07 февруари 2011

Дисекция на Човешката Душа

И така, колеги, можем да започваме с дисекцията. Ръкавици не е нужно да слагате, обикновено всеки бърка в нея с голи ръце. Грубо, без да се съобразява с нежната й същност. Така, че пораженията ще са в границите на ежедневните...

О, да, разбира се, че докато е жива ще извършим дисекцията. После не я знаем много къде отива, а и докато се мъчи под ножа, е по-интересен обект за изследване и проявява много качества, които иначе не са забележими при нормални обстоятелства.

Така, съсредоточете се моля, защото някои прояви са еднократни, макар че повечето са с тенденция към хроничност. Сега обаче, с какво да започнем, е въпроса – дали да я разрежем с предадено доверие, нещастна любов или лошо отношение?

Да, най-добре е наистина с нещастна любов. Вариантите, знаете там са безкрайни. Но независимо от материала (лъжи, липса на ответност в чувствата, предателство, изневяра, угаснала любов) игличките на нашия инструмент се забиват дълбоко...

Наблюдавайте реакцията на душата. Проявленията могат да са безкрайни, но болката е основното. Неразбирането - защо така се е получило, след като всичко е било съвършено?! Започва да се пита, дали тя е искала много или той е давал малко. Започват съмненията, въпросите - дали пък не е нейна вината, че така се е получило. После идва и синдрома на жертвата, съжалението към себе си, увереността, че това е заслужено...

Накрая се появява и нейно височество Надеждата и душата пак се устремява с пълни сили към източника на болката. И започва пак да ври в онзи същия огън, а дяволите наоколо се увеличават. Накрая всички седим и се чудим, защо пак боли и нима толкова много искаме от тоя живот...

Често предпочитаме да бягаме, вместо да останем и да се борим за нея, за душата си. Предпочитаме да я хвърлим на ония вълци – лъжите, спомените, надеждата, вместо да простим на себе си и да продължим напред...

Дисекцията я правим всеки ден, колеги. След всяко случване започваме да мислим, да преживяваме, да се чудим, да пишем, да пеем, да пием и каквото още се сетите.
Анализираме, но анатомията на душата ни убягва!

И ако тя иска просто любов, ние сме готови да усложняваме до безумие нещата...

И ако тя иска просто настояще, ние хукваме в миналото или в бъдещето и пропускаме нашето ДНЕС!


Затова, колеги, се вгледайте хубаво в себе си.
Не подлагайте душата си на поредната дисекция! Приемете желанията й, поработете с нея, вложете малко усилия...

И не се безпокойте - опитът в това отношение не идва с годините, както и щастието, между другото. Нито пък с поредната неуспяла връзка, нито пък с поредния удар от човек, който сте обичали. Обичайте пак, пробвайте пак, болете пак, наблюдавайте...

Но никога не се отказвайте да бъдете себе си и да бъдете щастливи - за час, за два, с този или друг човек, да вярвате, да можете...

В анатомията на душата има една особеност – всеки път я виждаме такава, каквото искаме да я видим. И светът всеки път се подчинява на нашите усещания!

А сега, колеги, сте свободни. Досега вие правихте дисекция, а сега трябва да сте белите мишки.
Животът ви чака, за да експериментира с вас.
Не го разочаровайте!!!

4 мнения:

Красимир и Румяна Дренски tel/faks 0618 2 54 92 каза...

Толкова философия...А, нищо съществено!
"Поработете с душата си..."
А,ние...нали точно това правим...искаме или не...
Резултатите са безпочвени,защото нашата дуща, е заобиколена от много други подли души...
Ха ха..."малка подробност"-убягнала на лектора!

niki.d.nikolaev каза...

@ Красимир и Румяна Дренски Мисля, че информацията е добра и ако овек търси ще намери в нея нещичко

NoRemorse каза...

Красимир и Румяна Дренски Никаква философия не е това ! Прости истини за живота..Стига да имаше кой да ги разбере.

ivan ivanov каза...

Да, статията е много добра, и няма нужда от нервни изказвания, както най-горното- "Резултатите са безпочвени,защото нашата дуща, е заобиколена от много други подли души..."- нещо ненормално явно, граничещо с омраза към доста хора + да запитаме подателя откъде идва тая омраза, в кой "омразен" град живее + ако някой е чувал за "безпочвен резултат", да си каже, та после да правим забележка на лектора + многото запетаи в текста говорят за нервна и прекъсната мисъл, както казват психолозите.

Публикуване на коментар