03 май 2011

Притча за Сигурността и Риска

Две малки семена лежали едно до друго в плодородната пролетна почва. Когато времето се стоплило достатъчно и слънчевите лъчи започнали да сгряват земята, първото семенце казало:
- Искам да раста! Искам да пусна корените си дълбоко в почвата под мен и да провра филизи през земната кора над мен... Искам да развия нежните си пъпки като знамена, за да оповестя пристигането на пролетта... Искам да почувствам топлината на слънцето върху лицето си и благословията на утринната роса върху моите венчелистчета...
И така, то пораснало.

Второто семенце казало:
- Страхувам се! Ако пусна корените си надолу в земята, не зная с какво ще се сблъскам в мрака. Ако си проправя път нагоре през твърдата почва над мен, мога да нараня нежните си филизи... А какво ще стане ако отворя пъпките си и някой охлюв се опита да ги изяде? Ами ако трябва да разтворя цветовете си, някое малко дете може да ме изтръгне от земята. Не, много по-добре е да изчакам, докато стане сигурно...
И така, то зачакало.

Една кокошка, както си ровела на близо из рохкавата пролетна пръст да търси храна, намерила семенцето, което чакало и... бързо го глътнала...

3 мнения:

weasell каза...

Опасявам се, че в последно време малко повече приличам на второто семенце... Но и това ще мине, ако не дойде преди това кокошката...

vania_1969 каза...

Предпочитам да не чакам,искам да изживея всичко на мига,просто съм импулсивна и искам адреналина да е в кръвта ми.

Албена каза...

Кофти е сам да се оставиш да бъдеш изяден от кокошка... :)

Публикуване на коментар