09 март 2008

Всяка Жена е Живот!

Всъщност,
Всяка Жена е едно малко Дете...

Тя обича да се държи детински понякога.
Иска мъжът да я обгрижва с най-нежните си ласки,
Такива, каквито той би проявил към своето дете.
Затова мъжът трябва да я докосва нежно и внимателно,
И да внимава, по никакъв начин да не я нарани.
Но въпреки детското в нея, всяка жена иска
Да бъде вземана под внимание и да бъде изслушвана.
Затова, позволявай на Жената да проявява детинство,
Но никога не я приемай като дете...

Всъщност,
Всяка Жена е изключително Силна...

Понякога дори е много по-силна от мъжа.
Но тя не обича да показва тази своя сила винаги.
Иска й се да чувства стабилността на мъжа до себе си.
Това й носи спокойствие и увереност.
Понякога това, което може и сама да свърши
Го оставя и очаква да го направи мъжът.
Това я кара да се чувства още повече Жена!
А и проверява колко е силата на мъжа до нея.
Но, ако Жената е решена да покаже своята сила,
Тогава нищо не е в състояние да я спре или откаже.
И ако тя си е наумила да направи нещо,
Знай, че непременно ще го стори...

Всъщност,
Всяка Жена е Любима...

Винаги носи любовта в себе си.
Трудно се разделя със скъпите за нея хора,
Трудно обиква, но стори ли го - истински обича!
За да се влюби една Жена по този начин,
Трябва съзнанието й да приеме това,
Което вече е приело сърцето й.
Но тя никога не може да бъде накарана
Насила да обикне някого.
Затова, дори лесно да спечелиш сърцето й,
Ако не успееш да извоюваш място в мислите й,
Във всеки един момент може да те изостави.
Разбира се, има и Жени, които не си тръгват,
Въпреки че не обичат мъжа, с когото са.
Причината за това е тяхното силно чувство на състрадание,
Което те често не успяват да преодолеят...

Всъщност,
Всяка жена е Сама...

Никога не можеш да завоюваш една Жена напълно
И тя да бъде твоя изцяло.
Тя си има един отделен, нейн си свят,
В който винаги е сама.
Тя не допуска никой да влезе в него
И не съществува ключ, който е в състояние
Да отвори вратите на този свят.
Самотата е нейното убежище!
И всяка Жена сама си решава,
Кога ще се спотаи в него
И колко време ще остане там.
Ако се опиташ насила да я изведеш,
Докато тя се крие в своя свят,
Рискуваш да я загубиш завинаги...

Всъщност,
Всяка жена е Умна...

Един мъж не може дори да си представи,
На какво е способна една Жена.
Въображението и възможностите й нямат предел!
Но за да ги извади на показ,
Трябва да е открила Мъжа на живота си!
Тя не пилее нахалост тези свои способности,
Пази ги единствено и само за своя Мъж.
И ако Ти си успял да се превърнеш в
Истинския Мъж на Една Жена,
Значи действително си голям късметлия!
Защото от този момент нататък,
Животът ти никога няма да бъде посредствен...

Всъщност,
Всяка Жена е Живот!

Защото всичко в този живот добива смисъл
Само, ако Жената присъства в него!
Дори и такива обикновени неща,
Като храненето или пиенето на вода...

Защото:
Водата, която пиеш от ръката на Една Жена
И водата, която ти сам си наливаш,
Никога не са с един и същи вкус.

Ти можеш ли да усетиш разликата?

Ако успяваш да я уловиш,
Значи ти си истински Щастливец!
Ако ли не – за съжаление, ти не Живееш...


~ . ~ . ~

Автор: C. Dundar
Превод на български: Melisa

07 март 2008

Никога не разплаквай Жена!

Този текст е откъс от еврейската книга Талмуд.
В нея се описва разговорът на Бога с Човека,
съветите и препоръките, които Той дава.
Ето как завършва техният разговор:


~ . ~ . ~

Внимавай много,
когато разплакваш Една Жена!
Защото Бог брои сълзите й...

Помни,
че Жената не случайно е създадена
от Реброто на Мъжа!

Тя не е направена от краката на Мъжа,
защото не бива да е потъпквана от Него!

Тя не е създадена и от Главата на Мъжа,
защото не бива да е по-горе от Него!

Тя е сътворена от гърдите на Мъжа,
за да бъде равна с Него!

Онова място, малко под ръката му,
за да бъде защитена от Него!

Точно на нивото на Сърцето му,
за да бъде ОБИЧАНА от Него!...

~ . ~ . ~

Превод на български: Melisa

06 март 2008

Защо плачат Жените?

Малко момченце видяло майка си с насълзени очи и учудено я попитало:

- Мамо, какво ти е, защо плачеш?

- Защото... съм жена! - отговорила му само тя.

- Но защо, не разбирам... - настоявало детето. А майката само го прегърнала нежно и тихичко прошепнала:

- И никога няма да разбереш...

По-късно малкото момче попитало баща си:

- Тате, защо мама сякаш плаче без причина?

- Всички жени плачат без причина, синко... - само това успял да обясни баща му.

Малкото момче пораснало и станало мъж. Но дори тогава продължавал да се чуди, защо плачат жените. Най-накрая попитал Господ:

- Господи, кажи ми, моля те, защо жените плачат толкова лесно?

А Господ се усмихнал и отвърнал:

- Когато създавах Жената, тя трябваше да е различна и много специална.
Затова направих раменете й достатъчно силни, да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство...

Дадох й вътрешна сила, да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й...

Дадох й твърдост, която й позволява да продължи напред, дори когато другите се отказват и да се грижи за семейството си, дори в най-тежките моменти на болест и изтощение, без да се оплаква от всичко това...

Дадох й чувствителност, да обича децата си, каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато те са я е наранили много...

Дадох й нужната сила, да помага на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити тя сърцето му...

Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога проверява нейната сила и изпитва решението й тя да бъде непоколебимо до него...

И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право и тя може да го използва винаги, когато почувства такава необходимост...

- Виждаш ли, сине - завършил накрая Господ - красотата на Жената не е нито в дрехите, които тя носи, нито във фигурата, която има или в начина, по който сресва косата си... Красотата на Жената е скрита в очите й, а те са пътят към сърцето й - мястото, където тя носи любовта...