27 декември 2010

Бъди благословен! Честит имен ден!

Бъди благословен с всички добрини!

Нека твоите радости бъдат толкова много
и така неизброими, колкото са звездите в нощта!

Нека победите ти бъдат повече от всички песъчинки
по всички плажове на всички океани в целия свят!

Нека недоимъкът и страданието
никога не присъстват в живота ти,
а красотата, редът и изобилието,
да бъдат твои постоянни спътници!

Нека всеки път, по който избереш да тръгнеш,
те заведе до нещо чисто, добро и красиво!

Нека всяко съмнение и страх
бъдат заменени от дълбока вяра и надежда!

И когато има само мрак и бурите на живота те притиснат,
нека светлината на твоята същност да озари целия свят!

Винаги знай, че си обичан безгранично
и ти също винаги бъди готов да обичаш безусловно!

Когато си изкушен да съдиш, не забравяй,
че всички ние сме едно цяло и всяка твоя мисъл
отеква във вселената, докосвайки всеки и всичко!

А когато си изкушен да задържиш някого, си спомни,
че любовта тече най-добре когато тече свободно.

И, че в даряването е
най големият подарък, който получаваме!

Нека в живота ти винаги да има музика и смях
и след всяка буря да изгрява дъга!

Нека веселие да отмива всяко разочарование
и в радост да се разтваря всяка скръб!

Нека любовта облекчи всяка болка!
Нека всяка рана да носи мъдрост
и всяко изпитание да носи успех!

И нека всеки следващ ден
живееш в по-голямо изобилие от предишния!

Бъди благословен
и нека другите бъдат благосовени от теб!

Това ти пожелавам от цялото си сърце:
БЪДИ БЛАГОСЛОВЕН!
May you be blessed with all things good!
May your joys, like the stars at night,
be too numerous to count!

May your victories be more abundant
than all the grains of sand on all the beaches
on all the oceans in all the world!

May lack and struggle be always
absent from your life
and may beauty order and abundance
be your constant companions!

May every pathway you choose
lead to that which is pure and good and lovely!

May every doubt and fear
be replaced by a deep abiding trust
as you behold evidence of a Higher Power
all around you!

And when there is only darkness
and the storms of life are closing in
May the light at the core of your being
illuminate the world!

May you always be aware you are loved beyond measure
and may you be willing to love unconditionally in return!

May you always feel protected and cradled
in the arms of God,
like the cherished child you are!

And when you are tempted to judge
may you be reminded that we are all ONE
and that every thought you think
reverberates across the universe,
touching everyone and everything!

And when you are tempted to hold back,
may you remember that love flows best when
it flows freely
and it is in giving that we receive
the greatest gift!

May you always have music and laughter
and may a rainbow follow every storm!

May gladness wash away every disappointment
may joy dissolve every sorrow
and my love ease every pain!

May every wound bring wisdom
and every trial bring triumph
and with each passing day
may you live more abundantly than the day before!

May you be blessed
And may others be blessed by you!

This is my heartfelt wish for you:
May you be blessed!

25 декември 2010

Празнично настроение:
Весела Коледа и Щастлива Нова Година

Рецепта за Щастлива Нова Година
Какво да направиш, за да имаш една Щастлива Нова Година?

С пожелание за Здраве, Богатство и Любов през Новата година!
Здрава, Щастлива и Богата година, с много Обич, Топлина и Вяра в сърцата!

Щастлива Нова Година
Пожеланието в тази картичка е за Теб!

Новогодишни пожелания за всяка зодия

Нестандартни, оригинални, забавни...

Картички и пожелания за Нова година
По няколко думи, събрали надеждите за цялата идна година...

Забавни късмети за коледната и новогодишната баница
Традицията повелява - на празничната трапеза трябва да има и баница с късмети...

Добре ли прекара тази година?
Кратка равносметка за изминалите 365 дни...

Празнично настроение

Последната Коледа, в която с теб сме разделени
За вярата, за любовта и...

Такъв брат!
Благословен е онзи, който дава...

Коледна молитва
Господи, изпълни сърцата ни с вяра в доброто...

Дядо Коледа или Бог - изборът е твой!
Всеки сам решава в кого да вярва и към кого да отправя надеждите и молитвите си...

Картички и пожелания за Коледа
Светли мисли и послания, даряващи усмивки...

Писмо до дядо Коледа, с няколко желания
Мили дядо Коледа, аз много слушках тази година и искам...

Дарове на сърцето
Най-ценни от всички са подаръците, направени от сърце...

Ти Бог ли си?
История за добрините по Коледа...

Даровете на влъхвите - О'Хенри
Да пожертваш за любимия своето най-ценно съкровище...

Коледната приказка на едно дете с увреждане
Не винаги доброто е добро и не всяко зло е наистина лошо...

Съществува ли Дядо Коледа?
За всички онези, които вече не вярват в чудеса...

24 декември 2010

Картичка и пожелание за Коледа

Изречи с шепот тих най-красивите думи в нощта -
за успех и за здраве, за любов и блага.
Нека да осъмне по-спокоен света,
да се сбъднат молитвите
и реалност да стане
всяка твоя
мечта!

ВЕСЕЛА КОЛЕДА
с много топлина и любов,
споделени с най-любимите хора!

17 декември 2010

Сандалите на Жозе - Коледна приказка от Паулу Куелю

Преди много години, толкова много, че вече сме забравили точно кога, в едно село в Южна Бразилия живеело седемгодишно момченце, което се казвало Жозе. То твърде рано останало без родители и било осиновено от една своя леля, голяма скъперница, която, въпреки че имала много пари, не му купувала почти нищо. Жозе не знаел какво е любов, но това не го притеснявало, защото смятал, че животът е такъв.

Тъй като живеели в квартал с богати хора, лелята накарала директора на училището да приеме племенника й срещу една десета от месечната такса. Тя заплашвала, че ще се оплаче на префекта, ако не го стори. Директорът нямал избор, но винаги, когато му се удавала възможност, карал учителите да унижават Жозе. Надявал се, че той ще започне да се държи зле и така ще имат повод да го изгонят. Ала Жозе, който не познавал любовта, смятал, че животът е такъв, и не страдал.

Настъпила Бъдни вечер. Всички ученици трябвало да присъстват на литургията в една отдалечена от селото църква, защото местният свещеник бил в почивка. По пътя момченцата и момиченцата си приказвали за това, какво ще намерят до своите обувки на следващата сутрин - модни дрешки, скъпи играчки, шоколади, тротинетки и велосипеди. Били хубаво облечени, както се случва винаги в празничните дни. Само Жозе бил различен - все така носел своите парцаливи дрехи и стари сандали, които му били малки (неговата леля му ги била дала още когато бил на четири годинки и му казала, че ще получи нови, когато стане на десет). Някои от децата го питали защо изглежда толкова зле и му казвали, че се срамуват да имат толкова лошо облечен и обут приятел. Но Жозе не познавал любовта и не се притеснявал от въпросите им.

Ала когато влязъл в църквата и чул как свири органът и видял запалените светлини, и хората, облечени в най-хубавите си дрехи, дошли с целите си семейства, и родителите, прегърнали децата си, Жозе се почувствал най-нещастното същество на света.

След причастието, вместо да се прибере с групата, той седнал на прага на параклиса и заплакал. Въпреки, че не познавал любовта, сега разбирал какво е да си сам, изоставен от всички, захвърлен на произвола на съдбата.

В този миг Жозе видял до себе си едно дете - босо и окаяно като него самия. Понеже никога преди не го бил виждал, предположил, че е дошло отдалече и е вървяло дълго, докато стигне до там. Помислил си: "Горкото момче, сигурно много го болят краката. Ще му дам единия си сандал, та да облекча поне половината от неговата болка." Защото, макар да не познавал любовта, Жозе познавал страданието и не искал и други да го изпитват. Оставил на момчето сандала и си тръгнал с втория. Слагал го ту на единия, ту на другия си крак, за да не се израни прекалено много от камъните по пътя. Щом се прибрал и леля му видяла, че е загубил сандала си, го заплашила - ако не успее да го намери до сутринта, ще го накаже сурово.

Жозе си легнал със страх, тъй като знаел какви наказания прилага леля му понякога. Цяла нощ треперил, едва успял да се успокои, за да заспи. И тъкмо когато вече заспивал, чул много гласове от гостната. Леля му дотичала при него в стаята и го попитала какво е станало. Още замаян, Жозе отишъл в гостната и видял, че сандалът, който оставил на детето, се намирал в средата на стаята, отрупан с какви ли не играчки, велосипеди, тротинетки и дрехи. Съседите възмутено крещели, че децата им са ограбени, понеже не намерили нищо в обувките си, когато се събудили.

Точно тогава свещеникът от църквата, където присъствали на литургията, пристигнал запъхтян. На прага на параклиса се била появила статуя на детето Исус, облечено в злато, но обуто с един-единствен сандал.

Мигом настанала тишина, хората възхвалявали Господ и неговите чудеса, а лелята се разплакала и помолила за прошка. Тогава сърцето на Жозе било завладяно от енергията на любовта и той познал нейния смисъл...

~ . ~ . ~

По разказ на Франсоа Копе от 1903г.
Превод от португалски - Вера Киркова


13 декември 2010

Как се правят снежинки от хартия?

Помниш ли, как в детството си правехме хартиени снежинки? Сгъвахме квадратния лист няколко пъти, докато се образува тесен триъгълник и започвахме да режем "ъгълче от тук, кръгче от там". После с притаен дъх ги разтваряхме, за да видим каква невероятна плетеница от форми сме сътворили. Накрая всичките изработени снежинки си ги залепяхме по стъклата на прозорците или ги закачахме с карфици по пердето - това си беше част от коледната украса...

Сега пак наближават празници, а украса има в изобилие и огромно разнообразие. Но какво ще кажеш, да си припомним отново онези детски сладки моменти на безгрижие, радост и усмивка? Ако отговорът ти е ДА! - вземай ножичка и няколко листа хартия и да запрятаме ръкави...

(за да ги видиш в цял размер, кликни върху картинките)






















































11 декември 2010

Всеки сам си избира съдбата! - приказка за двете снежинки

Валял сняг. През зимата това си е съвсем нормално явление. Времето било тихо и спокойно, нямало вятър и белите пухкави снежинки кръжали бавно в причудлив танц и постепено се приближавали към земята.

Две от снежинките, летящи близо една до друга, решили да завържат разговор. От страх да не се загубят от поглед, те се хванали за ръце и едната от тях весело заговорила:
- Колко е хубаво да летиш и да се наслаждаваш на полета си!
- Ние не летим, ние просто падаме – тъжно отговорила втората.
- Скоро ще се срещнем със земята и ще се превърнем в бяло пухено покривало!
- Не! Ние летим срещу смъртта, а на земята просто ще ни стъпчат...
- Ще станем ручей и ще се устремим към морето. Ние ще живеем вечно! – казала първата.
- Не, ние ще се разтопим и ще изчезнем завинаги... – възразила втората.

Те завършили своя разговор и пуснали ръцете си.
И всяка от тях полетяла към тази съдба, която сама си е избрала...

~ . ~ . ~

Автор – Корнелий Висарионов
Превод на български - Melisa

07 декември 2010

Старогръцки мъдрости и афоризми

~ Старогръцки мъдрости и афоризми ~

Глупавият проумява само онова, което вече е станало.
~ Омир

В щастието бъди умерен, в нещастието – разумен.
~ Периандър

Грижата за излишното често се съчетава със загуба на необходимото.
~ Солон

Който плаши мнозина, от мнозина се плаши.
~ Солон

С неизбежното и боговете не спорят.
~ Питак

Блаженството за тялото е здравето, за ума – знанието.
~ Талес от Милет

Най-трудно е да познаеш себе си, най-лесно е да поучаваш другите.
~ Талес от Милет

И за най-умният философ е трудно да отговаря на глупави въпроси.
~ Хилон

В изблик на гняв не бива да се говори, нито да се действа.
~ Питагор

Ако можеш да си орел, не се напъвай да си пръв сред гаргите.
~ Питагор

Животът е като представление – в него най-често най-лошите измежду хората заемат най-добрите места.
~ Питагор

Колкото и да са кратки думите "ДА" и "НЕ", те изискват най-сериозният размисъл.
~ Питагор

Чашата на живота щеше да сладни непоносимо, ако в нея не капеха и малко горчиви сълзи.
~ Питагор

Ласкателството е като нарисувано оръжие – привидно хубаво, но полза никаква.
~ Питагор

Не прави нищо срамно нито пред другите, нито насаме. Нека върховният ти закон бъде самоуважението ти.
~ Питагор

Мъдър е този, който знае не много, а нужното.
~ Есхил

Времето разкрива всичко скрито и прикрива всичко ясно.
~ Софокъл

Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет.
~ Сократ

Висшата мъдрост е да различаваш доброто от злото.
~ Сократ

Заговори, че да те видя.
~ Сократ

Колкото по-малко е нужно на човека, толкова по-близо е той до боговете.
~ Сократ

На света има тъй много неща, които не са ми нужни.
~ Сократ

Знам само, че нищо не знам.
~ Сократ

Трябва да се говори истината и да се избягва многословието.
~ Демокрит

Свободен е онзи, който от нищо не се бои и не разчита на нищо.
~ Демокрит

Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране.
~ Демокрит

Мисля, после действам.
~ Биант

Живота си отмервай така, сякаш ти остава и малко, и много.
~ Биант

Нещастен е този, който не може да понесе нещастието.
~ Биант

Безопасни са корабите, изтеглени на сушата.
~ Анахарсис

Лошият човек е като въглена – ако не те опари, ще те очерни.
~ Анахарсис

Първата чаша принадлежи на жаждата, втората – на веселието, третата на насладата, четвъртата на безумието.
~ Анахарсис

Всичко тече, нищо не остава на едно място.
~ Хераклит

Дори и най-прекрасната маймуна е безобразна.
~ Хераклит

Много земя претърсват златотърсачите, но намират малко злато.
~ Хераклит

Многознайството не учи на ум.
~ Хераклит

Мъдростта е само в едно – да се признае, че разумът управлява всичко и чрез всичко.
~ Хераклит

Шегата, подобно на солта, трябва да се ползва умерено.
~ Питагор

Блажен е живота, докато живееш без умуване.
~ Софокъл

Страшен може да бъде разумът, ако не служи на човека.
~ Софокъл

Животът е като стадион – някои идват да се състезават, други да търгуват, а най-щастливите - да гледат и да се наслаждават. Така и в живота едни се раждат жадни за слава, други – за печалба, а философите – единствено за истината.
~ Питагор

При самохвалците, както и при позлатеното оръжие, вътрешното не отговаря на външното.
~ Питагор

Доброто начало не е без значение, макар че се започва от незначителното.
~ Сократ

Това, което проумях, е прекрасно. От там си правя извод, че и това, което не съм проумял, е прекрасно.
~ Сократ

Прехвърлиш ли мярата и най-приятното става неприятно.
~ Демокрит

Да не се правят никакви отстъпки в живота е белег на безразсъдство.
~ Демокрит

Не се стреми да знаеш всичко, за да не се окажеш непросветен във всичко.
~ Демокрит

Откровеният изказ е присъщ на свободния дух, опасно е само да се избере неподходящото време.
~ Демокрит

Отхвърляй всяко удоволствие, което не е полезно.
~ Демокрит

От което черпим добро, от същото може да черпим и зло, а и начин да избегнем злото. Така например дълбоката вода е полезна в много отношения, но е и вредна – може да се удавиш в нея. Ала това може да се избегне – научи се да плуваш.
~ Демокрит

Времето е мисъл или вяра, а не същност.
~ Антофон

Младият дух спасява съсипаното тяло.
~ Хипократ

И от врага на много нещо може да се научи мъдрият.
~ Аристотел

Късият ум е с дълъг език.
~ Аристофан

По-добре е да паднеш на лешоядите, отколкото на ласкателите. Първите ядат мъртвите, а вторите – живите.
~ Антистен

Не пренебрегвай враговете си; те първи забелязват грешките ти.
~ Антистен

Най-необходимото познание е да се научиш да забравяш ненужното.
~ Антистен

Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето.
~ Аристип

Важно е не да се въздържаме от наслаждения, а да властваме над тях.
~ Аристип

Твое право е да ме ругаеш, мое право е да не те слушам.
~ Аристип

Задоволявай се с настоящето, но се стреми към по-добро.
~ Изократ

Верни са не които говорят според душата ти, а които се противят на неверните ти думи.
~ Изократ

Ако не може да не се говори за нещо вече казано от другите, опитай се да го кажеш по-добре.
~ Изократ

Учеността е сладкият плод на горчивото дърво.
~ Изократ

Не притуряй към огъня огън.
~ Платон

Доброто начало е наполовина свършена работа.
~ Платон

Основата на всяка мъдрост е търпението.
~ Платон

Добре е да си отидеш от живота като от пир: без да си жаден, но и без да се опиеш.
~ Диоген

За да причиниш мъка на завистливците, трябва да си в добро настроение.
~ Диоген

Подаваш ли ръка на приятел, недей да свиваш пръсти в юмрук.
~ Диоген

Благоразумието трябва да е нещо средно между своеволието и безчуствието.
~ Аристотел

Приятелят на всички е ничий приятел.
~ Ариситотел

Висшата истинност е в онова, което е причина за следствия, които на свой ред са истини.
~ Аристотел

Достойнството на силата е в яснотата.
~ Аристотел

Животът изисква движение.
~ Аристотел

Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката.
~ Аристотел

Мъдростта е най-точната наука.
~ Аристотел

Губим време, за да си осигурим работно време и водим битки, за да живеем в мир.
~ Аристотел

Нищо не разрушава човека така, както продължителното телесно безддействие.
~ Аристотел

О, приятели мои! На света няма приятели!
~ Аристотел

Познанието започва от почудата.
~ Аристотел

Навикът във всичко да се търси смешното е най-явният признак за посредственост – защото смешното винаги е на повърхността.
~ Аристотел

Разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите.
~ Аристотел

Сериозното се срива от смеха, смеха – от сериозното.
~ Аристотел

Който твърди, че всичко е истинно, прави истинно и противоположното съждение, и така превръща твърдението си в неистина (защото противоположното съждение отрича неговата истинност); а който твърди, че всичко е неистинно, прави неистинно и своето съждение.
~ Аристотел

Умът е не само в знанието, но и в умението то да се прилага.
~ Аристотел

Дълбокият смисъл е в неизказаните думи.
~ Менандър

И в бурена се случва да поникне красив цвят, и у простия човек – мъдра дума.
~ Менандър

Нищо не е по-смело от глупостта.
~ Менандър

С времето се разкрива всяка истина.
~ Менандър

От законите на природата не можеш да се скриеш.
~ Менандър

Не се задълбочавай в спомени за минали обиди.
~ Менандър

Поука вместо омраза, усмивка вместо презрение.
~ Епикур

От копривата извличай нишки, от пелина – лек. Навеждай се само, за да вдигнеш. Проявявай повече ум, отколкото самолюбие. Всяка вечер се питай, каква добрина си направил. Винаги имай в библиотеката си нова книга, в избата – пълно буре, в градината – свежо цвете.
~ Епикур

При всяко желание си поставяй следните въпроси: какво ще стане, ако пожеланото от мен се осъществи и какво – ако не се осъществи.
~ Епикур

От най-необузданите жребци стават най-прекрасните коне, трябва само да се отгледат и обяздят.
~ Плутарх

Или възможно най-кратко, или възможно най-приятно.
~ Плутарх

Не ми е нужен приятел, който във всичко да се съгласява с мен и да ми кима според собствените ми възгледи – защото сянката ми върши това по-добре.
~ Плутарх

Научи се да слушаш и ще извлечеш полза дори от онзи, който не умее да говори.
~ Плутарх

Ни една изречена дума не е принесла толкова полза, колкото безброй неизказани.
~ Плутарх

Предателите предават най-вече себе си.
~ Плутарх

Стойността на образованието се измерва не по броя на прочетените книги, а по употребата им.
~ Плутарх

Владей страстите, иначе те ще те завладеят.
~ Епиктет

Колкото по-рядко е удоволствието, толкова е по-приятно.
~ Епиктет

Маймуната си остава маймуна, дори и да носи златна огърлица.
~ Лукиан

Всичко саморасло е неунищожимо.
~ Прокъл

Всичко, способно да твори, същностно превъзхожда сътвореното.
~ Прокъл

03 декември 2010

Писмо от Специалната планета на различните деца

~ 3 декември - Международен ден на хората с увреждания ~

Аз съм на десет години и съм специално дете. Специална съм от мига, в който пожелах да видя света. Специална съм, защото съм част от оня особен род деца, наречени деца с увреждания или още - със специални образователни потребности. Казано накратко - децата със СОП. Съкращението не е класификация според типа увреждане, а означава, че за нашето образование в училище не са достатъчни стандартните средства. Но кой ли пък иска да знае...

Чакали са ме като всяко чакано бебе, името ми дълго и с обич избирали, във варианти за момче и за момиче. Само сърдитият доктор не предвидили. Оня, който бил така ядосан, че мама не останала в своя град да ражда, а дошла в неговата болница, че не се вслушал в молбите й да направи нещо, за да се родя по-бързо, а само крещял и я обиждал. Да, той събрал екипа за спешно секцио, но чак когато тоновете на моя милост спрели да се отчитат и той явно се уплашил, че може да стане голяма беля. Какво се случило в родилната зала - никой не разбрал освен него. Никой не обяснил на мама защо ме поставили в кислородната палатка при моите сериозни четири килограма тегло. Чак след 20 часа тихомълком ме върнали при мама и нито дума. И ето цели десет години... Тя си мисли, че не я гледам, докато обръща гръб, за да преглътне поредния ден с мен, зад ресниците на моя отнесен поглед аз все още виждам в очите й страха за утре, мъката и болезнената надежда да изтрие моето различие. Иска ми се да мога да я успокоя, но нали съм специално дете, според собствената ми дълга епикриза - дете със сериозни дефицити в общото интелектуално функциониране, мога да го направя само така, с едно писмо от моята Специална планета.

Шапката на моето различие за вас, нормалните планетяни, е като шапка невидимка. Гледате през мен и не ме виждате. Питате се защо аз и другите от Планетата на различните сме дошли във вашия свят. Не смеете да ни се доверите, убийствено съжалително поклащате глави към нашите майки:
"Ееех, горкото, колко е хубаво, пък гледай каква орисия..."

Необезпокоявана под тази шапка, аз ви наблюдавам, изумявам се понякога от грубостта и нетолерантността ви, слушам предизборно предъвкване на сложните думи "Социална интеграция и равен достъп на хората с увреждания". Чета с любопитство форумите и загрижените позиции, че като европейци трябва най-после да приемете Другостта за равностойна на Нормалността, но докато го направите, си позволявам правото на свободно мнение. А то е, че не ни приемате, защото ви показваме грешките. Системните. Показваме ви, че планетата ви е далеч от съвършенството, въпреки високите модернистични сгради, високите технологии и дваж по-високото самочувствие. Показваме ви, въпреки опитите за клониране, че светът не е матрица, че различното и уникалното все още ви причиняват дискомфорт, а не носят наслаждение. Показваме ви Истината, защото нашата специална Различност ни дава смелостта да извикаме: "Хей, кралят е гол, кралят е гол!"

Точно защото съм различна, аз не се опитвам да ви променям. Не се опитвам да ви поставям в калъп, да ви търся подходящи, специализирани и изолирани заведения. Приемам ви и ви обичам такива, каквито сте, за разлика от вас. Не измислям рамки и представи за добро поведение. Не разлепвам етикети за валидност и инвалидност. Трудна съм, но съм истинска. Трудна съм, но съм нестандартна и това ме прави ценна. Трудна съм, но съм индивидуалност. И имам право на своето индивидуално щастие. Това ми дава дързостта да ви кажа - разлепете писмото ми на работните си места, занесете го вкъщи на децата си, прочетете го още веднъж. Казват, че ние, различните деца, сме по-близо до онази сила, срещу която няма застраховка "Недосегаемост".

Написах това писмо, защото веднъж на нашата Специална планета ни гостува Малкият принц. Онова същото русокосо момче на Антоан Егзюпери, което искаше да научи как се случва опитомяването. И аз подобно на неговата лисица исках да бъда опитомена, да бъда обвързана. Когато ходех в детската градина, не можех да кажа това на децата и лелките, защото дълго не се научавах да говоря. Усмихвах им се и се надявах да ме разберат. Не се сърдех, когато нарочно изсипваха пясък в косата ми и после не си признаваха белите. Не се сърдех на учителката, която ме слагаше на столче отстрани на детското кръгче, защото фината моторика на ръцете ми била нарушена, защото съм била несръчна и съм спъвала темпа на групата. Пак се усмихвах и се опитвах да направя от оставената ми кутия пластелин по една топчица за всяко дете, но учителката все не разбираше и разваляше моите пластелинени фигурки. Не се отчайвах и си вярвах, че рано или късно ще ме забележат и ще ме опитомят. Исках да бъда за тях единствена. Специалистите казваха на мама, че съм имала задръжка в емоционалния темп на развитие. Сигурно това задържа моята вяра, че все някога ще бъда опитомена от нормалните деца.

В първи клас се съгласявах да драскат с химикал по жълтата ми блуза и си казвах, че докато драскат, те са до мен, смеем се заедно, значи ме опитомяват. Не разбирах сълзите на мама вкъщи, тя изобщо не проумяваше какво щастие е да си заобиколен от деца, макар и пишещи по блузката ми онези, нецензурните думи, дето големите ги шепнат през длан. Мама казваше, че децата са лоши, щом ми вземат стотинките в училищната закусвалня, но тя не знаеше, че ние ходехме там заедно.

Понякога децата ме въртяха в кръг, за да се объркам съвсем, после се смееха на глас и изчезваха, докато аз се опитвах да преодолея дезориентацията. Сигурно това беше част от обвързването и опитомяването, само дето мама не разбираше... Не разбираше и онази жена в бяла престилка в София, която я съветваше с наведени очи да продаде жилището ни и да заминем за Англия, за Германия, за Франция, изобщо където и да е, защото тук нямало толеранс към различните деца. Сега пък аз не разбирах думите на лекарката, че си живея съвсем нормално, но в Зоната на здрача. А мама все плачеше. Каква Зона на здрача, на мен ми е светло и харесвам този прекрасен свят не по-малко от другите хора! Понякога наистина се чувствам като в тунел, който се върти, тъмно и страшно ми е вътре, тогава си гриза ноктите до кръв, но за жалост не успявам да го разкажа на другите деца. Ако можех, убедена съм, те щяха да разберат и нямаше да ме плашат. Зная, че всички деца са добри, ако си добър с тях. Ако можех да попитам големите, които не пеят добре, още и тези, които не рисуват добре, накрая и тези, които не тичат бързо, дали това ги прави смешни, щях да им кажа, че да четеш трудно и да не разбираш защо една буква е различна в чуждите езици още не е нещо, за което да бъдеш сочен с пръст и наричан умствено изостанал.

Аз съм специално дете, защото според специалистите нося в себе си сериозен дефицит на социални умения. Не съм сигурна дали мога да го разбера, но съм сигурна, че зная какво е да обичаш, зная какво е справедливо и несправедливо, разбирам кога съм ядосала мама и се извинявам. Когато тя тъгува за някакви нейни неща, тъгувам и аз.

Когато другите деца се подиграват зад гърба на госпожата и изливат вода на нейния стол, аз се опитвам да ги спра, но понеже говоря бавно, не успявам да го сторя навреме. Няма да се откажа, защото си спомням думите на Лисицата, за която ми разказваше Малкият принц: "Трябва да бъдеш много търпелив - обяснявала лисицата. Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш малко по-близо... Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Ще мога да подготвя сърцето си. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието!..."

Аз съм специално дете, защото често не гледам хората в очите и се разконцентрирам бързо, но виждам всяко паднало листенце, всяка роза, всяка тревичка. Специална съм, защото отстрани изглеждам сякаш не слушам говорещия, но чувам всяко трепване на есенните клони, долавям шумоленето на падащите снежинки, чувам неизречените думи между хората.

Специална съм, защото неясните за мен неща ме карат да се затварям в себе си, но отварят очите ми за един друг свят, невидим за вас, в който дълго и сладостно една роза може да ме опитоми с любов. Специална съм, защото искам да остана такава. Въпреки страховете на мама.

Специална съм, защото вече никога няма да сте същите, ако намеря начин да ви покажа нашата Специална планета от скритата и загадъчната й страна...

С поздрав,
Едно специално дете

Автор: Албена ПРОКОПИЕВА

02 декември 2010

"Правилото на Вик Идиота" - Хорхе Букай, из "Трите въпроса"

Преди няколко години, докато провеждах семинар за колеги относно въпросните невротични поведения, ми хрумна да съставя това "мнемотехническо правило", което винаги използвам, за да се присмея над себе си и над някои от собствените си глупави реакции. Нарекох го "правилото на Вик Идиота".
"Правилото на Вик Идиота"
Един ученик отива при учителя с определено намерение.
Иска нещо.
Казва, че го иска с цялата си душа и цялото си същество.
Денем мечтае за него, нощем го сънува.
Тъй като желанието му причинява неописуемо страдание, моли за помощ.
– Какво трябва да сторя? – пита той.
Учителят му предлага определена последователност от действия: правилото на Вик Идиота.
Откъде се започва?
Първата буква на Вик – В, означава следното:
Искаш ли нещо?
Вземи го!

Вземи това, което желаеш.
Протегни ръце към него!
Какво търсиш?
"Любовта на тази жена... Тази къща... Тази работа..."
Вземи я!
Направи всичко възможно, за да се сдобиеш с нея.
Заложи живота си, поеми риск, последвай желанието си.
Ученикът се умълчава и след малко казва, че това е невъзможно.
Че е опитвал всичко, но че не е могъл, никой не би могъл.
Невъзможно е да вземе каквото иска.
Учителят му вярва, защото понякога тези неща се случват.
– Какво гласи правилото? – пита ученикът. – Какво следва?
Учителят обяснява:
Правилото на Вик гласи, че след В идва И.
Не можеш да вземеш това, което искаш?
Направил си всичко възможно и се е оказало неизпълнимо?
И гласи:
ако не можеш да го Вземеш, Измени го!
Замени онова, което си искал, с нещо друго!
"Тази жена не ме обича..."
Ами нека те обича друга жена!
"Другата също не ме обича".
Потърси нова!
Намери моряк!
Вземи си куче!
– Не става! – казва ученикът.
Това, което искам, не може да се измени.
Защото няма втора като тази жена…
Защото няма друга такава къща…
Какво да правя, учителю?
Какво ни съветва третата част на правилото?
Учителят казва: В, И и К…
Край!
Не можеш да вземеш това, което искаш?
Жалко.
Не можеш да го измениш?
Лошо.
Сега сложи Край!

– А, не... – казва ученикът.
Това не мога да го направя, не искам така.
Невъзможно е...
Как така е "невъзможно"?
Не можеш да го вземеш… Не можеш да го измениш…
Край с него!
– Не, учителю.
Никога не щe мога да се разделя с него!
Аххх...
Учителят мисли.
Не може да го Вземе.
Не успява да го Измени.
И не иска да сложи Край…
Няма какво друго да му каже.
С помощта на правилото учителят е разбрал:
ученикът му
е идиот!

Из "Трите въпроса" - Хорхе Букай

~ . ~ . ~

Още от Хорхе Букай:

"Спуканата делва - приказка за недостатъците" - откъс от книгата "Да се обичаме с отворени очи"

"Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб!" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Крилете са, за да летиш" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Аз съм Аз, Ти си Ти..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Ако можех да избирам..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Осъзнаване" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Истинската стойност на пръстена" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Търсачът" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Погледът на влюбения" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Тъга и Ярост" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Искам... Безусловно!" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Окованият слон" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Обичам те?" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

30 ноември 2010

Подаръци за Царя или "Такъв, какъвто си" - Макс Лукадо

Преди много, много години в една страна досущ като твоята имаше малко селце. В него живееха пет сирачета. Останали самички без майка и баща, те разчитаха само един на друг, за да оцелеят в студения свят. Един ден царят на онази страна научи за злощастната съдба на сирачетата и реши да ги осинови. Той обяви на всеослушание, че желае да стане техен баща и че съвсем скоро ще дойде да ги вземе.

Когато разбраха, че ще имат нов баща, че той е самият цар и че ще дойде на посещение, децата полудяха от вълнение!
Когато другите селяни разбраха новината, също много се развълнуваха. Дойдоха при децата и им казаха как да се приготвят.
- Ще трябва да направите нещо, за да впечатлите царя.- им обясниха те. - Само който поднесе голям подарък ще може да живее в двореца.

Хората не познаваха царя. Те само предполагаха от какви неща би се впечатлил той. И така, децата запретнаха ръкави и започнаха да приготвят своите подаръци. Те бяха решени да се постараят добре, за да може царят да ги одобри.

Едно от децата, което можеше да гравира, реши да подари на царя майсторски изработена колекция от дървени фигурки. То допря ножчето си до меката кора на къс брястово дърво и започна да дялка. Едно по едно, малките парчета дърво започнаха да оживяват. Появиха се очи на врабче или пък глава на конче.

Една от сестрите реши да подари на царя прекрасна картина, която изобразява небесните красоти – картина, достойна да се окачи само на някоя стена в двореца.

Друга сестра избра музиката като начин да трогне сърцето на царя. Тя започна да репетира в продължение на дълги часове да пее и свири на мандолината си. Хората от селцето се спираха пред нейния прозорец и слушаха с възхищение как нейните мелодии сякаш разперваха криле и се рееха из простора.

Четвъртото дете намисли да развълнува царя, като му покаже колко много познания има. По цели нощи през прозореца се виждаха запалени свещи и отворени книги. География. Математика. Химия. Широчината на неговото учене се превишаваше единствено от дълбочината на неговата амбиция. Със сигурност царят би одобрил всичките му познания.

Една от сестрите не можеше да предложи нищо. Ръцете й бяха несръчни с ножчето за гравиране. Пръстите й бяха неумели с четката за рисуване. Когато малкото момиче отвореше устата си да запее, излизаше сипкав глас. Не й вървеше в четенето. Тя мислеше, че няма никакъв талант. И затова смяташе, че няма какво да подари на царя. Тя можеше да предложи единствено своето сърце, защото то беше добро. Тя прекарваше по цели дни край градските порти, през които влизаха и излизаха хората. Там чистеше конете и хранеше животните на пътниците. По този начин изкарваше пари, за да купува храна за своите братя и сестри. Беше съвсем обикновено момиче, което помагаше в конюшните. Но пък сърцето й беше добро. Тя познаваше просяците по име. Намираше време да погали всяко куче. Посрещаше пътниците и поздравяваше странниците.
„Как беше пътуването ви?” – ги питаше тя. ”Какво научихте при това посещение?” „Как е съпругът ви днес?” „Харесва ли ви новата работа?”

Беше пълна с въпроси, защото сърцето й беше голямо и тя обичаше хората. За нея всички бяха еднакви – и просяците, и принцовете. Тя обичаше всички точно такива, каквито са.
Ала тъй като смяташе, че няма никакъв талант и никакъв подарък, малкото момиченце се боеше, че царят ще се разочарова от нея. То си спомни съвета на селяните и твърдо реши да приготви някакъв подарък за царя. После взе едно ножче и отиде при своя брат, който беше дърворезбар.
- Ще ме научиш ли да гравирам? – попита тя.
- Съжалявам – отвърна младият резбар, без да вдига глава.- Имам много работа сега. Нямам време да се занимавам с теб. Царят ще дойде съвсем скоро...

Малкото момиче остави ножчето и взе една четка. С нея отиде при сестра си, която беше художничка. Намери я на един хълм, седнала да рисува красив залез върху своето платно.
- Ти рисуваш толкова красиво! - възкликна момичето.
- Знам. - отговори художничката.
- Ще споделиш ли дарбата си с мен?
- Не сега.- отвърна сестрата, докато очите й не се откъсваха от палитрата. - Царят ще дойде съвсем скоро...

Тогава момичето без подарък си помисли за другата си сестра - тази, която пееше красиво. „Сигурно тя ще ми помогне...” - си каза тя. Когато пристигна при сестра си, тя завари цяла тълпа, която се бе събрала да слуша нейните песни.
- Сестро! – извика малкото момиченце. – Сестро, дошла съм да те слушам и да се уча... - Ала сестра й не можеше да я чуе. Шумът от ръкоплясканията беше прекалено силен.

С натежало сърце, малкото момиче се обърна и се отдалечи. Тогава си спомни за другия си брат. Тя взе една книга с малки думи и големи букви, и отиде при него.
- Нямам никакъв подарък за царя – каза тя. – Ще ме научиш ли да чета, за да мога да му покажа познанията си? Младият книжовник не отговори нищо. Той беше погълнат от размишлеия. Детето без подарък се опита да го заговори отново:
- Ще ми помогнеш ли? Аз си нямам талант...
- Остави ме! – прекъсна я ученият, почти без да вдига очи от текста. - Не виждаш ли, че се приготвям за посещението на царя?

И така, момиченцето си тръгна натъжено. То нямаше никакъв подарък. Върна се на мястото си пред градските порти и отново се зае да се грижи за хорските животни.

След няколко дена един човек, облечен като търговец, пристигна в селцето.
- Би ли нахранила магаренцето ми? – попита той малкото момиче. Сирачето бързо скочи на крака и се вгледа в загорялото лице на странника. Явно идваше отдалеч. Кожата му бе почерняла от слънцето. Очите му бяха дълбоки. Радушната му усмивка стопли душата на момичето.
- Разбира се! - отговори то с готовност. Можете да ми го поверите. Когато се върнете, ще е напоено и нахранено.
Тя поведе магаренцето към коритото и докато то утоляваше жаждата си, момичето попита странника:
- Дълго време ли ще останете тук?
- Не за дълго. Трябва да намеря едни хора.
- Уморен ли сте от пътуването?
- Да.
- Тогава искате ли да поседнете и да си починете?- и момичето посочи една пейка край оградата. Високият човек седна на пейката, облегна се на оградата, затвори очи и заспа.

След известно време той се събуди и видя, че момичето е седнало пред краката му и го наблюдава. Тя се смути, задето странникът я е хванал да се взира в него и бързо се извърна встрани.
- Отдавна ли седиш тук? - попита непознатият.
- Да.
- Искаш да ме питаш нещо ли?
- А, не. Просто си мисля, че сте ведър човек с меко сърце. Хубаво е да седя близо до вас.
Човекът се усмихна и поглади брадата си:
- Ти си умно момиче. – каза той. - Като се върна ще поседим пак заедно.
Човекът наистина се върна, и то доста скоро.
- Намерихте ли хората, с които трябваше да се срещнете? - го запита момичето.
- Намерих ги, но се оказа, че са прекалено заети за мен.
- Как така?
- Първият, с когото исках да се срещна, е дърводелец. Бързаше да довърши някакъв проект. Каза ми да отида утре. Другият беше една художничка. Намерих я на един хълм, но хората в подножието ме предупредиха, че тя не обича да я притесняват. Третият беше една музикантка. Седнах сред публиката да я послушам как свири и пее. Когато я помолих да поговорим, тя каза, че не разполага с време за това. А четвъртият, когото търсех, си бе заминал. Казаха ми, че се е преместил в града, за да завърши образованието си.

Очите на момичето се разшириха от удивление, когато разбра кой е човекът.
- Но вие не изглеждате като цар! - възкликна тя.
- Така правя понякога – обясни той. – Да бъдеш цар понякога е доста самотно. Хората се държат особено, когато са край мен. Молят ме за помощ. Опитват се да ме впечатлят. Излагат пред мен всичките си оплаквания.
- Но нали за това е царят? – попита момичето.
- Разбира се - отговори царят, - но понякога просто искам да прекарам малко време с моите хора. Понякога искам само да си поприказвам с тях – да чуя как е минал денят им, да се посмеем заедно, да поплачем при нужда. Понякога просто искам да бъда техен баща.
- Затова ли решихте да осиновите децата?
- Именно. Възрастните си мислят, че трябва да ме впечатляват. При децата не е така. Те просто искат да си приказват с мен. Знаят, че ги обичам такива, каквито са.
- А моите братя и сестри се оказаха твърде заети за това?
- За съжаление. Но аз ще се върна отново. Може би някой друг ден ще имат повече време.

Малкото момиче се поколеба,но после попита:
- Ами аз? Аз нямам никакъв подарък за вас. А толкова много искам да стана ваше дете.
- Мила моя - усмихна се царят, - твоят подарък е най-хубавият от всички. Той е твоето сърце. Твоята доброта, твоето време, твоята обич. Разбира се, че ще те взема за моя дъщеря. Аз те обичам тъкмо такава, каквато си.

И така, децата с много таланти, но без време, пропуснаха посещението на царя, докато момичето, чийто единствен подарък бе нейното сърце, стана царска дъщеря.

Автор - Макс Лукадо

27 ноември 2010

Сърцето е мое, но Любовта в него си ТИ!

Устните са мои...
~ но Думите, които изричат - си ТИ!

Очите са мои...
~ но Блясъкът, който грее в тях - си ТИ!

Кожата е моя...
~ но Трепетът, от който настръхва - си ТИ!

Докосването е мое...
~ но Следата, която остава - си ТИ!

Сърцето е мое...
~ но Любовта в него - си ТИ!

26 ноември 2010

Вятърът и Цветето - мъдра приказка за Любовта

Вятърът срещнал прекрасно Цвете и се влюбил в него. И докато нежно галел Цветето, то му отвръщало с още повече любов, изразена в цвят и аромат.

Но на Вятъра му се сторило малко това и той решил:
- Ако аз дам на Цветето всичката си мощ и сила, то ще ми отвърне с още повече...

И той духнал към Цветето с мощното дихание на своята любов. Но Цветето не издържало на бурната страст и се пречупило.

Вятърът се опитал да го повдигне и съживи, но не успял. Тогава той утихнал и задишал към Цветето с нежното дихание на своята любов, но то увяхвало пред очите му.

Закрещял тогава Вятърът:
- Аз ти отдадох цялата мощ на своята любов, а ти се счупи! Видно е, че не е имало в теб сила за любов към мен. Значи, ти не си ме обичало!

Но цветето нищо не отвърнало. То умряло...

Този, който обича, трябва да помни, че не силата и страстта измерват Любовта, а нежността и загриженото отношение. По-добре десет пъти да се сдържиш, отколкото един път да пречупиш...

~ . ~ . ~

Автор - Олга Безимянная
Превод на български - Melisa

22 ноември 2010

10-те заповеди на Любовта

1. Аз съм твоята любов. Не се купувам, и не се продавам, не идвам според заслугата, а според каприза си: не се замисляй за мен, нито ме тълкувай. Или, ако го сториш, понеже аз съм пожелала това от теб, не ме затваряй в изводи и тълкувания, защото ще ме погубиш. Аз, която съм по-голяма и от самата природа, мога да се събера и в малкото ти по размери сърце, но не и в тесните граници на каквото и да е било разумно обяснение за мен.

2. Не си прави кумир от мен, защото ще поискам жертви.

3. Не изговаряй напразно името ми, за да не го лишиш от смисъл. Не лъжи с него, защото лъжеш себе си и ще се превърна в лъжа за теб.

4. Седем дни в седмицата ме люби. Не съм Господ, на когото е достатъчен и един ден за почит. Не съм и работата, за която са предостатъчни шест. Имаш ли нужда да си починеш от мен, значи не съм това което съм била. Защото аз не уморявам, а мия умората от раменете и сърцето ти, от съзнанието и нозете ти, от ръцете и дробовете, от всяка твоя клетка снемам умора, а почувстваш ли ме като такава, означава, че съм престанала да бъда себе си. И ти живееш с измама за мен, а това значи, че изобщо живееш в измама.

5. Почитай живота във всичките му форми. Почитай и това което презираш и онова срещу което се бориш, онова което ще победиш и из света и в себе си, и няма да го има повече, защото е било неподходящо и зло, а също и онова което е неподходящо и зло, а никога няма да победиш, защото нямаш достатъчно сили. Почитай ги като част от баща ми и майка ми, защото те са част от Истината, която ме роди за да ме чувстваш, и срещнеш, и имаш. Аз съм красива, прекрасна дори, но в моите гени е заложено всичко което го има, а то е заложено и в твоите.
Почитай Природата като баща си и майка си.

6. Ако трябва убий заради мен, но убиеш ли за каквото и да било друго, значи за теб никога не ме е имало.

7. Не ме търси в прелюбодейства. Най-вероятно няма да ме откриеш, а пропилееш. Но откриеш ли ме по този начин, тежко ти. Тежко и на двама ни. И не само на нас.

8. Не отнемай волята ми. Няма от мен какво да откраднеш. Всичко което имам съм ти отдала, ако изпитваш нужда да ми отнемеш, значи желаеш повече от онова което и без друго имаш, а то е всичко с изключение на волята ми. Не ми я отнемай! Можеш, но изгубя ли я, ще изгубиш всичко останало, което ти давам.

9. Не ме лъжи, не ще успееш.

10. Не пожелавай чуждо щастие. Воден само от амбиции да докажеш, че можеш - жената на ближния можеш да отнемеш, и любовницата му можеш. И двете, ако има. И секретарката му можеш да отнемеш. Но няма как да отнемеш онова което са били за сърцето му, но ще забравиш онова което далеч повече е радвало твоето.


Автор - cefulesteven

18 ноември 2010

Жена, Другарка или Дама - от Теб зависи, каква ще бъде Тя!

Жена, Другарка или Дама - коя предпочиташ?

Ако се жениш за една жена по Любов
~ получаваш Жена...

Ако го правиш за Пари
~ получаваш Другарка в живота...

Ако си я избрал заради Обществено мнение
~ получаваш Дама...

~ . ~ . ~

Жената -
~ ще те Обича...

Другарката
~ ще те Уважава...

Дамата
~ ще те Търпи...

~ . ~ . ~

Жената
~ си е само твоя...

Другарката
~ принадлежи на твоя дом...

Дамата
~ е на света и на цялото общество...

~ . ~ . ~

Жената
~ е на едно мнение с теб...

Другарката
~ те управлява...

Дамата
~ те следи...

~ . ~ . ~

Когато ти си болен,
Жената
~ се грижи за теб...

Другарката
~ те посещава от време на време...

Дамата
~ се информира за твоето здраве...

~ . ~ . ~

Жената
~ споделя с теб твоите несполуки...

Другарката
~ дели с теб твоите пари...

Дамата
~ поделя дълговете ти...

~ . ~ . ~

Когато ти умреш,
Жената
~ ще те оплаква...

Другарката
~ ще жали...

Дамата
~ ще се облече в черно...

Автор - Александър Дюма-син

16 ноември 2010

Животът е като приказка - не е важно, колко е дълга, а дали е хубава

Един ученик често страдал от продължителна депресия.
- Лекарите настойчиво ме съветват да започна да приемам лекарства, за да се справя с депресията - казал той.
- Но, защо тогава не ги пиеш? - попитал го учителят.
- Страхувам се, че това може да увреди черния ми дроб и да съкрати живота ми.
- Какво предпочиташ - здрав черен дроб или весело настроение? Една година живот струва повече от двадесет години, прекарани като в зимен сън!

След което се обърнал към своите ученици и рекъл:
- Животът е като приказка: няма значение, дали е дълга или къса, важно е дали е хубава...

~ . ~ . ~

Автор - Антъни де Мело
Превод на български - Melisa

15 ноември 2010

Има време за всичко! - Еклесиаст

Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

Време за раждане, и време за умиране;
~ Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

~ Време за убиване, и време за изцеляване;
Време за събаряне, и време за градене;

Време за плачене, и време за смеене;
~ Време за жалеене, и време за ликуване;

Време за разхвърляне на камъни, и време за събиране на камъни;
~ Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

Време за търсене, и време за изгубване;
~ Време за пазене, и време за хвърляне;

Време за раздиране, и време за шиене;
~ Време за мълчание, и време за говорене;

Време за обичане и време за мразене;
~ Време за война, и време за мир.

Еклесиаст, 3 глава

14 ноември 2010

Dance of the clouds (Relaxing music)


13 ноември 2010

Песен за доброто - Недялко Йорданов

Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде, кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари -
недей се отчайва, недей се навежда,
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.


Какво е охолство, какво са пари
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига,
кажи си наум кротко думата "стига!"
и вярвай, че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя.
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто!


Автор - Недялко Йорданов

12 ноември 2010

Чувства или разум - на кое да вярваме в Живота?

Веднъж попитали мъдрия Старец:
— На какво трябва да се осланяме в живота: на чувствата или на разума?
Той казал:
— Има чувства в разума и разум в чувствата.
Тогава го попитали:
— Кое е по-добро: чувството на разум или разума на чувствата?
А Старецът им рекъл:
— Кое крило на птиците е по-добро: дясното или лявото?
Тогава те попитали:
— Излиза, че са равностойни?
А той отвърнал:
— Ако са вашите...

~ . ~ . ~

Автор - Александър Виженко
Превод на български - Melisa