12 октомври 2010

Най-голямата саможертва - от любов...

Линда Бритиш всъщност се раздаде сама. Тя беше изключителен учител и вярваше, че ако й остане време, би се радвала да се занимава с изкуство и поезия. На 28 години обаче, започна да страда от жестоко главоболие. Лекарите откриха, че има огромен мозъчен тумор. Казаха й, че шансовете да оживее след операцията са едва 2%. Затова, вместо да я оперират незабавно, решили да изчакат шест месеца.

Тя знаеше, че у нея се крие истински творец. Затова през тези шест месеца трескаво пишеше и рисуваше. Всичките й стихотворения, с изключение на едно, бяха публикувани в списания. Всичките й рисунки, с изключение на една, бяха изложени и разпродадени в някои от най-добрите галерии.

В края на шестте месеца я оперираха. Вечерта преди операцията Линда се раздаде и в буквалния смисъл. За всеки случай тя написа "завещание", в което даряваше всичките си телесни органи на онези, които ще имат по-голяма нужда от тях.

За жалост операцията на Линда завърши фатално. В последствие очите й заминаха за очната банка в Бетесда, щата Мериленд, а оттам при пациент в Южна Каролина. Един 28-годишен младеж си възвърна зрението. Този младеж се чувстваше толкова признателен, че написа до очната банка писмо, с което им благодареше, че ги има. Това беше едва второто благодарствено писмо, получено в очната банка, след раздадени над 30 хиляди очи!

Освен това, той заявил, че желае да благодари на родителите на донора. Те трябва да са великолепни хора, щом са отгледали рожба, способна да дари очите си. Дали му името на семейство Бритиш и той решил да отиде да се срещне с тях на остров Статън. Пристигнал без предизвестие и позвънил на вратата. Представил се и госпожа Бритиш го прегърнала.

- Младежо, ако нямате къде да отседнете, двамата със съпруга ми бихме били много щастливи да останете при нас за почивните дни - рекла тя.

Той останал и докато разглеждал стаята на Линда, видял, че била чела Платон. Той бил чел Платон с помощта на Брайловата азбука. Тя била чела Хегел. Той бил чел Хегел на Брайл.

На сутринта госпожа Бритиш го погледнала и рекла:
- Знаете ли, сигурна съм, че съм ви виждала някъде преди, но не си спомням къде...

И изведнъж се сетила. Изтичала горе и извадила последната картина, нарисувана от Линда. Това бил образът на идеалния мъж. Нарисуваният лик бил точно копие на младежа, получил очите на Линда.

Тогава майка й прочела последните стихове, написани от Линда на смъртното й легло. Те били следните:
~ Две сърца се разминават в нощта,
влюбени,
без някога да се съзрат... ~


~ . ~ . ~

Джак Канфиилд и Марк Виктор Хансен
Из "Пилешка супа за душата 2"

5 мнения:

Лилия каза...

Тази нощ - само наша тя е.
тази нощ -ще те чакам аз до края...
не увяхвай и не страдай
затвори очи-до теб присядам...

Marriza каза...

Прекрасно и много, много тъжно ...
Колко ли сърца така се чувстват по света?!
Колко ли прекрасни хора страдат безмълвно, но пък истински!
Голямото сърце по това се разбира, то не търси а дава ...
Благодаря ти за тази статия Melisa!:)))

vania_1969 каза...

Marriza,не мога да добявя нещо след това което казваш.Много е трогателно и тъжно.

Alma каза...

Плача и скърбя за неизживените трепети
за несрещнатите погледи
за недокоснатите устни
плача за недовършента си поема
градена през годинте когато имах
любим до себе си...

S каза...

http://vbox7.com/play:95735044

Публикуване на коментар