 |
Денят беше започнал с обичайното за болниците забързано темпо, когато към 08.30 сутринта възрастен мъж дойде в отделението, за да свалим конците от палеца на ръката му. Изглеждаше около осемдесет годишен. От неспокойното му поведение си личеше, че бърза за някъде. Когато го погледнах, той с треперещ от нервност и вълнение глас ми каза, че в 9 сутринта има много важна работа. Със съжаление поклатих глава и го помолих да седне и да изчака. Знаех, че всички доктори са заети в този момент и ще могат да му обърнат внимание след не по-малко от час.
Но виждайки го с каква тъга и отчаяние в очите поглежда към часовника си, нещо в мен трепна и не издържах. Повиках го в манипулационната. И без това в момента нямах други пациенти, реших аз да се заема с обработването на раната му.
Прегледах го и се уверих, че ръката му е зарастнала добре. Консултирах се с един от докторите и взех необходимите инструменти за сваляне на конците и медикаменти за обработване на раната. По време на манипулацията се разприказвахме с пациента. Не можах да се стърпя и го попитах:
- Вероятно имате запазен час при някой доктор, щом бързате толкова.
- Не, не е това. Съпругата ми е болна и аз трябва да успея да отида до друга болница, за да я нахраня.
Попитах го какво й има. И докато аз свалях конците от пръста му и промивах шева, старецът ми разказа, как преди няколко години са й открили Алцхаймер. Виждайки го как не сваля очи от часовника, го попитах, дали съпругата му ще се притесни, ако той днес закъснее малко. Но какво беше удивлението ми, когато чух отговора на възрастния мъж:
- За съжаление състоянието й се влоши и през последните 5 години тя дори не ме разпознава. Изобщо не знае, какъв съм й аз... – изрече той със странна смесица от болка и примирение в гласа.
Чувайки това, аз възкликнах изумен:
- Но въпреки, че тя дори не знае кой сте, вие отивате там всяка сутрин?!
Междувременно бях приключил работата по раната му. Изправяйки се, старецът ме потупа бащински по рамото, усмихна ми се и въздъхна:
- Да, тя вече не знае кой съм аз. Но аз все още знам коя е тя!...
Горчива буца заседна на гърлото ми и с усилие сдържах сълзите си. Думите на възрастния мъж отекваха в съзнанието ми, дълго време след като той си беше отишъл.
И вече знаех:
Това е Любовта, за която всички мечтаем в своя живот!
Въпреки коварната болест, тази жена бе изключително щастлива, да има толкова любящ, грижовен и верен съпруг до себе си. Защото истинската любов не е само физическата страст, не е просто романтични мигове. Истинската любов е способността да приемеш всичко! Всичко онова, което е било някога, което е сега, и което тепърва ще бъде...
Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa
(историята е действителен случай в Англия)
Но виждайки го с каква тъга и отчаяние в очите поглежда към часовника си, нещо в мен трепна и не издържах. Повиках го в манипулационната. И без това в момента нямах други пациенти, реших аз да се заема с обработването на раната му.
Прегледах го и се уверих, че ръката му е зарастнала добре. Консултирах се с един от докторите и взех необходимите инструменти за сваляне на конците и медикаменти за обработване на раната. По време на манипулацията се разприказвахме с пациента. Не можах да се стърпя и го попитах:
- Вероятно имате запазен час при някой доктор, щом бързате толкова.
- Не, не е това. Съпругата ми е болна и аз трябва да успея да отида до друга болница, за да я нахраня.
Попитах го какво й има. И докато аз свалях конците от пръста му и промивах шева, старецът ми разказа, как преди няколко години са й открили Алцхаймер. Виждайки го как не сваля очи от часовника, го попитах, дали съпругата му ще се притесни, ако той днес закъснее малко. Но какво беше удивлението ми, когато чух отговора на възрастния мъж:
- За съжаление състоянието й се влоши и през последните 5 години тя дори не ме разпознава. Изобщо не знае, какъв съм й аз... – изрече той със странна смесица от болка и примирение в гласа.
Чувайки това, аз възкликнах изумен:
- Но въпреки, че тя дори не знае кой сте, вие отивате там всяка сутрин?!
Междувременно бях приключил работата по раната му. Изправяйки се, старецът ме потупа бащински по рамото, усмихна ми се и въздъхна:
- Да, тя вече не знае кой съм аз. Но аз все още знам коя е тя!...
Горчива буца заседна на гърлото ми и с усилие сдържах сълзите си. Думите на възрастния мъж отекваха в съзнанието ми, дълго време след като той си беше отишъл.
И вече знаех:
Това е Любовта, за която всички мечтаем в своя живот!
Въпреки коварната болест, тази жена бе изключително щастлива, да има толкова любящ, грижовен и верен съпруг до себе си. Защото истинската любов не е само физическата страст, не е просто романтични мигове. Истинската любов е способността да приемеш всичко! Всичко онова, което е било някога, което е сега, и което тепърва ще бъде...
Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa
(историята е действителен случай в Англия)
