21 август 2008

"Татко забравя!" - разкаянието на един баща

Слушай, синко:
Казвам това, докато ти спиш. Едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите ти коси са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дойдох при леглото ти...

Ето какво си мислех, сине:
Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода. На закуска също намерих за какво да ти се скарам - разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата, намаза си прекалено много масло на филията...

Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: "Довиждане, татко!"... А аз се намръщих и отвърнах: "Какво си се прегърбил?!"...

Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо?!...

Спомняш ли си по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника недоволен, че си ме прекъснал и ти спря на вратата. "Какво искаш?" – кисело попитах аз. Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.

Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете! Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години. Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друго загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!

Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”

Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много...

Автор - У. Ливингстън Ларнд
Откъс от книгата "Пилешка супа за душата"

3 мнения:

Mimi каза...

Истина е, че не го осъзнаваме на време. ДЪржим се към децата си като към възрастен човек. И най-вече, често ги упрекваме и виждаме нашите недостатъци в тях и тогава ставаме още по опасни. А за обичта им, да, колкото повече им се караме, толкова по-близо застават до нас и искат обичта ни. Написано от една майка, добре виждаща взаимоотношенията между баща и син.
Хубава вечер!

Rumqna Drenska/ Румяна Дренска каза...

Написаното ме трогна! С малка забележка...
Това поведение...не е присъщо на бащите:))))
Бих се радвала,ако има точно такива бащи родители...Независимо прекалената критичност,в нея прозира загриженост! А къде е днескашния родител,загрижен и грижовен баща...Къде...Търсим ги под лупа...?

Unknown каза...

По-скоро такива сме част от майките понякога... свръхкритични към себе си и тези около нас, вторачени в някакъв наш си ред, в който се опитваме да впишем всички и всичко, но винаги - само за кратко... Хубаво е да по-често да осъзнаваме кое всъщност е същественото и кое не заслужава чак толкова енергия в негативна реакция, особено когато е спрямо децата ни. Те възприемат и мислят в различни категории, и слава Богу! Можем само да вземаме положителните модели от тях, както и да им представяме нашите положителни... иначе са изкривявания, които прехвърляме надолу по веригата

Публикуване на коментар