06 февруари 2010

Как да запазим Любовта? - една семейна история

Те бяха съвсем младо семейство, женени едва от няколко месеца. Но дори това кратко време им беше достатъчно, за да осъзнаят, че бракът съвсем не е това, което си бяха представяли по-рано...

Всъщност, не че не се обичаха вече. Напротив, все още изпитваха достатъчно силни чувства един към друг. Но вече все по-рядко си го казваха.

А преди... само до преди няколко месеца те сякаш се надпреварваха кой ще каже първи заветното "Обичам те!". Или кой ще го изрече повече пъти за един ден. Или кой ще го докаже по по-интересен и оригинален начин... И всичко това не им тежеше, не им омръзваше. Правеха го искрено и с желание, доставяше им неимоверно удоволствие да демонстрират чувствата си един на друг...

Но в един миг сякаш всичко коренно се промени. Дотолкова се бяха изнервили в последно време, че дори и най-малката случка или най-безобидната дума бяха достатъчен повод, за да се скарат сериозно или да се нагрубят и наранят взаимно...

Вече съвсем отчаяни и изтощени от ситуацията, една вечер решиха най-после да седнат и да обсъдят това положение. И ако могат, с общи усилия да се опитат да намерят някакво решение, задоволяващо и двамата.

Нито единият от тях не искаше да се развеждат, но и същевременно разбираха, че е невъзможно да продължават да живеят по този начин. Разбираха го, но не намираха нужните думи, за да го изкажат. Дълго стояха така мълчаливо един срещу друг, разкъсвани от противоречиви чувства и мисли, питайки се безмълвно, кое е ПРАВИЛНОТО решение за тях...

И тогава мъжът изведнъж се оживи:

- Хрумна ми нещо! - каза той с неприкрито вълнение в гласа. - Хайде да засадим едно дръвче в градината и това да бъде "нашето дръвче". Ако през следващите 3 месеца това дръвче изсъхне - да се разведем. Но ако се хване и започне да расте и да се развива - никога повече няма да допускаме дори мисълта за раздяла. А през това време двамата можем да спим в отделни стаи... Какво ще кажеш, съгласна ли си? - попита я той несигурно и впери в нея поглед, изпълнен с очакване.

В първия момент на жената и се стори странна, дори налудничава тази идея - бъдещето на брака им да зависи от някакво дърво... Но след като поразмисли малко, дори и стана весело. И прие...

На следващия ден двамата отидоха заедно до близкия разсадник и си купиха от там едно овощно дръвче. Прибраха се в къщи, избраха подходящо място за него в градината и помагайки си взаимно, го засадиха...

Мина се около месец от този ден.
Една нощ двамата се сблъскаха в тъмната градина. В погледите им първо се четеше учудване, изненада, които после преминаха в... радостен блясък.

И двамата носеха в ръцете си по една туба с вода.
Отиваха да полеят дръвчето...

~ . ~ . ~

Автор - анонимен
Превод на български - Melisa

12 мнения:

d_r_watson каза...

Прекрасно е Мелиса!

Melisa каза...

И на мен ми харесва :)
Дано повечето семейни истории да имат подобно развитие :)

d_r_watson каза...

А можеше единия да носи вода, а другия трион.

spartaka каза...

unikalno e

efirna каза...

Любовта ...тази нужда, без която не можем..

leonnybg каза...

Струва си човек да се спре и да прочете това и онова от твоя блог. Благодаря ти!

Melisa каза...

Благодаря! :)

ФЕДЕРАЦИЯ ЗА МИР каза...

Няма по-прекрасно място на любов, мир и красота от семейството. Наистина трябва да проявим творчество и поставим правилно приоритетите, за да развиваме любовта, а не да я оставим да увехне... Благодаря за хубавата история!

Зори каза...

Евала,много приятна история :)

Кристина каза...

Но нека помислим...защо е необходимо да я зарежем, а после да се чудим как да я съживим...Защо всеки не се стреми ежедневно да я подклажда и никога да не се налага да "засаждаме дръвчето на надеждата..."

angelskiOchi каза...

Страхотна история..която заслужава да бъде прочетена. Дано повече хора намерят време да прочетат това...

Milena каза...

Трява да се полагат грижи, разбира се. Но да не забравяме, че и преполиваето е вредно!

Публикуване на коментар