Цял живот Щастие и Любов!

~ Мъдри мисли и цитати за Любовта ~

Любовта - това е награда, получена без заслуги...
Да обичаш - значи да виждаш чудо, невидимо за другите...

Любовта има неизброимо много лица:
Любовта - е едно дихание на двама...
Любовта - това е Мълчание, Докосване, Обещание...
Любовта - това е самотата на двама души в един огромен свят...
Любовта - е блясъкът на слънцето, от който спира дъжда...
Любовта - е винаги свежа, като ярък вишнев цвят...(Шекспир)

Любовта - това е една тайна на двама. И тя е отсъствие на всякакви тайни...

Любовта - това е, когато някой те държи за ръката и докосва сърцето ти...
Любовта - това е изкуството на Прошката...
Любовта говори на своя специален език - езикът на погледа, езикът на жеста и на мълчаливото признание...

Любовта проявява себе си във всичко.
Тя се ражда от нищото и умира от всичко. Не приема насилие, фалш и лъжи. Защото, какво е Любовта - това е Свобода. Свободата да бъдеш самия себе си, когато си с другия и той да те приема такъв, какъвто си...

Любовта - е начало на всички начала на света. Тя ражда всичко, което съществува на света...

Първото чувство, което изпитва в своя живот човек - е любовта към майката. Последното чувство, което той носи със себе си, е любов към оставащия свят...

Любовта съпровожда целият твой живот - от първата целувка на първата среща, чак до дълбока старост...

Да кажеш “Обичам те!” отнема само няколко секунди, но да покажеш как и колко – е нужен цял един живот...

Ако извикаш, ще те чуе всеки. Ако прошепнеш - ще те чуе най-близкия. И само този, който истински те обича, ще те чуе дори, когато мълчиш. Това е Любов!

Ако Тя/Той е първото нещо, за което си мислиш, когато се събуждаш; единственото - когато бодърстваш; и последното, за което мислиш, преди да заспиш - това означава Любов!

Любов - това е да намираш в щастието на другия своето собствено щастие. Хайде да се направим взаимно щастливи!

Дисекция на Човешката Душа

И така, колеги, можем да започваме с дисекцията. Ръкавици не е нужно да слагате, обикновено всеки бърка в нея с голи ръце. Грубо, без да се съобразява с нежната й същност. Така, че пораженията ще са в границите на ежедневните...

О, да, разбира се, че докато е жива ще извършим дисекцията. После не я знаем много къде отива, а и докато се мъчи под ножа, е по-интересен обект за изследване и проявява много качества, които иначе не са забележими при нормални обстоятелства.

Така, съсредоточете се моля, защото някои прояви са еднократни, макар че повечето са с тенденция към хроничност. Сега обаче, с какво да започнем, е въпроса – дали да я разрежем с предадено доверие, нещастна любов или лошо отношение?

Да, най-добре е наистина с нещастна любов. Вариантите, знаете там са безкрайни. Но независимо от материала (лъжи, липса на ответност в чувствата, предателство, изневяра, угаснала любов) игличките на нашия инструмент се забиват дълбоко...

Наблюдавайте реакцията на душата. Проявленията могат да са безкрайни, но болката е основното. Неразбирането - защо така се е получило, след като всичко е било съвършено?! Започва да се пита, дали тя е искала много или той е давал малко. Започват съмненията, въпросите - дали пък не е нейна вината, че така се е получило. После идва и синдрома на жертвата, съжалението към себе си, увереността, че това е заслужено...

Накрая се появява и нейно височество Надеждата и душата пак се устремява с пълни сили към източника на болката. И започва пак да ври в онзи същия огън, а дяволите наоколо се увеличават. Накрая всички седим и се чудим, защо пак боли и нима толкова много искаме от тоя живот...

Често предпочитаме да бягаме, вместо да останем и да се борим за нея, за душата си. Предпочитаме да я хвърлим на ония вълци – лъжите, спомените, надеждата, вместо да простим на себе си и да продължим напред...

Дисекцията я правим всеки ден, колеги. След всяко случване започваме да мислим, да преживяваме, да се чудим, да пишем, да пеем, да пием и каквото още се сетите.
Анализираме, но анатомията на душата ни убягва!

И ако тя иска просто любов, ние сме готови да усложняваме до безумие нещата...

И ако тя иска просто настояще, ние хукваме в миналото или в бъдещето и пропускаме нашето ДНЕС!

Затова, колеги, се вгледайте хубаво в себе си.
Не подлагайте душата си на поредната дисекция! Приемете желанията й, поработете с нея, вложете малко усилия...

И не се безпокойте - опитът в това отношение не идва с годините, както и щастието, между другото. Нито пък с поредната неуспяла връзка, нито пък с поредния удар от човек, който сте обичали. Обичайте пак, пробвайте пак, болете пак, наблюдавайте...

Но никога не се отказвайте да бъдете себе си и да бъдете щастливи - за час, за два, с този или друг човек, да вярвате, да можете...

В анатомията на душата има една особеност – всеки път я виждаме такава, каквото искаме да я видим. И светът всеки път се подчинява на нашите усещания!

А сега, колеги, сте свободни. Досега вие правихте дисекция, а сега трябва да сте белите мишки.
Животът ви чака, за да експериментира с вас.
Не го разочаровайте!!!

Всичко в живота е миг - и радостта, и болката...

Всичко в живота е миг -
и радостта, и болката...
Само очакването е вечност!
И ние чакаме цяла безкрайност,
за да изживеем за миг онова,
което толкова дълго сме чакали...

Запомни:
Мигът не трае повече от миг!
За никого и никога...

Затова,
изчерпвай краткотрайния миг!
Той скоро ще изчезне.
И независимо дали от него
ще остане дълбока рана или злато,
той никога не ще се върне в същата одежда!

Гуендолин Брукс