28 февруари 2010

Картички и пожелания за Баба Марта

Бели небесни мечти,
червени блестящи лъчи,
пролетно слънце изгрява –
ново начало ти обещава...
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!


За Теб - с малко думи и с много обич!
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!


ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!
Здраве, щастие и късмет да ти стоплят дните,
огънят на любовта вечно да пламти в очите ти!


ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!
Мартеница днес ти подарявам,
нишка от живота във дома,
бяла като вишната на двора
и червена – сила на кръвта.
Да те топли даже и да си далече,
да те връща после у дома,
за да имаш сили във крилете
да преследваш своята мечта.


Баба Марта бързала, мартеници вързала,
бели и червени, весели, засмени :)
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!


Здраве, Щастие, Късмет, Любов...
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!


Виж и още
КАРТИЧКИ и ПОЖЕЛАНИЯ за БАБА МАРТА

24 февруари 2010

Молитва от Сърце! - Надежда Захариева

~ МОЛИТВА ~

Господи, който все още си в мене,
дай ми кураж да остана
неотмъстителна, неозлобена,
както съм рана до рана!

И свободата - последния залък,
с гладен на две да разчупя.
Само душата, щастлива от малко,
никой не може да купи.

Господи Боже, недей ме наказва
да съм със лошия лоша.
И да платя за омраза с омраза
и за обида - с непрошка.

И запази ме от жалката участ
на толкова лъжепророци -
на добродетели всички да уча,
а да затъвам в пороци.

Може би искам безгрешна да бъда,
Господи Боже, от корист...
Грешните бил си наказвал с присъда -
своя живот да повторят...

Автор - Надежда Захариева

22 февруари 2010

Каква е тайната на щастието?

Един баща изпратил сина си при най-големия мъдрец на света, за да му разкрие, каква е тайната на щастието. Младежът вървял неуморно цели 40 дни през пустинята, докато най-сетне стигнал до красив замък на върха на една планина. Там живеел мъдрецът, когото той търсел.

Момчето очаквало да се срещне с някой свят човек, уединен в размисли някъде на спокойствие. А вместо това се озовал в огромна зала, в която царяло невиждано оживление. Непрекъснато влизали и излизали търговци, по ъглите разговаряли много хора, а малък оркестър свирел нежни мелодии. Имало и богата трапеза, отрупана с най-вкусните ястия от областта. Мъдрецът разговарял с всички тези хора и се наложило младежът да чака известно време, докато дойде неговият ред.

Когато най-после разказал каква е целта на неговото посещение, мъдрецът внимателно го изслушал, погладил брадата си и му казал, че в момента не разполага с време, за да му обясни тайната на щастието. Затова предложил на младежа да се поразходи из двореца и да се върне при него след два часа.

- Ще те помоля обаче за една услуга - добавил Мъдрецът, подавайки на момчето чаена лъжичка, в която капнал две капки олио. - Докато вървиш, носи тази лъжица и внимавай да не разлееш олиото.

Младежът тръгнал по коридорите на двореца, изкачвал се и слизал по стълбите, като същевременно не откъсвал очи от лъжичката, която стискал в ръката си. След два часа се върнал отново при Мъдреца.

- Разходи ли се, синко? Разгледа ли наоколо? Видя ли прекрасните персийски килими в трапезарията? Наслади ли се на великолепната ми градина, която отне на най-добрия градинар цели 10 години, докато я оформи? Забеляза ли красивите пергаменти в библиотеката ми? А статуите и картините по стените разгледа ли?...

- Не! - отвърнал с наведена глава младежът. - През цялото време внимавах да не разлея капките олио...

- Тогава се върни и обиколи двореца отново, но този път разгледай всичко, запознай се с чудните неща, които са част от моя свят - казал мъдрецът. - Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му.

И момчето отново взело лъжичката и пак тръгнало да се разхожда из двореца. Но този път вниманието му било изцяло отдадено на всички произведения на изкуството, които висели по стените и красяли таваните. Видяло градините, близките планини, крехките цветя. Оценило изтънчения вкус, с който било подбрано мястото на всяка една от тези творби. Накрая се върнало при Мъдреца и му разказало подробно за всичко видяно.

- Но къде са двете капки олио, които ти бях поверил? - попитал Мъдрецът.

Едва тогава младежът се сетил за лъжичката, която стискал и поглеждайки към нея, с ужас установил, че ги е разлял.

- Ето това е единственият съвет, който мога да ти дам, синко - казал Мъдрецът на мъдреците. - Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света около теб, ала никога да не забравяш за двете капки олио в лъжичката...

16 февруари 2010

Обещай си! - "Ключът", Джо Витале

Обещанията,
които всеки човек трябва да даде
на Себе си:


Обещай си
~ да бъдеш силен и нищо да не е в състояние да наруши вътрешния ти мир!

Обещай си
~ да излъчваш и внушаваш здраве, щастие и благосъстояние към всеки, с когото общуваш!

Обещай си
~ да накараш всичките си приятели да почувстват, че притежават нещо много ценно!

Обещай си
~ винаги да гледаш от слънчевата страна на живота и активно да прилагаш оптимизма си!

Обещай си
~ да мислиш само най-доброто, да работиш само за най-доброто и да очакваш само най-доброто!

Обещай си
~ да се ентусиазираш от успеха на другите също толкова, колкото и от собствените си успехи!

Обещай си
~ да забравяш грешките на миналото и да фокусираш вниманието си върху великите постижения на бъдещето!

Обещай си
~ да имаш винаги ведро изражение и да даряваш усмивка на всеки срещнат, независимо дали е познат или непознат!

Обещай си
~ да отделяш извънредно много време за самоусъвършенстване, така че да не ти остава време да критикуваш другите!

Обещай си
~ да си максимално силен, за да допуснеш мрачни мисли; твърде благороден, за да се гневиш; твърде уверен, за да се страхуваш и извънредно щастлив, за да позволиш присъствието на беди и проблеми!

Обещай си
~ да имаш високо мнение за себе си и да заявиш този факт пред света, но не с гръмки думи, а чрез велики постъпки!

Обещай си
~ да живееш с вярата, че целият свят е на твоя страна и те подкрепя при условие, че си верен на най-доброто в себе си!

~ . ~ . ~

Из "Ключът"/ "The key"
Джо Витале, участник в Тайната/ The Secret

15 февруари 2010

Gheorghe Zamfir & Jamest Last - Einsamer Hirte



~ ' ~ ♥ ~ ~ ♥ ~ ~ ♥ ~ ~ ♥ ~ ~ ♥ ~ ~ ♥ ~ ~ ♥ ~

13 февруари 2010

ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал и мигом да забравяш кому, какво си дал!

Любов е да помогнеш. Любов е да дадеш:
На гладния - надежда, на сития - копнеж,

На силния - неволя, на слабия - кураж,
На веселия - милост, на тъжния - мираж,

На скромния - посока, на алчния - сърце,
На имащия - радост, на можещия - цел,

На гордия - утеха, на плахия - мечта,
На властника - боязън, на роба - доброта…

ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал
и мигом да забравяш кому, какво си дал!

~ . ~ . ~

Надежда Захариева

12 февруари 2010

Боли ли да си истински и да си обичан? - "Плюшеното зайче", Марджъри Уилямс

- Какво е истинско? - попитал Заекът. - То означава ли да го има това бръмчене вътре в теб и стърчаща дръжка?

- Истинското не зависи от това, как си направен - каза Коженият кон. - То е нещо което се случва вътре в теб. Когато едно дете те обича дълго време и не просто си играе с теб, но наистина те обича, тогава ставаш Истински.

- А това боли ли? - попита Зайчето.

- Понякога – отвърна Кончето, защото винаги говореше честно. - Когато си истински, за теб няма значение дали те боли.

- Изведнъж ли се случва, сякаш те раняват - питаше Зайчето, - или малко по малко?

- Не, не се случва изведнъж - обясни Кончето. - Така ти ставаш истински. За това е нужно много време. Ето защо не се случва често на хора, които се чупят лесно, имат остри ръбове или трябва да се пазят много внимателно. Общо взето, докато станеш Истински, козината ти се е проскубала от обичане, очите ти са изпадали, краката ти едва се държат за тялото. и си станал много опърпан. Но тези неща изобщо нямат значение, тъй като ти си Истински и не можеш да бъдеш грозен, освен за хората, които не разбират. Веднъж щом станеш истински, не можеш отново да станеш неистински. Това трае завинаги... Завинаги!

~ . ~ . ~

Из "Плюшеното зайче"
Марджъри Уилямс

11 февруари 2010

Само времето разбира, колко велика е любовта! - приказка за чувствата

Имало едно време един далечен остров, на който живеели всички човешки чувства и състояния - Радостта, Тъгата, Суетата и всички останали. Включително и Любовта. Но един ден им било съобщено, че островът е започнал да потъва и трябва възможно най-скоро да го напуснат. Затова всички се качили на своите лодки и се приготвили за отплаване. Останала само Любовта. Тя била много силно привързана към това място и искала да бъде там до последния възможен момент. Но когато видяла, че островът е потънал почти напълно, решила и тя да потърси помощ.

В това време покрай нея минало Богатството с една огромна лодка. Любовта го попитала:
- Богатство, ще ме вземеш със себе си?

А то отвърнало:
- Не, не мога. Има много злато и сребро в лодката ми и няма никакво място за теб...

Тогава Любовта се обърнала към Суетата, която също минавала наблизо в красив плавателен съд.
- Суета, моля те, помогни ми!

- Не мога да ти помогна, Любов. Ти си толкова мокрa, че ще съсипеш новата ми лодка... - оправдала се Суетата.

Заоглеждала се Любовта в търсене на своето спасение и видяла тогава Тъгата. Помолила за помощ и нея:
- Тъга, нека дойда с теб!

Но и тя не се съгласила:
- Ах, Любов! Толкова съм нещастна, че имам нужда да остана сама...

В този момент покрай тях минало Щастието, но то пък била толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала...

Отчаяла се Любовта и започнала да плаче. Тогава от някъде дочула глас да я вика:
- Ела Любов, аз ще те взема със себе си – казал един старец. Любовта не го познавала, а и била толкова развълнувана, че ще успее и тя да се спаси, та забравила да попита за името му.

Когато стъпили на твърда земя, старецът си тръгнал по своя път. Едва тогава Любовта осъзнала, колко много му дължи. Бързо изтичала при Мъдростта и попитала:
- Мъдрост, кой беше този, който ме взе със себе си и спаси живота ми?

Мъдростта отговорила:
- Това беше Времето.

- Времето ли? учудила се Любовта. - Но защо от всички, единствено то се съгласи да ме вземе със себе си?

- Защото само Времето е способно да разбере, колко велика е Любовта и да й помогне да оцелее, въпреки трудностите! - усмихнала се Мъдростта...

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

09 февруари 2010

Трябва да си силен, преди да започнеш да обичаш!


Можеш...

Можеш да плачеш за това, че тя си е отишла...
~ Или да се усмихнеш за това, че си я имал!

Можеш да затвориш очи и да се молиш тя да се върне...
~ Или да отвориш очи и да видиш всичко, което ти e оставила!

Сърцето ти може да е пусто, защото не можеш да я видиш...
~ Но може и да го напълниш с любовта, която си изпитвал към нея!

Можеш да обърнеш гръб на утре и да живееш във вчера...
~ Или да си щастлив, че идва утре, защото си имал това вчера!

Можеш да плачеш и да затвориш съзнанието си за всичко...
~ Или да направиш това, което тя винаги е искала:

Да се усмихнеш, да отвориш очи и...
~ да продължиш напред!

Любовта няма да те направи силен.
~ Трябва да си силен преди да започнеш да обичаш!

Дейвид Харкинс

07 февруари 2010

От моето до Твоето сърце

Снегът вали, пътеките затрупва
и гали клони с ледени ръце...
Само една пътека
вечно незасипана остава:
тази от Моето до Твоето Сърце!

06 февруари 2010

Как да запазим Любовта? - една семейна история

Те бяха съвсем младо семейство, женени едва от няколко месеца. Но дори това кратко време им беше достатъчно, за да осъзнаят, че бракът съвсем не е това, което си бяха представяли по-рано...

Всъщност, не че не се обичаха вече. Напротив, все още изпитваха достатъчно силни чувства един към друг. Но вече все по-рядко си го казваха.

А преди... само до преди няколко месеца те сякаш се надпреварваха кой ще каже първи заветното "Обичам те!". Или кой ще го изрече повече пъти за един ден. Или кой ще го докаже по по-интересен и оригинален начин... И всичко това не им тежеше, не им омръзваше. Правеха го искрено и с желание, доставяше им неимоверно удоволствие да демонстрират чувствата си един на друг...

Но в един миг сякаш всичко коренно се промени. Дотолкова се бяха изнервили в последно време, че дори и най-малката случка или най-безобидната дума бяха достатъчен повод, за да се скарат сериозно или да се нагрубят и наранят взаимно...

Вече съвсем отчаяни и изтощени от ситуацията, една вечер решиха най-после да седнат и да обсъдят това положение. И ако могат, с общи усилия да се опитат да намерят някакво решение, задоволяващо и двамата.

Нито единият от тях не искаше да се развеждат, но и същевременно разбираха, че е невъзможно да продължават да живеят по този начин. Разбираха го, но не намираха нужните думи, за да го изкажат. Дълго стояха така мълчаливо един срещу друг, разкъсвани от противоречиви чувства и мисли, питайки се безмълвно, кое е ПРАВИЛНОТО решение за тях...

И тогава мъжът изведнъж се оживи:

- Хрумна ми нещо! - каза той с неприкрито вълнение в гласа. - Хайде да засадим едно дръвче в градината и това да бъде "нашето дръвче". Ако през следващите 3 месеца това дръвче изсъхне - да се разведем. Но ако се хване и започне да расте и да се развива - никога повече няма да допускаме дори мисълта за раздяла. А през това време двамата можем да спим в отделни стаи... Какво ще кажеш, съгласна ли си? - попита я той несигурно и впери в нея поглед, изпълнен с очакване.

В първия момент на жената и се стори странна, дори налудничава тази идея - бъдещето на брака им да зависи от някакво дърво... Но след като поразмисли малко, дори и стана весело. И прие...

На следващия ден двамата отидоха заедно до близкия разсадник и си купиха от там едно овощно дръвче. Прибраха се в къщи, избраха подходящо място за него в градината и помагайки си взаимно, го засадиха...

Мина се около месец от този ден.
Една нощ двамата се сблъскаха в тъмната градина. В погледите им първо се четеше учудване, изненада, които после преминаха в... радостен блясък.

И двамата носеха в ръцете си по една туба с вода.
Отиваха да полеят дръвчето...

~ . ~ . ~

Автор - анонимен
Превод на български - Melisa

04 февруари 2010

Когато изглежда, че няма надежда...

Песен за Надеждата

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече -
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече!

Кажи: не ми пука
от таз несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта - не края!

От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая -
недей се спотайва,
недей се отчайва -
кажи си: това не е края!

Кажи: не ми пука
от таз несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта - не края!

~ . ~ . ~

Недялко Йорданов

02 февруари 2010

Не бързай с изводите - приказка за белия кон и съдбата

В едно село живеел възрастен мъж. Той бил много беден, но дори кралят му завиждал, защото притежавал прекрасен бял кон. Кралят не веднъж му предлагал огромни суми за коня, но старецът всеки път отказвал да го продаде.

- Той за мен не е просто кон, а скъп приятел. Вие бихте ли се съгласили да продадете приятеля си на някого? - отвръщал всеки път мъжът.

Една сутрин, когато старецът отишъл в обора, с почуда установил, че конят го няма. Разбирайки това, всички жители на селото завикали в един глас:

- Ти си един нещастен глупак! Ако се беше съгласил да продадеш коня, щеше да притежаваш несметно богатство. А сега нямаш нито кон, нито пари... Какво нещастие!

- Не стигайте толкова далеч, не съдете така прибързано! - отговорил им старецът. - Кажете само, че конят го няма в обора, това е фактът. Оставете предположенията. Дали случилото се е нещастие или благословия - никой от нас не знае...

Селяните се изсмяли на думите на стареца и ги отминали с пренебрежение. Но се минали 15 дни и се случило нещо, от което всички в селото онемели. Конят не само, че се върнал обратно, но и довел със себе си още дузина прекрасни диви коне.

- Бил си прав, старче. Прости ни! - започнали да се разкайват хората. - Случилото се наистина не е било нещастие, а благословия...

- Пак си правите прибързани заключения - поклатил глава старецът. - Фактът е, че конят ми се върна и доведе със себе си още 10 коня. Но никой от нас не знае, дали това ще е за добро или зло. Единствено времето ще покаже, благословия или нещастие е тази случка. Вие виждате само една дума в изречението, а се опитвате по нея да съдите за цялата книга...

Този път, хората не коментирали на глас, но вътрешно не се съгласили с думите на стареца. Та нима 11 прекрасни коня не са истинска благодат?!

През следващата седмица синът на бедния старец се заел да опитомява новите коне. Но те били доста непокорни и докато той се опитвал да обязди един от тях, паднал и си счупил и двата крака. Тогава съселяните им отново започнали да коментират:

- Прав беше в думите си. Тези коне наистина се оказаха нещастие за вас, а не благословия. Синът ти беше твоята единствена подкрепа, а сега той не е в състояние да ти помага. Ти стана още по-беден от преди...

- Вие отново съдите за ситуацията само по един фрагмент от нея... - опитвал се отново да им обяснява възрастният мъж. - Животът ни се поднася къс по къс и ние няма как да знаем какво ще последва. Затова и няма как да знаем дали случилото се е за добро или за зло. Знаем само, че синът ми си счупи краката. Останалото ще покаже времето...

Няколко седмици по-късно се случило нещо съвсем неочаквано. В страната започнала война и всички млади мъже били мобилизирани във войската. Само синът на бедния старец си останал вкъщи, заради счупените си крака. Всички в селото плачели и се вайкали, защото знаели, че е възможно никога повече да не видят синовете и мъжете си. Тогава казали на стареца:

- Прав беше, старче. Ето, че случката със сина ти се оказа благословия. Нашите деца заминаха за фронта и не се знае дали ще се завърнат обратно, а твоето момче си е при теб...

А старецът отвърнал:

- Вие продължавате да съдите прибързано. Факт е, че синът ми остана вкъщи. Но дали това ще доведе нещо добро или лошо, знае само Бог...

...Ако се задържате на малките парченца и съдите по тях - вие никога няма да видите цялата ситуация. Ако превърнете съденето в навик, спирате да растете и да се развивате. Разсъждението всъщност е застиналото състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото приема развитието като нещо неуютно и рисковано. Но в действителност това пътуване никога не свършва. Когато един път свърши, започва друг. Когато една врата се затвори, се отваря нова. Когато си мислите, че вече сте достигнали върха разбирате, че пред вас са се открили нови висини. Животът е един безкраен път. А смелият дух се интересува не от крайният резултат на пътуването, а от неговото съдържание. Защото същността е в това да израстваш, изживявайки пълноценно всеки миг!

~ . ~ . ~

Автор - Лао Дзъ
Превод на български - Melisa

01 февруари 2010

Най-доброто, което можеш да направиш

Най-доброто, което можеш да сториш, е:

на врага си да предложиш прошка;
на опонента си - търпимост;
на приятеля - сърцето си;
на детето си - пример за подражание;
на баща си - почит;
на майка си - повод за гордост;
на себе си - уважение;
на всички хора - милосърдие.

~ . ~ . ~

А. Балфор