08 декември 2009

Не съди прибързано за нищо в Живота - приказка за 4-те сезона

Живял някога баща с четиримата си сина. Когато момчетата поотраснали достатъчно той решил, че е време да им предаде своята мъдрост и натрупания през годините житейски опит. Но най-много от всичко искал да ги научи, никога да не съдят прибързано за нещата от живота.

Затова ги събрал една вечер край огнището и им казал, че има задача за тях. Далече от пътя за дома им растяло старо крушово дърво. Всяко от момчетата трябвало да отиде до това дърво през различен сезон от годината и да наблюдава как изглежда то. След което да се върне обратно и да разкаже на останалите, какво е видяло. Съгласили се синовете.

Минавало си времето, изредили се сезоните. Всяко от момчетата изпълнило заръката на баща си и се прибрало обратно вкъщи. Бащата отново ги събрал заедно и ги помолил всеки от тях да опише какво точно е видял.

Пръв започнал да разказва най-големият син. Той бил при крушовото дърво през зимата. И го описал, като грозно и разкривено. Сковано от студа, с клони натежали от сняг и обвити в ледена кора, то приличало на изсъхнало...

Вторият син ходил при дървото, щом настъпила пролетта. И пред очите му се разкрила очарователна гледка. Всичките клони на дървото били отрупани с красиви снежно-бели цветове, излъчващи сладък и упойващ аромат. Той бил безкрайно очарован от видяното и когато разказвал за това вкъщи, уверил останалите, че никога по-рано не е виждал нещо толкова красиво през живота си...

На третия син се паднало да иде при дървото в началото на лятото. Той оспорил думите на своите братя и описал дървото като напълно разлистено, цялото пременено в свежо зелено. То изглеждало преливащо от живот и пълно с обещания...

Последен бил най-малкият син. Той ходил при дървото през есента. И уверено заявил, че всичките му братя грешат. Защото пред неговите очи дървото било цялото отрупано с узрели и сочни плодове. А листата му били обагрени в огнени цветове и започвали вече да окапват...

Тогава бащата ги успокоил, че и четиримата са прави в твърденията си. Защото всеки от тях е видял единствено и само един от сезоните в живота на това крушово дърво. А после ги посъветвал никога вече да не съдят за дърво или за човек само по един от неговите сезони. Обяснил им, че удовлетворението, радостта, любовта и мъдростта, които определят същността на живота, могат да бъдат измерени само накрая, когато са преминали всичките сезони...

Ако се сметнеш за победен през зимата:
~ ще загубиш обещанието на пролетта;
~ няма да оцениш очарованието на лятото;
~ едва ли ще усетиш удовлетворението на есента;

Понеси със смелост тежките и лоши моменти в живота. Само така ще можеш да се радваш пълноценно на добрите времена, които ще настъпят след това.

Не се оставяй болката от един сезон да разруши щастието ти през останалите. Не съди за Живота само по един труден сезон...

Защото:
само този, който постоянства, дочаква по-добро утро!

4 мнения:

Аmazonka каза...

"Не се оставяй болката от един сезон да разруши щастието ти през останалите."
Всичко е казано!

Melisa каза...

Да си пожелаем повече "хубави сезони" :)

Kifla каза...

:) :) :)

leon каза...

Да се радваме на всеки сезон!
Няма нищо по-красиво от това и да споделиш чувствата и емоциите си с твоите най-близки!
Желая на всички добро пролетно настроение !

Публикуване на коментар