 |
Имен ден празнуват
Игнат, Игната, Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Оги, Огнемир, Огнемира, Светла. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
От Игнажден започват Коледните и Новогодишни празници. Денят се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад ден, Млад Бог, Млад месец, Полаз или Полазовден..
НА ИГНАЖДЕН ТРАДИЦИЯТА ПОВЕЛЯВА:
Съществуват много традиции и вярвания, свързани с празника. От това, кой пръв ще влезе в къщата на Игнажден се гадае, каква ще бъде и следващата година за хората от този дом. Ако "сполезът" е добър, то и в къщата през цялата година ще има късмет, добруване, благоденствие и успех във всичко. Този обичай се нарича "полазване". Щом сполазникът влезе в двора, той поздравява членовете на семейството с новата година. Преди да прекрачи в къщата, гостът взима от дръвника някоя пръчка и с нея разбърква огнището, като пожелава: "Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца, кончета)". В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и стои така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите. После домакините дават на сполазника сито, пълно с пшеница. С него той поръсва из къщата и благославя: "Да се роди, дето рало ходи; дето ходи и не ходи!". Като изрече благословията си, полезникът бива обсипван с пшеница и сушени плодове — за плодородие и берекет. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна. Много пъти къщата се спохожда и от някои домашни животни. Хората посрещат такива сполазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци (малки гевречета). От замесеното тесто откъсват малко парче и на някоя греда правят от него кръст — да бяга всяко зло. Правят се толкова колаци, колкото са членовете на семейството.
На Игнажден младите момичета гадаят, коя за кого ще се задоми. Мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи, отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик, като междувременно нарича: "Който ми е на късмет, да дойде нощес да се женим заедно!". После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. И когото сънува през тази нощ, за него ще се омъжи.
Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да мине по-леко и безболезнено раждането им. Сутринта, преди изгрев слънце, жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, а от каденото жито и пепел посипват около къщата. Това се прави за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. А за лек и магия се извършва обичаят Вардене (пазене) на квас.
НА ИГНАЖДЕН ТРАДИЦИЯТА ПОВЕЛЯВА:
Съществуват много традиции и вярвания, свързани с празника. От това, кой пръв ще влезе в къщата на Игнажден се гадае, каква ще бъде и следващата година за хората от този дом. Ако "сполезът" е добър, то и в къщата през цялата година ще има късмет, добруване, благоденствие и успех във всичко. Този обичай се нарича "полазване". Щом сполазникът влезе в двора, той поздравява членовете на семейството с новата година. Преди да прекрачи в къщата, гостът взима от дръвника някоя пръчка и с нея разбърква огнището, като пожелава: "Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца, кончета)". В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и стои така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите. После домакините дават на сполазника сито, пълно с пшеница. С него той поръсва из къщата и благославя: "Да се роди, дето рало ходи; дето ходи и не ходи!". Като изрече благословията си, полезникът бива обсипван с пшеница и сушени плодове — за плодородие и берекет. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна. Много пъти къщата се спохожда и от някои домашни животни. Хората посрещат такива сполазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци (малки гевречета). От замесеното тесто откъсват малко парче и на някоя греда правят от него кръст — да бяга всяко зло. Правят се толкова колаци, колкото са членовете на семейството.
На Игнажден младите момичета гадаят, коя за кого ще се задоми. Мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи, отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик, като междувременно нарича: "Който ми е на късмет, да дойде нощес да се женим заедно!". После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. И когото сънува през тази нощ, за него ще се омъжи.
Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да мине по-леко и безболезнено раждането им. Сутринта, преди изгрев слънце, жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, а от каденото жито и пепел посипват около къщата. Това се прави за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. А за лек и магия се извършва обичаят Вардене (пазене) на квас.
НАРОДНИ ПОВЕРИЯ И ОБИЧАИ ЗА ИГНАЖДЕН
~ На Игнажден не бива да се изнася нищо от къщата, най-вече огън, жар или сол - за да не излезе берекетът от дома.
~ На този ден не се иска и не се дава нищо назаем - нито пари, нито стока.
~ На Игнажден не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза и на двора, за да мътят кокошките повече.
~ На този ден не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
~ На Игнажден не се вари боб, за да не бие градушка.
~ На този ден не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
~ На Игнажден не се пере, за да не налети болест.
~ На този ден не се смята за добре, ако се зачене дете, защото ще се роди с недъг.
~ На Игнажден бременните и нераждалите жени не трябва да работят, за да могат да родят лесно и безпроблемно децата си.
~ На този ден мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.
КАКВО ПРЕДВЕЩАВА ВРЕМЕТО НА ИГНАЖДЕН:
~ Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще бъде суша.
~ Ако на този ден вали дъжд, през април също ще валят дъждове и ще има плодородие.
~ Ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг, се счита за добра поличба.
~ Ако на този ден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие от мед.
~ Времето през следващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
По материали от Wikipedia
