Такава съм, защото съм истинска ЖЕНА!

Защото съм ЖЕНА

Такава съм, защото съм жена –
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.

Недей да ме упрекваш, че безчет
любовни думи мога да повтарям,
а после, по-студена и от лед,
с мълчание от студ да те изгарям.

Че може днес от гняв да се взривя
и в мене да изригнат сто вулкана,
а утре - кротка, мила и добра –
да легна аз до мъжкото ти рамо.

И зарад мен горкото ти сърце
без милост и без жал да е сломено,
а след това, с наивност на дете,
да плача за врабче с крило ранено.

Не ще ме разбереш, не ме вини!
И други преди теб не са успели.
През вековете колко ли жени
духа си буен в мойта кръв са влели!

И в лабиринтите на моята душа,
когато безвъзвратно се изгубиш,
недей, не ме упреквай за това!
Ти сам във мен поиска да се влюбиш!

Автор - Мария Вергова

Бърши прах само, когато се налага!

Какво е прахът за всички жени?

Вярно е, че няма как да накараш вятъра да духа в посоката, в която ти искаш. Но пък можеш да нагодиш платната си в правилната посока...

Затова, запомни:
Слоят прах върху мебелите пази дървото от повреда!!!

Едно жилище се превръща в истински дом тогава, когато можеш да напишеш върху мебелите с пръст: "Обичам те!"

ПРЕДИ:
Аз всяка седмица прекарвах по 8 часа в чистене и бърсане на прах. А междувременно очаквах да дойде някой на гости и да оцени моите усилия!

Един ден обаче осъзнах, че никой няма да дойде, защото всички са на някъде и си гледат живота...

СЕГА:
Когато някой ми дойде на гости, не трябва да показвам, какво е "състоянието" на моя апартамент.

Всички се интересуват от това къде съм била, с кого съм си прекарала добре, живяла съм си живота и не съм чистила.

И ако ТИ досега все още не си го осъзнала,

то вече е крайно време да разбереш, че:
Животът е твърде кратък!
Не го пилей за глупости!
Наслаждавай му се!!!

Бърши праха само, когато се налага!

Замисли се, дали не е по-добре и по-приятно да нарисуваш картина, да напишеш писмо, да направиш сладкиш и да оближеш лъжицата? Или да посадиш цвете?

Най-важното от всичко е:
да осъзнаеш разликата между "Трябва" и "Искам"!

Затова:
Бърши праха само, когато се налага!

Не ти остава много време:
за виното, което искаш да изпиеш,
за реките, в които искаш да се изкъпеш,
за планините, на които искаш да се изкачиш,
за музиката, която искаш да слушаш,
за книгите, които искаш да прочетеш,
за приятелите, които искаш да видиш,
за живота, на който искаш да се насладиш?!

Има решение за този проблем:
Бърши праха само, когато се налага!

Навън светът пулсира с ритъма на сърцето ти!
Слънцето се отразява в очите ти!
Вятърът развява косите ти!
Дъждът мокри лицето ти!
Животът те зове!

Помни:
Този ден никога повече няма да се върне!

Бърши праха само, когато се налага!

Осъзнай, че старостта идва и това няма да е приятно!
Когато отпътуваш, а все някога ще трябва да отпътуваш, самата Ти ще се превърнеш в прах...

~ . ~ . ~

Изпрати това послание до всички прекрасни жени, които познаваш!
Аз току-що го направих!!!

Получено от Ана Попова

Къщата, в която ще живееш утре

Къщата, в която ще живееш утре

(Building the House You Will Live in Tomorrow)

Един възрастен строител решил вече да се пенсионира и да посвети оставащото му време от живота на съпругата и семейството си. Но когато отишъл да уведоми началника си, че се оттегля, шефът му го попитал, дали не може да остане още малко и да направи една последна къща, като лична услуга за него, преди окончателно да напусне работа.

Никак не му се понравило на строителя това искане, но въпреки това се съгласил да изпълни молбата. Още тогава започнал работа по новата къща, но по всичко личало, че майсторът не влага сърце в строежа, както преди и не си върши работата с мерак, както му приляга. Не изпипвал детайлите, а материалите, които използвал, били с най-ниско качество. От далече се виждало, че върши нещата "през пръсти" и всичко прави без желание.

Естествено, това се отразило на къщата и тя станала доста неугледна на вид.

В деня, когато най-после строежът приключил, шефът на уважавания строител дошъл при него, отворил входната врата на новата къща, обърнал се към своя подчинен и подавайки му ключа, му рекъл:
- Тази къща е за теб. Тя е моят подарък за най-добрия ми работник!

Строителят, естествено, онемял от чутото. И през ум не му била минавала подобна мисъл. А когато успял да осмисли този неочакван обрат на събитията, той се ядосал на себе си. Защото, ако знаел предварително, че строи собствената си къща, той щял да вложи много повече старание и усилия в нея. Можел да я направи много по-различна и по-хубава от тази...

~ . ~ . ~

Същото се случва и с нас. Всички ние градим собствения си живот - всеки ден, всеки час, всеки миг. Но много често влагаме в него по-малко от това, на което действително сме способни. И после шокирани и засрамени разбираме, че трябва да живеем в къщата, която сами сме си построили...

Не случайно е казано, че Животът е като проект "Направи си сам!". И нашата нагласа, всички навици и избори, които правим днес, градят къщата, в която ще живеем утре...
Затова, нека градим мъдро!

~ . ~ . ~

Автор - Christine Duane
Превод на български - Melisa