 |
Случайна среща, във жената бяла
учителката своя аз познах!
Отмина ме, не беше ме познала,
затичах се, извиках и я спрях.
Представих си я хубава и млада,
с коси от злато във учебен час.
И ако днес е бяла безпощадно,
то тя е побелявала от нас...
Прости ми прегрешенията много
и болките от другите и мен.
Ти хора ни направи със тревоги,
учителко любима, "Добър ден!"
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това...
А все си мисля, кръг е ореолен
Учителко, целувам ти ръка!
Прости ми, прости ми!
Прегрешенията и болките от другите и мен...
Ти хора ни направи, Учителко любима, "Добър ден!"
Случайна среща, във жената бяла
учителката своя аз познах,
отмина ме, не беше ме познала,
затичах се, извиках и я спрях.
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това.
А все си мисля, кръг е ореолен,
Учителко, целувам ти ръка!...
Текст: Димитър Ценов
Музика: Найден Андреев
Изпълнява: Росица Кирилова
~ . ~ . ~
Виж още:
Един неразделен клас
