21 октомври 2009

Почистих душата си, изхвърлих всичко ненужно...

Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.

Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.

Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.

Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.

Тогава започнах да подреждам:

Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.

До тях - някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.

В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.

Последно - проветрих и стана прекрасно!

А беше толкова задушно и тясно...


Автор: Кристина Филипова

18 мнения:

Мария Илиева каза...

Прекрасно си почистила и подредила,Мели.

Savlena каза...

Кристина Филипова?Брилянтен стих!

Ondine каза...

Ех,ако ставаше толкова лесно...

di_ani каза...

Много уютно и спокойно е тук!
Благодаря,
почувствах се различно!
Ведър и усмихнат ден, Диана

Melisa каза...

Savlena, благодаря ти много за информацията за авторство! :)
Имам този стих от години, но така и не знаех на кого е. Преди месеци ми бяха казали, че е на Найо Тицин. Търсих някаква потвърждаваща информация, но не успях да открия такава. Радвам се, че най-после разбрах кой е авторът. И веднага го добавям. Благодаря още веднъж :)

Melisa каза...

Благодаря за добрите отзиви, Диана.
Прекрасен ден и на теб! :)

Melisa каза...

Ondine - не е лесно, но не е и невъзможно. А с времето наистина се натрупва много шлака в душите ни и има нужда от периодично почистване. В наша полза е :)

Ondine каза...

:)Като погледнем позитивно;)на нещата..ще чистим,но дано да става по-рядко това чистене!:)

Melisa каза...

:)

Savlena каза...

Мелиса ,за нищо-просто и на мен ми харесва и по една случайност знам авторката му.Инак често си го препрочитам,особено в трудни житейски моменти,когато трябва да си пречистя душата и мислите.

Melisa каза...

Да, като че ли и аз предимно в такива моменти прибягвам до него :)

Omnia каза...

Няма нищо по- прекрасно от това да разчистваме душите, а и живота си от всичко старо, ненужно, изсмукващо ни или непотребно. Аз преди време все не се решавах да го направя, въпреки тежестта на емоционалният багаж, докато не ми писна и тогава доста бързо и настървено настана едно прочистване и проветрение... разкош просто! Пък и след почивката от почистването имаш занапред много по- добър поглед върху онова, което сам да избереш да натрупаш, колекционираш или допуснеш в живота си. И постепенно все по- малко разчистваш, защото си се научил как се подрежда правилно;)
Стихът е разкошен и поздравления за колекцията, която имаш тук, за пореден път съм впечатлена!;)
Поздрави;)

Melisa каза...

Благодаря ти за добрата оценка, Omnia :)

Напълно подкрепям мнението ти за "почистването". Действително първия път е най-трудно, почти болезнено. Може би и поради страх, че едва ли ще има с какво да запълним после "освободилите се рафтове". Но с времето разбираме, че този страх е неоснователен. И действително, все по-рядко допускаме "ненужното и непотребното", с което пък си спестяваме доста неприятни емоции в последствие :)

vanya каза...

ei sega zaprqtam rakavi i zapo4vam da raz4istvam:)))

КРАСИМИРА ЛАЗАРОВА каза...

Автор на това стихотворение е моята майка Стефка Иванова,

написано е преди повече от 20г. в зората на демокрацията в онези трудни и тъмни години когато тя работеше в един завод безкрайни нощтни смени. Написано е в малките часове на нощта под звуците на тракаща огромна машина, докато се е чудела как да отгледа в озъбено безпаричие двете си деца. Когато се връщаше от тези нощтни смени първата ми работа тогава беше да й преровя дамската чанта. Защото често там намирах едни парчета кафява амбалажна хартия откъсната небрежно с озъбени краища. Това бяха нейнитее болки и копнежи изписани на тези кафяви и грозни парчета хартия. Започнах да ги събирам и записвам. по това време направих и своите първи опити да пиша стихове.

Някъде около 1994/5г. поета Никола Гигов ме насърчи да изпратя някои стихове в един асеновградски вестник който издавал лесно творби на неизвестни поети. Не знам да са издавали нещо мое или на мама. Мои съученици и приятели по времето на лексиконите също си преписваха от моите стихове или стиховете на мама. Не съм и вярвала че, точно горенаписаното стихотворение ще се появи на безброй места в интернет с автор Кристина Филипова.

Много бих искала да се свържа с Кристина Филипова. Опитах се да я издиря чрез интернет и не успях. Затова бих искала да я потърся и чрез този толкова посещаван сайт и да изчистим това недоразумение.

КРАСИМИРА ЛАЗАРОВА каза...

А ето стихотворението и непреправяно и украсявано или орязвано:

Почистване

Мислите си почистих

всичко излишно изхвърлих.

Поледната капчица вяра

побързах да сложа на скришно.

Изхвърлих нечестни приятелства,

стари обиди,

ограбващи ме познанства,

Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни

-рафтове останаха празни.

Да подреждам започнах тогава

най-отгоре като стъклен подарък

подредих всички мои надежди.

(До тях някой и друг бъдещ план)

После на по-долен ред ,

като луксозен пакет ,

сложих най-скъпите спомени.

В килера оставих безспорно ,

най-важното само,

за точка опорна-вярно приятелско рамо.

Отпред -на място пригледно

сложих думата "МАМО" За да чувствам ,че и аз съм потребна.

Последно проветрих и стана прекрасно ,

а беше задушно и тясно!

evelin каза...

Този стих съм го виждала подписан от кого ли не... А истината е, че автора е ИЛИЯ КРУШКИН... Ето и оригинала: Новогодишно почистване
За Нова година реших - ще почистя килера!
И започнах - изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства, предателства грозни,
стари обиди, ограбващи ме познанства.
Неизсъхнали кърпички от скрити сълзи,
несбъднати сънища и празни мечти.
Реших - ще започна на чисто!
Ще избърша внимателно прашясали страници
от непрочетени изповеди
с болка и мъка натоварени.
Ще излъскам до бяло душата си морна,
затова изметох и амбиции разни.
Изведнъж се получи доста пространство.
И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам - бавно и полека.
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан,
подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред, като луксозен пакет,
сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само:
за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...
Илия Крушкин

rnakov каза...

Мои приятели запознати с моите писания, ме насочиха да надникна тук и да видя, че се води дискусия за стихче написано лично от мен в нощта на 20.01.2011 и по конкретно в 3:29 часа! Това не е първото нещо което съм сънувал в рими. Бях достатъчно благоразумен обаче да го запиша веднага, а не да чакам утрото. Ето и пълният текст на написаното:

ПРОЛЕТНО ПОЧИСТВАНЕ
*********************************
Росен Наков - 20.01.2011 / 3:29 АМ

Да изчистя КИЛЕРА - това бе цяра,
да изхвърля всичко излишно,
но ... последната капчица ВЯРА,
побързах да скътам на скришно.

Изхвърлих и всички нечестни "приятелства",
и ограбващи до болка "познанства"!
О ... изведнъж, просто ей тъй - от нищото,
изкочи толкова празно пространство.

Изметох също всичките стари амбиции,
груби думи отровни, обидите стари,
насипах и тях в чували с други полюции,
купища стари, но страшно вонящи парцали.

И моите рафтове - грейнаха празни.
Тогаз - подредих неща нови - мои разни,
А отгоре най, кат крехък и най-фин порцелан,
подредих аз всичките мои надежди - веч упован!

До тях - някой и друг мой бъдещ смел план.
на най-долния рафт, леко засмян,
в тежък моряшки сандък закован,
сложих - най-скъпите спомени МОИ с гордост - без свян!

В килера оставих, безспорно най-важното само!
За точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А бе толкоз .... задушно, препълнено, тясно!!!!
***

Какво да си мисля ми кажете Вие ... ??!
За контакт: rnakov@abv.bg

Публикуване на коментар