28 март 2011

Забранено е! - Пабло Неруда

Забранено е
~ да не се усмихваш на проблемите;
~ да не се бориш за това, което желаеш;
~ да изоставиш всичко от страх и да не осъществиш мечтите си...

Забранено е
~ да плачеш, без да научаваш нищо;
~ да се събуждаш сутрин, без да знаеш, какво да правиш;
~ да се страхуваш от спомените си...

Забранено е
~ да не показваш любовта си;
~ да накараш друг да плати твоите дългове и лошо настроение;

Забранено е
~ да изоставиш приятелите си и да не опиташ да разбереш, какво сте преживели заедно;
~ да им се обаждаш само, когато се нуждаеш от тях;

Забранено е
~ да не бъдеш "Ти" пред хората;
~ да се преструваш пред тези, които не те интересуват;
~ да се държиш мило само, за да те запомнят и да забравиш всички, които те обичат...

Забранено е
~ да не правиш нищо за себе си;
~ да не вярваш в Бог и да не чертаеш съдбата си;
~ да се страхуваш от живота и неговите трудности;
~ да не изживяваш всеки ден така, сякаш е последен...

Забранено е
~ да си спомниш за някой, без да се зарадваш и да забравиш неговите очи, неговата усмивка, всичко..., само защото пътищата ви вече не се пресичат;
~ да забравиш миналото и да останеш в настоящето;

Забранено е
~ да не се опитваш да разбереш хората;
~ да мислиш, че техният живот струва повече от твоя;
~ да не знаеш, че всеки има своя път и право на собствено щастие...

Забранено е
~ да не напишеш своята собствена история;
~ да нямаш и момент за хората, които се нуждаят от теб;
~ да не разбереш, че животът дава, но и отнема...

Забранено е
~ да не търсиш щастието;
~ да не живееш с положителна нагласа;
~ да не мислиш, че можем да бъдем по-добри;
~ да не почувстваш, че без Теб светът не би бил същият...
Забранено е!

Автор - Пабло Неруда

~ . ~ . ~

Още от Пабло Неруда:
Умира бавно, този който...

24 март 2011

Четиридесетте правила на Любовта от Елиф Шафак

Правило 1
Както виждаме Бога, така виждаме и себе си – едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са се натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние.

Правило 2
Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога

Правило 3
Всички, които четат Свещения Коран, го разбират на различно равнище, в зависимост от задълбочеността на разума си. Има четири равнища на прозрение. Първото равнище – това е привидното значение и повечето хора се задоволяват с него. После идва батин – скритото, съкровено равнище. Трето е съкровеното на съкровеното равнище. А четвъртото е толкова дълбоко, че не може да се изрази с думи и затова е обречено да остане неописано. Книжниците, които са насочили вниманието си към шариата, познават привидното значение. Суфистите пък знаят съкровеното значение. Светците знаят съкровеното на съкровеното. Колкото до четвъртото равнище, то е разкрито само на пророците и на онези, които са най-близо до Бога.

Правило 4
Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пак искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да Го търсиш: в сърцето на онзи, който обича истински.

Правило 5
Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление“, докато любовта казва: „О, карай! Престраши се!“. Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.

Правило 6
Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.

Правило 7
Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.

Правило 8
Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да си останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, но и за нещата, които са му отказали.

Правило 9
Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бог, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

Правило 10
Изток, запад, юг, север – все едно. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него.

Правило 11
Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново “Аз”, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

Правило 12
Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре навън.

Правило 13
По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинският духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си “Аз” и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията Светлина да минава през тях.

Правило 14
Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добре от нещата, които ще дойдат?

Правило 15
Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно, и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.

Правило 16
Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, че ти можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински.

Правило 17
Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

Правило 18
Цялата вселена се съдържа в един-единствен човек – теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен в теб. Затова не търси и Шейтана (дяволът в ислямската митология) извън себе си. Дяволът не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо, както тъмните, така и светлите си страни, и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

Правило 19
Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.

Правило 20
Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.

Правило 21
Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

Правило 22
Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова, което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения.

Правило 23
Животът е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката, или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой по-надалеч от всякакви крайности, защото те ще разрушават вътрешното ти равновесие. Суфистите не стигат до крайности. Суфистът винаги е мек и умерен.

Правило 24
Човекът има неповторимо място в Божието творение. “Вдъхнах му от Своя дух”, казва Бог. Всички ние, без изключение, сме сътворени като Божии наместници на земята. Запитай се колко често се чувстваш наместник, ако изобщо се чувстваш такъв. Не забравяй, че на всеки от нас е възложено да открие в себе си божествения дух и да живее според него.

Правило 25
Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън.

Правило 26
Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани по между си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем, всички водим безмълвен разговор. Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички.

Правило 27
Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш - и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четирийсет дни и четирийсет нощи говори и си мисли за този човек хубави неща. В края на четирийсетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.

Правило 28
Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето и не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг.

Правило 29
Съдбата не означава, че животът ти е предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четирийсет различни равнища. Съдбата ти – това е равнището, където ще свириш своята мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб доколко добре ще свириш.

Правило 30
Истински суфист е онзи, който, и да го обвиняват несправедливо, и да го осъждат поголовно, търпи безропотно и не изрича една-едничка лоша дума за своите зложелатели. Суфистът никога не осъжда. Как е възможно да имаш противници, съперници и дори хора, които за теб са “други”, при положение че изобщо нямаш “Аз”? Как е възможно някой изобщо да осъжда, при положение че има само Един?

Правило 31
Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да е меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха, по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други накрая стават по-непреклонни и от преди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта.

Правило 32
Между теб и Бога не бива да стои нищо. Нито имами, нито попове, нито равини или други пазители на нравствеността или религиозно водачество. Нито духовни учители, нито дори вярата ти. Вярвай в своите ценности и правила, ала не ги налагай никога на другите. Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение да изпълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклонство, защото идолите замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи истината, приятелю, но внимавай да не превърнеш истините си във фетиш.

Правило 33
Докато всички на този свят се стремят да стигнат някъде и да станат някакви, а след смъртта да оставят всичко след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременяваш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето. Изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата вътре. По същия начин имаме сили да вървим напред благодарение не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота.

Правило 34
Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фатализъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила – сила, извираща отвътре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир, дори когато целият широк свят е хвърлен в смут.

Правило 35
На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващият трябва да се срещне с неверника вътре в себе си. А неверникът би трябвало да опознае правоверния, стаен в него. До деня, когато достигнем съвършения човек – Инсан-и Кямил, вярата е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност: неверието.

Правило 36
Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капка доброта не остава невъзнаградена, и прашинка зло не остава ненаказано. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големият съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво.

Правило 37
Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва, когато му дойде времето. Нито минута по-късно, нито минута по-рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време той да обича и време да умре.

Правило 38
Никога не е късно да се запиташ: “Готов ли съм да променя живота си? Готов ли съм да се променя отвътре?” Наистина е много жалко, ако и един-единствен ден в живота ти е същият, както предишния. Във всеки миг, с всяка нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта.

Правило 39
Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя. И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.

Правило 40
Животът без любов не е живот! Не се питай, към каква любов да се стремиш - духовна или материална, божествена или земна, източна или западна... Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА.
~ . ~ . ~

Из книгата "Любов"
Автор - Елиф Шафак

22 март 2011

Дар от сърце - българска приказка

Три ореха - Дар от Сърце

Тръгнали трима братя за чужбина - пари да печелят. Стигнали на един кръстопът. Най-големият казал:

- Тука ще се разделим. Аз ще поема нагоре по десния път, ти - обърнал се към средния брат - тръгни по левия, а пък ти - обърнал се към най-малкия - ще държиш средния път. Подир три години, на Димитровден, ще се намерим пак тука на този кръстопът и ще видим тогава кой какво е спечелил. Бива ли?

- Бива, бате - рекли двамата по-малки братя, целунали му ръка и се простили.

Най-големият брат слязъл в един град, станал хлебар и спечелил за три години пълна кесия с жълтици. Средният брат отворил кръчма до един мост. Запретнал ръкави и почнал да продава вино. Продавал вино и вода, продавал, докато си напълнил джобовете. А най-малкият се пазарил у един добър човек - стар овчар. Като минали трите години, момчето отишло при овчаря за сметката. Овчарят му начел припечелените пари, натрупал ги на купчина, извадил от пояса си три ореха и рекъл:

- Аз съм човек стар и болен. Запрях вече и не мога да тичам подир овцете. Добре, че се намери ти, инак стадото ми щеше да пропадне. Много съм ти благодарен за овчарлъка. Падат ти се толкова и толкова пари или тези три ореха, дето съм ги сложил напреде ти. Парите давам без сърце, защото те са като огъня: човек лесно може да изгори ръцете си с тях. А орехите давам от сърце. Ако щеш, вземи парите, ако щеш - орехите.

Момчето помислило, помислило и посегнало към орехите.

- Ще взема орехите, защото ги даваш от сърце.

Взело орехите, целунало ръка на стария овчар и си тръгнало. Тъкмо на Димитровден тримата братя се срещнали на кръстопътя. Големият ги попитал:

- Какви са печалбите?

- Добри са - отговорил средният брат.

- Дайте да ги видим! Ето, най-напред вижте аз какво спечелих! Той развързал кесията си. Средният брат също извадил от пазвата си една торбичка с пари.

- Не си лапал мухите в кръчмата - казал му големият.

Последен бръкнал в джоба си най-малкият и извадил трите ореха.

- Туй ли ти е печалбата за три години? - попитал го най-големият брат.

- Туй е - три ореха, но те са дадени от сърце - рекъл малкият. - Даде ми ги един стар човек - овчар, задето му пасох стадото. Като баща се грижеше за мене.

Другите двама избухнали:

- Все бяхме виждали прости хора, но по-глупав мъж от тебе не ще се намери по целия свят. За три ореха - три години ратай, де се е чуло и видяло такова чудо! Върни се да поискаш пари от овчаря, инак да не си посмял да влезеш в бащината ни къща! - развикал се най-старият брат.

Момчето се нажалило и тръгнало назад. Тежко му било на душата.

- Аз мислех - думало си то, - че дар от сърце е най-хубавото нещо на земята, а то какво излезе!

Стигнало една чешма. Навело се да пие вода, но преглътнало само две глътки, защото било гладно. Бръкнало в торбата си - нямало трошица хляб.

“Я да счупя орехите, че да залъжа глада си!” - помислило си момчето.

Счупило първия орех. Тогава станало чудо. Изведнъж счупеният орех пораснал, станал голям колкото бъчва столетница и от черупката почнали да излизат овце, овни със звънци, млади агнета - цяло стадо излязло от ореха.

От радост момчето не знаело какво да стори. Подбрало стадото и го подкарало към бащината си къща. Вървяло, що вървяло, наближило родното си село.

“Я да счупя и втория орех, да видя какво има в него” - рекло си то и счупило втория орех. Щом пукнало черупката, от ореха излезли два млади вола с големи рога. Подир воловете - кола, а на колата желязно рало.

- Бре! - ударило се момчето по челото, хванало синджирите на воловете и ги повело след стадото. Преди да влезе в селото, решило да счупи и третия орех. Счупило го. Тогава от черупката излязло едно момиче - толкова хубаво, че не може да се опише с перо.

- Води ме - продумало момичето - в бащината си къща; аз съм неродена мома и съм отредена да ти бъда невеста.

Качило момчето девойката на колата, повело воловете, звъннали звънците на стадото. Прибрало се в дома на баща си. Като видели братята стадото, новата кола и девойката - езиците си глътнали. Тогава им станало ясно какво значи дар от сърце!

Българска народна приказка

21 март 2011

Легенда за Кокичето - предвестник на Пролетта и символ на Надеждата

Кокичето символизира надеждата още от дълбоки прастари времена. Когато Адам и Ева били изгонени от Рая, валял сняг, студ и мраз били сковали Земята. Не издържала Ева и се разплакала от отчаяние. Тя тъгувала по изгубения Рай, а зимата на Земята й се струвала вечна. Виждайки това, Господ се смилил над нея и превърнал падащите снежинки в нежни бели цветчета - първите кокичета. Така подарил надежда на хората по Земята за идващата пролет и дал да се разбере, че той винаги е на близо.

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

20 март 2011

Сливане. Оргазъм! Светлина...

Нощ и... приглушена светлина
в шепота на вятър обладаващ.
Докосване и... пламъче в дланта.
...Пожар разгарящ се, изпепеляващ...

Две чаши със преливаща любов,
две глътки вино и... омая.
Божествена магия... благослов.
Пътуване? Не, полет към безкрая...

Танц страстен и... пулсиращи сърца.
Пресичане, събрало се във точка,
изтрило разума от две тела.
На мислите е дадена отсрочка...

Клетвеност и... миг за любовта
бленувана през хиляди животи.
Сливане, оргазъм... светлина...
Музика, рисувана без... ноти.

Автор - Таня Мезева

17 март 2011

Притча за най-красивата Жена

~ Приказка за най-красивата Жена ~

Веднъж група мъже започнали да спорят – как изглежда най-красивата жена? Един обичал огнено-черни, като въглен очи, с изгарящ поглед. Друг харесвал сиво-сини, бездънни и дълбоки като небето. Трети пък предпочитал кафеви - топли и усмихнати... И за косата – единият казвал, че е по-хубава късата, а другият настоявал, че е дългата, люлееща се на вълни чак до петите. Едни се възхищавали на висока, величествена осанка, а други предпочитали малки, нежни и изящни фигури...

И всеки си мислел, че неговото мнение и описание е най-точното и не спирал да убеждава останалите в правотата си. Виждайки, че така няма да стигнат до единодушие, накрая решили да отидат при един живял и помъдрял възрастен човек и да чуят неговото мнение:

- Ние започнахме да спорим – разказали му те, - и така и не успяваме да се разберем. Кажи ни, почтени човече, коя е най-красивата жена?

Дълго гледал старецът към белеещите зад облаците върхове на далечната планина и накрая, усмихвайки се ведро, отвърнал:
- Любимата...

~ . ~ . ~

Автор - Софрон Данилов
Превод на български - Melisa

16 март 2011

45 доказани мъдрости и житейски истини

~ 45 доказани мъдрости и житейски истини ~

1. Живота не изглежда винаги справедлив, но все пак е хубав.

2. Когато се съмняваш, просто направи следващата малка крачка.

3. Животът е прекалено кратък и хубав, за да си губиш времето, мразейки някого.

4. Твоята работа няма да се грижи за теб, ако се разболееш, но твоите родители и приятели ще го направят. Поддържай връзка с тях.

5. Изплащай вноските по кредитните си карти всеки месец.

6. Няма нужда да печелиш всеки спор. Съгласи се, че не си съгласен.

7. Поплачи си с някой. По-лечебно е, отколкото да плачеш сам.

8. Нормално е някой път да се ядосаш на Бог. Той може да го понесе.

9. Живей Тук и Сега, защото точно този миг е единствен и неповторим.

10. Когато става въпрос за шоколад, съпротивата е безсмислена.

11. Бъди в мир с миналото си, за да не ти вреди на настоящето.

12. Няма нищо лошо в това, децата ти да те видят да плачеш.

13. Не се сравнявай с другите. Нямаш си и най-малка представа какъв е техният живот.

14. Ако във връзката има тайни, не е добре ти да си част от нея.

15. Всяко нещо може да се промени с едно мигване на Бог. Но не се тревожи – Бог никога не мига.

16. Поеми дълбоко въздух – това успокоява ума.

17. Освободи се от всичко, което не е нито полезно, нито красиво, нито приятно.

18. Това, което не те убива, наистина те прави по-силен.

19. Никога не е прекалено късно за второ детство. То обаче зависи само и единствено от теб.

20. Когато става въпрос за твоите мечти, не приемай "НЕ!" за отговор.

21. Изгори свещите, използвай хубавите чаршафи, носи луксозното бельо. Не ги пази за специални случаи. ДНЕС е специален ден.

22. Следвай знаците по Пътя и спокойно се пусни по течението на реката на Живота.

23. Бъди ексцентричен сега. Не чакай до дълбока старост, за да носиш лилаво.

24. Най-важният сексуален орган е мозъка.

25. Никой друг не е отговорен за твоето щастие освен Ти.

26. За всяко нещо, което сега ти изглежда като нещастие, се запитай: “Ще има ли значение това след 5 години?”.

27. Винаги избирай живота.

28. Прощавай всичко на всеки.

29. Това, кой какво мисли за теб, не е твоя работа.

30. Времето лекува всичко. Просто си дай време.

31. Колкото и хубава или лоша да е една ситуация, тя ще се промени.

32. Не се приемай на сериозно. Никой друг не го прави.

33. Винаги вярвай в чудеса.

34. Бог те обича заради това, което е Той, а не защото ти си или не си направил нещо.

35. Върви по нови пътеки, прокарай своя уникален път, остави следа.

36. Да остарееш е по-добре, отколкото да умреш млад.

37. Твоите деца ще имат само едно детство, помогни им да го изживеят пълноценно.

38. Това, което наистина има значение е, че в крайна сметка си обичал.

39. Излизай всеки ден навън. Чудесата чакат на всяка крачка.

40. Тревата винаги е по-зелена от другата страна на оградата.

41. Завистта е загуба на време. Ти имаш всичко, от което имаш нужда.

42. Най-доброто тепърва предстои.

43. Без значение, как се чувстваш - стани, облечи се и излез.

44. Предай се на Живота.

45. Всеки миг от живота е дар от Бога, бъди благодарен.

15 март 2011

Молитва при природни бедствия, трагедии и катаклизми

Господи, пази нашата планета, защото ние живеем тук, и тук съжителстваме с нашите трагедии. Нека онова, което всеки ден съграждаме, да бъде резултат от най-доброто, което носим в себе си.

Дай ни кураж, за да можем да възстановим онова, което бе разрушено, да можем да си върнем онова, което бе загубено, да можем да се примирим с онова, което загубихме завинаги.

Дай ни кураж да гледаме напред, никога да не гледаме назад, и не позволявай на душата ни да се обезкуражава.

Господи, вдъхни ни ентусиазъм, защото Ентусиазмът ни дава увереност, че можем всичко, ако сме всецяло отдадени на онова, което правим.

Господи, нека Земята продължи да превръща семената в жито, нека ние да продължим да правим от житото хляб. Не ни оставяй в самота. Имай състрадание към нас, Господи! Защото често си мислим, че сме облечени, когато всъщност сме голи.

Не забравяй да проявиш милостта си към нашите приятели в Япония, които сега ни учат какво означава Кураж, Реконструкция, Солидарност и Ентусиазъм. Амин!

Милостиви Господи! Смирено те моля за твоето небесно благоволение. Моля те, избави страната от нейните страдания. От хората, които съм срещал там, съм видял само добрина, уважение и искрено приятелство.

Господи, избърши сълзите на тези, които плачат, вдъхни сили на онези, които умират, и дай надежда на онези, които я губят. Моля те за всевишната ти милост в това време на велико отстъпление...

Молитва за Япония от Паулу Коелю

We pray for Japan
Lord, protect our planet, because we live here, and here we dwell with our daily tragedies.

May our daily reconstruction be the result of the very best that we carry within us.
Give us the courage
to be able to reconstruct what was destroyed
to be able to recover what was lost
to be able to accept what was gone forever.
May you give us courage to look ahead,
may we never look back nor allow our soul to be discouraged.

Lord, give us enthusiasm, because Enthusiasm reaffirms to us that everything is possible, as long as we are totally committed to what we are doing.

Lord, may the Earth continue to transform seeds into wheat, may we continue to transmute wheat into bread. Do not leave us in solitude.

Have compassion on us, Lord. For we often think we are dressed when we are naked.

Do not forget, in your mercy, our friends in Japan, who are now teaching us the meaning of Courage, Reconstruction, Solidarity and Enthusiasm.
Amen

Paulo Coelho's Blog

12 март 2011

Арабска легенда за коня

Арабска легенда за конете

Когато Господ сътворил коня, му казал:
- С теб не може да се сравни нито едно животно, всички земни богатства лежат между очите ти.
Ти ще тъпчеш враговете ми и ще возиш моите приятели.
На гърба ти ще произнасят молитви към мен.
Ти ще летиш без крила и ще поразяваш без меч.
Ти ще бъдеш щастлив по цялата земя и теб ще те ценят повече от всички други същества, защото на теб ще принадлежи любовта на властелина на земята...

Превод на български - Melisa

07 март 2011

ЧЕСТИТ 8-ми МАРТ!
~ картички и пожелания ~

Картички и пожелания за Осми март
ЧЕСТИТ
О
браз на жена. Излъчване. Безмълвност. Красота.

Сияние. И необхватност. Разгърнати ухания.
Мистичен ключов знак от дълъг нотопис за любовта.
Излята същност. Съвършенство и хармония.

Магия тайнствена. Акорд. И... трепет на Вселената.
Адажио и скерцо. Мелодия на утринна соната.
Ритмичност. Докосване на сетива. С дъх творена.
Тя е живот в живота. Дар Божи на земята!


най-красивите ЦВЕТЯ
за най-чаровната ЖЕНА!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!


Бъди като тревата - изправяй се, когато те настъпят!
Бъди като кокичето - намирай топлина, дори в снега!
Бъди като звездите - и близка, и далечна,
но винаги даряваща любов и светлина!
ЧЕСТИТ ОСМИ МАРТ!


ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, МИЛА МАМО!
Благодаря ти много,
за грижите които си положила,
за тревогите и мислите, обзели те заради мен.
За обичта и чувствата, които в мен си вложила,
благодаря ти от сърце за всеки ден,
прекаран с мен!


Нека днес да ти се случи всичко най-прекрасно,
а нощта ти да премине незабравимо,
огнено и много страстно!
ЧЕСТИТ 8-ми МАРТ!


Мила мамо, как да намеря,
дума най-добра за тебе,
от звездите ли аз да я взема
или е в сърцето ми?
ОБИЧАМ ТЕ, МАМО! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!


Честит празник, скъпа и всичко най-най!
Палав блясък в очите ти нека да играй!
Доволна и happy остани от начало до край!
Казано на кратко: продължавай да бъдеш
от всички ПО-ПО-НАЙ!


ЧЕСТИТ ОСМИ МАРТ, МИЛА МОЯ!
Знай, че за теб съм готов на всичко!
ОБИЧАМ ТЕ!

06 март 2011

Смисълът и значението на прошката

Значението на прошката - Джордж Ричи
Беше през май 1945 година, в края на войната, когато бях изпратен в състава на малка група лекари в току-що освободен нацистки концентрационен лагер, който се намираше вече на територията на самата Германия, недалеч от Вупертал, за оказване на спешна медицинска помощ на намиращите се там затворници. Хиляди хора от различни страни на Европа, мнозина от които евреи по народност, бяха на границата на гладната смърт. На мнозина вече с нищо не можеше да се помогне. Така, че въпреки лекарските усилия и подобреното хранене, ежедневно умираха десетки хора. За мен видяното в лагера се оказа по-лошо и от най-страшните преживявания на фронта. Тогава се запознах със Странния Бил Коди!

Това не беше истинското му име. Така бяха го нарекли за по-лесно американските войници. По произход беше полски евреин. От самото начало обаче повече от всичко ме порази необяснимият факт, че в сравнение с всички останали затворници от лагера, повечето от които едва можеха да ходят, Бил Коди изглеждаше съвсем различно. Той ходеше изправен, очите му бяха светли и ясни, а енергията му изглеждаше неизчерпаема.

Тъй като владеше пет чужди езика и беше нещо като неофициален преводач в лагера, помощта му при подреждането на архивните дела и установяването самоличността на живите и умрелите, беше незаменима. Удивлението ми се засили още повече, когато се запознах отблизо с Бил Коди в процеса на самата работа. Макар Странният Бил да работеше по 15 или 16 часа дневно, при него не се забелязваха никакви признаци на умора, докато ние залитахме от изтощение. От него сияеше състрадание към затворените другари и неведнъж това сияние ми вдъхваше нови сили, когато куражът ми се изчерпваше.

Накрая не можех да намеря никакво друго обяснение за необикновените физически и душевни сили у Бил Коди, освен предположението, че той, за разлика от всички други затворници, е в лагера съвсем отскоро. Какво беше изумлението ми, когато от документите на Бил Коди, съхранявани в лагерния архив, узнах, че той се намира в лагера вече цели шест години!

Шест дълги години той бе живял на същата гладна диета като всички останали, спал бе в същата зле проветрявана и пълна с всякакви болести барака, и въпреки всичко, това не бе породило в него никакви признаци на физически и душевни заболявания. Но още по-учудващо беше, че всяка група в лагера го смяташе за свой приятел. Точно към него се обръщаха лагерниците за решаване на всички спорове помежду им. Едва след като прекарах там няколко седмици, разбрах каква голяма ценност е фактът, че такъв човек е на същото място, където затворници от различни националности се мразеха почти толкова силно помежду си, колкото мразеха и немците. И винаги, във всички най-остри конфликтни ситуации, които отново и отново възникваха в лагера и извън него, можеше да се види и чуе как Странният Бил, обръщайки се към разума, разговаря с хора от различни групи и ги съветва да си прощават един на друг.

Доста дълго загадката на този необикновен човек оставаше неразрешима за мен, докато веднъж, най-после той ми повери собствената си история. Това стана след като казах веднъж, че на хората, преминали през всички ужаси на лагера, е така трудно да прощават, защото мнозина са загубили членове от семейството си в лагера. Този кратък разказ на Бил Коди наистина принадлежи към най-удивителните човешки свидетелства за възможностите на силите на прошката:

- Ние живеехме в еврейската част на Варшава - започна бавно Бил. - Съпругата ми, нашите две дъщери и още три момченца. Когато немците завзеха нашата улица, те ни изправиха пред къщата и откриха огън с картечница... Аз ги умолявах да ми разрешат да умра заедно с моето семейство! Те чуха, че говоря немски и ме причислиха към една работна група... - Той замълча, може би отново виждаше пред себе си своята съпруга и петте си деца. После продължи: - Тогава аз трябваше да взема решението; трябва ли да отвърна с омраза на войниците, които сториха това, или не. Решението взех наистина лесно. Аз бях адвокат и в моята практика често виждах какво може да стори омразата с човешкия разум и тяло. Току що омразата беше убила шест човешки същества, които бяха за мен най-скъпото на този свят... Ето защо взех решението: през целия си живот - независимо дали това ще са няколко дни или много години, аз ще обичам всеки човек, когото срещна.

Обичта към всички хора! Това беше силата, която беше опазила този човек всред всички лишения. И постепенно разбрах: Бог винаги иска да се открие, а човекът или съзнава това, или не.

Джордж Ричи

03 март 2011

Горко на такъв народ! - Халил Джубран

Приятели мои, спътници мои,

Горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра...

Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса...

Горко на народ, който приветства побойника като герой и смята блестящия завоевател за щедър...

Горко на народ, който на сън презира някоя страст, а на яве й робува...

Горко на народ, който издига глас само, когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника...

Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието...

Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари...

Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката...

Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ...

Из “Странникът” – Джубран Халил Джубран

~ . ~ . ~

Виж още:
Любовта няма друго желание, освен да се изпълни - Из "Пророкът", Халил Джубран
Седем пъти презирах душата си - Из "Пясък и пяна", Джубран Халил Джубран

01 март 2011

Пролетна приказка за Пижо, Пенда и Баба Марта

В едно тъмно килерче, в едно плетено панерче
живееха две кълбенца с пухени конченца.
Първото беше бяло, бяло, сякаш в снежинки спало.
Второто пък - червено, червено, сякаш в зора топено.

Бяха останали двете мъничета от чифт коледни терличета –
плетени, топли, червени, избродирани с бели елени...
Ала Коледа отдавна мина, стихна огънят в бумтящата камина,
звъннаха капчуците, а напоследък по улуците
плиснаха новини от южните страни –
със следващия птичи полет пристига сияйната Пролет!

- Ами сега! – ревна едното кълбенце. –
Поне да бях станало на врабченце палтенце...
- Мхм... Аз пък можех да стана шапка
за някоя премръзнала жабка... –
второто кимна унило, опашленце-конченце подвило...
- А напролет кой ще тръгне да се топли... –
смесиха червенобели вопли.

Плакаха, хълцаха двете кълбета,
додето внезапно дочуха някой наблизо да шета.
Що да видят – една бабка добричка
тупа, подрежда, и то – сам-самичка.
И на всичко отгоре – сам-самичка се смее...
А за капак – сам-самичка си пее:

- Малко остава, малко остава –
слънце изгрява, март наближава!
Март месец, хора, за мене любим е,
тъй като Марта е моето име...

- Март месец баба ви празнува,
посреща гости и танцува –
раз-два – с парцала по стъклата,
два-три – по двора с метлата...
Ще дойдат внучетата скоро, ще хукнат весело по двора,
та трябва да го премета от кишата и от калта...
Хм, милите, освен да тичат, аз знам – подаръци обичат.
Изплетох им за Коледа терличета...
Сега какво – букетче от кокичета?
Не, не... Подаръкът, дори и скромен,
добре ще е да им стои за спомен...

Каквооо, каквооо?... Я вкъщи да се върна
и във килера прашен да надзърна –
май две кълбенца малки там оставих
и - де ми е умът! – съвсем забравих.
Я, ама те били съвсем мънички –
не стигат и за куклени терлички...
Обаче пък конците им са здрави.
От нищо нещо баба ще направи!

Като чуха това, двете кълбенца
радостно ококориха оченца!
В шепите на бабката се сгушиха
и в гласа й кротък се заслушаха.

- А такааа – от червеното кълбенце
ще направя едно момченцеее...
После на бабиното юначе
слагам бял пояс и бяло калпаче.
Ето, от нищо и никакъв конец –
какъв ален, напет хубавец!...
Дар за моя внук – да бъде сит,
със червени бузки и честит!
А за внучката ми – да е бяла
и от доброта да свети цяла,
ще направя от конци момиче –
нежно, беличко като кокиче.
Хоп! - на плитки алени косичката,
алена престилка за поличката...
Пижо и Пенда ще се наричат
и като внуците ми ще се обичат...

В този миг някой подвикна на двора
и баба Марта – куцук! – към стобора.
Надзъртат Пижо и Пенда: съседката
излязла направо боса и с плетката!
Нещо говори и ръкомаха...
Куп минувачи от път се спряха...
Олеле-мале, какво ли става,
че се надига такава врява?!

Едно врабченце с дрипави дрешки
беше научило зиме човешки
и на врабците с “чик-чик-чирик”
преведе този сложен език:
“Беда голяма! Беда голяма!
Закъсала е Първата дама!
Става задръстване горе в небето –
вижте кервана от птичи карети...
Някой да ги упъти се молят,
че возят Нейно Сияние Пролет!”

Хукнаха Пижо и Пенда смело,
обиколиха цялото село,
а през прозорци и през огради
чудеха им се стари и млади:
- Вижте ги, вижте – деца от кончета!
Даже калпаче си има момчето...
Отде дойдохте? Кой ви направи?
- Кой? Баба Марта, да ни е здрава!
- А накъде тъй задъхано тичате?
- Към Пролетта – със каретите, птичите,
вече пристига, а пътя объркала...
Кацнал да хапне край блатото щъркела,
а пък Южнякът задрямал в полето...
Та Пролетта се озърта в небето,
иде й даже да се разплаче заради тези нехайни водачи,
вее си роклята чуруличена, мята си булото от метличина -
вчера кокичето я покани, а тя не знае кой път да хване...
Та затова ние бързаме двамата –
да доведем подобаващо дамата...

Те щъркела, преял, открили. Южняка пък, заспал, отвили.
“Дий, конче!” – яхнали ги щуро, замалко да се прекатурят...
Но след минутка полетели нагоре, в облаците бели!...

И така – Пролетта извадила късмет.
Пристигнала, а кой се мъдрел най-отпред?
Пижо и Пенда – момиченце и момченце,
родени от червено и бяло кълбенце.
След тях бил Щъркът с натежал тумбак,
Южнякът, със зелен тревист мустак,
подире им – ята, ята, ята -
стотици птичета с капели от цветя...

Всички радостно благодарили,
а на баба Марта й се поклонили –
тъй де, зимата да си е тръгнала ехеее! – наесен,
ако още се луташе Пролетта с птичата песен...
А на Пижо и Пенда дали име по-кратко –
мартенички им казват, че е мило и сладко.
В чест на баба им Марта - тази баба-умница,
с обичливо сърце и със сръчна ръчица...

Оттогава се носи като приказка вече
тази истинска случка, мое малко човече -
за една Баба Марта, която все прави
мартенички за всички – да са живи и здрави.
Да е бяло сърцето, румено – личицето,
да събужда къщята звънка песен на птички,
да се кичат цветята с обеци от пчелички...

Баба Марта и днес си е все тъй чевръста.
Недочува тук-там, наболява я кръста,
ала още усуква от свойте кълбенца
бабомартенски аленобели конченца...

Ти не вярваш, така ли, ти се смееш с очички?
Баба Марта ти праща, ето виж - мартенички!

Автор: Мая Дългъчева