Не се оставяй да умираш бавно!

Умира бавно този,
~ който не пътува,
~ който не слуша музика,
~ който не открива очарование в себе си...

Умира бавно този,
~ който разрушава себелюбието си,
~ който отказва помощта...

Умира бавно този,
~ който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки,
~ който не търси разнообразие, не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати...

Умира бавно този,
~ който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца...

Умира бавно този,
~ който не променя живота си, когато е недоволен от работата или от любовта си,
~ който не рискува сигурното за неизвестното, за да преследва една мечта,
~ който не решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети...

Пабло Неруда

Не се оставяй да умреш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!

Има любов! Истинска...

Има любов,
Която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не и подаде ръка...

Има любов,
Която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване...

Има любов,
Която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване...

Има любов,
Която се колебае, дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето. Много често - завинаги...

Има обаче такава любов,
Която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо...

Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие. Понякога те води, а друг път е сляпа. Понякога те убива, за да те възкреси или да те погуби завинаги...

Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано...

Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ! Знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз. Знаеш, че вече нищо няма да е така, както преди. Знаеш, че дори самият ти няма да си вече същият, като преди...

Това е истинската любов - тази която остава! И дори евентуално да си отиде някой ден, една част от нея остава в пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм.

Остава в погледа и влагата в очите! Остава в сънищата нощем и спомените денем. Остава едновременно в миналото, настоящето и бъдещето...
Защото само тя умее това!

Момчето с пироните - приказка за Приятелството

Живял някога юноша с много лош характер. Той постоянно се карал със своите близки или обиждал приятелите си. Баща му накрая не издържал и решил да му даде урок. Повикал го при себе си в работилницата и му връчил една торбичка пълна с пирони. Заръчал му да забива по един пирон в дървената врата на двора при всеки случай, в който загуби самообладание и се скара или нагруби някого.

През първия ден момчето забило на вратата 37 пирона. Но постепено в следващите дни то се научило да контролира нрава си. И след няколко седмици броят на забитите пирони спаднал до един на ден. Тогава то разбрало, че е много по-лесно да владее себе си, отколкото при всеки свой изблик да забива пирони.

В деня, в който младежът не забил в дървената врата нито един пирон, доволен от себе си, отишъл при баща си, за да му се похвали. Но тогава бащата му дал нова заръка - да изважда по един пирон от забитите във вратата при всеки случай, в който успее да запази самообладание.

Минало се време и дошъл денят, в който юношата извадил и последния забит пирон. Тогава баща му дошъл при него до вратата и му рекъл:

- Синко, ти се справи със задачата си и се промени коренно. Вече се отнасяш към околните много по-добре. Но виж тази врата и дупките, които зеят по нея - тя никога вече няма да бъде същата, като преди.

Същото важи и за отношенията ти с хората:
Скараш ли се с някого, нагрубиш ли го - ти отваряш рани в сърцето му, подобно на тези дупки по вратата. То е като да прободеш някого с нож. Въпреки, че вадиш ножа после - раната от него си остава завинаги. И без значение е, колко пъти след това ще го молиш за прошка, раната не ще се заличи. А раната от лоши и оскърбителни думи е също толкова болезнена, колкото и физическата!

А ти едва ли би искал да причиниш това на своите приятели:
~ тези, които те карат да се усмихваш и създават настроение в деня ти;
~ тези, които са готови винаги да те изслушат и да ти помогнат;
~ тези, които те подкрепят и отварят сърцето си за теб;
~ истинските приятели - това е най-рядко срещаното богатство!