18 октомври 2010

Не спирай, не се предавай!

ДНЕС
Не трябва да се примиряваш с посредственото!
Не трябва да избираш каквото и да е!
Не трябва да правиш безсмислени компромиси!
Защото пътя назад после често е невъзможен,
защото пораженческото мислене не прощава...

Не трябва да се отказваш да търсиш правилното,
това което си заслужава, което е на ниво
и което си струва жертвите и усилията!

Най-лесно е да спреш, да се предадеш.
Трудното е да продължиш напред,
въпреки болката, въпреки мостовете, които рухват...

Трудното е да продължаваш
да виждаш слънцето през облаците
тогава, когато бурята вършее...

Трудно е, но не е невъзможно,
не е непреодолимо,
защото непреодолимо е само разстоянието
между Днес и Вчера...

А Днес все още имаш времето на своя страна,
Днес още не е късно да се бориш
и да продължиш...

Днес имаш всички сили, дори да не ти изглежда така.
Днес трябва да устоиш
и да намериш причини да се усмихнеш отново...

Каквото и да ти говорят, както и да те спъват,
значение имат само сърцата,
които те подкрепят и обичат безусловно!

Мисли за това и не спирай да мечтаеш!
Мисли за това и не спирай да дерзаеш!
Не прави безсмислени, евтини компромиси!

И не спирай точно сега,
когато може би си на крачка от сбъдването...
Колкото и да е трудно - помоли се и продължавай напред!

Не утре, а ДНЕС!

Миглена Цакова

2 мнения:

Лилия каза...

Най-после мислене като моето.Нещо, което тече непрекъснато в съзнанието ми, от преди многото години от момента, в който осъзнах в какъв филм се намирам и не спрях да се боря и още продължавам

vania_1969 каза...

Понякога решителността ми се изпарява.
Тъгата и самосъжалението ме впримчват в лапите си.
Още със събуждането денят ми се струва загубен.
Или напълно безсмислен.
А вчера кроях велики планове.
Как да изляза навън с вдигната глава, със самочувствие...
Но нали не ми е за първи и последен път.
Понякога се оставям емоцията да ме погълне.
А друг път си казвам: Нали този ден е МОЙ.
Искам да бъде интересен и незабравим.
Различен, но в никакъв случай лош и намръщен.
Дали ще ми върви по вода, зависи и от мен.
И излизам с усмивка от вкъщи.
Друг път надушвам отдалече бурята
и се приготвям да я посрещна:
Отбелязвам си задачите по важност.
И съм спокойна и подготвена.
Така не забравям нещо от бързане и напрежение.
Обличам се удобно, а не модерно.
По-добре практично пред... смешно!
Броя до 10, когато ме настъпят по болното място.
Приемам и карам нататък.
Гневът, знам, е не-подходящия съветник.
Не е невъзможно. Стъпка по стьпка! Ден след ден...
По-малко гняв всеки ден.
Насърчавам се.
Най-точните думи само аз мога да подбера за себе си.
Няколко думички, които ми вдъхват сила.

Публикуване на коментар