06 ноември 2010

Не ме допускат в храма! - християнска притча за църквата и Бог

Когато човекът бил още малко дете, баба му често му говорела:
- Внучето ми, когато пораснеш голям и усетиш, че ти е станало тежко на душата – иди в църквата, там винаги ще ти олеква и ще се чувстваш добре...

Минали години, пораснал човекът. И в един момент животът му наистина станал непоносим. Спомнил си тогава той съвета на своята баба и отишъл в църквата. А там към него се приближил непознат и му казал:
- Не дръж така ръката си!
- Не стой там! – обадил се втори.
- Не си облечен подходящо! – викнал му трети.
- Неправилно се кръстиш! – придърпвайки го за ръкава, го смъмрил четвърти...
Накрая към него се приближила една жена и му казала:
- Излез от храма и си купи книжка с обяснения за това, как да се държиш в църквата и като ги научиш, ела отново...

Излязъл човекът навън, седнал на близката пейка и тъжно заплакал. Тогава чул глас:
- Какво ти е, дете мое? Защо плачеш?
Повдигнал човекът смутено лице и видял пред себе си самият Христос:
- Господи, не ме пускат в църквата!...
Прегърнал го Бог и тихо отвърнал:
- Не плачи синко! И мен отдавна не ме пускат там...

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

7 мнения:

Vladimir каза...

То е позитивно това обаче някои хора няма да го допуснат в себе си ;-)

nana каза...

Стига песимизъм.Винаги има решение.Важното е вяра да има и доверие.Душата винаги чува когато е повикана.Сърцето усеща и малкото топлина.

Unknown каза...

Неправдива статия/притча/

От свещенното предание се знае, че православните християни ходят редовно (с до 3-4 пропуска в годината) на църква (това са големите празници и неделните литоргии).
Ако героят в статията не е свикнал да се черкува, то е обичайно да не знае порядките в църквата.
И сега защо е неправдива статията?
Защото укоряван от хората в църквата героят може или да се смири или да се възгордее. Ако се смири, то сам Бог ще дойде бързо бързо при него и ще му помогне.

"Прегърнал го Бог и тихо отвърнал:
- Не плачи синко! И мен отдавна не ме пускат там..."
- Момент. Не е казано, че героят не го пускат в църквата! И как така, Главата на църквата, която е една на небето и на земята, няма да бъде допускан вътре в своя си дом?! Но по-скоро, по-правдиво ми се чини, че :
- героят плачи, не заради проблемите си, а заради това, че не го пускат в църквата! А това си е гордост. А при горделивите не ходи Бог, а ходят дявола и бесовете.
Тъй че авторът е допуснал грешка пишейки Христос и Бог с главни букви в 3-тата част от творбата - не подобава на бесовете да се пишат с главни букви :).

Maya каза...

М а защо смяташ, че плаче защото са го изгонили от храма? Може би плаче, защото и от последното място, където се е надявал да получи помощ и подкрепа, е получил само укори и хули.

Нима в храма трябва да ходят само тези, които са ходили редовно? От кога трябва да са ходили редовно, за да им е позволено да ходят на църква? От раждането си? От преди това?

Може би точно заради подобно отношение, каквото за съжаление има и в нашите храмове сега, много хора не стъпват в храма. Точно, за да не им се присмива някой, че незнаят как да се държат. Вместо с любов и разбиране да ги научи!

БОГ обича всички хора, и праведните и грешниците. И ако БОГ е любов, а точно любовта я няма в църквата, май наистина и НЕГО вече не го пускат в храма!

Maya каза...

Благодаря ти Мелиса, за хубавите неща, които пишеш :)
Винаги се чудя откъде намираш толкова много позитивизъм, но много се радвам, че се стараеш да заразиш и останалите. И даже успяваш :)

Unknown каза...

привет Maya,
в статията пише, че когато питат героя:
"- Какво ти е, дете мое? Защо плачеш?"
То вижда пред себе си "самият Христос", то не казва за проблемите си, за нуждата от помощ и подкрепа а само, че е засегнато от отношението на хората в църквата:
"- Господи, не ме пускат в църквата!..."
Това не мисля, че е смирение, а гордост. Гордост, че е укорено. Че е хулено, вместо да получи помощ.

Не казвам, че всичките ни храмове са изпълнени с любов. Но за да намерим надежда и помощ, когато се обръщаме към Бог (било то в църква или не) трябва да се обръщаме със смирение.

Виж Мaya, църквата не е само редовно ходещи. Не. Храма е за всеки. Констатирам обаче поведението на героя от статията, за да вникна в положението му.

Иначе хората сме си едни и същи. От юдеите изгонили и разпнали Христос до днес. Нима всеки от не изгонва Христос от собствения си храм ("вие сте храм Божий" 1 Кор. 3:16) и нима не Го разпваме всеки ден със своите грехове? И аз Го гоня и аз Го разпвам...
... но смирението. От него и самия сатана трепери. Смирението ни приближава до Бог. То довежда Божията благодат и Божията помощ.

Maya каза...

Какви трябва да бъдат днес манастирите?

Трябва да се отворят. Да отворят вратите си за Гостоприемството, за да чуват проблемите на хората и техните страдания. Това е голямата помощ, която може да окаже един Християнин. Спомням си, когато бях в новия град Йерусалим, един ден там се качи група хора, които викаха, дърпаха се един друг, смееха се високо и бяха неприлично облечени. Видях ги от прозореца. Почукаха на манастирската врата. Аз не слязох да ги видя. Доста време след това ги видях да излизат. Поведението им сега бе абсолютно различно. Мълчаливи, всеки по пътя си, те слизаха по пътеката… Излизам и питам игуменката: “Какви бяха тези, които дойдоха?” “Дойдоха едни хора, чедо, кой разгърден, кой без риза, кой по шорти… Влязоха вътре, викайки, и единият от тях ми казва: Майко, ще ни приемете ли както сме?.. Не е мой манастирът. На Богородица е, им отговорих аз... И те влязоха”..

И продължи: “И влязаха вътре и лека-полека започнаха да се покланят на иконите, да палят свещи. Казват ми: Много е хубав манастирът ви, майко! А като си тръгваха, им викам: По живо, по здраво, чеда мои. Благословението на обителта да е винаги с вас. И си отидоха”.. Знаете ли каква злина можеше да им причини игуменията, ако като ги беше видяла да нахлуват така, им бе казала: “Вън!” Защото, когато си тръгваха, аз виждах разликата…

Майка Гавриила Из книгата “Аскеза на любовта”
http://synpress-classic.dveri.bg/23-yyyy/maika_gavriila.htm

Публикуване на коментар