Защо се сърди Баба Марта? - приказка за променливото пролетно време и женския характер

Голям Сечко, Малък Сечко и Баба Марта били двама братя и една сестра. Те си имали едно общо лозе, за което се грижели заедно. И всяка година от събраното грозде правели три бъчви вино, като си ги разделяли по равно - по една за всеки.

Голям Сечко цял ден ходел, скитал по калове, по студове. Сняг го валял, вятър го духал и вечер се връщал капнал от умора. Сядал да си почине, хапвал си, пийвал си, както си му е редът. Че чашка, че двенки, че килце, че две... И така неусетно изпил си бъчвата с виното.

Малък Сечко и той като брат си. По реките ходел, леда чупел, снега топял, порои изпращал, горите чистел, гнезда за скорците готвел. Цял ден ходел нагоре-надолу, а вечер се прибирал вкъщи уморен. Хапвал си, пийвал си. Ха чашка, ха още една, че килце, че две... И хоп - свършило и неговото вино.

Тръгвали двамата братя на сватба, на кръщавка или някъде на гости и умирали от срам, че нямат вино. А пък бъчвата на Баба Марта си стояла в зимника непобутната, цяла-целеничка.

Мислили го, умували го и най-накрая решили двамата братя да изпият виното на Баба Марта. Решили и го сторили. Днес тоя точне, утре оня точне - и колко е то, не се минало дълго и виното на сестра им също се свършило.

Дошла Баба Марта, запретнала ръкави, разшетала се да посреща пролетта, както се полага. Шетала, шетала, уморила се, приседнала да си почине. Седнала да похапне, сетила се за винцето и рекла да си пийне малко от него.

Но щом отишла при бъчвата - що да види. В нея капка не останало. Дъгите й се разсъхнали, обръчите й се разслабили...

Разбрала Баба Марта, че е ограбена от братята си, разсърдила се, разфучала се, леле-мале - насреща й се не излиза! Фучала, бесняла, клела, викала. Накрая седнала и заплакала. Сълзи реки потекли от очите й. Плакала, плакала, най-после се утешила.

- Е, какво пък. Ако са го изпили - моите братя са го изпили, не са чужди хора. - казала тя и се засмяла след това. Утешила се, но все пак й било мъчно и обидно, че е останала без винце и че братята я излъгали.

И всеки път, щом си спомни за това, Баба Марта се сърди и плаче. Но ядът й не трае дълго. Бързо й минава и тя пак се засмива. Също като мартенското време...

Chris Spheeris - Slow dance

~ ' ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~

Моментите, които спират дъха ни

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин – известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години – написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.

~ . ~ . ~

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост. Имаме широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко. Купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Придобиваме по-високо образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка. Имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо. Ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени. Четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличаваме притежанията си, но намаляваме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем:
Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душите си. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал. На връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до Теб, но ти позволява също и да го споделиш или просто да натиснеш "изтриване".

Запомни:
~ отделяй повече време на тези, които обичаш, защото те не са с теб завинаги...
Запомни:
~ кажи блага дума на този, който те гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до теб...
Запомни:
~ горещо прегърни човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можеш да дадеш от сърцето си и не струва нито стотинка...
Запомни:
~ казвай "ОБИЧАМ ТЕ" на любимите си хора, но най-вече наистина го мисли. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето...
Запомни:
~ дръж за ръка този, когото обичаш и цени моментите, в които сте заедно, защото един ден този човек няма да е вече до теб. Подари си време да се обичате, отдели време да си говорите и намери време да споделяте всичко, което имате да си кажете...

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!

~ . ~ . ~

George Carlin
02.05.1937 – 22.06.2008