай. Или, ако го сториш, понеже аз съм пожелала това от теб, не ме затваряй в изводи и тълкувания, защото ще ме погубиш. Аз, която съм по-голяма и от самата природа, мога да се събера и в малкото ти по размери сърце, но не и в тесните граници на каквото и да е било разумно обяснение за мен.

2. Не си прави кумир от мен, защото ще поискам жертви.

3. Не изговаряй напразно името ми, за да не го лишиш от смисъл. Не лъжи с него, защото лъжеш себе си и ще се превърна в лъжа за теб.

4. Седем дни в седмицата ме люби. Не съм Господ, на когото е достатъчен и един ден за почит. Не съм и работата, за която са предостатъчни шест. Имаш ли нужда да си починеш от мен, значи не съм това което съм била. Защото аз не уморявам, а мия умората от раменете и сърцето ти, от съзнанието и нозете ти, от ръцете и дробовете, от всяка твоя клетка снемам умора, а почувстваш ли ме като такава, означава, че съм престанала да бъда себе си. И ти живееш с измама за мен, а това значи, че изобщо живееш в измама.

5. Почитай живота във всичките му форми. Почитай и това което презираш и онова срещу което се бориш, онова което ще победиш и из света и в себе си, и няма да го има повече, защото е било неподходящо и зло, а също и онова което е неподходящо и зло, а никога няма да победиш, защото нямаш достатъчно сили. Почитай ги като част от баща ми и майка ми, защото те са част от Истината, която ме роди за да ме чувстваш, и срещнеш, и имаш. Аз съм красива, прекрасна дори, но в моите гени е заложено всичко което го има, а то е заложено и в твоите.
Почитай Природата като баща си и майка си.

6. Ако трябва убий заради мен, но убиеш ли за каквото и да било друго, значи за теб никога не ме е имало.

7. Не ме търси в прелюбодейства. Най-вероятно няма да ме откриеш, а пропилееш. Но откриеш ли ме по този начин, тежко ти. Тежко и на двама ни. И не само на нас.

8. Не отнемай волята ми. Няма от мен какво да откраднеш. Всичко което имам съм ти отдала, ако изпитваш нужда да ми отнемеш, значи желаеш повече от онова което и без друго имаш, а то е всичко с изключение на волята ми. Не ми я отнемай! Можеш, но изгубя ли я, ще изгубиш всичко останало, което ти давам.

9. Не ме лъжи, не ще успееш.

10. Не пожелавай чуждо щастие. Воден само от амбиции да докажеш, че можеш - жената на ближния можеш да отнемеш, и любовницата му можеш. И двете, ако има. И секретарката му можеш да отнемеш. Но няма как да отнемеш онова което са били за сърцето му, но ще забравиш онова което далеч повече е радвало твоето.


Автор - cefulesteven

18 ноември 2010

Жена, Другарка или Дама - от Теб зависи, каква ще бъде Тя!

Жена, Другарка или Дама - коя предпочиташ?

Ако се жениш за една жена по Любов
~ получаваш Жена...

Ако го правиш за Пари
~ получаваш Другарка в живота...

Ако си я избрал заради Обществено мнение
~ получаваш Дама...

~ . ~ . ~

Жената -
~ ще те Обича...

Другарката
~ ще те Уважава...

Дамата
~ ще те Търпи...

~ . ~ . ~

Жената
~ си е само твоя...

Другарката
~ принадлежи на твоя дом...

Дамата
~ е на света и на цялото общество...

~ . ~ . ~

Жената
~ е на едно мнение с теб...

Другарката
~ те управлява...

Дамата
~ те следи...

~ . ~ . ~

Когато ти си болен,
Жената
~ се грижи за теб...

Другарката
~ те посещава от време на време...

Дамата
~ се информира за твоето здраве...

~ . ~ . ~

Жената
~ споделя с теб твоите несполуки...

Другарката
~ дели с теб твоите пари...

Дамата
~ поделя дълговете ти...

~ . ~ . ~

Когато ти умреш,
Жената
~ ще те оплаква...

Другарката
~ ще жали...

Дамата
~ ще се облече в черно...

Автор - Александър Дюма-син

16 ноември 2010

Животът е като приказка - не е важно, колко е дълга, а дали е хубава

Един ученик често страдал от продължителна депресия.
- Лекарите настойчиво ме съветват да започна да приемам лекарства, за да се справя с депресията - казал той.
- Но, защо тогава не ги пиеш? - попитал го учителят.
- Страхувам се, че това може да увреди черния ми дроб и да съкрати живота ми.
- Какво предпочиташ - здрав черен дроб или весело настроение? Една година живот струва повече от двадесет години, прекарани като в зимен сън!

След което се обърнал към своите ученици и рекъл:
- Животът е като приказка: няма значение, дали е дълга или къса, важно е дали е хубава...

~ . ~ . ~

Автор - Антъни де Мело
Превод на български - Melisa

15 ноември 2010

Има време за всичко! - Еклесиаст

Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

Време за раждане, и време за умиране;
~ Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

~ Време за убиване, и време за изцеляване;
Време за събаряне, и време за градене;

Време за плачене, и време за смеене;
~ Време за жалеене, и време за ликуване;

Време за разхвърляне на камъни, и време за събиране на камъни;
~ Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

Време за търсене, и време за изгубване;
~ Време за пазене, и време за хвърляне;

Време за раздиране, и време за шиене;
~ Време за мълчание, и време за говорене;

Време за обичане и време за мразене;
~ Време за война, и време за мир.

Еклесиаст, 3 глава

14 ноември 2010

Dance of the clouds (Relaxing music)


13 ноември 2010

Песен за доброто - Недялко Йорданов

Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде, кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари -
недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.


Какво е охолство, какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига,
кажи си наум кротко думата "стига!"
и вярвай, че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя.
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто!


Автор - Недялко Йорданов

12 ноември 2010

Чувства или разум - на кое да вярваме в Живота?

Веднъж попитали мъдрия Старец:
— На какво трябва да се осланяме в живота: на чувствата или на разума?
Той казал:
— Има чувства в разума и разум в чувствата.
Тогава го попитали:
— Кое е по-добро: чувството на разум или разума на чувствата?
А Старецът им рекъл:
— Кое крило на птиците е по-добро: дясното или лявото?
Тогава те попитали:
— Излиза, че са равностойни?
А той отвърнал:
— Ако са вашите...

~ . ~ . ~

Автор - Александър Виженко
Превод на български - Melisa

11 ноември 2010

Очарование и празнота - Амос Оз, "Познание за Жена"

~ Това е проблемът с обясненията - започнеш ли да обясняваш, значи нещо се е объркало...

~ Срамът и гордостта в действителност са по-силни от описваните в романите чувства...

~ Хората се стремят да запленят и очароват останалите, за да запълнят някаква празнина в себе си...

~ Има само едно нещо, което е по-лошо от насилието. Това е покорството пред насилието...

~ Дали абсолютната истина съществува, е въпрос, на който ще отговорят философите. Но и най-големият идиот познава лъжата...

~ Хората искаха най-различни неща. Обикновено това, което нямаха и никога нямаше да имат. Постижимото приемаха за даденост...

~ Между две точки има само една права линия, но тя винаги е пълна с препятствия...

~ Действията на хората, всички действия на всички хора - независимо дали са продиктувани от страст или амбиция, от неискреност или съблазън, от алчност или хитруване, от злоба или недоимък, от надпревара, ласкателство или благородство, от желание да впечатлят, да привлекат вниманието, да останат в паметта на семейството, приятелите, родината или цялото човечество, незначителните и грандиозните действия, предварително заплануваните или спонтанните, правилните или погрешните - почти всички почти винаги те отвеждат точно там, където не си имал и най-малко намерение да стигнеш...

~ . ~ . ~

Автор - Амос Оз
Из "Познание за жена"

10 ноември 2010

Точно на време!

Една вечер късно, към 11:30 часа, на магистралата за Алабама стояла възрастна тъмнокожа жена и едва устоявала на проливния дъжд и бурния вятър. Колата й се била повредила, а тя непременно трябвало да продължи пътя си. Прогизнала до кости, тя решила на всяка цена да спре следващата кола. Човекът, който я взел, бил млад бял мъж - нещо нечувано при бурните събития от 60-те години в сърцето на Американския юг.

Мъжът я закарал на сигурно място, помогнал й да потърси помощ и я настанил в едно такси. Тя наистина много бързала! Записала си адреса му, благодарила му и заминала.
Минали седем дни и на вратата на мъжа се почукало. За негова голяма изненада, в дома му внесли гигантски телевизор с голяма стерео уредба към него. Към доставката имало бележка, в която пишело:

"Скъпи г-н Джеймс,
Много Ви благодаря, че ми помогнахте онази вечер на пътя. От дъжда не само дрехите, но и духът ми беше клюмнал съвсем. И тогава се появихте Вие. Благодарение на Вас успях да стигна до леглото на съпруга ми преди той да издъхне. Бог да Ви благослови за помощта и за безкористната готовност да услужите на хората.

Искрено Ваша,
г-жа Нат Кинг Кол"


~ . ~ . ~

Автор - Дан Кларк
Из "Пилешка супа за душата"

09 ноември 2010

Лъв и мишка - не подценявай другия, понякога слабият е по-силен от силния!

Истина ли е или измислица? Имало едно време една мишчица. Така започва нашата приказчица...

Тая мишчица живеела край леговището на един лъв и се хранела с остатъците от неговите гощавки. Като я гледал такава мъничка, слабичка, той й рекъл веднъж:
- Защо си се родила ти, клетата, само да береш страхове и всеки звяр да ти надвива? Я ме виж мен! Аз съм царят на животните. Като ревна, всичко живо се крие и никой не смее да ми излезе насреща. Само да замахна с опашката си и ще те спитя...

- Вярно е, царю-господарю, ти си много мощен. Ала знай, че понякога слабият е по-силен от силния - отвърнала мишката.

- Ха-ха! - засмял се лъвът и си тръгнал, като горделиво размахвал опашката си.

Случило се така, че един ден лъвът попаднал в мрежата на ловците. Заревал, заскачал, заблъскал се царят на животните. А колкото повече се дърпал, толкова повече се омотавал в яките въжета. Накрая останал без сили, отпуснал се и се оставил на съдбата си.

Чула мишката страховития рев и излязла от дупчицата си да разбере какво става. Видяла, че могъщият й съсед лежи задъхан, с изплезен език и от устата му капе пяна. Попитала го:
- Какво ти има, царю-господарю? Защо ревеш тъй, че цялата планина проглуши?

- Я ми се махай от очите, гадино недна! Дошла си да ми гледаш неволята и да ми се присмиваш!

- Не съм дошла да се радвам на неволята ти, досега само добро съм видяла от тебе. Кажи, каква ти е мъката, пък аз, ако мога, да ти помогна? - отговорила смирено мишчицата и се отместила по-настрана, защото лъвът я гледал със страшни кървясали очи.

- Не виждаш ли, как съм се омотал в тая проклета мрежа? - изръмжал запъхтян лъвът. - Подир малко ще дойдат ловците. Ще ме вържат с железни синджири и ще тръгнат да ме развеждат по градове и паланки, да ме задяват децата и да ме мъчат хората. Аз изхабих всичката си сила и не можах да се отърва от въжетата, та ти ли, нищожно мъниче, ще ми помогнеш?

- Е, царю-господарю, дойде време да разбереш онова, що веднъж ти казах: слабият понякога е по-силен от силния - повторила мишчицата. - Стой мирно! Аз ей сегинка ще те избавя...

И малкото мишленце с острите си зъбчета мрежата: кръц! кръц! кръц! Не минало много време и то прегризало яките въжета и жилавите канапи - освободило лъва.

А той, дето бил насъбрал толкова страхове и ядове, хукнал да бяга, колкото му държат нозете и все си думал: "Виж ти, какъв бил светът! Аз, могъщият цар на животните, сега дължа живота си на това мъничко мишле!"

Българска народна приказка

08 ноември 2010

Три неща, които никога не бива да забравяш!

Три неща никога не се връщат обратно:
~ ВРЕМЕ, ДУМА, ВЪЗМОЖНОСТ!

Три неща никога не трябва да се губят:
~ СПОКОЙСТВИЕ, НАДЕЖДА, ЧЕСТ!

Три неща са най-ценни в живота:
~ ЛЮБОВ, УБЕЖДЕНИЯ, ПРИЯТЕЛСТВО!

Три неща никога не са сигурни:
~ ВЛАСТ, КЪСМЕТ, СЪСТОЯНИЕ!

Три неща определят човека:
~ ТРУД, ЧЕСТНОСТ, ПОСТИЖЕНИЯ!

Три неща погубват човека:
~ ВИНО, ГОРДОСТ, ЗЛОБА!

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

07 ноември 2010

Живей, Приятелю, Живей!

ЖИВЕЙ, когато имаш всичко
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен!

ЖИВЕЙ, когато от тревата
орониш първата роса
и търсиш в утрото приятел
на детските си небеса!

ЖИВЕЙ, когато ти се плаче
или до плач си отвратен.
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден!

ЖИВЕЙ, с умората на всеки,
сънувай неговия сън!
И ако всичко си отрекъл,
повикай слънцето отвън.

ЖИВЕЙ, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
метални устни да кове!

ЖИВЕЙ, с гласа и препирните
на малките си дъщери!
Изстинеш ли съвсем, опитай
ледът искра да сътвори!

ЖИВЕЙ, дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба.

ЖИВЕЙ за всичко! А когато
животът вече изгори,
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

ЖИВЕЙ и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
живей, приятелю, ЖИВЕЙ!

~ . ~ . ~

Автор - Евстати Бурнаски
Посветено на Матей Шопкин

06 ноември 2010

Не ме допускат в храма! - християнска притча за църквата и Бог

Когато човекът бил още малко дете, баба му често му говорела:
- Внучето ми, когато пораснеш голям и усетиш, че ти е станало тежко на душата – иди в църквата, там винаги ще ти олеква и ще се чувстваш добре...

Минали години, пораснал човекът. И в един момент животът му наистина станал непоносим. Спомнил си тогава той съвета на своята баба и отишъл в църквата. А там към него се приближил непознат и му казал:
- Не дръж така ръката си!
- Не стой там! – обадил се втори.
- Не си облечен подходящо! – викнал му трети.
- Неправилно се кръстиш! – придърпвайки го за ръкава, го смъмрил четвърти...
Накрая към него се приближила една жена и му казала:
- Излез от храма и си купи книжка с обяснения за това, как да се държиш в църквата и като ги научиш, ела отново...

Излязъл човекът навън, седнал на близката пейка и тъжно заплакал. Тогава чул глас:
- Какво ти е, дете мое? Защо плачеш?
Повдигнал човекът смутено лице и видял пред себе си самият Христос:
- Господи, не ме пускат в църквата!...
Прегърнал го Бог и тихо отвърнал:
- Не плачи синко! И мен отдавна не ме пускат там...

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

05 ноември 2010

Да си Жена, е призвание! - притча за съдбата

Една жена се оплаквала на учителя от съдбата си.
- Ти сама си отговорна за нея - отвърнал й той.
- Но нима мога да отговарям за това, че съм се родила жена?!
- Да си Жена - не е съдба. Това е твоето предназначение. А съдбата ти зависи от това, как ти се разпореждаш с него.

~ . ~ . ~

Автор - Антъни де Мело
Из сборника "Една минута глупост"
Превод на български - Melisa

04 ноември 2010

Никога не спирай да вярваш, никога не се отказвай!

Никога не се опитвай да разбереш всичко - някой неща не са от значение...

Никога не прикривай чувствата си: когато си щастлив - отдай им се, когато не си - преживей ги!

Никога не се страхувай да опиташ да направиш нещата по добри - ще се изненадаш от резултатите...

Никога не се страхувай от бъдещето - живей за деня!

Никога не се чувствай виновен за миналото - каквото и да е станало - е станало...

Учи се от всички грешки, които си направил!

Никога не се чувствай сам - винаги има някой, който ще ти подаде ръка!

Никога не забравяй, че можеш да постигнеш много от нещата, за които си мечтал...

Никога не спирай да мечтаеш - нищо не е толкова трудно, колкото изглежда!

Никога не спирай да обичаш!
Никога не спирай да вярваш!
Никога не спирай да следваш мечтите си!
...и никога не се отказвай!

03 ноември 2010

Не страдам от лунички, харесвам си ги! - "Пипи Дългото Чорапче", Астрид Линдгрен

- Какво пише там? - заинтересува се Пипи.
- Пише: "Страдате ли от лунички?" - обясни й Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
- Не! - заяви решително тя.
- Какво обичаш? - попита дамата.
- Не! - повтори Пипи.
- Не разбирам, какво искаш да кажеш - учуди се дамата.
- Не, съвсем не страдам от лунички! - заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
- Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
- Ами, че да! - отвърна Пипи. - Но не страдам от тях, а си ги харесвам! ДОВИЖДАНЕ!

~ . ~ . ~

Автор - Астрид Линдгрен
Из "Пипи Дългото Чорапче"

02 ноември 2010

Внимавай, какво си пожелаваш! - притча за негативното мислене

Жена пътува в тролея и си мисли:
"Пътниците - алчни грубияни. Мъжът - пияно животно. Децата - садисти и хулигани. А аз - толкова бедна и нещастна..."

Зад рамото й стои ангел-хранител с тефтер в ръка и си записва всичко по ред:
1. Пътниците - алчни грубияни;
2. Мъжът - пияно животно;
3. Децата - садисти и хулигани;
4. А аз - толкова бедна и нещастна...

Накрая прочита списъка и се замисля:
- Боже, за какво й е нужно всичко това?! Но щом го иска, трябва да го изпълня...

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

01 ноември 2010

Пътят на Живота - светът прави път на тези, които знаят на къде отиват

Пътят на живота
~ за невежия е труден...

Пътят на живота
~ за разумния е лек!

Разбраното противоречие
~ на едни носи радост...
~ а на други - скръб!

Ако скърбиш за това, което си разбрал,
~ не си познал живота...

Ако се радваш на това, което си разбрал,
~ си схванал светлите му страни!

Затова:
~ радвай се на всичко, което имаш, докато смело напредваш по пътя към онова, за което мечтаеш!

И помни, че:
~ светът прави път на тези, които знаят на къде отиват...