24 януари 2010

Писмо на едно бебе до родителите му

"Скъпи родители,
Аз идвам при вас като малко, незряло същество, но вече съм оформена личност. Ще бъда при вас само за кратко - затова ми се радвайте!

~ Намерете време да откриете кой съм аз, по какво се различавам от вас и какво мога да ви дам.

~ Моля, когато съм гладен, давайте ми да ям. В твоето коремче, мамо, не познавах глада, а часовникът и времето са ми още чужди...

~ Моля, дръжте ме близо до вашите тела, милвайте ме, галете ме, целувайте ме, говорете ми. В твоето коремче, мамо, бях постоянно носен и живеех съвсем близо до теб. Никога не бях сам...

~ Надявам се, че няма да се разочаровате много, ако не се окажа съвършеното бебе от вашите мечти и надежди. Бъдете снизходителни и великодушни към самите себе си, ако и вие не се окажете съвършените родители, които бихте искали да бъдете...

~ Не очаквайте твърде много от мен - новороденото бебе. Не очаквайте и твърде много от себе си като родители. Нека си дадем шест седмици - така да се каже като подарък за раждането. Шест седмици за мен, за да узрея, да се стабилизирам, да намеря своя ритъм. И шест седмици за вас, да дойдете постепено на себе си и да ме интегрирате в живота си.

~ Моля, не ми се сърдете, ако плача много. Имайте търпение с мен. С времето ще плача по-малко и ще ви радвам с присъствието си...

~ Грижете се за мен - гледайте ме внимателно, защото да ви кажа и без думи от какво се нуждая, как да ме утешите и какво ме прави доволен. Аз не съм тиран, който е дошъл при вас, за да направи живота ви труден. Но единственият начин, по който в момента мога да ви дам да разберете, че нещо не е наред, е плачът...

~ Моля, никога не забравяйте, че съм много здрав и устойчив. Мога да преживея без мъка грешките, които вие правите, поне в началото, защото сте неопитни и се вълнувате. Докато ме обичате, всичко ще върви добре...

~ Моля, внимавайте и за себе си. Хранете се балансирано, давайте си достатъчно спокойствие, движете се на чист въздух, за да сте здрави и силни в часовете, които прекарваме заедно. Опитайте се да правите разлика между "важно" и "неважно", гледайте спокойно на нещата - така ще ми се радвате много повече...

~ Моля ви още да поддържате и развивате връзката помежду си, защото тя е основата на моя живот и ми показва как да науча да обичам хората...

~ Може би в момента малко съм объркал живота ви с появата си, но това е временно...

Благодаря и на двама ви!

С обич:
Вашето Дете"

~ . ~ . ~

Из "Как да станем щастливо семейство"
д-р Дона Еви

11 мнения:

umnia-53 каза...

А аз съм виждал бебе на две седмици,което се е наакало,(сори)как с ръчички очите виновно прикрило!Главица встрани извило и чакало,някой да го погали по глава и без вик да му смени изцапаната пелена!После се усмихва,рита с краче,милото детенце,стопля майчино сърце!Цялото семейство,задружно се смее,слънчице в креватче,подритва с краче!

Preor каза...

Много ми хареса, и ме усмихна :-)
Благодаря ти :-)

Melisa каза...

:)

Preor каза...

Пак го прочетох.
Татко съм на 11 месечно момиченце, което болезнено обичам.
Затова толкова много ме усмихна :-)
Хубава седмица:-)

Melisa каза...

Да ти е жива и здрава малката принцеса и много, много да те радва! :)
Хубава седмица и на теб, с още много поводи за усмивки!

nadejda каза...

Е, как да не го обичаш! :)
С много обич и нежност е написано, Мел!

Melisa каза...

:)

bibiloti каза...

невероятно е това...

Красимира каза...

Публикацията ме накара да се замисля върху истината - всичко е на Бога - идва от Бога и пак се връща при него . Във времето когато ни е определено да сме заедно, да се обичаме, да се грижим за израстването както на другите , така и за себе си , за да се чувстваме в едно единство.Изобщо единство на световете , преливането им във вечната божествена хармония на всемира- каква дълбока философия- само любовта я разбира. Да бъдем по- добри.

leonnybg каза...

Как ми се иска да го бях прочела преди 7 години... Но, да, всичко се променя. Децата растат. Осъзнала какво иска моето дете и какво мога да му дам. Обич и разбиране...

veni каза...

Благодаря на този, който е написал това прекрасно послание! Благодаря на родителите, които го четат, възприемат и осъзнават. Днес усещанията към децата и за децата са нови, необходими на нас самите, за да преоткрием и видим себе си къто във вълшебно огледало. Майка съм на двама сина - за което безкрайно благодаря на Бог - и те за мен са моите най-големи учители по пътя, който съм избрала.
Моля, повярвайте, че не децата, а ние сме учещите се. Децата идват мъдри и с голямото познание - те избират семействата си, те познават родителите си и знаят най-добре какво е необходимо, за да се отворят техните сърца и да ги обичат безпрекословно. Аз все още уча чрез тях и чрез всички хора около себе си, разбира се.
Благодаря и нека всички заедно осъзнаваме и отговаряме на децата си със същото - абсолютно приемане и любов!

Публикуване на коментар