27 октомври 2009

Момчето с пироните - приказка за Приятелството

Живял някога юноша с много лош характер. Той постоянно се карал със своите близки или обиждал приятелите си. Баща му накрая не издържал и решил да му даде урок. Повикал го при себе си в работилницата и му връчил една торбичка пълна с пирони. Заръчал му да забива по един пирон в дървената врата на двора при всеки случай, в който загуби самообладание и се скара или нагруби някого.

През първия ден момчето забило на вратата 37 пирона. Но постепено в следващите дни то се научило да контролира нрава си. И след няколко седмици броят на забитите пирони спаднал до един на ден. Тогава то разбрало, че е много по-лесно да владее себе си, отколкото при всеки свой изблик да забива пирони.

В деня, в който младежът не забил в дървената врата нито един пирон, доволен от себе си, отишъл при баща си, за да му се похвали. Но тогава бащата му дал нова заръка - да изважда по един пирон от забитите във вратата при всеки случай, в който успее да запази самообладание.

Минало се време и дошъл денят, в който юношата извадил и последния забит пирон. Тогава баща му дошъл при него до вратата и му рекъл:

- Синко, ти се справи със задачата си и се промени коренно. Вече се отнасяш към околните много по-добре. Но виж тази врата и дупките, които зеят по нея - тя никога вече няма да бъде същата, като преди.

Същото важи и за отношенията ти с хората:
Скараш ли се с някого, нагрубиш ли го - ти отваряш рани в сърцето му, подобно на тези дупки по вратата. То е като да прободеш някого с нож. Въпреки, че вадиш ножа после - раната от него си остава завинаги. И без значение е, колко пъти след това ще го молиш за прошка, раната не ще се заличи. А раната от лоши и оскърбителни думи е също толкова болезнена, колкото и физическата!

А ти едва ли би искал да причиниш това на своите приятели:
~ тези, които те карат да се усмихваш и създават настроение в деня ти;
~ тези, които са готови винаги да те изслушат и да ти помогнат;
~ тези, които те подкрепят и отварят сърцето си за теб;
~ истинските приятели - това е най-рядко срещаното богатство!

2 мнения:

ivo_isa каза...

http://www.chitanka.info/lib/text/9196

Vladimir каза...

... раната остава завинаги?!?

Вратата нито може да се лекува нито може да прощава :-)
Човек ако се е превърнал в мъртво дърво (врата, пън ...) - раната остава завинаги.
Ако е поне живо дърво след време, докато продължава да расте, се "оправя".
Ако е нещо по гъвкаво, живо ... изобщо не може да бъде наранен от "пирони". Някой да пробва да нарани потока като забива пирони в него :-P
И през цялото време го има избора кое и какво да e :-)

А потока по странен начин освен, че не го засягат пироните и той самия не може да забива пирони ...

Ама то стана друга приказка ;-)

Публикуване на коментар