12 май 2008

Свещ и Огън - приказка за любовта

Той беше Огън, горящ пламенно и буйно. Само с едно докосване запали безпощадно сърцето й. А може би го стори несъзнателно?!

Тя беше просто една Свещ - малка, обикновена, и бледа. Със слабия си пламък отчаяно се опитваше да озари света около себе си...

Преди години безмилостно я бяха угасили тази Свещ и с това я бяха обрекли на болезнена тъга и горчива самота...

Това продължи дълго, много дълго време. Чак до срещата й с Огъня. До мига, в който тя му отдаде сърцето, душата, тялото си. И с цялата си същност се обрече на него...

А той... той беше безпощаден към нея. Не се поколеба да я запали, за да види как отново гори пламъкът в нея...

А тя... тя с любовния огън в сърцето си, вече светеше ярко и огряваше много по-силно от преди. И това наистина безумно я радваше! Караше я да се чувства значима, пълноценна и отново жива...

Докато в един момент тя не усети как се топи. Осъзна, че с всеки изминал миг се смалява и светлината, която излъчваше пламъчето й...

Но дори тогава Свещта не се натъжи. Напротив - беше наистина щастлива! Защото тя обичаше повече от себе си този Огън, който всъщност я унищожаваше. Осъзнаваше, че умира заради него. Но си даваше сметка, че живя истински, също благодарение на него...

Знаеше, разбираше, усещаше, че краят й е близо, че скоро ще умре. Но не от това я болеше и не затова страдаше малката Свещ. Единственото, за което щеше да съжалява беше, че тогава щеше да изчезне и Той! Щеше да го загуби и Него - Огънят, който й показа какво е Животът...

Автор - неизвестен
Превод на български - Мelisa

9 мнения:

а каза...

...една, много истинска, история за Любовта...

Unknown каза...

...красиво и тъжно.

Melisa каза...

Много по-тъжно е било преди да бъде запалена отново :) Да, вероятно е щяла да съществува много по-дълго време. Но от такова съществуване едва ли има смисъл, още по-малко пък - удоволствие... :)

Анонимен каза...

Мелиса, всяка дума в написаното е силна!

nav каза...

колко безсърдечен Огън !

hemibung каза...

красиво! и мен ме угасиха безмилостно преди години... каде го този безсърдечен Огън?

Unknown каза...

Молба към никого


И ето свещицата гасне.
Сълзите и капят и парят.
Изстинат ли, стават на капчици восък-
измъчен и блед,
като лице на покойник.
Но пламъче има
(все още).
Спасете го! Моля ви!
Запалете със него хартията.
Изпепелете два
нищо незначещи подписа.
Ала дайте живот на големия огън-
от него излита
птицата Феникс!
И, може би… Пак…

Simo каза...

Всъщност..да!Малко са хората готови "да изгорят". А истински щастливи, докосналите се до такава "изгаряща" любов !!! Впечатляващо !!!

Tig каза...

Не виждам никава жестокост… Само красота! (понякога и красотата е разтърсваща…)
И няма никакво значение колко свещи е докоснал Той преди да Я срещне!
Не е важно колко мимолетни възпламенявания е изживяла Тя преди да го срещне!
Сега за първи път Той е усетил истинската си сила и мъжественост, а Тя за първи път е била толкова светла и добра!
След такова себеотдаване няма как да има „втори път”… Съдбовна среща!

Дай, Боже, всекиму да изживее такава Приказка!

Публикуване на коментар