27 октомври 2010

Хорхе Букай - "Спуканата делва" - приказка за недостатъците

Из "Да се обичаме с отворени очи" - Хорхе Букай

Живял някога в едно малко селце един мъж, който работел като продавач на вода. По онова време водата не течала от кранове, а се вадела от дъното на дълбоки кладенци или от реките. Ако край селото нямало изкопани кладенци, този, който не искал да търси вода сам, трябвало да я купува от продавача, който обикалял селата с големи делви, пълни с безценната течност.

Една сутрин една от делвите на продавача се пукнала и започнала да пилее вода по пътя. Когато стигнал в селото, купувачите му платили обичайните десет монети за пълната делва, но само 5 за съдържанието на другата, която била пълна едва наполовина.

Покупката на нова делва била прекалено скъпа за продавача на вода. Затова решил, че трябва да върви по-бързо, за да компенсира разликата в парите, които получавал. В продължение на две години мъжът идвал и си отивал с бърза крачка и получавал своите 15 монети за делва и половина вода.

Една нощ се събудил от необичаен шум, който се долавял в стаята му:
- Шшшт... Шшшт...
- Кой е там? - попитал мъжът.
- Аз съм - казал един глас, който излизал от пукнатата делва.
- Защо ме будиш в този час?
- Предполагам, че ако те заговоря през деня и на светло, страхът ще ти попречи да ме чуеш. А трябва да ме чуеш.
- Какво искаш?
- Искам да те помоля да ми простиш. Не е моя вината за пукнатината, през която изтича водата, но знам колко много ти навредих. Всеки ден, когато пристигаш уморен в селото и получаваш за съдържанието ми половината от това, което получаваш за моята сестра, ми иде да заплача. Знам, че трябваше да ме смениш с нова делва и да ме изхвърлиш, но ти ме запази. Искам да ти благодаря за това и да те помоля още веднъж да ми простиш.
- Изненадан съм, че ми искаш прошка - казал човекът. - Нека утре рано излезем двамата. Искам да ти покажа нещо.

Продавачът на вода продължил да спи до зори. Когато слънцето се показало на хоризонта, той взел пукнатия съд и го отнесъл до реката.
- Погледни - казал той и посочил към града. - Какво виждаш?
- Града - казала делвата.
- И какво още? - попитал мъжът.
- Не знам... Пътя - отговорила делвата.
- Точно така. Погледни от двете страни на пътеката. Какво виждаш?
- Виждам сухата земя и чакъла отдясно на пътя и цветните лехи от лявата страна - казала делвата, която не разбирала какво иска да й покаже господарят й.
- Много години съм минавал по този тъжен и самотен път, носейки вода до селото и получавайки еднаква сума пари за двете делви... Но един ден забелязах, че си се пукнала и че от теб тече вода. Не можех да те сменя, затова взех решение: купих семена на какви ли не цветя и ги посях от двете страни на пътя. Всеки път, като минавах, водата, която се разливаше от теб, напояваше лявата страна на пътеката и за тези две години успя да постигнеш тази промяна. - Продавачът на вода замълчал и погалил вярната си делва. - И ти ми искаш прошка? Какво значение имат няколко монети по-малко, щом благодарение на теб и на твоята пукнатина тези цветя ме радват по пътя ми? Аз трябва да ти благодаря за недостатъка ти.

~ . ~ . ~

Още от Хорхе Букай:

"Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб!" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Крилете са, за да летиш" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Аз съм Аз, Ти си Ти..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Ако можех да избирам..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Осъзнаване" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Истинската стойност на пръстена" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Търсачът" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Погледът на влюбения" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Тъга и Ярост" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Искам... Безусловно!" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Окованият слон" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Обичам те?" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

7 мнения:

Bakarov каза...

Izumitelno!!!

Tig каза...

Когато(преди две години) приятели ми изпратиха тази приказка в клип „Делвата”, той завършваше така:

„Всеки от нас си има своята уникална пукнатина. Но именно недостатъците и пукнатините, които имаме, правят живота ни заедно така интересен и възнаграден. Просто трябва да възприемеш всеки човек такъв, какъвто е, и да търсиш доброто в него.
На всички мои чудати приятели желая приятен ден! И не забравяйте да помиришете цветята от вашата страна на пътеката....”

Не знам дали това са думи на Хорхе Букай, но днес изпитах желание да ги споделя ТУК.
Хубав ден, Melisa!

Melisa каза...

Благодаря, Tig! :)
Цитираните финални думи не са на Хорхе Букай. В книгата приказката е разказана по начина, който съм публикувала. Но и аз съм я срещала по-рано под формата на презентация и с този пожелателен завършек. Там се споменаваше, че е древна китайска притча :)

Юлия Иванова каза...

Да, древна китайска притча е. За ученик и учител.
Веднъж я преведох от руски и я пуснах в български форум. Забравих къде.

Юлия Иванова каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Юлия Иванова каза...

Ето я с превода от 2003 година.


Една ученик в Индия носел вода и имал две менчета, висящи на краищата на дървена кобилица, която носел на раменете си. В едното менче имало пукнатина; докато другото - същото като него - било безупречно... и винаги доставяло пълна порция вода в края на дългата разходка от извора до дома на своя Учител.

Пукнатото менче обаче донасяло водата пълно само до половината.

Цели две години докато ученикът растял, това продължавало всекидневно: и дори вече мъж, пак носел вода, пристигайки в дома на Учителя си - с количество вода - само едно и половина менчета. Разбира се, безупречното менче се гордеело със своите достижения. А бедното пукнато менче страшно се срамувало от своето несъвършенство и било много нещастно, тъй като то било способно да прави само наполовина това, за което било предназначено.

След като две години то чувствало насъбралата се вече горчилка от своята несъстоятелност. Затова в един ден на извора, то взело, че заговорило с човешки глас мъжа-водоносец.

— Аз се срамувам от себе си и искам да ти се извиня.
— Защо?! От какво се срамуваш?
— През тези две години аз бях способен да нося само половината от своя товар, защото тази злочеста пукнатина в единия ми край ме доведе до това, че водата ми все се процеждаше по целия път до дома на твоя Учител. На теб той ти беше наложил да вършиш тази работа. Но заради моите недостатъци ти не получаваше пълен резултат от своите усилия – депресирано му казало менчето.

Водоносецът почувствал съжаление към своето старо пукнато менче и понеже бил състрадателен, нажалено му отвърнал:
- Когато ние отново се връщаме по пътя към дома на Учителя, искам да обърнеш внимание, че поне има и красиви неща… не забелязваш цветя.

Действително, когато те се изкачили на хълмчето, пукнатото менче обърнало внимание на превъзходните цветя от едната страна на пътя и това го поуспокоило малко. Но в края на пътечката то пак се почувствало зле, защото през него отново се процедила половината от неговата вода, и затова то отново помолило за извинение водоносеца заради своята глупава несъстоятелност.

И тук водоносецът казал на менчето:
- Ти забеляза ли, че цветята растяха само на твоята страна на пътя, но не и на страната на другото менче?

Работата е там, че аз си знаех винаги за твоя недостатък, и затова потърсих ползата от него. Посях семена от цвета от страната на твоя път и всеки ден, когато ние вървяхме назад по този път, ти ги поливаше. През тези две години аз можех да късам всеки ден от тези красиви цветя, за да украся масата на моя Учител.
Без теб, просто такъв… какъвто си… нямаше да има тази красота в неговия дом!

ОЛЕотвориО4и4ки каза...

Благодаря, за мен е! Точно в целта, в точния момент!

Публикуване на коментар