09 ноември 2010

Лъв и мишка - не подценявай другия, понякога слабият е по-силен от силния!

Истина ли е или измислица? Имало едно време една мишчица. Така започва нашата приказчица...

Тая мишчица живеела край леговището на един лъв и се хранела с остатъците от неговите гощавки. Като я гледал такава мъничка, слабичка, той й рекъл веднъж:
- Защо си се родила ти, клетата, само да береш страхове и всеки звяр да ти надвива? Я ме виж мен! Аз съм царят на животните. Като ревна, всичко живо се крие и никой не смее да ми излезе насреща. Само да замахна с опашката си и ще те спитя...

- Вярно е, царю-господарю, ти си много мощен. Ала знай, че понякога слабият е по-силен от силния - отвърнала мишката.

- Ха-ха! - засмял се лъвът и си тръгнал, като горделиво размахвал опашката си.

Случило се така, че един ден лъвът попаднал в мрежата на ловците. Заревал, заскачал, заблъскал се царят на животните. А колкото повече се дърпал, толкова повече се омотавал в яките въжета. Накрая останал без сили, отпуснал се и се оставил на съдбата си.

Чула мишката страховития рев и излязла от дупчицата си да разбере какво става. Видяла, че могъщият й съсед лежи задъхан, с изплезен език и от устата му капе пяна. Попитала го:
- Какво ти има, царю-господарю? Защо ревеш тъй, че цялата планина проглуши?

- Я ми се махай от очите, гадино недна! Дошла си да ми гледаш неволята и да ми се присмиваш!

- Не съм дошла да се радвам на неволята ти, досега само добро съм видяла от тебе. Кажи, каква ти е мъката, пък аз, ако мога, да ти помогна? - отговорила смирено мишчицата и се отместила по-настрана, защото лъвът я гледал със страшни кървясали очи.

- Не виждаш ли, как съм се омотал в тая проклета мрежа? - изръмжал запъхтян лъвът. - Подир малко ще дойдат ловците. Ще ме вържат с железни синджири и ще тръгнат да ме развеждат по градове и паланки, да ме задяват децата и да ме мъчат хората. Аз изхабих всичката си сила и не можах да се отърва от въжетата, та ти ли, нищожно мъниче, ще ми помогнеш?

- Е, царю-господарю, дойде време да разбереш онова, що веднъж ти казах: слабият понякога е по-силен от силния - повторила мишчицата. - Стой мирно! Аз ей сегинка ще те избавя...

И малкото мишленце с острите си зъбчета мрежата: кръц! кръц! кръц! Не минало много време и то прегризало яките въжета и жилавите канапи - освободило лъва.

А той, дето бил насъбрал толкова страхове и ядове, хукнал да бяга, колкото му държат нозете и все си думал: "Виж ти, какъв бил светът! Аз, могъщият цар на животните, сега дължа живота си на това мъничко мишле!"

Българска народна приказка

3 мнения:

vania_1969 каза...

Често се случва по-слабия да е по-силен или както някога се казваше в една реклама,не трябва само сили,трябва и акъл!

katya каза...

hubavo e da si sas samo4uvstvie 4e si silen i velik no nikoga ne zabravqi 4e viagi ima parvi pat

Slavka каза...

izvodat e 4e planetata e edna ogromna ma6ina,koqto se dviji i ot golemi i malki kolelca..hahahahaha

Публикуване на коментар