 |
Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...
Автор: Кристина Филипова
14 мнения:
Прекрасно си почистила и подредила,Мели.
Кристина Филипова?Брилянтен стих!
Ех,ако ставаше толкова лесно...
Много уютно и спокойно е тук!
Благодаря,
почувствах се различно!
Ведър и усмихнат ден, Диана
Savlena, благодаря ти много за информацията за авторство! :)
Имам този стих от години, но така и не знаех на кого е. Преди месеци ми бяха казали, че е на Найо Тицин. Търсих някаква потвърждаваща информация, но не успях да открия такава. Радвам се, че най-после разбрах кой е авторът. И веднага го добавям. Благодаря още веднъж :)
Благодаря за добрите отзиви, Диана.
Прекрасен ден и на теб! :)
Ondine - не е лесно, но не е и невъзможно. А с времето наистина се натрупва много шлака в душите ни и има нужда от периодично почистване. В наша полза е :)
:)Като погледнем позитивно;)на нещата..ще чистим,но дано да става по-рядко това чистене!:)
:)
Мелиса ,за нищо-просто и на мен ми харесва и по една случайност знам авторката му.Инак често си го препрочитам,особено в трудни житейски моменти,когато трябва да си пречистя душата и мислите.
Да, като че ли и аз предимно в такива моменти прибягвам до него :)
Няма нищо по- прекрасно от това да разчистваме душите, а и живота си от всичко старо, ненужно, изсмукващо ни или непотребно. Аз преди време все не се решавах да го направя, въпреки тежестта на емоционалният багаж, докато не ми писна и тогава доста бързо и настървено настана едно прочистване и проветрение... разкош просто! Пък и след почивката от почистването имаш занапред много по- добър поглед върху онова, което сам да избереш да натрупаш, колекционираш или допуснеш в живота си. И постепенно все по- малко разчистваш, защото си се научил как се подрежда правилно;)
Стихът е разкошен и поздравления за колекцията, която имаш тук, за пореден път съм впечатлена!;)
Поздрави;)
Благодаря ти за добрата оценка, Omnia :)
Напълно подкрепям мнението ти за "почистването". Действително първия път е най-трудно, почти болезнено. Може би и поради страх, че едва ли ще има с какво да запълним после "освободилите се рафтове". Но с времето разбираме, че този страх е неоснователен. И действително, все по-рядко допускаме "ненужното и непотребното", с което пък си спестяваме доста неприятни емоции в последствие :)
ei sega zaprqtam rakavi i zapo4vam da raz4istvam:)))
Публикуване на коментар