26 август 2008

Какво е да си майка?

Ти - си на 1 година...
Тя - те храни, къпе, облича...

А ти й се отблагодари,
като плачеш по цели нощи и не я оставяш да поспи...

~ . ~ . ~

Ти - си на 2 години...
Тя - те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено...

А ти й се отблагодари,
като побягваш всеки път от стаята, щом тя те повика...

~ . ~ . ~

Ти - си на 3 години...
Тя - приготви с огромно старание най-вкусните храни за теб...

А ти й се отблагодари,
като тайно изсипваш под масата онова, което е в чинията ти...

~ . ~ . ~

Ти - си на 4 години...
Тя - постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да пишеш и рисуваш...

А ти й се отблагодари,
като оцвети и надраска всичките стени вкъщи...

~ . ~ . ~

Ти - си на 5 години...
Тя - те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш...

А ти й се отблагодари,
като нагази още в първата локва, която ти попадна и се омаза цялата с кал...

~ . ~ . ~

Ти - си на 6 години...
Тя - всеки ден идва заедно с теб до училище...

А ти й се отблагодари,
като плачеш и крещиш “Не искам да ходяяя...” по целия път до там...

~ . ~ . ~

Ти - си на 7 години...
Тя - ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи...

А ти й се отблагодари,
като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите...

~ . ~ . ~

Ти - си на 9 години...
Тя - ти нае за теб най-добрият учител по пиано...

А ти й се отблагодари,,
като не учи нотите нито ден...

~ . ~ . ~

Ти - си на 10 години...
Тя - те кара с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти...

А ти й се отблагодари,
като всеки път скачаш от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...

~ . ~ . ~

Ти - си на 11 години...
Тя - заведе теб и твоята приятелка на кино...

А ти й се отблагодари,
като й каза: “Ти седни на друго място, не тук до нас!”...

~ . ~ . ~

Ти - си на 12 години...
Тя - не иска да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми...

А ти й се отблагодари,
като ги пускаш винаги, когато нея я няма вкъщи...

~ . ~ . ~

Ти - си на 15 години...
Тя - те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина...

А ти й се отблагодари,
като не й написа нито ред и дори една картичка не й изпрати от там...

~ . ~ . ~

Ти - си на 17 години...
Тя - ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града...

А ти й се отблагодари,
като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване...

~ . ~ . ~

Ти - си на 19 години...
Тя - пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...

А ти й се отблагодари,
като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...

~ . ~ . ~

Ти - си на 21 години...
Тя - се опитва да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти...

А ти й се отблагодари,
като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”...

~ . ~ . ~

Ти - си на 22 години...
Тя - с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти...

А ти й се отблагодари,
като й поиска пари за обиколка на Европа...

~ . ~ . ~

Ти - си на 24 години...
Тя - поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година...

А ти й се отблагодари,
като й каза, че ти ще прецениш кога да стане това...

~ . ~ . ~

Ти - си на 25 години...
Тя - плати всичките разходи по сватбата ти, толкова е развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка...

А ти й се отблагодари,
като се пренесе да живееш на другия край на света...

~ . ~ . ~

Ти - си на 30 години...
Тя - се иска да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето...

А ти й се отблагодари,
като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...

~ . ~ . ~

Ти - си на 40 години...
Тя - ти се обади, за да ти напомни рождения ден на близък роднина...

А ти й се отблагодари,
като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона...

~ . ~ . ~

Ти - си на 50 години...
Тя - се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.

А ти й се отблагодари,
като й каза, че на стари години хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...

~ . ~ . ~

И един ден ТЯ... си отива от ТЕБ...
В този миг всичко, което до тогава ти се е искало да направиш за нея, но не си намерила време или начин да го сториш, изведнъж се стоварва върху теб като мълния! И силна, пареща болка раздира сърцето ти...

~ . ~ . ~

Затова, ако Тя все още е до Теб,
сега я обичай по-силно от всякога! И направи така, че Тя да го почувства! Защото Тя го заслужава, повече от всеки друг човек в живота ти!!!
Тя - твоята Майка!...

~ . ~ . ~

Автор - анонимен
Превод на български - Melisa

14 мнения:

а каза...

Благодаря!
Много истинно!
Когато го четох в началото се усмихвах, после ми стана тъжно. До тук бях майката.
Продължих да чета. Вече бях дъщерята. И усетих колко е вярно всичко. Пак ми стана тъжно, защото се видях.
Накрая се усмихнах, защото все още мога да променя нещичко!
БЛАГОДАРЯ ТИ, че ми го напомни в този момент!
Имах нужда! И за кой ли път се убеждавам, че няма нищо "случайно"!
Благодаря!

Mina Parcheva каза...

Благодаря и от мен!
В началото ми беше странно-смешно, но накрая ми стана тъжно. Радвам се, че имам време.

Savlena каза...

Не пропилявайте на глед "безценни" и уж "напразно" загубени мигове с родителите си до като са живи...един ден боли,адски боли,но не можеш нищо да промениш ,нито да върнеш времето назад!Мелиса,благодаря ти!

Melisa каза...

:)

neven каза...

Mamo obicham te!

veni каза...

Прекрасно написано. Просто всяко едно дете пораства, преминавайки през различни роли. Дано по пътя осъзнаем, че всички сме едно и само няколко думи имат значение - благодаря, обичам те, прости.

Bistra каза...

И тъжно и мило, просто написано а неуспоримо вярно.Благодаря на дъщеря си, че ми е спестила част от нещата написани по-горе и че винаги ми е показвала обичта си!

Unknown каза...

БЛАГОДАРЯ!АЗ СЪМ ОСТАРЯВАЩА МАЙКА.МЪЧНО МИ Е,ЧЕ МОЯТА МАЙКА Е ГОРЕ И НЕ МОГА ДА И СЕ ИЗВИНЯ ЗА ВСИЧКИ ИСТИНИ ,КОИТО ПРОЧЕТОХ.А ДЪЩЕРЯ МИ ЩЕ РЕШИ ДАЛИ ТРЯБВА ДА МИ ПРОСТИ ИЛИ ДА МЕ ОБИЧА. ОЩЕ ВЕДНЪЖ -БЛАГОДАРЯ!

Анонимен каза...

Аз съм дъщеря и майка. Интересувам се от мое име и от името на читателите на блога ми - кой се опитва да насажда вини на дъщерите?
Моля, също да ми разясните смисъла, който влагате в заглавието на блога си.
Предварително благодаря за отговора, който най-вероятно няма да получа.

Melisa каза...

Никой на никого нищо не насажда, тук само се споделя. А вината е нещо, което или изпитваш, или не. Никой не може да те принуди насила да се чувстваш виновен за каквото и да било, ако съвестта ти е чиста!

Що се отнася до името блога - то е достатъчно ясно. Още повече, че си има и обяснително подзаглавие - едно малко кътче от големия свят, където се опитваме да се отърсим от негативното и да подхождаме към живота и хората около нас с добро, без да се поддаваме на клишета и предразсъдъци или да отправяме хули и нападки...

Анонимен каза...

Благодаря за отговора, Мелиса!

Unknown каза...

blagodarq i na men mi beshe otnachalo smeshno i zabavno no blagodarq che ni napomni da vnimavame koga i kak reagirame

Galina каза...

И от наше име - благодаря!
Дани, тате, мама, кака,Коки, Мики, и аз

Unknown каза...

Все още не мога да се поставя в позицията на майката - детето ми е още твърде малко. Иска ми се да ме обича и уважава и като порасне, разбира се, като всяка майка.
От гл.т. на дъщерята, обаче, мога да кажа, че не е така просто. С майка ми имаме доста непреодолими различия в характерите. Разбира се, че когато (ако) я загубя един ден, ще ми липсва, една майка имам! Но да мисля, че е можело да бъде по друг начин това между нас - отношенията ни, имам предвид... не вярвам дори и тогава да мисля, че това е възможно. Все пак човек не е лесно да се промени до толкова, че да се нагоди спрямо някой така и тотално да промени факта на липсата на общ език, търпимост и разбиране. Но за добро или зло, само времето може да покаже това със сигурност. До тогава аз ще си остана с недоверието, но не и с абсолютната убеденост. Защото е тъжно да стоят нещата така между майка и дете.

Публикуване на коментар