Такава съм, защото съм истинска ЖЕНА!

Защото съм ЖЕНА

Такава съм, защото съм жена –
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.

Недей да ме упрекваш, че безчет
любовни думи мога да повтарям,
а после, по-студена и от лед,
с мълчание от студ да те изгарям.

Че може днес от гняв да се взривя
и в мене да изригнат сто вулкана,
а утре - кротка, мила и добра –
да легна аз до мъжкото ти рамо.

И зарад мен горкото ти сърце
без милост и без жал да е сломено,
а след това, с наивност на дете,
да плача за врабче с крило ранено.

Не ще ме разбереш, не ме вини!
И други преди теб не са успели.
През вековете колко ли жени
духа си буен в мойта кръв са влели!

И в лабиринтите на моята душа,
когато безвъзвратно се изгубиш,
недей, не ме упреквай за това!
Ти сам във мен поиска да се влюбиш!

Автор - Мария Вергова

Бърши прах само, когато се налага!

Какво е прахът за всички жени?

Вярно е, че няма как да накараш вятъра да духа в посоката, в която ти искаш. Но пък можеш да нагодиш платната си в правилната посока...

Затова, запомни:
Слоят прах върху мебелите пази дървото от повреда!!!

Едно жилище се превръща в истински дом тогава, когато можеш да напишеш върху мебелите с пръст: "Обичам те!"

ПРЕДИ:
Аз всяка седмица прекарвах по 8 часа в чистене и бърсане на прах. А междувременно очаквах да дойде някой на гости и да оцени моите усилия!

Един ден обаче осъзнах, че никой няма да дойде, защото всички са на някъде и си гледат живота...

СЕГА:
Когато някой ми дойде на гости, не трябва да показвам, какво е "състоянието" на моя апартамент.

Всички се интересуват от това къде съм била, с кого съм си прекарала добре, живяла съм си живота и не съм чистила.

И ако ТИ досега все още не си го осъзнала,

то вече е крайно време да разбереш, че:
Животът е твърде кратък!
Не го пилей за глупости!
Наслаждавай му се!!!

Бърши праха само, когато се налага!

Замисли се, дали не е по-добре и по-приятно да нарисуваш картина, да напишеш писмо, да направиш сладкиш и да оближеш лъжицата? Или да посадиш цвете?

Най-важното от всичко е:
да осъзнаеш разликата между "Трябва" и "Искам"!

Затова:
Бърши праха само, когато се налага!

Не ти остава много време:
за виното, което искаш да изпиеш,
за реките, в които искаш да се изкъпеш,
за планините, на които искаш да се изкачиш,
за музиката, която искаш да слушаш,
за книгите, които искаш да прочетеш,
за приятелите, които искаш да видиш,
за живота, на който искаш да се насладиш?!

Има решение за този проблем:
Бърши праха само, когато се налага!

Навън светът пулсира с ритъма на сърцето ти!
Слънцето се отразява в очите ти!
Вятърът развява косите ти!
Дъждът мокри лицето ти!
Животът те зове!

Помни:
Този ден никога повече няма да се върне!

Бърши праха само, когато се налага!

Осъзнай, че старостта идва и това няма да е приятно!
Когато отпътуваш, а все някога ще трябва да отпътуваш, самата Ти ще се превърнеш в прах...

~ . ~ . ~

Изпрати това послание до всички прекрасни жени, които познаваш!
Аз току-що го направих!!!

Получено от Ана Попова

Когато някой художник види красива Жена...

Когато някой художник гледа една красива девойка, той вижда в нея възрастната жена, в каквато след години ще се превърне тя...

Когато някой добър художник гледа една възрастна жена, той вижда в нея красивата девойка, каквато тя някога е била...

Когато някой велик художник гледа една възрастна жена, той я вижда точно такава, каквато е. И трябва да си наложи да види в нея онази красива девойка, каквато някога тя е била. Но той е уверен, че тази девойка все още живее в застаряващото тяло. Защото знае, че още не се е раждала жена, чието сърце да не е останало 16-годишно независимо от това, какво са направили от нея жестоките години...

Автор - неизвестен
Из статия в американски вестник

Къде една жена трябва да носи парфюм?

Веднъж, на някакво събиране, млада жена репортер отправила към знаменитата Коко Шанел следния въпрос:
- Къде трябва да си слага парфюм истинската жена-дама? - попитало момичето.
- Там, където иска да бъде целуната - отвърнала й с усмивка модната дизайнерка.

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Жена, Другарка или Дама - от Теб зависи, каква ще бъде Тя!

Жена, Другарка или Дама - коя предпочиташ?

Ако се жениш за една жена по Любов
~ получаваш Жена...

Ако го правиш за Пари
~ получаваш Другарка в живота...

Ако си я избрал заради Обществено мнение
~ получаваш Дама...

~ . ~ . ~

Жената -
~ ще те Обича...

Другарката
~ ще те Уважава...

Дамата
~ ще те Търпи...

~ . ~ . ~

Жената
~ си е само твоя...

Другарката
~ принадлежи на твоя дом...

Дамата
~ е на света и на цялото общество...

~ . ~ . ~

Жената
~ е на едно мнение с теб...

Другарката
~ те управлява...

Дамата
~ те следи...

~ . ~ . ~

Когато ти си болен,
Жената
~ се грижи за теб...

Другарката
~ те посещава от време на време...

Дамата
~ се информира за твоето здраве...

~ . ~ . ~

Жената
~ споделя с теб твоите несполуки...

Другарката
~ дели с теб твоите пари...

Дамата
~ поделя дълговете ти...

~ . ~ . ~

Когато ти умреш,
Жената
~ ще те оплаква...

Другарката
~ ще жали...

Дамата
~ ще се облече в черно...

Автор - Александър Дюма-син

Жените са като ... ябълки!

Жените са... като ябълки!
Най-вкусните винаги са на върха на дървото.
Повечето мъже не искат да се изкачат на дървото за вкусен плод, защото се страхуват да не паднат и да се ударят...
Вместо това, те си събират паднали ябълки от земята, които не са толкова добри, но за това пък - достъпни!
Поради това, ябълките на върха си мислят, че със самите тях нещо не е наред...

А в действителност те са страхотни!
И просто трябва да дочакат човека, който не се страхува да се изкатери чак до върха на дървото!

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Гордея се, че съм Жена!

Как тревожно е да си Жена...
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност – срещу изменчивия вятър,
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето,
и до край да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш... Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака
първа стъпка разбудила утрото.
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.

Отговорно е да си Жена!
Бъдещето да носиш в утроба,
да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка - със бръчка да заплатиш
и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш...

Саможертва е да си Жена!
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш -
просто за да съществува светът.

Горда съм,
че съм родена Жена!

~ . ~ . ~

Автор - Блага Димитрова

Всяка Жена трябва да има и знае...

Всяка Жена трябва да има:

~ една стара любов, за която да си мисли, че може да върне...

~ и една, която да й напомня колко далече е стигнала...

~ достатъчно собствени пари, които да й позволят да наеме собствено жилище, дори и да не го желае...

~ нещо стилно, което да облече, ако Мъжът на живота й иска да се види с нея веднага...

~ младост, която иска да остави в миналото...

~ едно минало – достатъчно интересно, за да я топли на старини...

- комплект отвертки и бельо от черна дантела...

~ един приятел, който винаги я кара да се смее... и един, който често я разплаква...

~ малка, но стилна мебел, която не е принадлежала преди това на някой друг от семейството...

~ осем чинии, чаши за вино със столче, които си пасват и една невероятна рецепта, която ще накара гостите й да си оближат пръстите...

~ чувството, че контролира съдбата си...

~ . ~ . ~

Всяка Жена трябва да знае:

~ как да се влюби, без да изгуби себе си...

~ как да напусне работа, да скъса с гаджето и да спори с приятел, без да загуби приятелството...

~ кога да си тръгне...

~ детството й може да не е било перфектно, но е приключило...

~ какво би направила и какво Не би направила за Любовта...

~ как да живее сама, дори и това да не и харесва...

~ на кого може да вярва и на кого Не може да вярва и защо Не трябва го взема навътре...

~ къде да отиде (независимо дали ще е кухнята на най-добрата й приятелка или малка хижа в гората), когато душата и иска утеха...

~ какво може и какво Не може... да довърши за ден, месец, година...

Всяка Жена Трябва...

Мъдрите съвети на една Баба

- Бабче, как да разбера, че съм се влюбила?
- Много просто, момичето ми. Помниш ли как се запознахте?
- Разбира се. Помня не само как се запознахме, но и всяка наша среща: Как за първи път се усмихнахме един на друг, как се хванахме за първи път за ръце, как се целунахме. Знаеш ли, бабо, аз дори помня всичко, абсолютно всичко, което съм му разказвала; на какво се смеехме, как се приготвях за всяка среща; с какво бях облечена, за да му се харесам. Това любов ли е, бабче?
- Не, внучке. Любовта е, когато помниш с какво е бил облечен той на срещите. А ако помниш себе си, това е влюбеност. Прибери си куклите в скрина, момиче...

~ . ~ . ~

- Бабче, кажи ми кога настъпва моментът за раздяла? Може би е по-добре да си тръгваш веднага след първата нощ, докато още няма неоправдани надежди, без да дочакваш изясняването на отношенията, оставайки в паметта си само смътен приятен спомен? Или след много, много нощи, когато всичко лека-полека изчезва само, неизвестно къде и защо; спокойна "екологична" раздяла, без болката на нещо разкъсващо, без рев и викове?
- Тук всичко е много просто, дете. Трябва да си тръгваш не след някакво определено количество нощи, а след първото утро, когато не ти се иска да станеш по-рано и да му приготвиш закуска. Свари му тогава кафе, целуни го за сбогом и затвори вратата...

~ . ~ . ~

- Бабче, и досега го сънувам...
- Дъще, спомни си ланския сняг?
- Какво общо има тука миналогодишния сняг? Аз исках да ме посъветваш, а не да говорим за времето.
- Ами че съвета вече ти го дадох. Ако още те боли, ако още не е забравено докрай, ако вътре още трепва, кажи си сама наум: "Лански сняг..." И се отнасяй към всичко, което е било с вас, точно по същия начин. Не е възможно да се запази снежинката през лятото, внучке, идва и нейното време да се разтопи. И макар че сега ти е трудно да повярваш, но задължително ще падне нов сняг. Просто се довери на времето и го дочакай, свеж, чист, първи сняг. А ако още тъгуваш по това, което е отминало, повтаряй си наум: "лански сняг е, лански, лански..."

~ . ~ . ~

- Бабче, аз ще се боря за любовта си. Няма просто така да им го дам. Няма да отпусна ръце, няма да се предам без бой!
- Момичето ми, знаеш ли онази любима игра от училищните празненства, когато трябва да се бяга около столовете, които са с един по-малко от играчите; а когато кажат стоп и музиката спре, всеки се старае да успее и да заеме стола пръв? Е, ти нали играеш точно тази игра, когато се опитваш да се "бориш". Защо да бягате двама или дори трима около един стол, да се опитваш да надхитриш съперничките си и да го заемеш първа, ставайки за смях на околните, да нервничиш и да се ядосваш? Огледай се наоколо - до стената има други незаети столове. Ти си вече голяма, зряла, време е да престанеш да играеш детски игри...

~ . ~ . ~

- Бабче, защо ме боли толкова? Аз ревнувам буквално от всяко женско име, което той произнася. Когато не вдига телефона, аз вече си представям, че той е с друга. Когато той ми разказва за някоя жена, аз веднага започвам да си мисля "има ли нещо?" Ревнувам го и от "бившите", от приятелите му, от колегите в работата, от случайни срещи. Как да престана да се измъчвам, а, бабо?
- Дете, ревността е чувство измамно. Ти не ревнуваш, ти се страхуваш да не го изгубиш. Не се бой обаче, това е безсмислено. Защото ако няма повод за ревност, да се ревнува е глупаво, а когато вече има повод, е късно...

~ . ~ . ~

- Всички мъже са еднакви! Бабче, още щом ми каже "Здрасти" и аз вече знам как ще се държи той по-нататък, какви вицове ще ми разказва, как ще се усмихва, как ще ме докосва, как ще се сърди и ще си тръгва.
- Не си права, момичето ми. Всички мъже са различни. Просто ние харесваме мъже, които си приличат. Ти харесваш ли "скромни", домошари? Тогава защо се оплакваш, че пак ти се е паднал досадник, който не иска да излиза от вкъщи? Ако си избираш мъж, който е душа на компанията, не се учудвай, че ще ти се наложи да го делиш с приятелите му, а доста често и с паралелни приятелки. Ако обичаш романтичните, бъди готова не само за свещи, стихове и шампанско, но и за периодични депресии и изчезвания, които той ще ти обяснява като творчески кризи. Избираш ли си мъж, зад чийто гръб да се чувстваш като зад "каменна стена", не се учудвай, че не можеш да откриеш в тази стена врата за навън. Жените избират мъже, които си приличат, а после се учудват, че те всички са еднакви...

~ . ~ . ~

- Бабо, не знам как да му кажа, но да не му причиня болка. Той не е заслужил баналното "хайде да си останем приятели". Той е добър, а на мен ми се налага да постъпя с него жестоко. Какво да правя, бабо, как да му кажа, че между нас всичко е свършено?
- Запомни, момичето ми: в последното изречение, което ти кажеш на мъжа при раздяла, той трябва да чуе не само неизбежната жестокост, но и благодарност за всичко хубаво, което сте имали с него. Нали когато той ще си спомня за теб, неизбежно ще си припомня и раздялата ви. И ако искаш очите му да се усмихват, когато си спомня за тебе, не изяснявай отношения на прощаване. Само едно му кажи: "Не се нуждая повече от твоето присъствие, за да те обичам". И край, тръгни си...

~ . ~ . ~

- Бабче, не знам дали си струва да му разказвам всичко това. Като че ли нищо кой знае какво не се е случило, а ако той изведнъж научи? И сякаш нямам какво да си признавам, но не мога и да разказвам. И как мога да изисквам от него да бъде честен с мен, ако самата аз започвам да крия нещо и да не се доизказвам?
- Момичето ми, запомни три прости правила. Първото е: никога и при никакви обстоятелства не го лъжи. Второ: никога и при никакви обстоятелства не му изменяй. И третото: ако вече си го излъгала и изневерила, при никакви условия не му разказвай за това. Само помни, дете, колкото и да искаш, последното правило следва само след първите две...

~ . ~ . ~

- Бабче, не разбирам какво става: той изведнъж, без обяснения просто изчезна. Всичко вървеше добре, а после...Вече не го виждам, телефонът мълчи, и вече не се срещаме дори случайно. Може да се е случило нещо? Или все пак съм го обидила с нещо, може би си струва да му се позвъни и да се поговори, да се изясни, какво все пак става?
- Дъще, не си струва, повярвай ми. Нали и ти самата знаеш отговора, само че не искаш да си го признаеш. Той не звъни, защото не иска - много е просто. Запомни, дете, докато мъжът се интересува от жената, той няма да изчезне. Ще счупи телефона да звъни, ще обикаля около входа, ще организира случайни срещи. И никакви причини, дори най-жестоките, няма да станат причина той да не е до нея, ако той иска именно това. И ако ти не искаш да го караш в отговор на твоя въпрос "защо е изчезнал от живота ти", да ти казва, че е бил много зает или е имал много работа, то по-добре не питай. И ако не си търсиш излишно повод да си причиниш болка като чуеш истината, по-добре не питай. Нали и така знаеш отговора...

~ . ~ . ~

е-списание МАРГАРИТА

Всяка Жена е Живот!

Всъщност,
Всяка Жена е едно малко Дете...
Тя обича да се държи детински понякога.
Иска мъжът да я обгрижва с най-нежните си ласки,
Такива, каквито той би проявил към своето дете.
Затова мъжът трябва да я докосва нежно и внимателно,
И да внимава, по никакъв начин да не я нарани.
Но въпреки детското в нея, всяка жена иска
Да бъде вземана под внимание и да бъде изслушвана.
Затова, позволявай на Жената да проявява детинство,
Но никога не я приемай като дете...

Всъщност,
Всяка Жена е изключително Силна...
Понякога дори е много по-силна от мъжа.
Но тя не обича да показва тази своя сила винаги.
Иска й се да чувства стабилността на мъжа до себе си.
Това й носи спокойствие и увереност.
Понякога това, което може и сама да свърши
Го оставя и очаква да го направи мъжът.
Това я кара да се чувства още повече Жена!
А и проверява колко е силата на мъжа до нея.
Но, ако Жената е решена да покаже своята сила,
Тогава нищо не е в състояние да я спре или откаже.
И ако тя си е наумила да направи нещо,
Знай, че непременно ще го стори...

Всъщност,
Всяка Жена е Любима...
Винаги носи любовта в себе си.
Трудно се разделя със скъпите за нея хора,
Трудно обиква, но стори ли го - истински обича!
За да се влюби една Жена по този начин,
Трябва съзнанието й да приеме това,
Което вече е приело сърцето й.
Но тя никога не може да бъде накарана
Насила да обикне някого.
Затова, дори лесно да спечелиш сърцето й,
Ако не успееш да извоюваш място в мислите й,
Във всеки един момент може да те изостави.
Разбира се, има и Жени, които не си тръгват,
Въпреки че не обичат мъжа, с когото са.
Причината за това е тяхното силно чувство на състрадание,
Което те често не успяват да преодолеят...

Всъщност,
Всяка жена е Сама...
Никога не можеш да завоюваш една Жена напълно
И тя да бъде твоя изцяло.
Тя си има един отделен, нейн си свят,
В който винаги е сама.
Тя не допуска никой да влезе в него
И не съществува ключ, който е в състояние
Да отвори вратите на този свят.
Самотата е нейното убежище!
И всяка Жена сама си решава,
Кога ще се спотаи в него
И колко време ще остане там.
Ако се опиташ насила да я изведеш,
Докато тя се крие в своя свят,
Рискуваш да я загубиш завинаги...

Всъщност,
Всяка жена е Умна...
Един мъж не може дори да си представи,
На какво е способна една Жена.
Въображението и възможностите й нямат предел!
Но за да ги извади на показ,
Трябва да е открила Мъжа на живота си!
Тя не пилее нахалост тези свои способности,
Пази ги единствено и само за своя Мъж.
И ако Ти си успял да се превърнеш в
Истинския Мъж на Една Жена,
Значи действително си голям късметлия!
Защото от този момент нататък,
Животът ти никога няма да бъде посредствен...

Всъщност,
Всяка Жена е Живот!
Защото всичко в този живот добива смисъл
Само, ако Жената присъства в него!
Дори и такива обикновени неща,
Като храненето или пиенето на вода...

Защото:
Водата, която пиеш от ръката на Една Жена
И водата, която ти сам си наливаш,
Никога не са с един и същи вкус.

Ти можеш ли да усетиш разликата?

Ако успяваш да я уловиш,
Значи ти си истински Щастливец!
Ако ли не – за съжаление, ти не Живееш...

~ . ~ . ~

Автор: C. Dundar
Превод на български: Melisa

Никога не разплаквай Жена!

Този текст е откъс от еврейската книга Талмуд.
В нея се описва разговорът на Бога с Човека,
съветите и препоръките, които Той дава.
Ето как завършва техният разговор:

~ . ~ . ~

Внимавай много,
когато разплакваш Една Жена!
Защото Бог брои сълзите й...

Помни,
че Жената не случайно е създадена
от Реброто на Мъжа!

Тя не е направена от краката на Мъжа,
защото не бива да е потъпквана от Него!

Тя не е създадена и от Главата на Мъжа,
защото не бива да е по-горе от Него!

Тя е сътворена от гърдите на Мъжа,
за да бъде равна с Него!

Онова място, малко под ръката му,
за да бъде защитена от Него!

Точно на нивото на Сърцето му,
за да бъде ОБИЧАНА от Него!...

~ . ~ . ~

Превод на български: Melisa

Защо плачат Жените?

Малко момченце видяло майка си с насълзени очи и учудено я попитало:

- Мамо, какво ти е, защо плачеш?

- Защото... съм жена! - отговорила му само тя.

- Но защо, не разбирам... - настоявало детето. А майката само го прегърнала нежно и тихичко прошепнала:

- И никога няма да разбереш...

По-късно малкото момче попитало баща си:

- Тате, защо мама сякаш плаче без причина?

- Всички жени плачат без причина, синко... - само това успял да обясни баща му.

Малкото момче пораснало и станало мъж. Но дори тогава продължавал да се чуди, защо плачат жените. Най-накрая попитал Господ:

- Господи, кажи ми, моля те, защо жените плачат толкова лесно?

А Господ се усмихнал и отвърнал:

- Когато създавах Жената, тя трябваше да е различна и много специална.
Затова направих раменете й достатъчно силни, да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство...

Дадох й вътрешна сила, да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й...

Дадох й твърдост, която й позволява да продължи напред, дори когато другите се отказват и да се грижи за семейството си, дори в най-тежките моменти на болест и изтощение, без да се оплаква от всичко това...

Дадох й чувствителност, да обича децата си, каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато те са я е наранили много...

Дадох й нужната сила, да помага на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити тя сърцето му...

Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога проверява нейната сила и изпитва решението й тя да бъде непоколебимо до него...

И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право и тя може да го използва винаги, когато почувства такава необходимост...

- Виждаш ли, сине - завършил накрая Господ - красотата на Жената не е нито в дрехите, които тя носи, нито във фигурата, която има или в начина, по който сресва косата си... Красотата на Жената е скрита в очите й, а те са пътят към сърцето й - мястото, където тя носи любовта...