21 ноември 2011

"Тайната на вечната любов" - индианска притча от Хорхе Букай

"Тайната на вечната любов"
(индианска притча от Хорхе Букай)

Има една древна легенда, в която се разказва за двама влюбени индианци, младеж и девойка. Веднъж те отишли при великия вожд на своето племе и му казали:
- Ние се обичаме! Искаме да ни дадеш своята благословия и да ни поучиш, какво трябва да направим, за да може нашата любов да трае вечно.
- Добре, - отвърнал им вождът. - Ще ви кажа, какво да правите. Но първо елате с мен горе в планината и ми донесете два орела, пък после ще видим.

Двамата млади тръгнали в различни посоки и всеки от тях донесъл по един орел. Когато отишли на върха на планината, вождът им казал:
- Вземете сега този шнур и завържете с него един за друг крачетата на орлите.

Послушали го влюбените и вързали краката на двете птици.
- Хайде сега, пуснете ги да летят!

Младежът и девойката подхвърлили нагоре към небето орлите, но птиците не успели да полетят, защото крачетата им били вързани. Те паднали на земята и започнали да се кълват една друга, за да се отърват от това, за което са вързани. Тогава старият индианец им казал:
- До тук добре, а сега скъсайте въжето...

Младите изпълнили и тази повеля, срязали връвта и отново хвърлили двата орела във въздуха. Този път птиците бързо се издигнали на високо, зареяли се няколко пъти в кръг и след това поели към заснежените върхове на близката планина. А мъдрият вожд казал:
- Ето, това е тайната на вечната любов и щастието заедно: ако сте завързани един за друг, вие никога няма да успеете да полетите. Можете да летите заедно, обаче не се връзвайте. Ако го направите, никога няма да изпитате щастие!...

~ . ~ . ~

Още от Хорхе Букай:
Индийска притча за очакванията - разказана в интервю за вестник "Труд"

"Всеки има своята лудост!" - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Правилото на Вик Идиота" - откъс от книгата "Трите въпроса"

"Спуканата делва" - приказка за недостатъците - откъс от книгата "Да се обичаме с отворени очи"

"Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб!" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Крилете са, за да летиш" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Аз съм Аз, Ти си Ти..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Ако можех да избирам..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Осъзнаване" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Истинската стойност на пръстена" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Търсачът" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Погледът на влюбения" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Тъга и Ярост" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Искам... Безусловно!" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Окованият слон" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Обичам те?" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

18 ноември 2011

Легенда за четирилистната детелина - символ на Вяра, Надежда, Любов, Щастие и Късмет

Легенда за четирилистната детелина
Според едно старо поверие, достигнало до нас от древността, всяко от листенцата на четирилистната детелина си има своето специално значение:
~ първият лист символизира Вяра;
~ вторият лист означава Надежда;
~ третият лист е символ на Любов;
~ а четвъртият значи Щастие;

А древната легенда гласи, че да откриеш четирилистна детелина, се смята за голям Късмет. Защото, ако имаш Вяра, таиш Надежда и търсиш с Любов, със сигурност ще намериш своето Щастие!

16 ноември 2011

Никога не е късно за Любов!


Когато говорим за любов, никога не е късно!

Скъпа Клеър,

Какво и Ако са две думи, които не са застрашаващи поотделно. Но ако ги сложиш заедно една до друга, те имат силата да те преследват до края на живота ти.

Какво, ако? ... Какво, ако? ... Какво, ако?

Не знам, как е завършила историята ти, но ако това, което си чувствала тогава, е била истинската любов, за нея никога не е късно. Ако е била истинска тогава, защо да не е и сега? Трябва ти само смелост да последваш сърцето си...

Не знам каква е била любовта на Жулиета - Любов, за която да изоставиш някого, Любов, за която да прекосиш океани, но бих искала да вярвам, че ако някога я почувствам, ще имам смелостта да я хвана здраво...

И Клеър, ако не си я почувствала, се надявам един ден да се случи...

С много обич,
Жулиета


Из "Пиши на Жулиета" (Letters to Juliet)

08 ноември 2011

Ангелът на Справедливостта

Ангелът на справедливостта - разказ от Елин Пелин

Едно време имало някъде си един беден и добър човек. Той се трудил от сутрин до вечер да изкара прехраната си и да спечели някоя и друга пара. Но кой знае как, не му вървяло, и той си останал беден, та беден.

Като видял, че няма спасение, той решил да иде в някоя друга земя, дето трудът се цени повече, дето човешката справедливост е по-голяма, та дано там сполучи.
Нарамил човекът торбичката с хлебец на гърба си, взел тояжката в ръка, простил се с близки и приятели и тръгнал на път.

Вървял що вървял, дошъл до една чешма. Като бил вече уморен, той седнал да си почине.
Тук го настигнал един пътник като него, с торба на рамо, с тояжка в ръка.
— Добра стига, побратиме!
— Дал бог добро!
— Що чакаш тук, при чешмата?
— Уморих се от път, та почивам.
— Е, за къде пътуваш, ако бог е рекъл?
— Тръгнах да ида в чужда земя на печалба. Тук е голяма сиромашия, голяма скъпотия. Хората са лоши, несправедливи, лъжат, не доплащат, от надницата отбиват, от труда ти недоволни. Ще ида в друга земя — там може да е по-добре.
— Бог да ти е на помощ — казал вторият пътник. — И мене гони същата неволя. Ако искаш, хайде да станем другари, заедно да отидем в чуждата далечна земя, заедно да работим и заедно да печелим.
— Съгласен съм, приятелю, защо не! С другар е по-лесно и по-добре.
— Така, така, приятелю, и аз виждам, че си добър за другар, но едно нещо ще искам от тебе.
— Какво искаш, приятелю?
— Като вървиш с мене, ще видиш много работи, които страшно ще те учудят. Искам от тебе едно нещо: каквото видиш и чуеш — нито да питаш, нито да разправяш! Съгласен ли си?
— Съгласен съм — казал първият пътник.
— Честна дума?
— Честна дума!

Двамата пътници си подали ръце — и другарството станало.
Тръгнали да пътуват. Вечерта стигнали в един голям град. Като нямало къде да нощуват, вторият пътник казал:
— Аз имам тук един стар приятел, добър човек. Ела да отидем у него.
Те разпитали къде живее тоя човек, намерили дома му и почукали на портите.
Домакинът излязъл. Като разбрал, че са странници, които търсят подслон, още повече като познал приятеля си — много се зарадвал. Приел ги у дома си, нагостил ги, напоил ги, дал им чисти и бели постелки да преспят. На утрото им сложил закуска. Като си тръгнали, турнал им в торбите хляб, сирене и други работи за ядене. Изпратил ги като братя.

Но през нощта, докато били в къщата, вторият пътник отворил долапчето в стаята, дето спали, и откраднал оттам златна чаша. Първият пътник видял това и много се учудил на неблагодарността на другаря си. Но бил дал дума да мълчи. Затова нищо не рекъл.

На втория ден пътниците стигнали в друг град. Било се стъмнило и трябвало пак да нощуват. Като нямали познати, те се спрели случайно на една голяма порта и почукали.
— Кого търсите? — попитал ги един минувач.
— Странници сме, търсим място да преспим — казал първият пътник.
— Зле сте случили, приятели — рекъл минувачът. — Тук живее най-лошият човек в града. Той никому милостиня не дава. Мъчи работниците си, жена си и децата си. Бие и гони просяците. Заробил е съгражданите си с лихварство…
— Е, нищо — казал вторият пътник, — каквото намерим, това ще е. — И продължил да тропа на портите.

Стопанинът излязъл намръщен, мрачен, нахокал ги хубаво, но ги приел в къщата си, настанил ги да спят в един нечист килер и не им дал нито вечеря, нито капка вода.
Пътниците кое-как преспали и рано сутринта станали да си ходят. Преди да си тръгнат, вторият пътник извадил из торбата откраднатата чаша и я оставил у дома на тоя лош човек. Това още повече учудило първия пътник.
"Виж, какъв чудноват човек намерих за другар! — помислил си той. — От добрите краде, на лошите подарява. Не ми се харесва тоя човек."

Така си помислил той, но не казал нищо, защото дал честна дума да мълчи. И тръгнали пак двамата приятели. Вървели що вървели, замръкнали в едно малко селце. И тук нямали познати. Въртели се насам-нататък, най-после видели край селото един разграден сиромашки двор. Сред двора имало къщичка, прилична на кокошарник — мъничка, изкривена, подпряна с два гнили дирека, за да на се сгромоляса.
Вторият пътник рекъл:
— Да почукаме тук!
— Да почукаме — съгласил се първият.

Спрели се и почукали. Из къщичката излязла една бабичка, суха, жълта, цяла покрита с дрипи.
— Какво търсите, синко?
— Странници сме, бабо, търсим място да пренощуваме.
— Елате, синко, заповядайте, баба! В къта има място за двама. Аз с моята малка внучка ще спя при водника.

Рано сутринта бабата изпратила внучката си да пасе прасето, а тя отишла на селската чешма за вода. Двамата пътници тръгнали да си ходят. Като излезли из вратата, вторият пътник взел брадвата от дръвника, ударил два-три пъти гнилите подпори — и бабината къщица се преметнала и рухнала. Първият пътник се учудил още повече.
"Бре, какъв лош човек намерих за другар!" — помислил си той.

Помислил, но не казал нищо, защото дал честна дума да мълчи. И двамата приятели продължили пътя си. Вървели що вървели, замръкнали в едно друго село. Там попаднали в къщата на един добър човек, гостолюбив и харен. Напоил ги той, нагостил ги и им дал стая да преспят. Сутринта им дал ядене за из пътя и ги изпратил чак до пътната врата. Тук вторият пътник му казал:
— Приятелю, ние сме хора от далечни места. Не знаем пътя. Прати твоето момче да ни упъти донякъде.

Човекът се съгласил на драго сърце. Повикал петнадесетгодишния си единствен син. Казал му да покаже пътя на гостите и да ги изпроводи вън от селото. Момчето тръгнало пред гостите, а те подир него. Като стигнали вън от селото, то се спряло на моста на голямата река, която се мятала шумно отдолу, и казало:
— Като вземете оттук надясно, по правия път — не се бойте! Той ще ви изведе там, дето искате.

Като казало това, момчето се поклонило и рекло да се върне. В това време вторият пътник се приближил до него и го бутнал от моста. Момчето паднало в реката и се удавило. Досега първият пътник гледал какви чудни работи върши неговият другар, чудел се и си мълчал. Но като видял това злодеяние, той се обърнал към другаря си с негодувание и викнал:
— Кой си ти, проклети човече, та не можах да те разбера?

В същия миг лицето на неговия другар се преобразило — станало чисто, светло и безкрайно хубаво. Една чудна светлина излязла от цялото негово тяло и го обгърнала като светъл облак. Той се усмихнал и казал:
— Поклони ми се, защото аз съм ангелът на справедливостта!

Учуден и уплашен, човекът паднал на колене, поклонил се и казал:
— Прости ми, ако греша, свети боже пратенико, но през нашето другаруване аз не видях знак на справедливост нито в едно от твоите дела. Напротив, всичко което ти извърши, беше дело на неблагодарност, несправедливост и зло.

Тогава ангелът го покрил с крилата си и небесният му глас прозвучал и казал:
— Не се чуди, човече. Онова нещо, което ти вземаш за зло, е всъщност добро, а онова, което ти мислиш за злодеяние, е само предпазване от зло. Чашата, която откраднах от добрия човек, бе отровна. Тя бе му подарена от негови завистници, за да го отровят. Аз я оставих в къщата на лошия. Нека се отрови той, защото много хора страдат от него и още много щяха да пострадат.
Под къщата на бабата имаше заровено голямо богатство. Ако аз не бях срутил тая нищо и никаква колиба — бабата нямаше да го намери. Тя щеше да умре бедна и щеше да остави в бедност добрата си внучка. Сега, като чисти развалините, тя ще намери богатството и ще умре доволна, че има какво да остави на внучката си.
Пък дето удавих единствения син на добрия човек, аз го направих, за да спася бащата от срам и позор. Син му, ако беше живял, щеше да стане най-лош човек, най-голям разбойник — щеше да огорчи сърцето на добрия си баща и сам на себе си щеше да навлече позорна смърт заради позорния си живот...

И тъй, едно добро не се ражда, ако не се погуби едно зло. Така свършил думите си ангелът на справедливостта и хвръкнал на небето.

Картичка с пожелание: Честит имен ден на Ангел, Михаил, Ангелина, Емил, Мила, Милен, Михаела, Райна, Радко, Радослав, Руска, Огнян, Пламен, Серафим


8 ноември - Архангеловден
Имен ден празнуват
Ангел, Михаил, Ангелина, Ангелинка, Емил, Емилия, Милен, Милена, Мила, Милко, Милка, Михаела, Михо, Радка, Радко, Радослав, Радостина, Райна, Райко, Райчо, Рафаил, Руска, Руси, Руслан, Гаврил, Серафим, Огнян, Пламен, Пламена...

Нека твоят ангел-хранител
винаги да бди над теб и твоето семейство,
да те предпазва от беди и несполуки,
да ти помага в трудните моменти
и да те дарява със здраве, щастие и любов
във всеки ден от твоя живот!

01 ноември 2011

Бъди светлина! - притча за морския фар и малката свещ

1 ноември - Ден на народните будители
ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА!

Настъпи вечерта. Човекът взе малката свещ от кутията, запали я и започна да се изкачва с нея нагоре по дългата вита стълба.
- Къде отиваме? – попита свещичката.
- Качваме се на кулата, за да осветим пътя на корабите в пристанището.
- Но нито един кораб в пристанището не може да види моята светлина! – възрази малката свещичка.
- Дори твоят пламък да не е велик, - каза човекът, - ти въпреки всичко продължавай да гориш толкова ярко, колкото можеш. Другото остави на мен.

Така разговаряйки, те стигнаха до върха на стълбата и застанаха до голямата лампа на кулата. Човекът доближи малката свещичка и с огънчето й запали фенера. Скоро големите полирани огледала зад лампата отразиха лъчите на малката свеш и нейната светлина се разпространи в протежение на цели мили околовръст и навътре в морето, осветявайки пътя на корабите и пътешествениците.

~ . ~ . ~

Също както пламъкът на една малка свещичка или дори кибритена клечка може да разпали огромен огън и да освети пътя на стотици хора, така и искрите на твоята душевна топлина и добрият ти пример могат коренно да променят живота, мирогледа и съдбата на околните, дори и ти самият все още да не го осъзнаваш напълно. Затова, просто бъди светлина за обкръжаващите те хора, също като този морски фар, който и в най-тъмните нощи, и в най-страховитите бури, продължава да осветява пътя на корабите към сигурността на безопасното пристанище.

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa