24 март 2010

Съвременна семейна притча - история за лобовта и споделянето

Имало едно време един Мъж и една Жена. Те живели заедно в продължение на 30 години. В деня на 30-тата годишнина от съвместното им съжителство Жената, както обикновено, замесила и изпекла хляб. Този ритуал отдавна се бил превърнал в нещо като традиция за тяхното семейство и тя го правела абсолютно всяка сутрин. И в този ден, докато приготвяла закуската, Жената срязала хляба напречно и намазала двете половинки с масло. И както правела винаги до тогава, посегнала да подаде на съпруга си горната половинка. Но в следващия миг ръката й се спряла и си помислиа:

- В деня на нашата 30-та годишнина самата аз искам да изям тази румена, препечена част от питката. През всичките тези години винаги съм си мечтала за това. В края на краищата, 30 години аз бях примерна съпруга, отгледах му прекрасни синове, бях вярна и добра любовница, въртях цялото домакинство. Толкова сили и здраве отдадох на семейството ни, така че имам това право...

Вземайки това решение, Жената подала на мъжа си долната част на хляба, а ръката й се разтреперила - нали нарушавала 30-годишната традиция!

В този момент Мъжът, поемайки парчето хляб, въздъхнал и рекъл:

- Скъпа моя, днес ти ми направи най-прекрасния подарък! Въпреки, че толкова много я обичам, в продължение на 30 години аз не смеех да си поискам и да ям долната част на хляба, защото вярвах, че тя по право принадлежи на теб...

11 мнения:

shareniika каза...

това е... трябва да говорим...

Евгени каза...

Това е любов....добре,че не са говорили.Всеки е мислил,че прави другия щастлив и от това е бил щастлив.Прекрасно е!!!

Меги каза...

Любовта е в споделянето между две души.
Така мисля аз.
Трябва да говорим,да споделяме нашите желания един с друг.

Евгени каза...

За мене щастието се разбира в това,да правиш човека до себе си щастлив.Те и двамата са били щастливи,защото са чувствали човека до себе си щастлив...Много "сиво" щеше да е ако бяха си казали,кой какво обича.

kaltscho каза...

КОЛКОТО И ДА ОБИЧАШ НЯКОГО, НЯМА КАК ДА ГО НАПРАВИШ ЩАСТЛИВ, АКО НЕ ЗНАЕШ НЕГОВИТЕ МИСЛИ,ЖЕЛАНИЯ И ОЧАКВАНИЯ!

Nightwish El каза...

Точно така си е... Няма начин да надникнеш в нечии чужди мисли. Дори и да се досещаш - няма начин да знаеш дали си прав, докато другия не сподели...
Много ми хареса!
:)

Мама на Ежко каза...

Интересно :)

Unknown каза...

Трябва да се споделя. Ако не споделиш мислите си, чувствата, желанията с любимия си човек, то с кой тогава?
Ако си премълчаваш всичко, какъв е смисъла...

BeIT каза...

Четенето на мисли не е масово умение:) И докато не го овладеем, най-добре да си споделяме. Така ще знаем, какво е на душата на любимия ни човек и ще можем да го направим щастлив.

Vladimir каза...

Ах, ... докато любовта ми е саможертва. В смисъла аз умирам, за да живее (каквото сложа в скобите). Тогава любовта ми е смърт. А щом е смърт как да живея с нея?
/неясен брадясал източник

milata каза...

Трябва да споделяме-как иначе можем да усетим щастието?

Публикуване на коментар