22 август 2010

Лунна соната - Дамян Дамянов

~ Лунен шепот ~

В тази бяла лунна тишина
кой ли свири Лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно! Не плачи!
Нищо, че навън се мръква рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак…
Не плачи! Нали и ти си птица!…
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната...

Дамян Дамянов

4 мнения:

d_r_watson каза...

Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!

Лилия каза...

Надеждата е това, което ни крепи.Много истинско и топло.

vania_1969 каза...

Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!

Димитър Стоянов каза...

Само магьосник на словото,какъвто безусловно е Дамян Дамянов,може така синтезирано да предаде драмата на самотния човек,щедро отказал се от правото си да бъде обичан.Истинският смисъл е заложен в осмислянето на музиката като лек за наранените човешки сетива.

Публикуване на коментар