18 януари 2010

Външният вид не е всичко, важно е Сърцето! - Бруно Фереро

"Понякога
е достатъчен само един слънчев лъч.
"
Малки истории за душата

Бруно Фереро
В една студена зимна вечер, един будистки лама намерил на прага на вратата едно вцепенено и почти мъртво от студ мишле. Ламата взел мишлето вкъщи, за да се стопли и го помолил да остане да му прави компания. От този момент нататък животът на мишлето станал прекрасен. Но въпреки това, мишлето не изглеждало щастливо.

Ламата се притеснил и попитал загрижено:
- Какво има, малък приятелю?
- Ти си много добър с мен. И всички в твоя дом също са добри към мен. Но тук има котка...

Ламата се засмял. Не бил помислил преди това за котката. но тя била твърде мъдра и достатъчно добре хранена, за да лови мишки. След което възкликнал:
- Но този красив котарак не ти желае лошото, приятелю мой. Няма от какво да се притесняваш, уверявам те!

- Аз ти вярвам, но е по-силно от мен! Много ме е страх! - изплакало мишлето. - Но твоята сила е огромна, превърни ме в котка! Така няма повече да се страхувам от този ужасен звяр...

Ламата поклатил глава. Не му изглеждала добра идея. Но мишлето продължило да го моли и накрая той склонил:
- Да бъде както ти желаеш, малък приятелю!... - И в следващия миг мишлето се превърнало в един огромен котарак.

Когато нощта се стопила и се родил новият ден, един красив котарак излязъл от стаята на ламата. Но щом видял в коридора домашната котка, котаракът-мишка веднага избягал обратно в стаята на ламата и се сврял под леглото.
- Какво става с теб, малък приятелю? - попитал ламата изненадано - Нима още те е страх от котката?

Мишлето-котарак се засрамило много и отново помолило:
- Моля те, превърни ме в куче! В едно огромно куче с остри зъби, което лае силно...

Когато отминал денят и се запалили маслените лампи вечерта, едно огромно черно куче излязло от стаята на ламата. Кучето отишло до прага на къщата и срещнало домашната котка, излизаща от кухнята. Котката почти припаднала от посещението на кучето. Но кучето било още по-уплашено. Изскимтяло болезнено и избягало да потърси убежище в стаята на ламата.

Мъдрецът, виждайки бедното треперещо куче, се учудил:
- Какво ти се е случило? Да не си срещнал друго куче?
Кучето-мишле се засрамило до смърт и помолило:
- Превърни ме в тигър, моля те! В един огромен, страшен тигър!

Ламата отново изпълнил желанието му и на следващия ден един грамаден тигър със зловещи, жестоки очи, излязъл от неговата стая. Той се разходил из цялата къща, плашейки всички наоколо. А после се отправил към градината и там срещнал котката, която тъкмо излизала от кухнята.

Виждайки тигъра, котката подскочила уплашена и се покатерила на едно дърво. Трепереща от страх, тя затворила очи и промълвила:
- Аз съм мъртва!

Но тигърът, виждайки котката, изскимтял жално и побягнал още по-бързо да се скрие в някой ъгъл в стаята на ламата
- Какъв страшен звяр срещна този път? - попитал ламата
- Аз...аз се страхувам...от котката! - треперещ от страх, заеквайки отговорил тигърът.

А ламата избухнал в смях.
- Сега разбираш ли, скъпи приятелю - обяснил той. - Външният вид не е всичко! Отвън изглеждаш като страховит тигър, а се плашиш от котката, защото твоето сърце е останало онова на малкото мишле...

5 мнения:

Мария Илиева каза...

Супер е, Мел!

Алиса каза...

Наистина не искам да развалям хубавата приказка, но няма как да не забележа една явна грешка. Колкото по-добре хранена е една котка, толкова по-добре ловува. Все пак, за нея това е спорт, служба, начин да спечели разположението на двукраките, дето я хранят:)

Melisa каза...

Благодаря, Мария! :)

Алиса, ако може едно мишле да бъде превърнато в котка, куче или в зловещ тигър, защо и котката да не се е отказала да лови мишки? :)
В приказките всичко е възможно и в тях няма "грешки" :)

Omnia каза...

:)))
Четейки го, през цялото време се сещах за нашата поговорка- " Вълкът козината си мени, но нрава- никога!":)

Melisa каза...

Подходяща асоциация :)

Публикуване на коментар