29 май 2009

Ползвайте плажно масло!

Този текст е придобил популярност в цял свят, като "Лекция на Кърт Вонегът пред абсолвентите от випуск 1997 на Масачузетския Технологичен Институт". Но истинският автор всъщност е Mary Schmich. А статията е публикувана на страниците на Chicago Tribune на 1. юни 1997г. под заглавие "Advice, like youth, probably just wasted on the young". Ето какво се казва в нея:
~ Радвайте се на силата и красотата на младостта си. Всъщност, вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва след като те избледнеят, но не им обръщате внимание сега. Повярвайте ми, след 20 години, когато разглеждате старите си снимки, ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. И че всъщност изобщо не сте били дебели.

~ Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра. Истинските ви беди в живота ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в съзнаието ви, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.

~ Всеки ден правете нещо, което ви плаши.

~ Пейте.

~ Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.

~ Чистете си зъбите с конец.

~ Не си губете времето в ревност и завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас. Помнете похвалите, които получавате. Забравяйте обидите. И ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.

~ Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.

~ Протягайте се.

~ Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво искате от живота. Най–интересните хора, които познавам, не са знаели на 22г., какво искат от живота. Някои от най–интересните 40-годишни хора, които познавам, все още не знаят.

~ Взимайте калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват, когато няма да са наред.

~ Може би ще се ожените, може би няма. Може да имате деца, може и да нямате. Може би ще сте разведени на 40 г., а може би ще танцувате патешкия танц на 75-тата годишнина от брака си. Каквото и да стане, не се възгордявайте прекалено много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат на късмета. Което е валидно и за всички останали.

~ Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това, което другите мислят за него. То е най-великият инструмент, който някога ще притежавате.

~ Танцувайте. Даже и да няма къде другаде, освен в стаята, където живеете.

~ Четете указанията. Даже и да не ги спазвате. Не четете модни списания. Те само ще ви накарат да се почувствате грозни.

~ Опознайте родителите си. Някой ден те ще си отидат завинаги.

~ Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най–добрата връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.

~ Разберете, че приятелите идват и си отиват. Но на малко от тях трябва да държите.

~ Работете упорито. За да преодолеете разстоянията в географския смисъл и начина на живот. Защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хората, които са ви познавали на младини.

~ Поживейте в Ню Йорк. Но го напуснете, преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки. Пътувайте.

~ Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните.

~ Уважавайте родителите си.

~ Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не знаете, кога това може да изчезне.

~ Не си играйте твърде много с косата си. Защото иначе, когато станете на 40, тя ще изглежда като на 85.

~ Внимавайте чии съвети ще приемете. И бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветите са форма на носталгия. Даването на съвети е изваждане на миналото от мястото му, забърсване, боядисване на грозните части и преработване, за да се представи на по–висока стойност.

Но ми вярвайте за плажното масло!

~ . ~ . ~

Mary Schmich, Chicago Tribune

08 май 2009

Slow Dance - урок за Живота от едно дете

Тези стихове са написани от едно малко момиченце, което умира от рак в една болница на Ню Йорк.


~ Slow Dance ~ Бавен Танц ~

Наблюдавал ли си някога децата в лунапарка?

А слушал ли си как тихо пада дъждът по земята?

Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?

Заглеждал ли си се понякога в залеза на слънцето?

~ . ~ . ~

По-добре се отпусни,
Не танцувай толкова бързо...
Животът е толкова кратък,
Музиката не продължава завинаги!

~ . ~ . ~

Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?

Когато питаш някого “как си”, чуваш ли отговора?

Дали вечер си лягаш, прегърнал мислите за стотици грижи?

~ . ~ . ~

По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е твърде кратък...

~ . ~ . ~

Каза ли някога на детето си “това ще го направим утре”... И в бързината си не видя тъгата му?

Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне, защото все нямаше време да се обадиш и да кажеш дори едно "здравей"...

~ . ~ . ~

По-добре се отпусни,
Не танцувай толкова бързо...
Животът е наистина кратък,
Музиката не продължава завинаги!

~ . ~ . ~

Когато тичаш като луд, губиш половината радост от пътуването. Като че ли хвърляш един подарък, който дори не си отворил...

~ . ~ . ~

Осъзнай: Животът не е спринт!

Затова,
отпусни се и чуй музиката,
преди да спре песента...

05 май 2009

Hyo Jin Moon - A Thousand Winds



~ ' ~ ♥ ~ ~ ♥ ~ ~ ♥ ~ ~ ♥ ~ ~ ♥ ~ ~ ♥ ~ ~ ♥ ~

02 май 2009

Знай, че и в това има нещо добро!

Имало едно време един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото от малки били израстнали заедно и станали неразделни. Този приятел имал един доста странен навик. Винаги, каквото и да се случи в неговия живот, независимо дали добро или лошо - той казвал:

- И в това има нещо добро!

Един ден двамата отишли заедно на лов. Приятелят приготвил пушките, заредил и подал на краля. Но явно объркал нещо с едната от тях. И когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал случващото се и верен на навика си, отново изрекъл:

- И в това има нещо добро!

Но този път разгневеният крал не издържал и се развикал:

- Какви ги говориш?! Не виждаш ли, че ми се откъсна пръста?! В това няма нищо добро!

И веднага щом се прибрали, наредил на хората си да го затворят в тъмницата...

Минало се около година време и един ден кралят решил отново да иде на лов. Събрал малка група от няколко човека и тръгнали. Но този път избрал една много опасна местност. И станало така, че попаднали в плен на канибали, които след като ги заловили, вързали ръцете и краката им и ги завлекли в своето селище. Вечерта се събрало цялото канибалско племе, донесли дърва и наклали голям огън, с намерение да опекат и изядат заловените за вечеря. Но когато доближили краля до огъня забелязали, че палецът на едната му ръка го няма. А те били много суеверни и никога не ядяли човек, на когото нещо в тялото му не е наред или липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви. Но другите му хора не могли да се спасят...

Когато се прибрал в двореца, той се замислил дълбоко за случилото се. Осъзнал на какво дължи живота си. Сетил се за своя стар приятел от детството, който вече цяла година лежал в затвора по негово нареждане. Тогава станал, отишъл при него в килията, освободил го и му казал:

- Ти беше прав, приятелю! Наистина се оказа, че има нещо добро в това, че палецът ми се откъсна тогава...

И след като му разказал премеждието си, проплакал:

- Чувствам се много виновен сега пред теб. Моля те, да ми простиш! Зная, че това, което направих с теб, беше много лошо...

- Не! - усмихнал се приятелят - И в това има нещо добро!

- Но какво говориш, как така? Кое му е доброто на това, че стоя в продължение на цяла една година в затвора?

- Ако НЕ бях в затвора, щях да дойда с теб при канибалите! И вероятно сега нямаше да съм жив... - бил отговорът.

~ . ~ . ~

Автор: Хелън Стайнуег
Превод на български: Melisa