12 януари 2010

Двете бебета и Мама - най-доброто предстои!

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе:
~ Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе:
~ Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Невярващото бебе:
~ Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

Вярващото бебе:
~ Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и да ядем с устата си...

Невярващото бебе:
~ Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса...

Вярващото бебе:
~ Въпреки това, не се съмнявам, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само...

Невярващото бебе:
~ Но никой не се е върнал от там! Животът просто свършва с раждането! С други думи - животът не е нищо друго, освен страдание в мрака...

Вярващото бебе:
~ О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас!

Невярващото бебе:
~ Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш, че е Тя?

Вярващото бебе:
~ Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Невярващото бебе:
~ Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува...

Вярващото бебе:
~ Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Вярвам, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

9 мнения:

copingkoala каза...

Това е просто страхотно ;)

И аналогията с живота след смърта е много добре направена, кара те да се замислиш... 10х.

Melisa каза...

:)

galq каза...

Поздравления, Мел!Невероятно е :):):)

Melisa каза...

Благодаря! :)

Anton каза...

Браво, наистина е много добро! :)

Melisa каза...

:)

genio каза...

Направо ме разплака,особено в тази част,в която изразява увереност,че ще срещне Мама. :)

Melisa каза...

Вярата - независимо дали ще е в Мама, в Бог или в самите себе си - е това, което ни дава сили да преборваме страховете и съмненията си и да продължаваме по-смело напред. Затова, да си пожелаем, Вярата никога да не ни напуска :)

kr каза...

Кой е автора? БРАВО!!!

Публикуване на коментар