02 ноември 2009

За да успееш, трябва да опиташ пак! - Хорхе Букай, "Окованият слон"

"Окованият слон" - първият разказ
от книгата “Нека ти разкажа”
на Хорхе Букай


- Не мога – казах му. - Не мога!
- Сигурен ли си? - попита ме той.

- Да, толкова бих искал да седна с нея и да й кажа какво чувствам… Но знам, че не мога.
Дебелия седна като Буда в едно от ужасните сини кресла в кабинета си. Усмихна се, погледна ме в очите и снижавайки глас, както винаги, когато искаше да го слушат внимателно, ми каза:
- Нека ти разкажа...
И без да чака отговор, започна да разказва:

~ . ~ . ~

Когато бях малък, бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона, който беше любимото ми животно. А и на другите деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си.

Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше завързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига. А колът беше само парченце дърво забито едва няколко сантиментра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло лесно да се освободи от кола и да избяга. Тук явно има някаква закадка. Какво го спира тогава? Защо не бяга?

Когато бях на шест–седем години още вярвах, че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някой от тях ми обясни, че слонът не бягал защото бил дресиран. Тогава зададох съвсем ясно въпроса:

- Щом е дресиран, защо го оковават?

Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само когато срещнех други хора, които си бяха задавали този въпрос. А преди години разбрах, че за щастие се е намерил достатъчно умен човек, който е открил отговора:

Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък!

Затворих очи и си представих беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.

Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело. На следващия и на по-следващия също... Докато един ден, един ужасен за него ден, животното просто е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участта си.

Огромният силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може. Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги. Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен. Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си...

~ . ~ . ~

–Така е, Демиан. Всички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата. Живеем с мисълта, че “не можем” да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели. Така ставаме като слона и си набиваме в главата:
"Не мога, не мога и никога няма да мога..."

Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили. И за това никога повече не се опитваме да се освободим от кола. Понякога, като усетим оковите и веригите да задрънчават, поглеждаме под око колчето и си мислим:
“Не мога и никога няма да мога..."

Хорхе направи дълга пауза. После се приближи, седна на пода пред мен и продължи:

- Това става и с теб, Деми. Живееш, обвързан със спомена за един Демиан, който не е успял и който вече не съществува. А единствения начин да разбереш, дали можеш да постигнеш нещо, е като опиташ пак, влагайки цялата си душа. Цялата си душа!

~ . ~ . ~

Още от Хорхе Букай:
"Тайната на вечната любов" - Индианска притча от Хорхе Букай

Индийска притча за очакванията - разказана в интервю за вестник "Труд"

"Всеки има своята лудост!" - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Правилото на Вик Идиота" - откъс от книгата "Трите въпроса"

"Спуканата делва" - приказка за недостатъците - откъс от книгата "Да се обичаме с отворени очи"

"Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб!" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Крилете са, за да летиш" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Аз съм Аз, Ти си Ти..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Ако можех да избирам..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Осъзнаване" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Истинската стойност на пръстена" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Търсачът" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Погледът на влюбения" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Тъга и Ярост" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Искам... Безусловно!" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Окованият слон" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Обичам те?" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

8 мнения:

di_ani каза...

Хубаво е...,
поучителен и мотивиращ старт на новата седмица.
Спорна, успешна и усмихната да е, Диана

Melisa каза...

Благодаря, Диана! Слънчев, усмихнат, успешен да е и днешният, и всеки следващ ден :)

ji75ks каза...

А има ли история преди това?Той,Демиан,казвал ли й е някога какво чувства?

just.me каза...

Хорхе Букай "Нека ти разкажа" - представяне на книгата:

"Кaкво тpябвa дa нaпpaвим, зa дa смe щaстливи? Cпоpeд Букaй, зa дa тpъгнeм по пpaвилния път, тpябвa дa си отговоpим нa слeднитe въпpоси: Кой съм? Къдe отивaм? C кого? He бивa пътят дa опpeдeля кои смe ниe, нито пък човeкът, който ни пpидpужaвa, дa peшaвa къдe отивaмe. По пътя тpябвa eдновpeмeнно дa сe зaбaвлявaмe и дa сe учим, дa оцeнявaмe товa, коeто имaмe, и бeз дa пpeстaвaмe дa вяpвaмe в сeбe си, дa зaпочвaмe отнaчaло и по paзличeн нaчин „всeки път, когaто сe нaложи”.

Tовa сa уpоцитe, които псиxотepaпeвтът Xоpxe сe опитвa дa пpeдaдe нa студeнтa Дeмиaн, отишъл пpи нeго дa paзpeши житeйскитe си дилeми. Tой получaвa отговоpи под фоpмaтa нa истоpии, които Дeбeлия (товa e пpякоpът нa нeобикновeния тepaпeвт) чepпи кaкто от животa, тaкa и от aнтични митовe, дзeн мъдpости, пpитчи нa суфитe, нapодни пpикaзки или aвтоpи кaто Eкзюпepи и Лaфонтeн. Teзи истоpии щe ви тpогнaт, paзсмeят или пpосто щe ви нaкapaт дa сe зaмислитe, но eдно e сигуpно: нямa дa ви остaвят бeзpaзлични."

just.me каза...

Р.Р.
Книгата е точно храна за мислите и душата.

krasi vasileva каза...

Ние ,вече не виждаме веригите.Завещава ме ги на децата си .Това е по- страшното .

Unknown каза...

Да вярно Краси ,но винаги можем да се променим ... тук и сега където сме. Да положим усилие да видим себе си като получател на безграничния поток от Благоденствие , да се усмихнем и да се опитаме да приемем, че сме достойни за него, че го заслужаваме.

стаси каза...

Можеш ли да побликуваш още такива приказки? Ще съм ти много благодарна! :)

Публикуване на коментар