30 юни 2010

Рецепта за красота

Рецепта за красота - триковете на Одри Хепбърн

За атрактивни устни:
~ изричай мили думи...

За красиви очи:
~ търси доброто у хората...

За стройна фигура:
~ споделяй храната си с гладните...

За красива коса:
~ нека децата ти прокарват пръсти по нея поне веднъж дневно...

За добра походка:
~ върви с убеждението, че никога не вървиш сама...

Хората много повече от предметите
~ трябва да се подмладяват и обновяват...

Помни, че когато и да се нуждаеш от помагащи ръце:
~ ще ги намериш на тялото си. Когато остарееш, ще откриеш, че имаш две ръце – едната ти е, за да помагаш на себе си, а другата - за да помагаш на хората...

Красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, за която се грижи, нито в начина, по който сресва косата си.
~ красотата на жената се вижда в очите й, защото те са вратата към нейното сърце, където обитава любовта...

Красотата на жената не е маниер на лицето й:
~ истинската красота на жената се отразява в душата й. Тя е грижата, която тя отдава с любов и състраданието, което тя показва...

И най-важното:
~ красотата на жената расте с годините й!

29 юни 2010

Бебчо, кажи ми, как изглежда Господ?

Скоро след като се роди братчето и, малката Сачи започна да моли родителите си да я оставят сама с бебето. Те се притесняваха, че като повечето четиригодишни деца, може би тя изпитва ревност и иска да го нарани или удари, затова и отказваха. Но тя не проявяваше признаци на ревност. Отнасяше се мило с бебето, а молбите и да остане насаме с него станаха още по-настойчиви. Решиха да и позволят.

Тя влезе въодушевено в детската стая и притвори вратата, но остана един малък процеп, през който любопитните й родители можеха да надзърнат и да чуят какво става. Те видяха как малката Сачи се приближава безшумно към бебешкото креватче, навежда лице към малкото си братче и му казва тихо:

- Бебчо, кажи ми как изглежда Господ? Започвам да забравям...

~ . ~ . ~

Автор - Дан Милмън
Из "Пилешка супа за душата"

28 юни 2010

Три Клечки Кибрит
(Paris at night) - Жак Превер

Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам...

* * *
Искам три листа любов:
Бял - да те нахвърля по него, дори и с черни контури...
Черен - себе си да заключа с останали щрихи от бяло...
Сив - да запомня, каквото ще има след тебе...

~ . ~ . ~

Автор - Jacques Prévert
Превод на български - Веселин Ханчев

"Радостта от живота" - Браян Уайс

Виетнамският будистки монах и философ Тич Нан Хан пише за това, как да се насладим на пиенето на чаша хубав чай:

Съзнанието ти трябва да бъде напълно отворено само за настоящия момент, за да се насладиш на чая. Само ако изцяло усещаш настоящето, ръцете ти ще почувстват топлината на чашата. Само в настоящето можеш да доловиш аромата, да усетиш сладостта, да оцениш деликатния вкус. Ако размишляваш за миналото или се тревожиш за бъдещето, ти ще изпуснеш напълно радостта и насладата от пиенето на чаша чай. Ше погледнеш надолу към чашата и чаят вече ще е свършил.

И с живота е по същия начин. Ако не си напълно буден за настоящето, когато се огледаш наоколо, той вече ще е свършил. Ще си пропуснал усещането, аромата, деликатността, изяществото и красотата на живота. Ще изглежда така, сякаш животът е минал покрай теб като на лента.

Миналото е свършено. Поучи се от него и го остави да си замине. Бъдещето дори още не е тук. Планирай го, но не си губи времето да се безпокоиш за него. Тревогите за него са безсмислени.

Когато престанеш да преживяваш това, което вече се е случило, когато спреш да се притесняваш за това, което може изобщо никога да не стане, тогава ти ще заживееш в настоящия момент. И тогава ще започнеш да усещаш истинската радост от живота...

~ . ~ . ~

Из “Само любовта е истинска”
Д-р Браян Уайс

25 юни 2010

Armik - Alone With You



`~ ♥ ~ ~ ♥ ~ ~ ♥ ~ ~ ♥ ~ ~ ♥ ~ ~ ♥ ~ ~ ♥ ~ ~ ♥ ~

23 юни 2010

Приказка за дъгата и дъждовната фея

Едно време, отдавна, много отдавна, преди още хората да се затворят в познанието и да прокудят вълшебството, живяла една малка фея. Наричали я дъждовната фея, защото познавала езика на дъжда и често я чували да говори с него. За себе си казвала, че умее да обитава облаците и те били единственият й замък. През деня лежала във високите треви и съзерцавала разгъването на владенията си, а понякога нощем самата луна й служела за светилник и като осветявала отвътре призрачните облачни градежи, засилвала усещането й за високи триизмерни пространства.

Малката фея обичала много движението на небесата. Обичала също докосването на вятъра, шумоленето на листата, слънчевите лъчи и светлосенките… Но най-много обичала дъжда. Не познавала по-нежно и по-властно докосване от това на водните струи през лятото. Тръпнела цялата, когато небесният свод се свличал притъмнял и тежък над земята и почти докосвал челата на човешките същества. Точно когато всички се разбягвали в търсене на завет и на сушина, тя се чувствала най-силна на открито, защото стихията я дарявала с частица от небесния безкрай.
- Не си отивай никога от мен! - казала един ден феята на дъжда. - Имам нужда и от шепота на капките ти, и от тътена на светкавиците ти, и от хладните ти ласки. Не съм щастлива, когато те няма...
- Не ме задържай при себе си! - примолил се в отговор дъждът, защото знаел за властта, която тя имала върху него. - Аз съм скитник. Имам нужда да си отивам и да се връщам. Ограничените пространства отнемат от силата ми и ме карат да се измъчвам от копнежа си по хоризонта...

Но феята чувствала по-силно от всичко останало нуждата си от него, затова го приковала към своите земи и дълго време не го пускала да си отиде.
- Освободи ме! - заплакал един ден дъждът. - Вятърът ми каза, че зад хоризонта земята е суха и животът вехне. Защо ме задържаш при себе си? Аз съм на всички и съм ничий.
- Добре тогава... - отвърнала тя. - Ще те пусна, но ще дойда с теб...

И при тези думи се превърнала в дива гъска и полетяла с дъждовните облаци. Години наред летяла след дъжда. Когато пороят руквал, си възвръщала човешкия облик и тичала през водните стени на летните бури. Но с минаващото време бурите станали за нея ежедневие и я правели все по-малко щастлива.
- Защо вече ласките ти не ме радват? - попитала тя веднъж дъжда.
- Знам ли? Може би защото можеш да ги имаш по всяко време...

Феята дълго време не се решавала да зададе въпроса, какво трябва да направи, за да изпита отново радост, защото предугаждала отговора и той я плашел.
- А ако върна на небето силата, с която ме е дарило? - запитала, когато най-сетне събрала смелост.
- Ти го каза... - отвърнал дъждът.
- Но тогава ще стана смъртна, като всички останали...
- Не търси съвет от мен. Аз не познавам смъртта, така окончателна, както я познават смъртните. Умирам всеки ден и всеки ден слънцето ме възкресява.

Феята се умълчала. Дълго време й трябвало, за да вземе решение. Дълго време дивата гъска летяла след дъждовните облаци. Докато един ден осъзнала:
- За какво ми е да имам целия свят, ако не мога да го копнея? За какво ми е всичкото време на света, ако преминава равно и безрадостно? Не искам силата, която имам, щом тя ми дава всичко, което искам...

При тези думи протегнала нагоре ръце и тогава се случило нещо невиждано до този миг: от дланите и излетели седем цветни лъча: седемте вида власт, с които небето я било дарило. Властта над живите твари, над огъня, над виделината, над растенията, над безкрая, над водната стихия и над здрача. Седемте лъча, слети в едно, плавно се заизкачвали нагоре и за миг свързали небето с малката й фигурка. Дъждът затихнал удивен и затворил във всяка своя капка спомена за този миг.

Едва когато цветовете се разсеяли във въздуха (едно детенце ги нарекло "дъга"), феята разбрала какво е направила, седнала на тревата и заплакала. Дъждът й махнал с прозрачна длан и продължил по пътя си. Страдала много тази, която някога била фея, докато дъждът се завърнал, но това, което изживяла тогава с нищо не можело да се сравни. По-ласкав и по-могъщ от всякога й се сторил дъждът. Не че той се променил… просто този път го била чакала. И също знаела, че го има само в този миг.

Оттогава преминали много поколения. Животът отдавна оттеглил безкрайното си дихание от дъждовната фея. Но всеки път, когато дъждът си спомни за нея, на небето се извива красива седемцветна дъга...

Мария Иванова - Фьон

21 юни 2010

"Кредото на оптимиста" - Крисчън Ларсън

За първи път "Кредото на оптимиста" е било публикувано в книгата на Крисчън Д. Ларсън "Вашите сили и как да ги използвате" (Your Forces an How to Use Them) през 1912г. А съкратената му версия се използва от "Оптимист интернешънъл" - световно общество от хора, съсредоточени върху положителните преомени в света.
Обещавам на себе си:

~ Да бъда толкова силен, че нищо да не е в състояние да смути душевния ми мир...

~ Да излъчвам и внушавам здраве, щастие и благоденствие на всеки, с когото общувам...

~ Да помагам на приятелите си да почувстват, че всеки от тях притежава нещо много ценно...

~ Да гледам на всичко в живота от към добрата му страна и активно да прилагам оптимизма си така, че да го превърна в реалност...

~ Да мисля само за най-доброто, да работя само по най-добрия начин и да очаквам само най-доброто...

~ Да се радвам и ентусиазирам от успеха на другите също толкова, колкото и от собствените си успехи...

~ Да забравя грешките от миналото и да се фокусирам върху великите постижения, които ще постигна в бъдеще...

~ Да имам ведро изражение и да дарявам усмивка на всеки срещнат, независимо дали ми е познат или непознат...

~ Да се посветя до такава степен на личното си усъвършенстване, че да не ми остава време да критикувам другите...

~ Да имам високо мнение за себе си и да заявя този факт пред света, но не провиквайки се с гръмки думи, а доказвайки го с велики дела...

~ Да живея с вярата, че целият свят е на моя страна и ме подкрепя при условие, че съм верен на най-доброто в себе си...

~ Да бъда максимално силен, за да допусна мрачни мисли, твърде благороден, за да се гневя, твърде уверен, за да се страхувам и извънредно щастлив, за да позволя присъствието на беди и проблеми. Така, че широтата на ума да ме пази от тревогата, благородството - от гнева, а щастието - от бедите...

~ . ~ . ~

The Optimist Creed
Christian D. Larson (1874-1954)

18 юни 2010

Притча за гъсеницата - не е важно как те виждат другите, а как сам се възприемаш

Имало си едно време малка и сочна зелка. Сред многобройните и напращели листенца живеела и хрупала сладко една огромна, тлъста и зелена гъсеница. Това била гъсеницата Пешо.

Той често обичал да изпълзява на слънце, проточвайки след себе дълга и мазно-слизеста следа, за да се напече и поразговаря със себе си.

- Здрасти, Пешо! - поздравявал се учтиво той. - Днес си особено привлекателен. Как нежно се гърчи коремчето ти, как се люлеят косъмчетата ти по вятъра, как напращял и жизнен изглеждаш…

Друг път обаче нямал желание за разговори и си се любувал мълчешком… Да, за него нямало по-красиво нещо на света.

Един ден обаче той се обвил с кафяво одеалце, дошло му било времето за една сладка и отморяваща дрямка. Пешко спал дълго и... усещал, че настъпват някакви промени в него, с него.

Когато се разпукала неговата твърда обвивка, все още сънения Пешо осъзнал, че вече има крила. Така се зарадвал! Решил да полети и открие някаква друга гъсеница, с която да си поприказва за дебелото си зелено коремче, за косъмчетата по него и мазно-слизестата следа...

Така и направил. Полетял. А светът го гледал и въздишал по неговата красота. Но Пешо не открил никакви гъсеници - само някакви крилати и нашарени като цветя, изключително противни (според него) буболечки, пърхащи наляво-надясно в безмозъчен танц.

Най-накрая кацнал до една локва, да си почине, пък и да си се порадва. Приближил се, огледал се и...

О , Ужас! Той не бил вече красиво-зелен!
Нямало го огромното гърчещо се телце...
Той бил стройна и елегантна пеперуда!

Сърцето на Пешо не издържало. Пръснало се от болка.

Две деца, които минавали от там, случайно го забелязали.
- Яяя, каква красива пеперуда! - възкликнало едното.
- Да! - потвърдило другото. - Жалко, че е мъртва. Можех да я забода при другите.

~ . ~ . ~

ПОУКАТА:
Не е важно как те виждат останалите, а как се възприемаш ти самият.

15 юни 2010

Кажи "Обичам те!"

"Обичам те!" на 100 различни езика:

English - I love you
Afrikaans - Ek Fhet jou lief
Albanian - Te dua
Arabic - Ana behibek
Armenian - Yes kez sirumen
Bambara - M'bi fe
Bangla - Aamee tuma ke bhalo aashi
Belarusian - Ya tabe kahayu
Bisaya - Nahigugma ako kanimo
Bulgarian - Obicham te
Cambodian - Soro lahn nhee ah
Cantonese Chinese - Ngo oiy ney a
Catalan - T'estimo
Cheyenne - Ne mohotatse
Chichewa - Ndimakukonda
Corsican - Ti tengu caru (to male)
Creole - Mi aime jou
Croatian - Volim te
Czech - Miluji te
Danish - Jeg Elsker Dig
Dutch - Ik hou van jou
Esperanto - Mi amas vin
Estonian - Ma armastan sind
Ethiopian - Afgreki'
Faroese - Eg elski teg
Farsi - Doset daram
Filipino - Mahal kita
Finnish - Mina rakastan sinua
French - Je t'aime, Je t'adore
Gaelic - Ta gra agam ort
Georgian - Mikvarhar
German - ich liebe dich
Greek - S'agapau
Gujarati - Hoo thunay prem karoo choo
Hiligaynon - Palangga ko ikaw
Hawaiian - Aloha wau ia oi
Hebrew - Ani ohev otah (to female)
Hebrew - Ani ohev et otha (to male)
Hindi - Hum Tumhe Pyar Karte hae
Hmong - Kuv hlub koj
Hopi - Nu' umi unangwa'ta
Hungarian - Szeretlek
Icelandic - Eg elska tig
Ilonggo - Palangga ko ikaw
Indonesian - Saya cinta padamu
Inuit - Negligevapse
Irish - Taim i' ngra leat
Italian - Ti amo
Japanese - Aishiteru
Kannada - Naanu ninna preetisuttene
Kapampangan - Kaluguran daka
Kiswahili - Nakupenda
Konkani - Tu magel moga cho
Korean - Sarang Heyo
Latin - Te amo
Latvian - Es tevi miilu
Lebanese - Bahibak
Lithuanian - Tave myliu
Malay - Saya cintakan mu / Aku cinta padamu
Malayalam - Njan Ninne Premikunnu
Mandarin Chinese - Wo ai ni
Marathi - Me tula prem karto
Mohawk - Kanbhik
Moroccan - Ana moajaba bik
Nahuatl - Ni mits neki
Navaho - Ayor anosh'ni
Norwegian - Jeg Elsker Deg
Pandacan - Syota na kita!!
Pangasinan - Inaru Taka
Papiamento - Mi ta stimabo
Persian - Doo-set daaram
Pig Latin - Iay ovlay ouyay
Polish - Kocham Ciebie
Portuguese - Eu te amo
Romanian - Te ubesk
Russian - Ya tebya liubliu
Scot Gaelic - Tha gra\dh agam ort
Serbian - Volim te
Setswana - Ke a go rata
Sign Language - ,\,,/ (represents position of fingers when
signing'I Love You')
Sindhi - Maa tokhe pyar kendo ahyan
Sioux - Techihhila
Slovak - Lu`bim ta
Slovenian - Ljubim te
Spanish - Te quiero / Te amo
Swahili - Ninapenda wewe
Swedish - Jag alskar dig
Swiss-German - Ich lieb Di
Tagalog - Mahal kita
Taiwanese - Wa ga ei li
Tahitian - Ua Here Vau Ia Oe
Tamil - Nan unnai kathalikaraen
Telugu - Nenu ninnu premistunnanu
Thai - Chan rak khun (to male)
Thai - Phom rak khun (to female)
Turkish - Seni Seviyorum
Ukrainian - Ya tebe kahayu
Urdu - mai aap say pyaar karta hoo
Vietnamese - Anh ye^u em (to female)
Vietnamese - Em ye^u anh (to male)
Welsh - 'Rwy'n dy garu
Yiddish - Ikh hob dikh
Yoruba - Mo ni fe

11 юни 2010

"Крилете са, за да летиш" - Хорхе Букай, "Нека ти разкажа"

Когато синът пораснал, бащата му рекъл:
- Сине, не всички се раждаме с криле. Вярно е, че не си длъжен да летиш, но мисля, че ще е жалко само да ходиш, щом добрият Господ ти е дал криле.
- Но аз не знам да летя - отвърнал синът.
- Така е... - казал бащата.

И както вървели, стигнали до ръба на планинската пропаст.
- Виждаш ли, сине? Това е пропаст. Като ти се прииска да летиш, ела тук, поеми си дъх, подскочи и като разпериш криле, ще полетиш.

Синът се поколебал.
- Ами ако падна?
- И да паднеш, няма да се пребиеш. Само ще се поожулиш и ще станеш по-силен за следващия опит - отвърнал бащата.
Синът отишъл в селото да се види с приятелите си, с другарите си, с които вървял рамо до рамо в живота.

Най-тесногръдите му рекли:
- Да не си луд? За какво ти е? Баща ти нещо е откачил... Защо ти е да летиш? Зарежи тия глупости! На кого му е притрябвало да лети?

Най-добрите приятели го посъветвали:
- Ами ако е вярно? Не е ли опасно? Защо не започнеш постепенно? Опитай да се хвърлиш от някоя стълба или от клоните на някое дърво. Но... от върха?

Момъкът послушал съвета на тези, които го обичали. Покатерил се на едно дърво и като набрал кураж, скочил. Разперил криле, размахал ги с всички сили във въздуха, но за съжаление, паднал на земята.

С голяма цицина на челото отишъл при баща си.
- Ти ме излъга! Не мога да летя. Опитах и виж как се ударих! Не съм като теб. Моите криле са само за красота.
- Сине - отвърнал му бащата. - За да полетиш, ти е нужно пространство да размахаш криле. То е като да скочиш с парашут: нужна е височина.
За да полетиш, трябва да си готов да рискуваш.
Ако не искаш, може би е по-добре да се примириш завинаги и да продължиш да ходиш...

Из „Нека ти разкажа” - Хорхе Букай

~ . ~ . ~

Още от Хорхе Букай:

"Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб! - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Крилете са, за да летиш" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Аз съм Аз, Ти си Ти..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Ако можех да избирам..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Осъзнаване" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Истинската стойност на пръстена" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Търсачът" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Погледът на влюбения" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Тъга и Ярост" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Искам... Безусловно!" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Окованият слон" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Обичам те?" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

09 юни 2010

Аз съм Аз, Ти си Ти... - Хорхе Букай, "Писма до Клаудия"

Аз живея моя живот и ти живееш твоя.
Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти,
нито пък ти - за да сбъднеш моите.
Ти си ти и аз съм аз
и ако случайно ти и аз се срещнем, ще е прекрасно.

А ако се разминем, нищо не може да се направи...

-- Гещалтмолитвата на Фриц Пърлс

Аз съм аз. Ти си ти.
Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти.
И знам, че ти също не си на този свят,
за да сбъднеш моите.
Защото аз съм аз и ти си ти.
И когато ти и аз се срещнем е прекрасно.

И когато в срещата си се разминем,
няма какво да се направи...

-- Из "Писма до Клаудия" - Хорхе Букай

~ . ~ . ~

Още от Хорхе Букай:

"Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб! - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Крилете са, за да летиш" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Аз съм Аз, Ти си Ти..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Ако можех да избирам..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Осъзнаване" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Истинската стойност на пръстена" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Търсачът" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Погледът на влюбения" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Тъга и Ярост" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Искам... Безусловно!" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Окованият слон" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Обичам те?" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

08 юни 2010

Ако можех да избирам... - Хорхе Букай, "Писма до Клаудия"

~ Ако можех да избирам чувствата си към околните, бих избрал да съм влюбен в тях - от цялото си сърце.

~ Докато тази страст отмира, бих избрал изпод нея да се ражда чувството.

~ Бих избрал аз и човекът срещу мен да не се плашим от изчезването на страстта и да съумеем да се справим с промяната, която ще настъпи, когато силата на чувството се превърне в дълбочина...

~ Бих избрал това чувство да бъде любов, не просто желание.

~ И най-накрая бих избрал възможността понякога да се влюбвам отново в човека, когото обичам...


~ . ~ . ~

Още от Хорхе Букай:

"Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб! - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Крилете са, за да летиш" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Аз съм Аз, Ти си Ти..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Ако можех да избирам..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Осъзнаване" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Истинската стойност на пръстена" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Търсачът" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Погледът на влюбения" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Тъга и Ярост" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Искам... Безусловно!" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Окованият слон" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Обичам те?" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

07 юни 2010

"Осъзнаване" - Хорхе Букай, Приказки за размисъл

Тази приказка е вдъхновена от стихотворение на един тибетски монах – Римпоче, което пренаписах според собствения ми начин на изразяване, за да онагледя една друга черта, която имаме ние, хората:

Ставам сутринта.
Излизам от вкъщи.
На тротоара има яма.
Не я виждам
и падам в нея.

На следващия ден
излизам от вкъщи,
забравям, че на тротоара има яма,
и отново падам в нея.

На третия ден
Излизам от къщи и опитвам да си спомня,
че има яма на тротоара.
Въпреки това,
забравям
и падам в нея

На четвъртия ден
Излизам от къщи и опитвам да си спомня
за ямата на тротоара.
Спомням си
и въпреки това,
не виждам трапа и падам в него

На петия ден
излизам от къщи.
Спомням си, че трябва да внимавам
за ямата на тротоара,
и вървя гледайки надолу.
Виждам я и
въпреки това
падам в нея.

На шестия ден
излизам от къщи.
Спомням си за ямата на тротоара.
Търся я с поглед,
опитвам се да я прескоча,
но падам в нея.

На седмия ден
излизам от къщи.
Виждам ямата.
Засилвам се,
скачам,
с върха на крака си докосвам отсрещния ръб,
но не е достатъчно и падам в нея.

На осмия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
скачам,
стигам до другата страна!
Толкова съм горд от постижението,
че празнувам с радостни подскоци....
И докато подскачам,
отново падам в рова.

На деветия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
прескачам
и продължавам пътя си.

На десетия ден,
точно днес,
разбирам,
че е по- удобно
да вървя
по отсрещния тротоар.

~ . ~ . ~

Още от Хорхе Букай:

"Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб! - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Крилете са, за да летиш" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Аз съм Аз, Ти си Ти..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Ако можех да избирам..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Осъзнаване" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Истинската стойност на пръстена" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Търсачът" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Погледът на влюбения" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Тъга и Ярост" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Искам... Безусловно!" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Окованият слон" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Обичам те?" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

01 юни 2010

Детство мое, реално и вълшебно

Детство мое, реално и вълшебно...

Детство мое, така си ми потребно...

Все се мъча света да обгърна...

Яхнал пръчка при тебе да се върна...

Ах в юмрук ръждив петак да скрия...

Пак със кучето да вдигна олелия...

Пак с пипер да поръся филия от хляба чер...

Детство мое, на ръст едноетажно...

Детство мое, за мен така е важно...

Щом студено ми стане да мога...

Да си взема от детския огън...

Все се мъча света да обгърна...

Яхнал пръчка при тебе да се върна...

Всеки ден по една дяволия да е от мен...

~ . ~ . ~

По песента към филма “Неочаквана ваканция”
Текст - Богомил Гудев
Музика - Вили Казасян