11 декември 2009

Цената на доверието

Така съм създадена,
Че предпочитам

Да се усмихна, вместо да се намръщя,

Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.


Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.

Обичта ми са тъпкали

С думи са ме оплитали —

И пак ме гледаха в очите.


Може още сто пъти да ме излъжат.

Нека.


Едно не искам: заради стоте измами

Веднъж да не повярвам само

На очите, които наистина

Са били искрени.


~ . ~ . ~

Станка Пенчева

9 мнения:

Анонимен каза...

Прекрасно !!!!!!!!!!!!!!!!!!

КЕТИ каза...

И на мен страшно много ми хареса,поздравление!

Melisa каза...

Благодаря! :)

Unknown каза...

Прекрасно стихотворение! :) :) :)

Melisa каза...

:)

efirna каза...

Прекрасно !!!!!!!!!!!!!!!!!!

Unknown каза...

за жалост, колко често се чувствам така...

krem4eto каза...

Това е едно от любимите ми .

ch каза...

Да не накажем себе си да се превърнем в недоверчиви напръщени хора, само защото има хора, които обичат да лъжат.

Публикуване на коментар