"Божури и незабравки" - среща за миг, спомен завинаги!

~ "Божури и незабравки" - Георги Господинов ~

Познаваха се едва от няколко часа. Той - малко над трийсетте, тя малко под тях. Той трябваше да предаде по нея пакет за свой познат отвъд океана. Тя само посредничеше. Работа за пет минути, но вече два от общо трите часа, които й оставаха до самолета, не можеха да намерят никаква основателна причина да се разделят.

Сега, точно шейсет минути преди полета, стояха в ъгъла на кафенето в залата за изпращачи, пиеха по трето кафе и мълчаха. Бяха изчерпали всички теми, които могат да поддържат разговора между двама непознати. И мълчанието вече започваше да става неприлично. Малката масичка между тях беше отрупана с празни пластмасови чашки, придобили най-неочаквани форми от дълго въртене из ръцете им. Бъркалките за кафе бяха отдавна натрошени на най-малките възможни парченца, празните пакетчета захар измайсторени на фунийки и миниатюрни корабчета.

Хрумна му, че от тази маса става добър редимейд-обект или, да го кажем, инсталация, която би кръстил "Апология на притеснението" (пластмасови чашки за кафе, бъркалки, празни пакетчета захар, бяла масичка). После му се стори глупаво и реши да премълчи.

- Това, което се премълчава, се превръща в счупени бъркалки и смачкани чашки... - изведнъж каза тя. Той си помисли, че никога вече няма да срещне друга такава жена, която да чете мислите му и с която би искал да остане до края на живота си в това кафене. Сепна се, че е употребил, макар и наум фраза като "до края на живота си".

- Хайде да си поговорим - каза тя, макар че два часа не бяха млъквали.

Оставащият час беше прекалено малко време, за да се профука в заобикалки и майсторене на корабчета. Но тъй като той не започваше, тя просто каза:

- Трябва да приемем, че понякога хората буквално се разминават.

- Иронията е, че го разбират тъкмо когато се срещнат - каза той.

- Сигурно е имало начин да се видим и преди. Живели сме толкова време в един и същи град. Не може да не сме се разминали на някой светофар.

- Щях да те забележа! - каза той.

- Обичаш ли я? - попита тя.

- Обичаш ли го? - попита той.

Бързо се съгласиха, че няма никакво значение и никой не им е виновен.
По-късно той нямаше да може да си спомни, на кой пръв му хрумна тази спасителна (както мислеше тогава) идея да си измислят общи спомени, да съчинят целия си живот отпреди да се познават и след това. Плах опит да си отмъстят на случая, който безмилостно ги беше събрал за малко, само за да ги размине. Имаха на разположение 50 минути.

- Помниш ли - започна той, - като ученици живеехме на една и съща улица. Пусках ти тайно в пощенската кутия всяка седмица по един станиолен пръстен от бонбони "Лакта".

- Аха - каза тя, - значи ти си бил този. Татко винаги ги намираше първи и подозираше, че някой побъркан обожател от квартала праща годежни пръстени на мама. Излиза, че са били за мен...

- За теб бяха! - каза той.

- А ти помниш ли - подхвана тя, - когато в последния курс на университета заминахме само двамата на оня манастир. За първи път отивахме някъде сами. В хотела нямаше свободни стаи и ни сложиха да спим в една от килиите на монасите. Беше много студено, а леглото - твърдо. Хвана ме малко страх. След всеки път се кръстех тайно от тебе. Пет пъти се прекръстих онази нощ.

- Шест! - каза той. - И мен ме беше страх. А помниш ли, когато после дойде да живееш при мен. Майка ти каза, че ще се откаже от теб чрез "Държавен вестник", защото не искала да има незаконни внучета.

- Помня - каза тя. - И без това не можех да имам деца.

На това място тя се умълча. Той хвана ръката й за пръв път, откакто се познаваха. Съвсем леко, утешително.

- Нищо - каза той. - А помниш ли, когато си счупих крака. Бях вече на 48, бачках като луд и този месец в къщи ми се стори истински рай. Ти също си взе отпуска, дори ги заплаши, че ще си счупиш ръката, ако не те пуснат. И цял месец не си показахме носа навън.

- А когато на следващата година ми откриха оня тумор... Ти беше прочел отнякъде, че смехотерапията лекува от рак и две седмици непрекъснато ми разказваше вицове, за да се смея. И досега се чудя, откъде ги намираше. Беше толкова уплашен и мил. Тогава май съвсем ти побеля косата. И всеки ден ми носеше божури и незабравки.

- Слава богу, че се оправи. Какво щях да правя без теб...

В това време приканиха всички пътници за Ню Йорк да се насочат към терминала за излитане. Мълчаха не повече от минута. После тя се изправи и каза, че трябва да тръгва. Той взе куфара й и двамата тръгнаха. Преди да премине паспортния контрол, тя се обърна и го целуна много дълго. Като за последно, помисли си той, макар никога преди това да не е имало първи път...

Половин час по-късно той се обърна и тръгна. Почувства се страшно остарял, с мъка движеше краката си. Нарочно затвори очи, когато минаваше през вратата с огледално стъкло на изхода, за да не види в отражението внезапно побелялата си коса и прихлупените си, вече старчески рамене. С всяка крачка разбираше все по-ясно, че няма да може да се върне у дома при непостижимо младата си жена. И никога не би могъл да й разкаже какво е правил през тези петдесет години, докато го е нямало...

Бъди промяната, която искаш да видиш в света! - цитати от Махатма Ганди

~ Няма път към мира - мирът е пътят!

~ Любовта е най-мощната сила, която е присъща на света. И най-скромната, която човек може да си представи.

~ Любовта никога не изисква, а само дава. Любовта само страда, не съжалява и не отмъщава.

~ Вярата ми в ненасилието ме задължава на решителност. Няма място за страх или слабост.

~ Дори и най-незначителната лъжа разваля хората така, както капка отрова разваля цяло езеро.

~ Силата на мнозинството е наслада за плахите.

~ Храбрите духом добиват слава, когато се борят сами!

~ Насилието е оръжието на слабите; Ненасилието - на силните.

~ Отричам насилието, защото доброто, което изглежда, че то може да причини, не е трайно; трайно е лошото, което то причинява.

~ Слабият не може да прости. Опрощението е качество на силния!

~ Да пренебрегнеш едно единствено живо същество означава да пренебрегнеш божиите сили и да навредиш не само на това същество, а на целия свят.

~ Мразя привилегиите и монополите. Отричам всичко, което не може да се сподели с масата на народа.

~ Някои хора са толкова гладни, че Бог не може да се появи пред тях в друг вид, освен като хляб.

~ Първо си пренебрегнат, после осмиван, сетне бит, и накрая победител.

~ Аз бих станал християнин, ако християните живееха по християнски.

~ По-лесно е да различиш морето от контитентите, отколкото пропастта между индивидите или народите.

~ Три четвърти от всички неудачи и недоразумения по света ще изчезнат, ако се поставим на мястото на нашия противник и разберем неговата гледна точка. Ние или веднага ще намерим съгласие с него, или ще мислим със снизходителност за него.

~ Считам себе си за неспособен да мразя което и да е живо същество на земята. Чрез дългия път на дисциплината и молитвите съм престанал от четиридесет години да мразя когото и да е. Знам, че това е голям успех. Въпреки това го приемам с голямо смирение.

~ Непоколебимостта се състои в това, ние сами да си наложим нещо целейки това, да предразположим другите да приемат нашата гледна точка по своя воля.

~ Бъди промяната, която искаш да видиш в света!

~ . ~ . ~

Махатма Ганди/Mahatma Gandhi
02.10.1869 - 30.01.1948

Всеки сам създава своето щастие

Бог сътворил света, а после изваял и Човека от глина. Когато го завършил, му останало малко парче неизползвана глина. Тогава Бог се обърнал към Човека и го попитал:

- Какво още би искал да имаш, какво да ти направя?

Замислил се за миг Човекът и отвърнал:

- Създай ми Щастие, аз искам да бъда щастлив!

Бог не казал нищо. Само поставил в ръката на Човека онова малко парченце от останалата глина. От тогава, та до ден днешен, Човекът примесва топчето глина, което държи в ръцете си и се опитва да извае от него Щастието, за което жадува...