Двата вълка в нас - индианска притча за Доброто и Злото

Старият чероки и неговата внучка бяха седнали пред колибата и си говореха. Недалеч от тях, на поляната се гонеха и играеха два вълка. Единият бял, а другият - черен. Бяха едри, здрави и добре охранени. Вождът ги беше опитомил още от малки и те му служеха вярно, като кучета-пазачи.

Откакто се помнеше внучката, тези два вълка постоянно се бореха един с друг. Тя винаги се беше чудила, защо са им нужни и двата. Според нея, само единият беше достатъчен, за да охранява малката им колиба. А и смяташе, че изборът на цветовете им също не е случаен. Реши накрая да попита дядо си за причината. А старият чероки й отвърна с усмивка:

- За мен те са два символа, детето ми...

- Символ на какво, дядо? - оживи се любопитството на момичето.

- Символ на Доброто и Злото. Също като тези два вълка, Доброто и Злото постоянно воюват вътре в нас. Те живеят в душите ни и непрекъснато се борят за надмощие едно над друго. И докато гледам съперничеството на белия и черния вълк, аз винаги си мисля за тази вътрешна борба. Затова никога не се разделям с тях...

Докато попиваше думите на дядо си, внучката се замисли. Щом има битка, трябва накрая да има и побетител! И отново попита:

- А според теб, кой от тях ще спечели тази борба?

Старият вожд отново се усмихна и отмести погледа си от вълците върху момичето. Очите му се изпълниха с обич, а в гласа му се усети мъдростта на годините:

- Кой ли? Ще победи онзи, когото аз нахраня повече...

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Kenny G - Forever In Love

~ ' ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~

Започни от Себе си и ще промениш света!

Думите, поместени по-долу, са гравирани върху надгробната плоча на един англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство:
Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света...

Като започнах да остарявам и помъдрявам открих, че светът няма да се промени. Така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живееех. Но и тя изглеждаше непоклатима...

В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство и най-близките ми. Но уви, те не искаха и да чуят...

Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях:
~ Ако най-напред бях променил себе си, тогава чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
~ Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра.
~ А кой знае, може би дори щях да успея да променя света...