31 август 2011

Светът е огледало! - Урок по Щастие

"Светът е като огледало пред теб и отразява собствената ти същност. Ако погледнеш към него мрачно - ще видиш насреща си само тъжни и мрачни лица. Ако погледнеш към него с усмивка - ще те посрещне весел приятел."
Уилям Текери
Ако сам се съдиш и критикуваш - и другите ще те осъждат и критикуват.
Ако сам си причиняваш болка - и другите ще ти причинят болка.
Ако сам се лъжеш - и другите ще те лъжат.
Ако сам си безотговорен пред себе си - и другите ще бъдат безотговорни към теб.
Ако сам се обвиняваш и упрекваш - и другите ще те обвиняват и упрекват.
Ако сам си емоционално жесток към себе си - и другите ще бъдат емоционално (и дори физически) жестоки към теб.
Ако сам не се вслушваш в чувствата си - никой няма да се вслуша нито в чувствата ти, нито в теб.
Но...
Ако самият ти се обичаш – и другите ще те обичат.
Ако самият ти се уважаваш - и другите ще те уважават.
Ако самият ти си имаш доверие - и другите ще ти се доверяват.
Ако самият ти си честен със себе си - и другите ще бъдат честни с теб.
Ако самият ти осъзнаваш своята стойност и се цениш подобаващо - и другите също ще те оценят!

Автор – Г. Муравьова
Превод на български - Melisa

30 август 2011

Докосване с ръката на Маестрото

From "The Touch of the Master's Hand"
by Myra Brooks Welch and Bob Kelly

Ръката на Маестрото
Тя беше разбита и надраскана и аукционерът смяташе, че не си заслужава да губи много време за старата цигулка, но я вдигна с усмивка.
- Това обявявам за продан, добри хора! — извика той. — Кой ще започне наддаването?
- Един долар, един долар..., после два! Само два? Два долара, кой ще качи на три? Три долара веднъж, три долара два пъти, Оставаме на три...

Но не, от дъното на стаята един мъж с посребрена коса излезе отпред и вдигна лъка, после избърса праха от старата цигулка, затегна разхлабените струни и засвири някаква мелодия, чиста и нежна като ангелски песнопения по Коледа. Музиката спря и аукционерът с притихнал и спокоен глас каза:
- Обявявам за продан старата цигулка!

И я вдигна заедно с лъка:
- Хиляда долара, а кой ще качи на две хиляди? Две хиляди! А кой ще качи на три? Три хиляди веднъж, три хиляди два пъти... Продадено! - каза той.

Хората нададоха одобрителни викове, но някои от тях питаха:
- Не разбираме съвсем добре, какво промени стойността й?
Отговорът дойде бързо:
- Докосването на ръката на маестрото...

И много хора, чийто живот не е правилно настроен, а разбит и надраскан от грях, се продават евтино на неразумната тълпа и твърде много напомнят за старата цигулка. За паница леща, за чаша вино — една игра — и той продължава нататък. Обявяват цената му за първи път, за втори път и тъкмо да удари чукчето — "Продаден", — пристига Маестрото и глупавата тълпа никога няма да разбере докрай стойността на душата и промяната, която настъпва, щом я докосне ръката на Маестрото...

Автори - Майра Брукс Уелч и Боб Кели
Откъс от книгата "Пилешка супа за душата"

26 август 2011

Картичка с пожелание: Честит имен ден на Адриан, Наталия, Адриана, Наташа

26 август - Св. мъченици Адриан и Наталия
Имен ден празнуват
Адриан, Наталия, Адриана, Наташа

Пожелавам
на мечтите ти смелост,
на желанията - дързост,
на делата ти - устрем,
на успехите - реалност,
на дните ти - смисъл,
здраве, сили за борба и щастлив живот!

25 август 2011

Най-големия грях!

- Слушай сега, независимо на какво те учи моллата, има само един грях. И това е кражбата. Всеки друг грях е вариант на кражбата. Разбираш ли?
- Не, баба джан - казах аз и отчаяно съжалих, че е така. Не исках да го разочаровам отново...
- Когато убиеш човек, открадваш живота му - каза баба. - Открадваш на жена му правото да има съпруг, на децата открадваш баща им. Когато казваш лъжа, крадеш правото на другия да знае истината. Когато мамиш, крадеш правото на почтеност. Разбираш ли?...

Автор - Халед Хосейни
Откъс от книгата "Ловецът на хвърчила"

23 август 2011

Голям си, колкото големи са мечтите ти! - Приказка за Слънчогледите

Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му
~ Приказка за Слънчогледите ~

В началото слънчогледите не се наричали слънчогледи и си били просто едни мънички цветчета, дори малко сиви, които никой не забелязвал. В градината те се губели сред всички рози, които надменно се перчели с пищната си хубост и ярки цветове. Розите казвали:
- Ние сме много важни особи, вижте само как украсяваме най-специалните моменти от живота на хората! Нашите родители са били също тъй важни и имаме най-прекрасния цвят на земята - червения!...

Слънчогледите свеждали вечер малките си сиви цветчета и им ставало много мъчно, защото те нито украсявали нечии прекрасни моменти, нито имали омайващ аромат, нито цветът им бил нещо особено и забележимо.

През една от тези вечери наблизо се случило да премине Феята на пеперудите. Видяла ги така натъжени и замислено седнала върху капката роса на едно зелено листо.
- Защо сте тъжни? - попитала тя.
- Погледни ни, ние сме толкова дребни и невзрачни, че дори малките калинки не се спират при нас...
Феята помълчала кратко и се усмихнала:
- Да, но аз ще ви дам нещо, което другите цветя нямат. Отсега нататък вие ще можете да мечтаете! И всяка ваша мечта ще ви прави по-големи и красиви... - Изричайки тези думи, тя прелетяла покрай всяко едно от малките сиви цветчета и го посипала със златист пеперуден прах.

Сутринта Слънцето изпратило своите лъчи при цветята с молба да помогнат на една мравка. Тя само трябвало да се покатери по тях и да види къде се намира дома й, защото се била изгубила. Розите високомерно се надули и показали бодлите си - те не общували с такива елементарни създания като мравките. Теменужките също отказали, притеснени мравката да не ги стъпче и те да не изглеждат вече толкова фини и нежни. Само слънчогледът вдигнал очи към Слънцето и казал:
- Аз ще й помогна, нека се качи на стъблото ми.
- А ти се хвани за един от лъчите ми - казало Слънцето.

Протегнал слънчогледът листа и се хванал за слънчевия лъч. В миг стъблото му се издължило, мравчицата се покатерила
и видяла къде е домът й.
- Благодаря ти! - изписукала тя щастливо.
- Моля, - отвърнал слънчогледът. - И аз мечтая за свой дом, но уви - нямам, затова бих искал да помогна на другите да намерят своя.

По обяд Слънцето отново се обърнало към цветята с молба:
- Вижте тази бедна птица, тя не може повече да лети и скоро ще умре от умора. Някой може ли да й даде едно семенце от себе си?
Розата отговорила:
- О, аз съм се напекла толкова добре и листенцата ми са толкова крехки и добре подредени в момента, че ако стъпиш върху тях, ще ги намачкаш...
Теменужката се скрила бързо в една висока трева.
Само слънчогледът рекъл:
- Нека дойде и вземе единственото ми семенце...

И на момента станало чудо. Чашката му се разтворила и се превърнала в голяма пита пълна със семена! Птичката клъвнала няколко от тях и преди да отлети проговорила:
- Ти имаш добро сърце! Мечтаеше си да направиш едно малко добро, но ето вече можеш да помогнеш на много като мен, изпаднали в беда.
- Колко щастлив и полезен ме накара да се чувствам, аз също ти благодаря!

Слънчогледът не спирал да помага през целия ден, ръководен от думите на Слънцето. Така било и през следващите дни, а вечер мечтаел. Мечтаел да е полезен, да бъде красив, да има и той собствен дом, да го обичат и той да обича. Понякога дори небето ронело сълзи, разчувствано от тези мечти.

В една прекрасна сутрин слънчогледът се събудил и ахнал: Той се намирал в огромна градина. До него стояла пеперудената Фея с огледало в ръка.
- Погледни! - прошепнала усмихнато тя. - Това си ти...

От огледалото гледало прекрасно цвете, приличащо на слънце, с красиви жълти листа като лъчи.
- А това ще е твоят дом - полето, защото ти го заслужаваш.
- Погледни само колко съм голям! - възкликнало цветето.
- Голям, колкото мечтите си! - отвърнала Феята и изпращайки му въздушна целувка, отлетяла...

22 август 2011

Ако в Теб живее Ангел...

22 август - Be an Angel Day
...позволи си, поне днес да бъдеш ангел...

Представи си, че в теб живее Ангел!
И че ти от време на време му позволяваш да погледне през твоите очи. Колко различен би изглеждал светът! Когато Ангелът гледа през твоите очи и в най-сивия ден ще съзреш дъга. Няма да пропуснеш нито една благоприятна възможност...

Представи си, че в теб живее Ангел!
И ти му позволяваш да мисли вместо теб. Тогава ще изчезне безпокойството, няма да се страхуваш от нищо, защото си позволил на ангелските мисли да станат твои мисли...

Представи си, че усещаш неговата ръка
в своята. Тогава всичко, до което се докоснеш, ще бъде благословено и ще оздравее в миг...

Представи си, че позволиш на този Ангел
да насочва стъпките ти. Той ще те отведе далеч от утъпканите пътеки и ще ти покаже места, които не си подозирал, че съществуват...

Ако позволиш на Ангела да те води,
ти ще се изправиш пред неща, от които винаги си се страхувал, но Той ще ти ги поднесе като дар, който си чакал от години...

Представи си, че неговото Ангелско сърце
открива светлината в теб! Тогава всеки удар на сърцето ти ще е благословия, а пулсът ти - безконечна песен на небесен барабан...

Представи си, че този Ангел наистина живее в Теб!
Колко чудесно е да слушаш как гласът ти изрича неговите думи и как всеки, когото срещнеш в живота си, получава от теб напътствия и изцеление!

Представи си,
само си представи, че вътре в теб живее и диша Ангел!
Ако му позволиш, той ще се свърже с другите ангели, които живеят във всяко човешко същество. И тогава ще видиш, че светът е пълен със сияещи ангели...

Ако му позволиш...
Тогава ти вече няма да си самотен, никога повече няма да се чувстваш изгубен сред човешкото множество. И никога повече няма да търсиш отговорите извън Себе си.
Никога!

Представи си!
О, представи си, само си представи, че в теб живее Ангел! Че този Ангел е безсмъртен и никога няма да те изостави!

Ако си позволиш да повярваш,
най-сетне ще усетиш, че Ангелът наистина живее в Теб!

Ангелът в Мен поздравява сияещият Ангел в Теб!

Автор - Стефани Уилсън
Откъс от книгата "Пилешка супа за душата"

21 август 2011

Писмо в бутилка

До всички кораби и пристанища
До моето семейство, приятели и непознати

Това писмо е молитва...
Моите търсения ме доведоха до една голяма истина. Имах това, което всички търсят и почти никой не намира. Имах единствения човек, когото да обичам безкрайно. Човек, роден на Открития бряг и отраснал с магията на Атлантика. Човек с истински достойнства, постигнал всичко в живота сам. Той е моето пристанище. Нито бурята, нито проблемите, нито дори смъртта, не могат да ми го отнемат. Моля се за това, всеки човек да има шанса да познае такава любов. И да бъде благословен от нея. Ако молитвата ми бъде чута, ще изчезнат и вината, и съжалението. Това ще бъде краят на гнева. Моля те, Господи! Амин...

...Когато се сблъскаш с невъзможното, ти трябва време, за да го разбереш...

...Чувствам се изгубен, без ориентир, без компас. Знам, че е налудничаво, но се разбивам и в най-малката скала. Никога не съм се чувствал така. Ти беше моят истински север. Винаги намирах пътя към дома, когато ти беше там. Прости ми, че се разгневих, когато ме напусна. Вярвам, че това беше грешка и чакам Господ да я поправи. Вече съм по-добре. Работата ми помага. Но най-много ми помагаш ти...

...Ти бе най-хубавото нещо тази вечер. И този ден. И тази година...

Снощи видях усмивката ти в съня си. Тя ме прегърна с топла любов, притисна ме като малко дете. Единственото, което помня, е усещането за покой. Събудих се с това усещане и го запазих, докато можех. Искам да знаеш, че съм поел по пътя към този покой. Съжалявам за толкова много неща. Исках да се грижа по-добре за теб. Да те предпазя от всяка болест, от студа и от страха. Съжалявам, че не намирах думи да опиша чувствата си. Съжалявам, че чак сега поправих пътната врата. Съжалявам за скандалите. Съжалявам, че бях прекалено горд, за да ти кажа "Извинявай!". Съжалявам, че не ти правех комплименти... за дрехите ти, за косата ти. Трябваше да те притисна така, че и Господ да не може да ни раздели...

...Бих искал да е по-просто. Бих искал да е по-лесно...

...Всеки момент от живота ми е изпълнен с теб. Поправям яхтите, после отплавам, а през цялото време спомените ме заливат като прилив. Спомням си как, като бяхме млади, ти отиде да търсиш по-добър живот. Бях ужасно изплашен, но не смеех да го призная. Борех се със страха си, като си повтарях, че някога ще се върнеш. Повтарях го и мислех, какво да ти кажа, когато се върнеш. Сигурно съм обмислил стотици варианти. И когато моментът дойде, не казах почти нищо. Успях само да те целуна. И когато ти каза "Ще остана!", вече всичко беше казано. Сега отново го правя. Мисля, какво да ти кажа, ако по някакъв начин се върнеш...

...Ако направиш нещо лудо за някого, това ще докаже само едно - че той е един щастливец!...

Из "Писмо в бутилка" (Message in a Bottle)

17 август 2011

Най-добрата майка на света!

Работата ще почака,
докато покажеш на детето си дъгата,
но дъгата няма да почака да си свършиш работата...
Патриша Клафърд
След бързането

Бързах. Профучах през трапезарията, облечена в най-хубавия си костюм, съсредоточена върху приготовленията за вечерната бизнес среща. Джилиан, четиригодишната ми дъщеричка, танцуваше под звуците на любимата си мелодия от "Уестсайдска история".
Бързах много, на път бях да закъснея. Но въпреки това вътре в мен се обади едно гласче: "Спри!".

И аз спрях. Погледнах я. Протегнах ръка, хванах ръчичката й и я завъртях. Седемгодишната ми дъщеря Кейтлин също влезе в орбитата ни, хванах и нея. Трите се понесохме с щуро въртене из трапезарията и хола. Заливахме се от смях. Въртяхме се като пумпали. Дали през прозорците съседите не ни виждаха, колко сме откачени? Не ме интересуваше. Песента завърши с няколко драматични такта и сложи край на нашия танц.

Потупах децата по дупетата и ги изпратих да се къпят. Те се запътиха нагоре по стълбите, като едва си поемаха дъх, а от кикотенето им стените на къщата ехтяха. Аз се върнах към работата си. Наведох се да прибера нужните книжа в куфарчето си, когато чух малката да казва на кака си:
- Кейтлин, нали мама е най-добричката на света?

Замръзнах на мястото си. От много бързане, за малко щях да пропусна този миг. Мислите ми се върнаха към наградите и дипломите, окачени в кабинета ми. Никоя награда, никое постижение не може да се сравни с това: "Нали мама е най-добричката на света?"

Дъщеря ми го каза, когато беше на четири. Не ми се вярва да го каже на четиринайсет. Но на четирийсет, когато се наведе над дървения сандък, за да се сбогува с тленната обвивка на моята душа, иска ми се да каже тогава:
"Нали мама е най-добричката на света?"

Тези думи не се вписват в служебната ми биография. Но искам да бъдат гравирани върху надгробния ми камък...

Автор - Джина Барет Шлейзингър
Откъс от книгата "Пилешка супа за женската душа"

15 август 2011

Картичка с пожелание: Честит имен ден на Мария, Мара, Мима, Мими, Мариана, Марияна, Мариан, Марио, Панайот

15 август - Успение Богородично, Голяма Богородица
Имен ден празнуват
Мария, Мара, Марийка, Мима, Мими, Мариана, Марияна, Мариан, Марио, Панайот и др.

На този ден тъгата забрави,
с приятели празнувай до забрава,
изпий до дъно радости, мечти,
а времето приемай за награда!

12 август 2011

Цветята са за красота, наслаждавай им се!

Цветята са за... красота! - история за гладиолите

Аз бях в Гватемала и там видях в селата цели полета, насадени с много гладиоли. Не се сдържах и попитах:
- За какво ги отглеждате? Ще ги продавате ли?
Погледнаха ме с удивление и попитаха от къде съм дошъл.
- От Русия – им казах.
- О, Раша, Толстой, Достоевски!
Представяте си, колко е приятно, че именно за тях си спомнят хората, когато стане дума за нашата страна.
- А вие какво работите? – ме попитаха те.
- Аз съм поет – отвърнах.
- Странно, вие сте поет, а не разбирате, за какво са тези цветя? За КРАСОТА, естествено!...

~ . ~ . ~

Из интервю на Евгений Александрович Евтушенко - руски поет, писател, режисьор, сценарист, журналист
Превод на български - Melisa

11 август 2011

Две хубави очи, душата на дете - Пейо Яворов

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...

Пейо Яворов

09 август 2011

13 вечни истини за Живота от Габриел Гарсия Маркес

13 вечни истини за Живота от Габриел Гарсия Маркес

1. Обичам те не затова, какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб...

2. Никой не заслужава да проливаш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче...

3. Само защото някой не те обича така, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от цялото си сърце...

4. Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти...

5. Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой...

6. Никога не се разделяй с усмивката си, дори когато ти е много тъжно - кой знае, може някой точно в този момент да се влюби в нея...

7. За света ти може да си просто един човек, но за един човек може да си целия свят...

8. Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него или не...

9. Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш наясно със себе си...

10. Не плачи за това, че всичко е свършило - радвай се, че все пак се е случило...

11. Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но за всеки случай трябва да продължиш да вярваш в хората...

12. Стани по-добър човек и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти...

13. Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш...

04 август 2011

Когато някой художник види красива Жена...

Когато някой художник гледа една красива девойка, той вижда в нея възрастната жена, в каквато след години ще се превърне тя...

Когато някой добър художник гледа една възрастна жена, той вижда в нея красивата девойка, каквато тя някога е била...

Когато някой велик художник гледа една възрастна жена, той я вижда точно такава, каквато е. И трябва да си наложи да види в нея онази красива девойка, каквато някога тя е била. Но той е уверен, че тази девойка все още живее в застаряващото тяло. Защото знае, че още не се е раждала жена, чието сърце да не е останало 16-годишно независимо от това, какво са направили от нея жестоките години...

Автор - неизвестен
Из статия в американски вестник

02 август 2011

В ръцете на Съдбата – дзен притча за силата на Вярата

В ръцете на Съдбата – дзен притча за силата на Вярата

Великият японски войн на име Нобунага решил да атакува противника въпреки, че враговете били десет пъти повече. Той знаел, че ще победи, но неговите войници се съмнявали.

По пътя Нобунага се спрял в един Шинтоистки храм и казал на своите хора:
- След като посетя този храм на Шинто, аз ще хвърля монета. Ако се падне орел (ези) – ние ще победим. Ако е тура – ще загубим битката. Съдбата ни държи в ръцете си!

След като изрекъл това, Нобунага влязъл в светилището и мълчаливо се помолил. Излизайки от храма на Шинто, както бил обещал – хвърлил монета във въздуха. Паднал се орел. Неговите войници така настървено се впуснали в боя, че с лекота победили врага си и спечелили битката.
- Никой не може да промени съдбата – казал му слугата след боя.
- Разбира се, че не – отговорил Нобунага и му показал монетата, на която и от двете страни имало орел...

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

01 август 2011

Трите врати на мъдростта - "Магически истории", Кристиан Годфроа

~ Трите врати на мъдростта ~
"Магически истории" - Кристиан Годфроа

Един цар имал един единствен син – смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.
- Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота – казал младежът.
- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът – Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ти ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, от което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.

Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:

"ПРОМЕНИ СВЕТА"

- Точно това смятах да направя – рекъл си младежът. – Защото истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но други никак не са по вкуса ми.

И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в душата си. Променил доста неща, но много други не успял.

Така минали години.
И един ден той отново срещнал стария мъдрец, който го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е: да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.
- Хубаво, – рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта ти... - И изчезнал.

Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело:

"ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ"

- Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.

И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.

Минали години. Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отвърнал принцът – че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, нито пък на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.
- Имаш право! – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш Пътя си. - Казал старецът тези думи и отново изчезнал.

Не след дълго принцът достигнал до третата врата, а на нея пишело:

"ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ"

- Да! – помислил си младият принц. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.

И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал. Дълги години водил тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отвърнал принцът – че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които, въпреки всичко не успяваме да пречупим.
- Правилно! – казал старият мъдрец.
- Да – продължил принцът – но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!
- Точно това е следващата ти цел. – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път... - Казал това и изчезнал.

Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял:

"ПРИЕМИ СЕБЕ СИ"

Принцът се учудил, че не е видял написаното по-рано.
- Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен... – казал си той.

Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.

Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, – отвърнал принцът – че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.
- Добре, – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.

Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:

"ПРИЕМИ ДРУГИТЕ"

Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал и онези, които мразел. Тези, които подкрепял и онези, срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.

Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, – отговорил принцът – че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да се страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.
- Добре, – казал мъдрецът – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.

От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:

"ПРИЕМИ СВЕТА"

- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път? – зачудил се принцът.

Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед?
- Какво научи по Пътя? – попитал го мъдрецът при следващата им среща.
- Научих, – отвърнал принцът – че светът е огледало на душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи - и светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.
- Това е Третата мъдрост. – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света.

Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.
- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, – този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината... - казал старецът и изчезнал.

Автор - Кристиан Годфроа
Откъс от книгата "Магически истории"