03 август 2010

Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб! - "Нека ти разкажа", Хорхе Букай

"Глухата съпруга"
Из "Нека ти разкажа" - Хорхе Букай


Един човек се обажда на домашния си лекар.
- Рикардо, аз съм, Хулиан.
- О, здравей! Какво има, Хулиан?
- Ами виж, обаждам ти се, защото се притеснявам за Мария.
- Но какво й е?
- Започва да оглушава.
- Как така да оглушава?
- Да, наистина. Трябва да дойдеш да я видиш.
- Добре, но човек обикновено не оглушава изведнъж, не е и болезнено. Доведи я в понеделник в кабинета ми, ще я прегледам.
- Да не мислиш, че можем да чакаме до понеделник?
- Как разбра, че не чува?
- Ами... като я викам, не отговаря.
- Виж, може да е заради някаква дреболия, нещо като тампон в ухото. Ето какво ще направим: ще разберем до каква степен е глуха Мария. Ти къде си сега?
- В спалнята.
- А тя къде е?
- В кухнята.
- Така. Извикай я от там.
- Марияаааа...! Не, изобщо не чува.
- Чакай, не се отчайвай. Вземи безжичния телефон, тръгни към нея по коридора и я викай, за да видиш кога ще те чуе.
- Марияаааа...! Марияааа...! Марияааа...! Няма начин. До вратата на кухнята съм и я виждам. С гръб е към мен и мие чиниите, но не ме чува. Марияаааа...! Нищо.
- Приближи се още.
Мъжът влиза в кухнята, приближава се до Мария, слага ръка на рамото й и крещи в ухото й:
- Марияаааа...!
Побесняла, жена му се обръща и му вика:
- Какво искаш? Какво искаш, какво искаш, какво искаааааш...?! Вече десет пъти ме повика и десет пъти ти отвърнах „какво искаш”. С всеки ден ставаш все по-глух, не разбирам защо просто не отидеш на лекар...

~ Добре ще е винаги, когато виждаш нещо у другия, което те дразни, да се сещаш, че то е най-малкото (най-малкото!) и в теб...

~ . ~ . ~

Още от Хорхе Букай:

"Спуканата делва" - приказка за недостатъците - откъс от книгата "Да се обичаме с отворени очи"

"Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб! - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Крилете са, за да летиш" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Аз съм Аз, Ти си Ти..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Ако можех да избирам..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Осъзнаване" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Истинската стойност на пръстена" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Търсачът" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Погледът на влюбения" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Тъга и Ярост" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Искам... Безусловно!" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Окованият слон" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Обичам те?" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

4 мнения:

3535 каза...

"Най-много ни дразнят нашите собствени/недостатъци, когато ги видим у други"Бл.Димитрова

Melisa каза...

Вярно е :)

Mariana каза...

никой не иска близките му да имат недостатъците, с които той самия не може да се пребори!

SID каза...

Нещо не виждам логика в казаното от Б. Д. Ако осъзнаваме нещо у себе си като недостатък, с който не можем да се преборим, наличието му и у други по-скоро би ни поуспокоило, че не сме единствените грешници. Може би, ако се самозаблуждаваме, че сме го преодолели, тогава може. Неуспелите са един вид слабаци, заслужаващи презрение, защото не са "успели" да се справят, за разлика от нас. ;)

Публикуване на коментар