Истината за неуспеха

The truth about failure - Истината за неуспеха

Неуспехът не означава, че си се провалил,
~ а че просто все още не си успял...

Неуспехът не означава, че не знаеш как да направиш нещо,
~ а че трябва да опиташ друг, по-различен начин...

Неуспехът не означава, че си неспособен,
~ а че не си съвършен...

Неуспехът не означава, че си пропилял живота си,
~ а че имаш причина да започнеш отначало...

Неуспехът не означава, че трябва да се откажеш,
~ а че трябва да опитваш по-силно...

Неуспехът не означава, че никога няма да се справиш,
~ а, че ще ти отнеме малко повече време...

Неуспехът не означава, че си постъпил глупаво,
~ а че имаш много вяра...

Неуспехът не означава, че си бил опозорен,
~ а че си искал да опиташ...

Неуспехът не означава, че не си постигнал нищо,
~ а че си научил нещо!

~ . ~ . ~

Failure doesn't mean you are a failure
~ it does mean you haven't succeeded yet...

Failure doesn't mean you don't have it
~ it does mean you have to do something in a different way...

Failure doesn't mean you are inferior
~ it does mean you are not perfect...

Failure doesn't mean you've wasted your life
~ it does mean you've a reason to start afresh...

Failure doesn't mean you should give up
~ it does mean you should try harder...

Failure doesn't mean you'll never make it
~ it does mean it will take a little longer...

Failure doesn't mean you have been a fool
~ it does mean you had a lot of faith...

Failure doesn't mean you have been disgraced
~ it does mean you were willing to try...

Failure doesn't mean you have accomplished nothing
~ it does mean you have learned something...

Автор - Robert Schuller
Превод на български - Melisa

Да обичаш, е като да ядеш вишни

- Осъзнаваш ли, че напоследък с теб постоянно се караме и спорим за нещо? Почти през цялото време. Явно вече не можем да бъдем заедно...
- А ти обичаш ли вишни?
- Да, много!
- А изплюваш ли костилките, когато ги ядеш?
- Да, разбира се!
- Същото е в Живота и Любовта - научи се да изхвърляш костилките и същевременно да обичаш вишни...

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Справедливост, Мъдрост, Добро и Щастие - притча за цар Давид

Преди да умре, цар Давид повикал сина си, бъдещия цар Соломон.
— Ти вече си бил в много страни и си видял много хора — казал Давид. – Какво е твоето мнение за света?
— Навсякъде, където бях - отговорил Соломон, — царят несправедливост, глупост, зло, нещастие. Аз не знам защо нашият свят е устроен така, но искам да го променя.
- Добре. А знаеш ли как да направиш това?
- Не, татко.
- Тогава чуй... - и цар Давид разказал на бъдещия цар Соломон следната история:

Отдавна, много отдавна, когато светът бил млад, на земята живеел един единствен народ. Управлявал го Цар, чието име не е стигнало до нас. Той имал четири деца - техните имена също са потънали във Времето. Когато дошло време царят да умре, той повикал четиримата си наследника и им завещал да носят на хората Справедливост, Мъдрост, Добро и Щастие.

Несправедливостта – казал той, възниква заради това, че човек се отнася към света много пристрастно. За да бъде справедлив, човек трябва да се избави от властта на чувствата си. Той трябва да постъпва така, сякаш светът съществува независимо от него. "Светът съществува, а аз не съществувам" - за справедливия човек е важен само този принцип.

Глупостта — продължил той, – възниква, защото знаейки съвсем малко за огромния и многообразен свят, човек съди за него само от позициите на своето знание. Както е невъзможно да се изгребе морето, така е и невъзможно да се познае света изцяло. Разширявайки своите знания, човек само преминава от по-голяма глупост към по-малка. Затова е мъдър онзи човек, който търси истината не в света, а в самия себе си."Аз съществувам, а светът не съществува" - от този принцип се ръководи мъдрецът.

Злото – казал Царят, — се появява тогава, когато човек противопоставя себе си на света. Когато заради своите цели се намесва в естествения ход на събитията и подчинява всичко на своята воля. Колкото повече човек се стреми да господства над света, толкова повече светът му се съпротивлява, понеже злото поражда зло. "Светът съществува и аз съществувам. Аз се разтварям в света." - ето основното за онези, които носят Доброто в света.

И накрая, Нещастие изпитва онзи човек, комуто нещо не достига. И колкото повече не му достига, толкова по-нещастен е той. А тъй като на човека все нещо не му достига, то задоволявайки своите желания, той само преминава от по-голямо нещастие към по-малко. Щастлив е онзи човек, вътре в когото е целият свят - нему не може да му липсва нещо. "Светът съществува. И АЗ съществунам, целият свят е разтворен в мен" – ето формулата на Щастието.

Царят предал тези формули на синовете си и скоро след това починал. Наследниците му, като забелязали, че формулите на Справедливостта, Мъдростта, Доброто, Щастието си противоречат, решили да постъпят по следния начин. Те разделили целия народ на четири равни части и всеки започнал да управлява своята част. Един носел на хората Справедливост, вторият – Мъдрост, третият – Добро, а четвъртият – Щастие. В резултат, на Земята се появил Справедлив народ, Мъдър народ, Добър народ и Щастлив народ.

Минало време и постепено народите се смесили. Справедливите хора добре знаели какво е това справедливост, но изобщо не знаели какво е мъдрост, добро и щастие. Затова справедливите хора носели в света глупост, зло и нещастие. Мъдрите хора носели в света несправедливост, зло и нещастие. Добрите хора носели в света несправедливост, глупост и нещастие. А щастливите хора носели в света несправедливост, глупост и зло — така завършил своя разказ цар Давид.

— Затова и на тебе, Соломоне, светът ти се струва толкова лош.

— Разбрах всичко - отговорил Соломон. – Хората трябва да се научат на всичко едновременно – и на Справедливост, и на Мъдрост, и на Доброта, и на Щастие. Аз ще поправя грешката на наследниците на Царя.

— Добре - казал Давид. — Но ти не отчиташ, че светът вече се е променил. Несправедливостта, злото и нещастието вече са се разбъркали сред хората. Те са породили страх. За да се победят тези пороци трябва преди всичко да се победи страха.

— Тогава ми обясни как може да се победи страха.

— Страхът е различен. Но най-главната му форма е следната: в радостта си хората се боят от смъртта, а в скръбта си – от безсмъртието. И само онзи, който познава цената и на радостта, и на скръбта, не се бои нито от смъртта, нито от безсмъртието.

...Отдавна е живял Цар Соломон, но хората още го помнят. Наричали го Справедливия, Добрия, Щастливия и Безстрашния